№ 895
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100500523 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 261384/25.11.2020 год., постановено по гр.д. № 2873/2020
год., ВРС –51-ти състав е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Н. М. С.
сумата от 24 254.14 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № ************ за имуществени вреди от тотална щета на
застрахования лек автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег.№ *******, настъпили в
резултат от реализирано на 04.10.2019 год. застрахователно събитие – ПТП,
за което е образувана щета под № 1301903017822, ведно със законна лихва,
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег.№ *******, до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.405, ал.1 вр.
чл.390 КЗ като е отхвърлен предявения от ищеца иск за заплащане на сумата
от 761.31 лева, претендираната като обезщетение за забава, начислено за
периода от 06.11.2019 до 26.02.2020 год., както и искането за присъждане на
законна лихва върху неизплатеното застрахователно обезщетение от 254
254.14 лева за периода от датата на подаване на исковата молба 27.02.2020 до
датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията,
като е разпределена и отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
1
първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от
ищеца иск за заплащане на сумата от 761.31 лева, претендираната като
обезщетение за забава, начислено за периода от 06.11.2019 до 26.02.2020 год.,
както и искането за присъждане на законна лихва върху неизплатеното
застрахователно обезщетение от 24 254.14 лева за периода от датата на
подаване на исковата молба 27.02.2020 до датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията. В жалбата се излага, че
решението на ВРС в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Конкретните оплаквания са досежно извода на съда, че увреждането
представлява и е обявено за тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ и
оттам е обвързал изводите си за началния момент на претендираното
обезщетение за забава с административната процедура по дерегистрация на
автомобила. Сочи, че видно от приложената застрахователна преписка,
застрахователят не е обявил щетата за тотална, нито е налице съгласие на
застрахования за това. Подобно възражение липсва от страна на
застрахователя и в хода на първоинстанционното производство, в което
същият е поддържал наличие на изключен риск. Поради горното и
неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на такава и е
приложил последиците по чл.390, ал.2 КЗ. В допълнение, се твърди, че дори и
при наличието на условията на тотална щета право на избор на
застрахованото лице е дали да дерегестрира автомобила или да отремонтира
същия, като последното е сторено от ищеца и прави безпредметно
представянето на доказателства за дерегистрация. Като се поддържат горните
доводи, се твърди, че застрахователят е изпаднал в забава, считано от
06.11.2019 год., поради което е се настоява за отмяна на постановеното
решение в отхвърлителната част и постановяване на друго по същество на
спора.
Насрещната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, в срока по чл.263 ГПК, не
депозира отговор на въззивната жалба.
Недоволен от постановеното първоинстанционнно решение е останал и
ответника, който обжалва същото в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД е
осъден да заплати на Н. М. С. сумата от 24 254.14 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № ************ за имуществени
2
вреди от тотална щета на застрахования лек автомобил „Мерцедес Ц250“ с
рег.№ *******, настъпили в резултат от реализирано на 04.10.2019 год.
застрахователно събитие – ПТП, за което е образувана щета под №
1301903017822, ведно със законна лихва, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес
Ц250“ с рег.№ *******, до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл.405, ал.1 вр. чл.390 КЗ. Излагат се доводи за неправилност на
съдебното решение поради това, че неправилно съдът е приложил
разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ и е игнорирал представените доказателства и
свободата на договаряне между страните за заплащане на уврежданията по
експертна оценка. Сочи също така, че съдебният акт е постановен при
неизяснена фактическа обстановка, както и че съдът превратно е тълкувал и
приложил закона. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от застрахователя част е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е
съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.
В с.з. по същество, въззивникът, редовно призован, моли за уважаване
на подадедената от него жалба и оставяне без уважение на жалбата на
застрахователното дружество.
В с.з. по същество, въззиваемото дружество, не се явява. С писмена
молба изразява становище по същество на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
3
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В конкретния случай,
оплакванията на ищеца са свързани с изводите на съда относно наличието на
предпоставките за изплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, а тези на ответника – с
несъобразяване на волята на страните относно определяне на
застрахователното обезщетение по експертна оценка. Видно от депозирания
пред първа инстанция писмен отговор, правоизключващите възражения на
ответника срещу предявения иск са се изчерпвали в твърдението за наличието
на изключен по смисъла на ОУ риск, което дава основание на съда да
квалифицира така направените твърдения за новонаведени такива.
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 498 вр. 432, ал.1
КЗ. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно
чл. 386, ал.1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от
максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се
определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на
репариране. Безспорно, при определяне размера на дължимото обезщетение
следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в
застрахователната полица. В конкретния случай, поради липса на
доказателства за противното, следва да се приеме, че застрахователната сума
е определена съгласно действителната стойност и следователно
застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
увреждането - настъпването на ПТП. В конкретиката на казуса, като се е
съобразил с изготвеното от вещото лице заключение по САТЕ и като се
придържал към константната съдебна практика относно възприемането на
действителна стойност, без прилагане на обезценка, правилно съдът е
определил размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Оплакванията на ответника относно неяснота на фактическата
обстановка по делото не се споделят от настоящия състав на съда, тъй като
видно проведената в хода на производството експертиза не е оспорена по
надлежния процесуален ред от самия него. А именно в негова тежест е да
4
докаже правоизключващото възражение за наличие на изключен риск.
Що се касае до оплакването на ищеца досежно изводите на съда за
непредставяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия
автомобил: Непротиворечива е съдебната практика, че дължимостта на
застрахователното обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на
обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията му. Изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по
съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно или в
изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния срок на забавата, в който смисъл е и спорния въпрос по делото.
За да се представи обаче такова удостоверение, съответно за да се
изпълни административното задължение за дерегистрация, съобразно чл.18а
ал.2 т.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, собственикът на увредения автомобил следва да се
легитимира с удостоверение от самия застраховател. В конкретния случай,
видно, както при определяне на размера на обезщетението по предявената
извънсъдебна щета, така и в хода на съдебното производство, застрахователят
е поддържал становище, че не е налице “тотална щета“, респективно не е
искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на
автомобила, нито му е предал такова издадено от него, за да се извърши
дерегестрацията. Това становище на ответника за отсъствие на “тотална
щета“, изключва възможността за прекратяване на регистрацията на
увреденото МПС по посоченият ред. В резултат от поведението си самият
длъжник се е поставил в забава за заплащане на обезщетение, поради което и
то се дължи без допълнителни условия.
Прочее, съдът намира, че предявената от ищеца претенция за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 761.31 лв. за периода 06.11.2019 год. до
26.02.2020 год., както и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 27.02.2020
год. до датата на окончателното плащане е основателна и като такава следва
да бъде уважена, което налага отмяна на решението в тази част. В останалата
си част, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото, решението следва да се отмени и в частта за
5
разноските, като в полза на въззивницата-ищца в първоинстанционното
производство, следва да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции,
чиито размер възлиза общо на 4 245.17 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261384/25.11.2020 год., постановено по гр.д. №
2873/2020 год., ВРС –51-ти състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията
на Н. М. С., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.“Стоенчо Хаджи Иванов“ № 10,
ет.2, ап.4 срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ № 2 за заплащане
на сумата от 761.31 лева, претендираната като обезщетение за забава,
начислено за периода от 06.11.2019 до 26.02.2020 год., както и искането за
присъждане на законна лихва върху неизплатеното застрахователно
обезщетение за периода от датата на подаване на исковата молба 27.02.2020
до датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията,
както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ № 2 да заплати
на Н. М. С., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.“Стоенчо Хаджи Иванов“ № 10,
ет.2, ап.4 сумата от 761.31 лева, претендираната като обезщетение за забава,
начислено за периода от 06.11.2019 до 26.02.2020 год., както и искането за
присъждане на законна лихва върху неизплатеното застрахователно
обезщетение за периода от датата на подаване на исковата молба 27.02.2020
до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261384/25.11.2020 год., постановено по
гр.д. № 2873/2020 год., ВРС –51-ти състав, в частта, с която ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Средец“ ул.“Стефан Караджа“ № 2 е осъдено да заплати на Н. М. С., ЕГН:
********** от гр.Варна, ул.“Стоенчо Хаджи Иванов“ № 10, ет.2, ап.4 сумата
от 24 254.14 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор
6
за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица №
************ за имуществени вреди от тотална щета на застрахования лек
автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег.№ *******, настъпили в резултат от
реализирано на 04.10.2019 год. застрахователно събитие – ПТП, за което е
образувана щета под № 1301903017822.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ № 2 да заплати
на Н. М. С., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.“Стоенчо Хаджи Иванов“ № 10,
ет.2, ап.4 сумата от 4 245.17 лева, съставляваща сторени пред първа и
въззивна инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7