Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 74 /гр. Варна, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№25/2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Държавно предприятие
„ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Ген. Столетов“ № 26,
представлявано от изпълнителния директор И. Р. И. срещу решение №939/30.10.2019 г. постановено по т. д. №1700/2018
г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените срещу “ВАРНА ПАРК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул.„Сливница“
№181А, представлявано от П. Ж. Ч., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата в общ размер на 235 843 лева, след допуснато в
проведено на 01.10.2019 год. съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на исковете, чрез тяхното намаление, представляваща обезщетение за ползване на имоти, подробно описани
в протокол за изземване от 23.04.2014 год., подписан от представителите на
Областна администрация гр.Варна и управителя на „ВАРНА ПАРК“ ООД и протокол за
предаване от същата дата, подписан от представителите на Областна администрация
гр.Варна и комисията от държавното предприятие, съставени на основание Заповед
№ РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния управител на област Варна, за
периода от 17.10.2013 год. до 17.10.2016 год., ведно със законната лихва за
периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на
решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните
правила. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което претенциите бъдат
уважени.
Насрещната страна “ВАРНА ПАРК“
ООД, със седалище гр.Варна е подало писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Ищецът излага в исковата молба, че с решение на МС №576/24.06.2005
г., му е предоставен за управление недвижим имот - частна държавна собственост
с идентификатор 10135.3516.147 и площ от 28 441 кв.м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Христо Смирненски“. Твърди,
че на 13.10.1998 год. е сключил със „Стройинвест“ ЕООД (сегашно наименование
„ВАРНА ПАРК“ ООД), договор за съвместна дейност за срок от 15 години, като по
време на действие на договора в предоставения за управление имот са били
изградени търговски обекти – павилиони със статут на временни преместваеми
съоражения, които по силата на Раздел IV, чл.4.1.3 от договора и след изтичане
на срока му, са станали собственост на ищеца. Твърди, че след изтичане срока на
договор, ответното дружество е продължило да ползва имота, ведно с изградениете
в него постройки, поради което е била изпълнена процедура по принудително
изземване по реда на чл.80 ЗДС на държавен имот от лице, което го владее без
правно основание. Твърди, че е издадена Заповед № РД-14-7706-120/21.03.2014
год. на Областния управител на област с административен център Варна за
изземване на имота от ответното дружество, като в тази връзка е подписан
протокол от 23.04.2014 год., за приемане и предаване на иззетите обекти, но
ищецът не е получил ключове за обектите и не упражнява фактическа власт върху
тях. Излага, че с изготвени от него констативни протоколи рег.№ 83/11.09.2014 год. и рег.№
87/17.09.2014 год. е установил, че ответното дружество ползва офиса си в имота,
а в другите иззети помещения и незастроени площи било установено държане от
физически и юридически лица в наемни правоотношения с „ВАРНА ПАРК“ ООД.
Ответното дружество не е оспорило обстоятелствата
свързани със сключване на договора от 13.10.1998 год., със срок на действие 15
години, но твърди, че на 23.04.2014 год. е предал фактически на Областна
администрация гр.Варна, незастроените части от ПИ с идентификатор №
10135.3516.147, с площ от 28 441 кв.м. по АЧДС, заедно с всички изградени
съгласно договора павилиони. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че
след срока на договора е продължил да ползва, съответно да отдава под наем
процесните имоти.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими. Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства
се установява, че на въззивника е предоставен за управление недвижим имот
частна държавна собственост, съгласно АЧДС №3325/ 23.02.2001год. на Областна
администрация – гр. Варна, с идентификатор 10135.3516.147 и площ от 28 441
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“, между страните е
сключен договор за съвместно ползване на посочения имот от 13.10.1998 год. със
срок на действие 15 години. Съобразно чл. 3.2 от договора, въззиваемото
дружество се е задължило да изготви проект за развитие и експлоатация на
обекта, както и да извърши за своя
сметка всички строителни и ремонтни работи по обекта съгласно одобрен проект. В
Раздел IV oт договора, страните са уговорили начина на разпределение ползването
на обекта по време на действието на договора, а в чл. 4.1.3 е уговорено, че
след изтичане срока на договора целият обект остава в собственост на Затвора -
Варна.
Във връзка с отправено от Министерство на правосъдието
искане е издадена заповед №РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния
управител на Областния управител на област с административен център Варна за
изземване от „ВАРНА ПАРК“ ООД на имот ЧДС, подробно описан в АЧДС от №
3325/23.02.2001 год., с идентификатор 10135.3516.147, като в изпълнение на
заповедта на 23.04.2014 год. са съставени приемо-предавателни протоколи за
предаването на процесните обекти от ответното дружество на Областна
администрация гр. Варна.
За уважаване на иска с правно си основание чл. 59 ЗЗД,
при наведените в исковата молба обстоятелства относно това, че ищецът е собственик
на недвижим имот с изградени в него обекти с различен статут, въззивникът
следва да установи факта, че е собственик на процесния терен и че въззиваемото
дружество е осъществявало фактическа власт през процесния период. В негова
тежест е да установи и размера на претенцията си чрез съпоставка на
пропуснатите си ползи и спестените разходи на насрещната страна. Горните обстоятелства обуславят изхода от спорното
правоотношение.
Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДС, имоти -
държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата
и общините при условия и по ред, определени с правилника за
прилагане на закона. Отразеното
в акт за частна държавна собственост № 3325/ 23.02.2001
год. предоставяне
на право за безвъзмездно управление на
процесния имот на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, не е довело до промяна в
собствеността, а е израз на начина по който Държавата осъществява правото си на собственост
като предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и
стопанисването на имоти публична или частна
държавна собственост. Правото на стопанисване и управление е
специфично овластително субективно право, чийто смисъл е да опосреди
упражняването на правото на държавна собственост, но самите държавни
организации не придобиват право на собственост или други вещни права върху
имотите. Ето защо не може да се приеме, че само по силата на така предоставеното
право на управление, въззивникът ДП
„ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ е придобил право на собственост върху имот, представляващ дворно място пл.№ 451, с площ
29 000 кв.м., находящо се в гр. Варна, бул. „Сливница“, р-н № 26 /при
граници на имота ул. „Христо Смирненски“;
„Физкултурно д-во „Локомотив; район на ПКИ/ е предоставен за безвъзмездно
управление на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“. Изрично в поле № 9 „Предоставени права“,
вр. с поле № 13 „Забележки“ от АЧДС е отразено, че върху имота има предоставени
права на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“.
Въззивникът обосновата правото на собственост
върху изградените в изпълнение на
договора за съвместна дейност постройки, позовавайки се на уговорката в
чл.4.1.3., според която след
изтичане срока на договора целият обект,
включващ терена и изградените върху него обекти остава в собственост на
Затвора-Варна.
По отношение на терена като частна държавна
собственост е невъзможно да настъпи прехвърлителен ефект по силата на процесния
договор, тъй като начините на прехвърляне на собствеността и съответните
процедури са изрично регламентирана в ППЗДС. Същото се отнася и по отношение
собствеността върху постройките. При липса на доказателства за учредено право
на строеж, изградените в собствения на държавата терен недвижими имоти ще станат
държавна собственост по силата на приращението (чл.92 ЗС), а движимите вещи, за
индивидуализирането на които не е посочен начин в самия договор, или в други
съпътстващи документи, не биха могли да преминат в собственост само по силата
на уговората в чл.4.1.3 от договора. Представеният договор има за предмет
съвместна експлоатация на имота – частна държавна собственост, включително и
изграждане на обекти в него в съответствие с одобрен проект, а не прехвърляне
на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД.
Макар част от обектите да са посочени в исковата молба
като временни преместваеми обекти, то по делото не са представени доказателства
за техния статут (павилиони), като от констатациите на вещото лице в
проведената съдебно-оценителна експертиза също не може да се направи
категоричен извод, дали същите отговарят на характеристиките на „преместваем
обект“ по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ.
До приключване на устните състезания по делото,
въззивникът не е ангажирал доказателства за установяване на обстоятелството, че
е собственик както на терена, така и на постройките изградение в него по време
на действие на договора между страните.
Липсата на
доказателства в тази насока обуславя неоснователността на предявения иск,
поради липса на активно материално-правна легитимация по спора.
Недоказано
по делото е и обстоятелството, че в исковия период от време, процесните имоти
са били предмет на осъществявана от въззиваемия
фактическа власт, на посочената в тях дата.
Представените като доказателство приемо-предавателни
протоколи 23.04.2014 год. за предаването на процесните обекти от въззиваемото
дружество на Областна администрация гр. Варна, съставени в изпълнение на заповед
№ РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния управител на обл. Варна за
изземване от „ВАРНА ПАРК“ ООД на имот ЧДС, подробно описан в АЧДС от №
3325/23.02.2001 год., с идентификатор 10135.3516.147, имат характер на
официален свидетелстващ документ. Официалната
удостоверителна сила на документите макар и оспорена, не е опровергана от
въззивника, поради което същите удостоверяват предаването на
фактическата власт върху имотите.
Представените констативни протоколи рег.№ 83/11.09.2014 год. и рег.№ 87/17.09.2014 год.,
с които комисия от териториално поделение на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ установява
ползване на процесните обекти от ответното дружество лично и чрез други
физически и юридически лица, с които последното се намирало в наемни
правоотношения, както и представените докладни записки от 12.09.2014 год. и от
21.11.2014 год., изготвени от експерт „Стопанска дейност“ при териториално
поделение на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ – гр. Варна, са документи изходящи едностранно от въззивника, поради
което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила досежно описаните в
него факти и обстоятелства, касаещи ползването на имотите от въззиваемото
дружество.
Поради липса на ангажирани
докзателства, установящи активна и пасивна
материално – правна легитимация, предявеният иск за заплащане на обезщетение по
чл.59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен в цялост.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното
решение.
Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 5000
лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на
разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Възнаграждението
видно от договора за правна помощ е уговорено за защита срещу въззивната жалба,
по която с оглед обжалваемия интерес от 235 843 лева, минималното
възнаграждение е в размер на 6246 лева, поради което платеното възнаграждение
от 5000 лева, не е прекомерно
С оглед направеното искане и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №939/30.10.2019 г. постановено по т. д. №1700/2018
г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Държавно предприятие „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Ген. Столетов“ №
26, представлявано от изпълнителния
директор И. Р. И. срещу “ВАРНА ПАРК“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.„Сливница“ №181А, представлявано от П. Ж. Ч., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 235 843 лева, след
допуснато в проведено на 01.10.2019 год. съдебно заседание, на основание чл.
214, ал. 1 ГПК, изменение на исковете, чрез тяхното намаление, представляваща обезщетение за ползване
на имоти, подробно описани в протокол за изземване от 23.04.2014 год., подписан
от представителите на Областна администрация гр.Варна и управителя на „ВАРНА
ПАРК“ ООД и протокол за предаване от същата дата, подписан от представителите
на Областна администрация гр.Варна и комисията от държавното предприятие,
съставени на основание Заповед № РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния
управител на област Варна, за периода от 17.10.2013 год. до 17.10.2016 год.,
ведно със законната лихва за периода от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Ген. Столетов“ №
26, представлявано от изпълнителния
директор И. Р. И. ДА ЗАПЛАТИ на
“ВАРНА ПАРК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул.„Сливница“ №181А,
представлявано от П. Ж. Ч., сумата от 5 000
/пет хиляди/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: