Определение по дело №5845/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260013
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20201100505845
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София,  04.01.2021г.

 

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

                                                  Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                         Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                               ЕКАТЕРИНА СТОЕВА                      

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 5845 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.274, ал.1 ГПК вр. чл.577 ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на „С.” ЕАД против определение от 28.05.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ по заявление вх.№ 26159/28.05.2020г. за вписване на договор за цесия от 19.12.2019г. сключен между „Първа инвестиционна банка” АД и жалбоподателя с предмет прехвърляне вземания към „А.” ООД по договор за банков кредит от 07.08.2009г., обезпечен с договорна ипотека.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Със заявление вх.№ 26159/28.05.2020г. „С.” ЕАД е направил искане на основание чл.171 ЗЗД вр.чл.17, ал.1, б.”а” ПВп. за вписване прехвърляне на вземане на „Първа инвестиционна банка” АД спрямо „А.” ООД, произтичащо от договори за банкови кредити в размер на 100 000 евро съгласно договор за кредит № 010-366/07.08.2009г. и анекси към тях в полза на дружеството-молител. Посочено е, че по силата на договор за цесия от 19.12.2019г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, „С.” ЕАД придобило посочените вземания по договора за кредит, обезпечени с договорна ипотека  върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията-гр.София с вх.рег.№34503/11.08.2009г. под акт № 57, том ХХ,  дело № 21550/2009г., учредена с НА № 179, том І, рег.№ 2718, дело № 144/2009г. на нотариус В.А., подновена с молба за подновяване на договорна ипотека с вх.№ 46294/19.07.2019г., том ХХХІІІ, акт № 245/2019г. Заявлението е в един екземпляр, придружен с приложение № 197 към договор за цесия № 1/19.12.2009г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019г. и договор за цесия от 19.12.2019г.

Отказът на съдията по вписванията е мотивиран с това, че молбата за вписване не е представена в два екземпляра, както изисква чл.17, ал.1, изр. последно и ал.2 ПВп., липсва посочване тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписана ипотеката и върху която ще се направи вписването; рамковият договор за цесия и договора за цесия от 19.12.2019г. не са представени в тяхната цялост и в два екземпляра, както и че дължима държавна такса не е била изчислена правилно.

Жалбоподателят сочи в частната жалба, че поискал вписване единствено на приложение № 187/19.12.2019г., неразделна част от рамковия договор за цесия, което представлява отделен договор за прехвърляне на вземане с нотариална заверка на подписа и съдържащ необходимите за вписването данни. Службата по вписванията била сезирана с искане за вписване по конкретна ипотека, посочена в заявлението. Подлежащият на вписване акт не следвало да съдържа данни за ипотекарните длъжници и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписана ипотеката. Посочва, че на вписване подлежи договорът за цесия, а не заявлението за това, поради което последното не следва да се представя в два екземпляра. Отделно от това твърди да е подготвил два екземпляра, но единият му бил върнат от служител. Твърди, че таксата за вписването била правилно изчислена съобразно материалния интерес от ипотечния акт.

Представения със заявлението договор за цесия, с предмет прехвърляне на  вземане обезпечено с ипотека, подлежи на вписване съобразно чл.171 ЗЗД. Вписването се осъществява от съдията по вписванията по реда и при условията предвидени в Правилника за вписванията.

Съгласно разясненията дадени с ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д.№ 2012г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВп. относно това дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В производството по вписване на актове относно недвижими имоти разпоредбата на чл.129, ал. ГПК е неприложима. Затова в хипотезата на нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ по чл.32а ПВп., без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

Разпоредбата на чл.17, ал.1 ПВп. постановява, че вписването на акт по чл.171 ЗЗД става по молба на всеки заинтересуван, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Според ал.2 молбата трябва да съдържа: данните посочени в чл.6, ал.1, б.”а”, на молителя, основанието /документа/ за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книжа, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.

В случая не е спорно, че молбата /заявлението/ за вписване е била подадена в един екземпляр, вместо в изрично изискуемите според чл.17, ал.1 от правилника два екземпляра и това съставлява нередовност от формална страна.  Доводът черпен от това кой акт подлежи на вписване, както и твърдението вторият екземпляр да не е бил приет от служител при службата по вписванията при подаване на документите не могат да послужат като основание преодоляващо тази нередовност.  По съображенията от посоченото тълкувателно решение, при констатирано несъответствие с което и да е изискване на Правилника за вписванията, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ по чл.32а ПВп.

При горното съдът намира обжалваното определение за правилно, предпоставящо неоснователност на частната жалба.

Водим от горното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ по заявление вх.№ 26159/28.05.2020г. за вписване на договор за цесия от 19.12.2019г. сключен между „Първа инвестиционна банка” АД и „С.” ЕАД с предмет прехвърляне вземания към „А.” ООД по договор за банков кредит от 07.08.2009г., обезпечен с договорна ипотека.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд от връчване препис на жалбоподателя.

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.

                    

 

                                                                                                             2.