№ 2349
гр. Варна , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501589 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. ХР., действуваща чрез законния си
представител Д. П. Х., чрез адв.Б. Т. против определение № 263859/26.04.,
постановено по гр.д. № 11972/2020 год. на ВРС – 47 състав, с което е оставена
без уважение молбата на частният жалбоподател за изменение на
постановеното протоколно определение в частта му за разноските. Излагат се
доводи за неправилност на обжалваното определение и се настоява за
отмяната му.
Насрещната страна по частната жалба депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
определение, ведно с присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за основателна, поради следните
съображения:
Видно от данните по първоинстанционното дело, ответникът по
частната жалба е подал заявление вх.№ 12996/14.02.2020 год. срещу М. Н. Х.
за суми по договор за паричен заем, като след издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на 17.02.2020 год. /на 22.04.2020 год./ е
настъпила и смъртта на длъжника. След установяване на неговите
универсални правоприемници, заповедният съд е предприел връчване на
1
заповедта на единственият негов наследник по закон – Н. М. ХР.. Същата, на
12.08.2020 год., е депозирала възражение срещу заповедта по реда на чл.414
ГПК като е оспорила вземането и е обективирала включително възражение за
неподсъдност предвид адреса й в гр.Д.. Съорбазявайки депозираното
възражение, съдът е постановил разпореждане № 260284/13.08.2020 год., с
което е указал на кредитора за възможността да предяви иска си в
едномесечен срок от съобщението, Това е и сторено от кредитора, който на
23.09.2020 год. е подал исковата си молба. В депозирания по реда на чл.131
ГПК писмен отговор, ответницата е оспорила иска и отговорността си по него
като е представила отказ от наследството на починалия длъжник М. Н. Х.,
вписан в особената книга на 25.09.2020 год., което по време следва
включително подаването на исковата молба. Производството по делото е
прекратено, като предмет на спор между страните е дължимостта или не на
разноски на ответнинка.
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска
репариране направените от него в хода на производството разноски като дава
възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от
иска.
От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са
разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска,
както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.
Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на
спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от
основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор,
като дължимите на страните разноски се определят съобразно уважената част
/за ищеца/ и отхвърлената част /за ответника/ от иска, без оглед на техния
размер.
Безспорно, ответникът има право на разноските, които е направил в
процеса и при прекратяване на делото, съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, но
противно на изложеното от частния жалбоподател основание за присъждане е
не само прекратяването на делото и наличието на сторени такива, а и
поведението на самия ответник. Това е така, тъй като когато прекратяването
на делото е породено от факти, настъпили след предявяването на иска, съдът
следва да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за
предявяването му поради отказ, оттегляне и/или отпаднал правен интерес и да
направи извод за основателността на претенцията за разноски. Противното би
довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника, станал причина
за предявяване на иска.
Така, съобразявайки, че искът по чл.422 ГПК няма самостоятелен
характер, а е продължение на инициираното заповедно производство, факта,
че частната жалбоподателка е подала възражение срещу заповедта по чл.410
ГПК и че едва направеният в хода на производството /след предявяване на
исковата молба/ отказ от наследство е довел до отпадане на процесуалната
легитимация на жалбоподателката да участва като ответник в
производството, съдът намира, че претенцията й за обезвреда чрез
2
присъждане на сторени разноски е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Частният жалбоподател е сезирал съда с искане за присъждане на
разноски, но такива не се следват в настоящото производство.
Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски без да се обжалва по
същество съдебния акт, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК е
неприложима.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263859/26.04., постановено по гр.д. №
11972/2020 год. на ВРС – 47 състав, с което е оставена без уважение молбата
на частният жалбоподател за изменение на постановеното протоколно
определение в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3