Решение по дело №7604/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 612
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Виолета Кожухарова
Дело: 20213110107604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110107604 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск от ЗК „Л. и.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу Д. Н. Р., с искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 2400 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, в изпълнение на
застрахователен договор, обективиран в полица № BG/ */ *, на увредено в
резултат на ПТП от 28.05.2016 г., лице – Х. Й. К., собственик на л. а. ДК № *,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 737.43
лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 07.01.2018 г.
– 07.01.2021 г., за което вземане по ч. гр. д. № 276 по описа на Варненски
районен съд за 2021 г., е издадена Заповед № 260154/ 12.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че на * г., в гр. В., по пътя от с. К. до гр. В.,
в района на СО „*“ № *е реализирано ПТП, с участието на л.а. рег. № *,
управляван от ответника и паркираното МПС с рег. № *, собственост на Х. Й.
К.. В резултат на удара по МПС рег. № * са причинени материални щети. За
произшествието е съставен протокол за ПТП, в който е отразено, че
ответникът е управлявал МПС под въздействие на алкохол в кръвта над
допустимата норма. Към момента на настъпване на произшествието МПС рег.
1
№ * е застраховано в ищцовото дружество. След предявена претенция от
страна на собственика на увреденото МПС, е образувана преписка по щета, а
на последния е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2400 лв.
До ответника е отправена покана за доброволно плащане.
Ответникът – Д. Н. Р., действащ чрез особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който възразява срещу
допустимостта на иска поради липса на материална легитимация на ищеца.
Оспорва възникването на облигационното правоотношение по полица № BG/
*/ *, паради липса на страните, както и поради неизплащане на
застрахователната премия. Възразява и срещу факта на настъпване на
репатрираните вреди по описания механизъм. Оспорва и размера на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщеното на л. 6 извлечение от регистъра на Гаранционен
фанд, в периода 13.02.2016 – 12.02.2017 год. по силата на договор за
застраховка „Г. о.” за лек автомобил „рег. № *.
Приобщен към доказателствения материал по делото е протокол за
пътно транспортно произшествие № 1634288/ 29.05.2017 год. В същия е
отразено, че на 29.05.2017 год. в 00:10 часа е осъществено ПТП, с участието
на МПС с рег. № *, управлявано от Д. Н. Р., собственост на В. К. Л., в
резултат на което по л. а. рег. № *, собственост на Х. Й. К., са причинени
материални щети, като са увредени задна лява част и задна ходова част, както
и предна част, в ляво Посочено е, че произшествието е настъпило в резултат
от управление на л. а. рег. № * с несъобразена скорост. Отразено е в
протокола, че водача на МПС рег. № *, е управлявал автомобила със
съдържание на алкохол в кръвта 2.63 промила.
На 30.05.2015 г. год. Х. Й. К. уведомява застрахователя на причинителя,
за настъпилото ПТП, като е заведена претенция по щета.
От представител на застрахователя е извършен отлед на автомобила,
опис и оценка на щетите, като съгласно представенота на л. 17 заключение,
размерът на определеното застрахователно обезщетение е 2400 лв.
Видно от представеното на л. 21 платежно нареждане, застрахователно
обезщетението по щетата, в размер на 2400 лв., е заплатено от ищеца към
увреденото лице, на 15.12.2016 г.
Приобщено на л. 22 е писмо от ищеца до ответника, обективиращо
покана за изплащане на процесното задължение.
2
От заключението на вещото лице по изготвената в рамките на
производство повторна съдебно – автотехническа експертиза, се установява
следното: процесното ПТП е настъпило след като управлявания от ответника
л. а. с рег. № * се отклонява от посоката на движение и се удря в паркирания
в дясната страна на пътното платно л. а. с рег. № *; панел заден ляв, стоп ляв,
светлоотразител ляв, Буфер задна броня лява, задна броня лява част, джанта
задна лява, изпускателна система задна част, реактивна щанга лява надлъжна
заден мост, капак преден, предна броня, декоративна маска, декоративна
лайстна PVC под преден капак, мигач десен, напречна реактивна щанга заден
мост, под багажник, колонка средна горна част, чело ляв и десен рог,
вертикална греда, воден радиатор, дифузьор, капак ангренажен ремък, греда
над радиатори, греда над рогове, амортисьор заден ляв, предпазен щит на
задна лява главина, биалета задна лява, конзола торсионна щанга, конзола
лява тампон купе, основа заден ляв калник, биалета дясна задна, основа заден
ляв калник вътрешна, стойка въздушен филтър, включвател задна предавка;
действителната пазарна стойност на щетите е 7458.95 лв.; изплатеното
обезщетение от 2400 лв., представлява 75 % от действителната стойност на л.
а. рег. № В 6998 КТ.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. вр. чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и
процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 276/ 2021 г. на ВРС.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира правото на
застрахователя да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условия на пълно и главно доказване, наличие на валидно
3
облигационно правоотношение по договор за застраховка на МПС
„Гражданска отговорност”, по отношение на което е настъпило
застрахователно събитие, причинено от водач, управлявал автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма към момента на
настъпване на застрахователното събитие; изпълнение на задълженията си по
договора за застраховка – плащане на обезщетение на увреденото лице за
вредите, причинени в резултат на деликта.
В тежест на ответника е да установи, положителнителните факти, на
които основава възраженията си.
В случая, установява се от представената по делото справка от
системата на „Г. ф.“, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 28.05.2016 г., л. а. № * е застрахован по застраховка „Г. о.“ в ЗК „Л.
и.“ АД. Този извод се налага, с оглед доказателствената стойност на
извадката от информационния регистър, поддържан от Информационния
център на Г. ф., а именно като с официален свидетелстващ документ,
обвързващ съда с материална доказателствена сила. Удостоверените в
публичения регистър, от оправомощени и натоварени за това длъжностни
лица, по нормативно установените форми и ред, данни относно
съществуването на конкретен договор за застраховка „Г. о.“, неговите
идентифициращи белези (номер на застрахователна полица, регистрационен
номер застраховано МПС, период на валидност), следва да се считат
установени по делото, посредством представената във възпроизведен на
хартиен носител като препис, заверен от страната, извадка от електронния
регистър. Оборването на тази доказателствена сила на извадката, както и на
тази, на също официалния свидетелстващ документ, какъвто е констативният
протокол за ПТП, включително в частта му досежно наличната застраховка
„Г. о.“ на участниците в произшествиено, тежи върху страната, която ги
оспорва, в случая – върху ответника. До колкото, в хода на процеса, оборване
в тази насока не е проведено, то се налага извода за наличие на валидна
застраховка „Г. о.“ по отношение на л. а. рег. № *, сключена с ищцовото
дружество, с период на валидност 13.02.2016 – 12.02.2017 год.
На следващо място – факта на настъпване на процесното ПТП при
управление на застрахованото МПС от ответника, след употреба на алкохол
се установяват по несъмнен начин от съставения протокол за ПТП. Този
извод се налага, до колкото на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същия има
обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице, в случая – осъществено
проверка за алкохол и нейния резултат – съдържание на алкохол в кръвта на
водача от 2.63 промила, при допустима норма от 0.5 промила (арг. от чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата).
4
Същевременно, от заключението по авто – техническата експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се установява
механизма на настъпване на произшествието. Данните от писмените
доказателства и експертното заключение, налагат извода, че като пряка и
непосредствена последица от осъщественото ПТП са причинени щети на лек
автомобил с ДК № *. От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се
установява и точния размер на щетите, които възлизат на 2420 лева, към
която сума следва да се прибавят и ликвидационните разходи в размер на
20.00 лева.
Застрахователят е изпълнил задълженията си по договора за
застраховка и заплатил е дължимото застрахователно обезщетение, с оглед на
което за него се е породило правото да всъпи във всички права, които
засрахования има срещу деликвента. По делото не се събраха доказателства,
които да установят, че посочената сума е заплатена от причинителя на
вредата.
По изложените съображения се налага извод за основателност на иска,
поради което и същият следва да бъде уважен съобразно заявения размер, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ищеца следва
да се присъди и сумата от 846.80 лв. - разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Н.
Р., ЕГН: **********, с адрес: * дължи на ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: * сумите, както следва: 2400 (две хиляди и
четиристотин) лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, в изпълнение на застрахователен договор, обективиран в полица
№ BG/ */ *, на увредено в резултат на ПТП от 28.05.2016 г., лице – Х. Й. К.,
собственик на л. а. ДК № *, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението; 737.43 (седемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и
три стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода 07.01.2018 г. – 07.01.2021 г., за което вземане по ч. гр. д. № 276 по
описа на Варненски районен съд за 2021 г., е издадена Заповед № 260154/
12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 ГПК.
5
ОСЪЖДА Д. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на ЗК „Л.
и.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адресна управление * сумата от 846.80
(осемстотин четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6