Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното
от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 6899 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Т.Й.Т., с актуално фамилно име Г.,
лично и като майка и законен представител на Й.Н.Т., срещу Решение № 87618 от
14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 60530/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав, с която се обжалва изцяло
решението. Подробно в жалбата са изложени съображенията. Моли се да се отмени
решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да
се уважи подадената молба за съдебна защита. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Н.Г.Т. оспорва жалбата и моли за
оставянето ѝ без уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Т.Й.Т.,
лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на детето Й.Н.Т.,
роден на *** г. срещу Н.Г.Т. – за защита от актове на домашно насилие, извършени на 24.09.2019г.,
30.09.2019г., 05.10.2019г. и на 19.10.2019г., представляващи психическо и
емоционално насилие, изразяващи се в отправени заплахи за здравето и живота и
обиди към молителката, в присъствието на малолетното дете Й.Н.Т. - ответникът
се обаждал на молителката по телефона на детето Й., като я обиждал и заплашвал,
и това било чуто от детето, което присъствало в стаята по време на обажданията,
подробно описано в молбата от 22.10.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба.
С Решение № 87618 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело
№ 60530/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89-ти
състав, е оставена без уважение молбата на Т.Й.Т., лично и в качеството ѝ
на законен представител на малолетния Й.Н.Т., за налагане на мерки за защита от
домашно насилие срещу Н.Г.Т., за извършени актове на домашно насилие на
24.09.2019г., 30.09.2019г., 05.10.2019г. и на 19.10.2019г., като неоснователна
и е отказано да бъде издадена заповед за съдебна защита, с която по отношение
на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдена е Т.Й.Т.
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, оставена е без
уважение претенцията ѝ за разноски.
Доводите в жалбата визират неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря
тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора
факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви
относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил
защо дава в. на едните, а на другите не вярва. В тази връзка следва да се
отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство,
чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както
и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина,
по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе.
Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна)
декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се
простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния
насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие е извършен в
отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им,
съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във
връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена.
По делото, освен
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗЗД, са събрани и други доказателства, които
обаче не установяват по категоричен начин извършени актове на домашно насилие
по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН по отношение на молителката и детето Й.. Освен
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, по делото са представени разпечатки от проведени разговори от телефона
на детето към молителката, включително и на посочените в молбата дати. От тези
разпечатки може да се заключи, че действително са проведени разговори, но не
може да се установи съдържанието на същите. Събраните гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите Т. Т./на молителката/ и Й. Г. и Х.И./на ответника/,
са противоречиви и не изясняват обстоятелствата твърдени с молбата. Т.е
посочила това което й е споделено от молителката, като същата свидетелка е
отбелязала, че такива прояви не е имало, когато са били заедно. Г. е посочила,
че молбата е неоснователна и е изложила доводи за относно поведението на самата молителка по отношение на ответника и
детето, в нейно присъствие страните не са се обиждали. Свидетелят И. е посочил,
че е видял Н. да говори по телефона, но не е чул да се отправят обиди и
заплахи, не е бил свидетел на конфликти между страните.
Въззивният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че по делото не са събрани
категорични доказателства, че молителката и детето са пострадали от
твърдените за извършени актове на
домашно насилие, както че в случая по-скоро се касае за влошаване на
отношенията на страните с оглед на неразбирателството им по въпроса къде да
живеят и работят и предприетите стъпки от страна на молителката да се устрои да
живее в гр. София с децата, без съгласието на ответника, което да е довело и до
негативна реакция от негова страна, но липсват данни за предприети от него агресивни действия по отношение на
молителите.
Съобразно с така установената фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Верни са изводите на
Софийския районен съд, че в случая се касае за влошаване на отношенията между
страните с оглед неразбирателството им по въпроса къде да живеят и работят.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Въззивниците
не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно
насилие от страна на въззиваемия на процесните дати.
Постановеното решение
е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила
заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа
(арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивницата Т.Й.Т.,
с актуално фамилно име Г., да заплати по сметка на СГС държавна такса за
жалбата си в размер на 12,50 лв.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът Й.Н.Т. не дължи държавна такса за
въззивната жалба – това лице е малолетно, не е навършило 18-годишна възраст,
поради което държавната такса трябва да остане в тежест на бюджета на съда
(арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
С оглед
изхода на делото, въззивниците Т.Й.Т., с актуално фамилно име Г., лично и като
майка и законен представите на Й.Н.Т., нямат право на разноски. Право на
разноски има въззиваемият Н.Г.Т.,
който обаче не е заявил такава претенция, поради което съдът не се произнася по
този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 87618 от 14.05.2020 г.,
постановено по гр. дело № 60530/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 89-ти състав.
ОСЪЖДА Т.Й. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исканията на Т.Й. Г., ЕГН **********, и на малолетния Й.Н.Т., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Т.Й. Г., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.