РЕШЕНИЕ
№ 1563
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120100346 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. М. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., ***, действаща лично и в качеството си
на майка и законен представител на Е. Х. К., ЕГН ********** и Е. Х. К. с
ЕГН **********, тримата в качеството на законни наследници на Х. Г. К., с
която са предявени осъдителени искoве с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
срещу „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161,
представлявано от управителя К.П.Д., за заплащане на общата сума от 600 000
лв. (шестстотин хиляди лева), от която по 200 000 лв. за всеки от ищците.
Предявени са и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищците лихва за забава от датата на
трудовата злополука до датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на ***г, около 11:17 часа, по време на армировъчни
дейности на обект „М.“, находящ се в гр. Б., Х. Г. К. е закачал за пореден път
на куката на крана за арматурната колона, лежаща на плочата, когато,
вследствие на въздействие от ел. ток, пострадалият паднал назад върху друга
пачка колони, вследствие на което получил несъвместими с живота травми и
починал.
Твърди се, че съгласно сключения трудов договор № 25/22.08.2023г. Х.
Г. К. е бил назначен на длъжност „***“ при ответното дружество „ГЕОПЛАН
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД. Ищците сочат, че така описаният инцидент е приет
1
за трудова злополука с Разпореждане № 5104-02-127 от 15.11.2024г. по описа
на ТП на НОИ – Бургас. Предвид това намира, че е налице основанията на чл.
200, ал. 1 от КТ за реализиране отговорността на работодателя спрямо тях, в
качеството им на наследници на починалия, което им дава право да
претендират обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на своя
наследодател неимуществени вреди.
Ищците считат, че е налице причинно-следствена връзка с настъпилата
трудова злополука и последиците от нея са както неимуществени, така и
имуществени. Поради това сезират съда с претенции за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на
техния съпруг и баща. Излагат, че загубата на Х. К. е най-тежкото житейско
събитие, като дори интензитетът на страданието им да намалее с времето,
мъката не би могла да бъде преживяне до края на живота им, като същата е
непреодолима и материално неизмерима. Сочат, че починалият е бил глава на
тяхното семейство, а освен това е бил жизнен, работлив и деен мъж. Ищците
осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и
щастливо семейство, което преди събитието са били, от моралната съпружеска
и бащина опора и закрила, която починалият им е давал, както и, че болки и
страдания от загубата на толкова близък за всички тях човек, ще търпят
винаги.
Излагат, че и тримата ищци са били в изключителна близка връзка с
починалия, която е била изпълнена с обич, подкрепа, разбирателство и
уважение. Животът на всички тях е преобърнат след тази загуба, предвид
необратимостта на факта, че завинаги ще са лишени от бащината обич и
опора, които ежедневно са получавали от пострадалия. Сочат, че след
злополуката са се затворили в себе си, спрели са да общуват с близки и
приятели, станали мрачни и тъжни. Твърдят още, че и до настоящия момент
страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на
съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, те са били
жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и
приятели. В момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица
и така обичайните за всеки нормален човек срещи с приятели и стремеж към
положителни преживявания.
Предвид изложеното молят предявените искови претенции да бъдат
уважени, както и в тяхна полза да бъдат присъдени и сторените по делото
съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Същият излага, че намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Твърди, че настоящия случай работникът е проявил груба
небрежност или евентуално умишлено увреждане.
В отговора се сочи, че действително Х. Г. К. е имал сключен трудов
договор № 25/22.08.2023 год. с ответната страна, с който е назначен на
длъжност „***“. Връчена му е била длъжностна характеристика, определяща
основните задължения на длъжността му. В характеристиката изрично било
посочено, че следва да знае и спазва основните изисквания по безопасност на
2
труда и ПБ в строителството; да работи правилно и безопасно с машините,
инструментите и материалите, както и че носи пряка отговорност за
качественото и навременно изпълнение на възложената му работа, спазването
на технологичната последователност и правилата за безопасност и здраве при
работа. Предвидено било, че има право да откаже и преустанови
изпълнението на възложена задача, работа или дейност при възникване на
сериозна опасност за живота и здравето му, като за целта уведоми незабавно
прекия си ръководител. При постъпване на работа на пострадалия е бил
проведен начален инструктаж, а в последствие е бил периодично
инструктиран, в това число и устно при поставяне на задачите за деня,
относно спазване на правилата осигуряващи здравословни и безопасни
условия на труд.
Ответникът твърди, че на *** год. на К. е била възложена задача по
разкомплектоване и „насаждането“ на арматурни конструкции /колони/,
оформени като „пачка“ на обект „Комплекс от многофамилни жилищни
сгради - етапно строителство“ в УПИ V-2567, кв. 64, местност „М.“, СПЗ, гр.
Б.. С договор № МЗ-4/2024 г. „Планекс Инфраструктура“ ЕООД възложило на
„ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД изпълнението на кофраж и полагане на бетон на
обекта. В изпълнение на този договор, по същото време и място работници на
„ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, в хода на работния процес са включили и
използвали под напрежение многожилни удължители. Конкретно това сторил
М. А. М..
Ответникът счита, че изпълнявайки задълженията си К. вероятно е
допуснал съприкосновение между арматурните конструкции и един от
удължителите, в нарушение на дадените инструкции за безопасна работа.
Намира, че би могло да се предположи, че е протекло електричество, което да
е причинило смъртта му. Доколкото това не е установено и доказано по
безспорен начин, ответната страна оспорва изцяло заявеният в исковата молба
фактически механизъм на причиняване на смъртта му.
С оглед изложеното ответното дружество твърди, че при изпълнение на
възложената му задача К. е проявил груба небрежност, като не е спазил
установените правила за опазване на здравето и живота му, а именно
допуснал оставяне на пачки колони върху многожилния електрически
удължител, нещо повече започнал тяхното разместване и разхвърляне, с което
е извършил пробив на едно от жилата на един от удължителите. При
мърдането на арматурата напред - назад, за да бъде освободена, закачена на
куката на крана се е получило и контакт, и разкъсване, и отваряне на
изолацията на кабела, в следствие на което може да се предположи, че се е
затворила верига между пробива на удължителя-фаза към арматурните
елементи през К. на обекта и нула/земя от куката на крана. Тези действия на
починалия К. според ответника са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилата смърт, поради което и същият счита, че е налице хипотезата на
чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно допусната груба небрежност от страна на
работника Х. Г. К..
По отношение на наведените твърдения за претърпени от ищците
неимуществени вреди, вследствие загубата на техния близък, ответникът
3
излага, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Сочи, че то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Счита, че в
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Предвид всичко изложено ответната страна оспорва по основание и
размер предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени, като
претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за
конституиране в качеството на трети лица помагачи дружествата „УНИКА
ЖИВОТ“ АД, ЕИК831626729, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Тодор Александров“ №18, „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя Д.
М., както и физическото лице М. А. М. с ЕГН ********** с адрес с. В., ***.
Така отправеното искане на ответната страна е подробно мотивирано от
процесуалния му представител, като съдът е приел същото за основателно,
доколкото се твърди евентуалното наличие на регресна отговорност срещу
всяко от третите лица. Предвид това посочените от ответника трети лица са
конституирани като помагачи в процеса.
В проведеното по делото съдебно заседание ищците не се явяват и не се
представляват. С изрична молба от 02.06.2025г. процесуалният им
представител моли съда да се произнесе с решение, с което да присъди в
пълен размер претендираните с исковата молба обезщетения, ведно със
законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане, тъй
като намира, че исковете са били доказани изцяло по основание и размер.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния
му представител, поддържа отговора на исковата молба и въведените с него
възражения. Процесуалният му представител излага подробни съображения в
писмени бележки, като моли и за присъждане на сторените разноски.
Третото лице помагач „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД се представлява от
процесуалния си представител адвокат П., която намира, че предявените
искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Застъпва
същото становище и в депозирана по делото писмена защита.
Третото лице ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД не изпраща процесуален
представил, но излага становище по съществото на спора с представена преди
датата на съдебното заседание писмена молба.
Третото лице помагат М. А. М. се явява лично, като по същество се
придържа към становищата, изложени от процесуалния представител на
ответника и този на ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
4
По делото е представен препис - извлечение от акт за смърт на Х. Г. К.,
починал на *** г., както и съобщение за смърт № 510 от 17.08.2024 г.,
издадено от УМБАЛ Бургас АД.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 25/20.08.2024г., след
смъртта си починалият К. е оставил законните наследници – А. М. К., която е
била негова съпруга, както и децата А. Х. К. и Е. Х. К..
Представен е трудов договор № 25/22.08.2023г., сключен между Х. Г. К.
и ответното дружество „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД, видно от който К. е
заемал длъжността „***“. Освен трудовия договор, по делото е приложена и
длъжностна характеристика на работника, в която подробно са описани
основните му длъжностни задължения и отговорностите, касаещи
длъжността.
Прието е Разпореждане №5104-02-127 от 15.11.2024 г. (лист 16),
издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от
КСО въз основа на декларирана злополука с вх. № 5101-02-79 от 22.08.2024 г.
на ТП на НОИ - Бургас от осигурителя „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД,
станала с Х. Г. К. на *** г. С разпореждането е прието, че инцидентът е
трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е
отразено, че се касае за внезапно увреждане на здравето, станало през време и
във връзка с извършваната работа, като по време на армировъчни дейности,
възложени му от работодателя на обект „М.“, гр. Б., на *** г., около 11:17 ч. Х.
Г. К. е закачал за пореден път куката на крана за арматурна колона, лежаща на
плочата, когато внезапно се е хванал за сърцето и паднал изпънат назад върху
друга пачка колони. Извиканата линейка го откарала до МБАЛ „Сърце и
мозък“ ЕАД, гр. Бургас, където било установено, че е починал. В Протокол
№5103-02.21/08.11.2024 г. за резултатите от разследване на злополуката въз
основа на Съдебно - медицинска експертиза №173/2024 г. на отделение
„Съдебна медицина“ към УМБАЛ Бургас АД и извода от направените анализи
и измервания на предоставения удължител, намиращ се на плочата, било
установено, че смъртта настъпила вследствие въздействие на електрически
ток.
По делото е приложена и самата декларация за трудова злополука,
подадена от работодателя и ответник в настоящия процес.
Ответникът е представил договор (л. 33), сключен между „Планекс
Инфраструктура“ ЕООД и „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД с предмет изпълнение на
кофраж и полагане на бетон на обект: „Комплекс от многофамилни жилищни
сгради - етапно строителство в УПИ V-2567, КВ. 64, гр. Б. - сграда 5, тип Б“.
Приложено е и споразумение между двете дружества за съвместно
осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строежи (л. 35).
По делото е приложен и договор от 26.06.2024 г., сключен между
„Планекс Инфраструктура“ ЕООД и „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД с
предмет: „Монтаж на армировка на обект: „Комплекс от многофамилни
жилищни сгради - етапно строителство в УПИ V-2567, КВ. 64, гр. Б. - сграда
5, тип Б, ПИ с идентификатор 07079.3.2876, съгласно Протокол 2а за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от
5
26.06.2024 г.“., както и Договор от 17.05.2024г., сключен между същите
дружество, съгласно който „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД е възложило на
Планекс Инфраструктура“ ЕООД да изпълни СМР на обект :Комлекс от
многофамилни жилищни сгради – етапно строителство – ЕТАП 3, блок Б,
находящи в УПИ V-2567, кв. 64, м. „М.“ Б..
По делото е изискана, респективно представена и приета преписката по
повод на проверката във връзка с разследване на злополуката на Х. Г. К.,
извършена от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Бургас. При извършване на
проверката е съставен. По преписката е представен и Протокол за извършена
проверка №ПР2446844 от 05.12.2024 г. Констатирани са серия от извършени
нарушения на трудовото законодателство. Било констатирано, че Х. Г. К.
работил без да му бъдат предоставени ЛПС - ръкавици, с което била нарушена
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба №3 от 19.04.2001 г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място във вр. чл. 17, ал.
1 от същата наредба. Работодателят също така не предоставил писмена
инструкция за безопасна работа при извършване на кофражни и армировъчни
работи - нарушение на Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните мести и
при използване на работното оборудване.
Посочено е, че при извършената проверка на *** г. на въпросния
строеж, представляващ и работно място на починалия, се установило, че
същият работил по разкомплектоването и насаждането на арматурни
конструкции /колони/, оформени като „пачка“. Същите били подавани от Д. В.
П. - ***. Работният процес протичал в непосредствена близост с многожилен
удължител, който бил под напрежение. В тази връзка е констатирано, че
работодателят на починалия не е осигурил ефективен контрол за извършване
на работата без риск за здравето и по безопасен начин, при осъществяването
на дейностите по разформироване на фигурата колони при работа около тях,
чрез спазване на разстоянията за безопасност между товара и
енергоснабдителните комуникации /удължителя/, с което бил нарушен чл.16,
ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл.15, т.5 и 8 от Наредба №12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро -
разтоварни работи. Констатирани са и други нарушения на работодателя, сред
които и липсата на проведен периодичен инструктаж на починалия Х. Г. К..
Към преписката е приложен и Акт №02-2400822 за установяване на
административно нарушение от 05.12.2024 г., издаден от ДИТ, гр. Бургас за
извършено нарушение на трудовото законодателство от страна на „ГЕОПЛАН
КЪНСТАКШЪН“ ЕООД в качеството му на работодател. Приложен е и Акт
№02-2400821 за установяване на административно нарушение от 05.12.2024 г.,
издаден от ДИТ, гр. Бургас за извършено нарушение на трудовото
законодателство от страна на „ГЕОПЛАН КЪНСТАКШЪН“ ЕООД в
качеството му на работодател. Към преписката са приложени и множество
писмени доказателства, приети в рамките на извършваната проверка. С така
представените актове са установени извършените нарушения на ЗЗБУТ от
работодателя, касаещи процесния строителен обект.
6
Представена е съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р С.Ш. –
*** в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас АД. Видно от
заключението, причина за смъртта на Х. К. е остра сърдечна недостатъчност,
развила се на фона на ритъмни и/или проводни нарушения, предвид данни за
действие на електрически ток.
По делото е допусната и изготвена съдебнопсихологична експертиза.
Вещото лице по същата е посочило, че ищците са имали отношения на силна
психоафективна свързаност с починалия Х. К.. Той е бил възприеман като
много добър съпруг и баща от тях, което е съдействало за битуването им в
отношения на психо-емоционална сигурност, със съответната специфика -
партньорски с г-жа А. К. и родител - деца, съответно с Е. и Е.. Внезапната
смърт на К. се преживява от ищците като психологически травматично
събитие с непредвидим характер. То се явява отключващ фактор за изявилата
се тревожно-депресивна симптоматика и детерминира настъпилите изменения
в личността и психичното функциониране на ищците в дългосрочен план, вкл.
към датата на изследването. Загубата е причинила емоционално страдание на
тримата, като по-силно то се усеща при А. и Е., при които се установяват
остри пристъпи на плач, страх, инсомния. Това страдание и към момента на
изготвяне на заключението не е преминало. Загубата на починалия е
отключила процес на траур у ищците, който процес все още е налице. Тази
загуба е причинила на ищците психотравма, което продуцира негативни
ефекти за функционирането на тримата - намалена способност за изпитване на
радост (ахедония), трайно понижена настроение (дистимия), оттегленост от
света и другите, дълбока депресивност и регрес.
По делото е изготвена и съдебнотехническа експертиза, вещото лице
по която е установило, че ръкавиците, които са били предоставяни на
строителните работници в процесния строителен обект предпазват от студ и
от директен допир до груби повърхности. Те са с гумирана част към дланта и
текстил отгоре. Тези ръкавици не могат да предпазят човек от токов удар. Има
специални диелектрични ръкавици, с които се работи на обекти с високо
напрежение. Те могат да предпазят от електрическо въздействие. Вещото лице
изрично е посочило, че ако пострадалият е бил е поставени ръкавици от кожа
и текстил, каквито са предоставяни на строителните работници, това не би
предотвратило протичането на ток през тялото и настъпилата смърт.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
допуснатите в полза на страните свидетели.
В показанията си свидетелят О. Г. И., *** на починалия, сочи, че за
злополуката разбрал на същия ден. Тогава си бил у дома с майка си. Отишъл в
дома на брат си, който бил на 100 метра от неговия. А. не могла да повярва на
това, което й казал, искала да провери и за това отишли в моргата. Свидетелят
излага, че брат му бил женен 6 години за А., като никога не ги е чувал да се
карат или да си говорят на висок тон. Много се обичали и се разбирали. Брат
му се грижел за всичко в семейството, той носел в семейството, той плащал
всичко. Той бил мъж със семейство. Всеки ден се грижел за децата си, дори да
е изморен от работа. О. И. излага, че след смъртта на брат му всеки ден се
7
вижда с А. и децата. Гледал да не са сами. Сочи, че Е. (дъщерята на брат му)
гледа снимката на баща си на телефона и пита майка си къде е той. Майка й
казвала, че е на небето, а детето питало коя звезда е баща й. Майката на
свидетеля му споделяла, че през деня А. се държи за пред децата си, но вечер,
когато заспят отивала в двора, откъдето се виждало гробището и казвала
„Къде отиде? Децата питат къде си“.
Разпитан е и свидетелят М. М. О. - *** на ищцата А. К.. Същият сочи,
че дъщеря му е живеела с починалия 15 години. Отношенията между тях били
много добри, отлични. Зет му осигурявал всичко за семейството си. След
инцидента внуците му все още чакали баща си да се върне и питали къде е
той.
Разпитана е свидетелката А.К.К., която към датата на процесната
злополука е работила като *** в „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД на обект
апартаменти „М.“ до к-с „С.“. Свидетелката излага, че всяка сутрин преди да
започнат работа, работниците влизали във фургона на техническия
ръководител и им се провеждал инструктаж за безопасност, както и за
дейностите, които предстои да се вършат. Свидетелката се качила при
работниците минути преди инцидента като сочи, че не й е направило
впечатление нещо нередно. К. не видяла и удължител, който да е бил на
мястото на инцидента. Свидетелката сочи още, че на работниците се раздават
ръкавици, но ако някой от тях не ги носи, не му се прави забележка. Също така
излага, че ако забележи, че някой не е с ръкавици, все пак го допуска до
работа.
По делото е разпитана и свидетелката Д. В. П.. Същата сочи, че работи
като *** на процесния обект. На въпросния ден се качила на плочата по-късно,
защото се заляла плоча и трябвало бригадирът да разчертае плочата. Качила
се около 10 часа. Когато се качила на плочата, асансьорната шахта била все
още отворена, не била покрита. Свидетелката не видяла кога е затворена
шахтата, тъй като вече работела с кофражистите. Излага, че на обекта по
принцип няма лице, което да координира работата между различните бригади,
които работят едновременно. Свидетелката започнала да насажда колони с Х..
Свършили една пачка и на него му трябвала една определена колона, за да
завърши това, което бил започнал. Тогава видял колона, която му трябва в
друга положена на плочата пачка. Бутнал една колона наляво, една надясно,
няколко колони паднали от двете страни на пачката и той се опитал да закачи
въпросната колона. В момента на закачане той извикал и се хвърлил назад.
Свидетелката била на метър от него. Арматуристите се хвърлили да помагат.
Някой издърпал кабел, който кабел свидетелката не видяла преди това. П.
сочи, че не знае как се появил този кабел. Излага, че когато се качила на
плочата, колоните не били качени и натрупани. Тогава кабелът го нямало.
Сложили пачките с колони една до друга и започнали работа. Кабелът бил
качен по-късно, след като започнали работа, но свидетелката не знае кой и
кога го е качил и как се е озовал в зоната на колоните. Нито тя, нито Х., са
видели кога се е появил този кабел, защото те гледали работата си, чертежите,
следили са за размерите.
8
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените главни искове намират правното си основание в нормата
на чл. 200, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по своята правна същност е безвиновна
и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията,
причинени на работника при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. Работодателят
носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, Трудовата злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
В настоящото дело между страните на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че между ответното дружество и починалия Х. Г. К. е бил
сключен трудов договор № 25/22.08.2023г., както и, че злополуката от ***г. е
приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО.
В случая липсва спор, че злополуката, станала на *** г., при която е
настъпила смъртта на работника, е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй
като е станала през работно време и при изпълняване на задълженията му като
работник на заеманата от него длъжност в ответното дружество.
Следователно налице е основание да бъде ангажирана отговорността
на работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
приложимата норма – настъпила смърт на работника на *** г., което е
внезапно по своя характер събитие; злополуката е настъпила по време на
изпълнявана от работника К. работа по трудово правоотношение с
работодателя „Геоплан констръкшън” ЕООД, както и причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат – смъртта на работника.
Тъй като съдът намери, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя, то останалите спорни въпроси пред
настоящата инстанция се свеждат до справедливия размер на обезщетението,
дължимо на ищците за претърпените болки и страдания от настъпилата
9
трудова злополука – смъртта на работника, техен съпруг и баща, както и
приложението на чл. 201 от КТ с оглед твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат, поради проявена от работника груба небрежност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето на размера
на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след
отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, морални страдания, осакатявания и
др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.
Установява се от показанията на свидетеля О. Г. И., които съдът
кредитира като вътрешнологични и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства, че инцидентът сериозно е засегнал емоционалното състояние
на съпругата и децата на починалия. След смъртта му, А. не могла да повярва
какво се е случило, тъй като била женена за К. от 6 години, двамата никога се
карали и не си повишавали тон. Напротив, много се обичали и се разбирали.
Брат му се грижел за всичко в семейството, като освен финансово, се грижел
ежедневно и лично за децата си. Устнаови се от разпита на свидетеля, че
децата на починалия все още не могат да осъзнаят, че баща им го няма
завинаги и питат къде е, кога ще се върне. Установи се, че и А. К. не е
преодоляла стреса и мъката от загубата си, като въпреки че през деня се
държи за пред децата си, вечер, когато те заспят плаче и тъгува за съпруга си.
Горните обстоятелства се установяват и от разпита на свидетеля М. М.
О., както и от изготвената по делото съдебнопсихологическа експертиза.
Несъмнено внезапната загуба на най-близкия човек (*** и ***) се е
отразила негативно на психическото и емоционално състояние на ищците. От
доказателствата по делото се изясни, че К. е имал много близки отношения със
съпругата и децата си, което се установява и от факта, че е предстояло Т. да го
запознае с приятелката си. Установява се, че ищцата А. страда изключително
силно от безвъзвратната загуба на своя съпруг. Не по-малко непоносима е
загубата и за децата на починалия, за които се установи, че все още не могат
да преработят емоциите и стреса, които преживяват и все още не могат
истински да осъзнаят липсата на баща си и да повярват, че той няма да се
върне.
Изложеното води съда до извода, че злополуката е причинила тежки
последици в емоционален план за всеки от тримата ищци, които трудно могат
да бъдат преодолени.
Не без значение за определяне на размера на обезщетението е фактът,
че към датата на инцидента починалият е бил на 32 години и са му предстояли
всички положителни моменти от семейния живот и израстването на децата му.
10
Също така децата на починалия и ищци в процеса са на много ниска възраст,
което води до извода че още дълго са щели да разчитат на помощта,
подкрепата и грижите на своя баща. Съществени обстоятелства са и
множеството нарушения на нормите за безопасност на труда, които ответното
дружество е допуснало на строителния обект, за които са издадени
съответните актове за установяване на нарушения на ЗЗБУТ.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият
размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от
трудовата злополука е 120 000 лева за ищцата А. К., а за децата Е. Х. К., ЕГН
********** и Е. Х. К. с ЕГН ********** по 140 000 лева. Съдът намира, че
тези суми биха репарирали изживените от ищците негативни емоции и
съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За причинени
вреди в по-голям размер извън установените в хода на настоящото
производство и обичайните такива не са ангажирани доказателства от
страните.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване от страна на
работника, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, работодателят следваше да докаже, че трудовата злополука
е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата - не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Съобразно трайната съдебна практика, застъпена в решение №
63/10.05.2017 г. по дело № 3648/2016 на ВКС, III г. о., решение № 252 от
30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., решение № 25 от
16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС и др., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, степента на съпричиняване се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука от
работника с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно,
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините,
но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният
принос на увредения.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника, поради проявена от него груба небрежност по смисъла
на чл. 201 от КТ. Твърденията на ответното дружество в тази насока, а именно
че К. е бил без предпазни ръкавици, което е довело до получения токов удар,
останаха изцяло недоказани. Напротив, установи се от събраните по делото
доказателства, че изобщо не е било необходимо работниците и по-конкретно
починалият да носят предпазни ръкавици. Установи се също така, че дори и К.
да е носил предоставените му от работодателя ръкавици, то те по никакъв
начин не биха променила развоя на събитията, доколкото за да бъде защитен
11
от получения токов удар, починалият е следвало да носи диелектрични
ръкавици, с каквито никой работник на целия обект не е предвидено да
разполага.
Освен горното, от доказателствата по делото се установи и, че при
изпълнение на служебните си задължения за конкретния ден, починалият не е
проявил небрежност, още по-малко груба такава, тъй като преди да започне
работа на плочата на обекта, на същата не се е намирал процесният
многожилен удължител, който е причинил злополуката. От показанията на
свидетелите, в това число тези, разпитани по искане на ответника, стана ясно,
че преди да започнат работа по полагане на колони и преди качване на пачки с
колони на плочата, там не е имало електрически удължител. В показанията си
свидетелката К. изрично е посочила, че е проверила работната площадка
минути преди инцидента, като не е видяла на плочата да се намира такъв
удължител. Удължител не е видяла и кранистката, преди да започне заедно с
починалия да работи по насаждане на колоните и по качване на арматурата.
Съдът намира, че въпросният удължител се намирал по време на
непосредствено настъпване на инцидента около поставени арматурни колони,
доколкото и поставянето на такива се извършвало по време на работния
процес по сведения на свидетелката П.. Също така съдът приема, че
въпросният удължител е бил поставен там от служители на дружеството
„ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, които са го ползвали по време на работния процес и
във времето, като починалият К. е насаждал колони. По този начин
служителите са допуснали нарушения на правилата на чл.16, ал.1, т.6 от
ЗЗБУТ във вр. чл. 415, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа
по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, доколкото е следвало
въпросният удължител да бъде премахнат от обекта след приключване на
работа с него. От друга страна нарушение е извършено безспорно и от страна
на работодателя „ГЕОПЛАН КЪНСТАРКШЪН“ ЕООД – тези по чл.16, ал.1,
т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл.15, т.5 и 8 от Наредба №12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро –
разтоварни работи. Следвало е да бъдат констатирани наличието на кабели
преди започване на работния процес през деня на процесната злополука,
включително преди започване на работа с арматурните колони. Следвало е и
да не бъде допуснато при започване на работа по качване на пачки с колони на
плочата, както и по насаждане на самите колони, около тях да има кабели, по
които преминава висока напрежение.
С оглед изложеното исковете за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени до размера от 120 000 лева за ищцата А. К., а за децата Е. Х. К. и Е.
Х. К. до размер от по 140 000 лева., като бъдат отхвърлен за разликата над
тези суми до претендираните пълни размери.
Тъй като съдът намери за основателни главните искове на ищците до
горепосочените размери, следва да бъдат уважени и акцесорните искове по
реда на чл. 86 от ЗЗД, като на всеки от ищците бъде присъдено обезщетение за
забава от деня на трудовата злополука -***г., до пълното изплащане на
задълженията.
12
Относно съдебните разноски:
При този изход от спора, в полза на страните следва да бъдат
присъдени разноски съобразно с уважените части от исковете. Ищците са
представили списък на сторените разноски, видно от който същите са били
представлявани по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид това и доколкото
същите са освободени от заплащане на държавна такса, то в тяхна полза
разноски не следва да се присъждат. Следва да бъде определено
възнаграждение за процесуалното в полза на упълномощения от ищците
адвокат Г. Р.. Размерът на това възнаграждение следва да не е по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. Предвид горното в полза на адвокат
Р. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 11 340 лв. с ДДС за
процесуално представителство на ищцата А. К. и по 12 300 лв. с ДДС за
представителство на ищците Г. И. К. или общо в размер на 35 940 лв. с ДДС.
Ответната страна „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД претендира
разноски в размер на 16 590 лв., като за целта в съдебно заседание преди
даване на ход по същество е представила списък по чл. 80 от ГПК, към който
са приложени и доказателства за действителното заплащане на разноските.
Тъй като съдът уважи частично предявените срещу ответното дружество
искове, то в полза на същото следва да бъдат присъдени разноски,
съответстващи на отхвърлената част от исковете. Предвид това ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД
сумата от 5 530 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС - Бургас сумата в размер от 16 000 лв.,
представляваща държавна такса, изчислена върху уважения размер на
исковете. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати и разноските,
сторени в процеса по изготвяне на допуснатата съдебнопсихологическа
експертиза, отново съобразно уважената част от исковете или сумата от 600
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл. 161, представлявано от управителя К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на А. М. К. с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., ***, сумата от 120 000 лв. (сто и
двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при
трудова злополука, настъпила на *** г. и преждевременна загуба на нейния
съпруг Х. Г. К., ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 200 000 лв., на основание чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
13
бл. 161, представлявано от управителя К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. К., ЕГН
********** и Е. Х. К. с ЕГН **********, сумата от по 140 000 лв. (сто и
четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при
трудова злополука, настъпила на *** г. и преждевременна загуба на техния
баща Х. Г. К., ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен
размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците, на основание чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл.161, представлявано от управителя К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Г. Р. от
САК, сумата от общо 35 940 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
безплатна правна помощ, осъществена по делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., ***, Е.
Х. К., ЕГН ********** и Е. Х. К. с ЕГН **********, да заплатят на
„ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, представлявано от
управителя К.Д., сумата от 5 530 лв., представляваща сторените разноски в
процеса за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл.161, представлявано от управителя К.Д., да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на РС Бургас, държавна такса и разноски в размер на
16 600 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК
********* - „УНИКА ЖИВОТ“ АД с ЕИК *********, „ВИП СТРОЙ 89“
ЕООД с ЕИК ********* и М. А. М. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14