Р Е Ш
Е Н И Е №54
гр. Сливен, 18.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №119
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на глава 25 от
ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №55/21.01.2020г. по гр.д.№5081/2019г. на Сливенски районен
съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С.Б.М.,
извършено със Заповед №РД-10-119/29.08.2019г. на Директора на ТП „Държавно
горско стопанство Т.“, с.Т., общ.К., с която на основание чл.328, ал.1,
т.2, предл. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, поради съкращаване в
щата; С.Б.М. е възстановен на заеманата преди уволнението в ТП „ДГС Т.“ длъжност „шофьор“ и му е
присъдено обезщетение на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставане без работа
поради незаконното уволнение в размер на 2244,24лв. за периода от 01.09.2019г.
до 21.01.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски на ищеца М. в размер на
560лв. и ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 214,31лв. по
сметка на СлРС.
Въззивната жалба е подадена
от ответника в първоинстанционното производство ТП „Държавно горско стопанство
Т.“, с.Т., общ.К. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
Във въззивната жалба въззивникът
ТП „ДГС Т“, с.Т. чрез пълномощника адв. М.Г. посочва, че обжалваното
първоинстанционно решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано,
противоречащо на фактите, установени в хода на съдебното производство. Намира
за неправилен извода на районния съд, че не е доказано кои бройки са били
определени за съкращаване на щата с решение на УС. От представеното по делото
удостоверение се установявало, че е взето решение от УС за намаляване на
длъжностното разписание на ТП ДГС Т чрез закриване на 2 бройки, считано от
22.07.2019г., с което длъжностното щатно разписание се променя от 32 на 30
бройки. От утвърденото от Директора на ЮИДП длъжностно разписание на ТП ДГС Т
от 22.07.2019г. в позиция 13 шофьор е утвърдена 1 щатна бройка, в поименното
щатно разписание от 03.06.2019г. на длъжността шофьор има назначени 2 лица. В
поименното щатно разписание от 03.06.2019г. има одобрени 32 щатни бройки, от
които една незаета, а с новото щатно разписание от 22.07.2019г. се одобряват 30
щатни бройки. Посочва, че с решението на УС на ЮИДП е прието ново щатно
разписание, т.е. нова структура на териториалното поделение, като самото
разписание е утвърдено от Директора на ЮИДП. В новото щатно разписание е
предвидена една бройка за длъжност „шофьор“. За заемането на тази длъжност
работодателят е предвидил минимална степен на образование. Поради промяна на
структурата и изискванията бил извършен подбор между двамата служители, заемали
до този момент длъжността. Счита, че извършеният подбор не страда от пороци.
Представен е протокол за извършения подбор. В утвърдената процедура за
съкращаване на персонала били определени критериите за оценка на служителите и
тяхната тежест. Посочва, че назначената от работодателя комисия е извършила
подбора, като лицата, включени в него са оценени възходящо по определените
критерии при съобразяване на тежестта на всеки от тях, като оценяването било по
обективни показатели. По отношение състава на комисията, посочва, че право на
работодателя е да назначи комисия, която да осъществи подбора и включването в
комисията на юрист – външно на предприятието лице, не е злоупотреба с право, а
цели гарантиране на законосъобразното осъществяване на процедурата. Счита, че
по делото се установило взето решение за съкращаване на щата от оправомощен
субект, преди предприемане на действия по прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, като съкращаването на щата е реално. Установило се
законно извършена процедура за подбор при спазване на критериите за
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С оглед изложеното,
въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли исковите претенции.
С
въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивната страна –
ТП „Държавно
горско стопанство Т“, с.Т., общ.К., редовно призована, се представлява от представител
по пълномощие – адв. Г., която поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови
ново, с което да отхвърли предявените искове.
В с.з., въззиваемият С.Б.М., редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител по пълномощие адв. И.В., който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане шест месеца без работа, намиращи правното си основание
в чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
І. Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед
№РД-10-119/29.08.2019г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Тича“, с.Т.,
общ.К., за незаконно и неговата отмяна е
основателен.
Безспорно по делото е установено, че ищецът С.Б.М. е работил в ответното ТП „Държавно горско стопанство Т“, с.Т., общ.К. по трудово правоотношение на длъжността „шофьор“,
считано от 05.08.2015г.
Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
извършено със Заповед
№РД-10-119/29.08.2019г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Т“, с.Т.,
общ.К., считано от 30.08.2019г. В
заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочен чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – съкращаване на щата, въз основа
на ново щатно разписание, в сила от 22.07.2019г. и след проведен подбор по
чл.329, ал.1 от КТ с резултати, отразени в протокол от 27.08.2019г.
За законосъобразността на уволнението на това
основание е необходимо съкращаването в щата да е: 1. реално, т.е. съответната
функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 2.
да е налице към момента на уволнението, той и фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат, или уволнението да следва
съкращаването на щата; 3. да е извършено по съответния ред и от органа, който
има право да извършва такива промени.
Основния
спор, въведен с въззивната жалба е налице ли е надлежно взето решение от
съответния компетентен орган за промяна в щатното разписание на ТП „ДГС Т“, изразяваща
се именно в твърдяното съкращаване на щата на ищеца – въззиваем. Твърдението на
въззивника – работодателя е за наличие на взето решение от УС на ЮИДП за
утвърждаване на ново длъжностно щатно разписание за ТП „ДГС Т“, като се
закриват 2 бройки, като щата се променя от 32 на 30 броя и се твърди, че едната
от тези бройки е за длъжността „шофьор“, за която вместо 2 с новото щатно
разписание е предвидена 1 бройка.
Анализирайки
приложимата нормативна уредба и представените по делото доказателства,
въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че работодателят –
носещ доказателствената тежест, не е установил по делото по пътя на пълното
пряко и главно доказване, кои две бройки, т.е. бройки на коя длъжност се
съкращават с решението на надлежния компетентен орган – УС на ЮИДП.
Съгласно
чл.170, ал.1, т.4 от ЗГ и чл.8, т.4 от Правилник за организацията и дейността
на „Югоизточно държавно предприятие“, компетентен да приеме структурата и щата
на централното управление и на териториалните поделения на държавното
предприятие е Управителния съвет, който е основния орган на управление на
държавните предприятия по чл.163 от ЗГ /чл.167, т.2 от ЗГ/. По силата на
чл.172, ал.1, т.7 от ЗГ и съответно чл.23, ал.1, т.7 от Правилника за
организацията и дейността на „Югоизточно държавно предприятие“, директорът на
държавното предприятие има право да утвърждава само поименното щатно разписание на длъжностите в централното
управление, но не и да утвърждава, респ. променя структурата и щата, както на
централното управление, така и на териториалните поделения, както е в настоящия
случай. Директорът на пък на териториалното поделение пък има правомощие да
изготви и предостави в централното управление за приемане от Управителния съвет
на предприятието на длъжностното разписание на поделението и да утвърди
поименното щатно разписание на поделението /чл.29, ал.1, т.8 и т.9 от
Правилника за организацията и дейността на „Югоизточно държавно предприятие“.
Следователно
единственият компетентен орган, който може да променя щатното разписание, т.е.
да прави корекции в структурата и щата на ответното териториално поделение е
Управителния съвет на Югоизточното държавно предприятие“ и никой друг орган. За
да бъде законосъобразно уволнението на ищеца – въззиваем, е необходимо да се
установи, че решението за съкращаване на длъжността, респ. бройка от нея, която
заема ищеца, е взето от надлежния компетентен орган – УС.
По
делото, въпреки нарочните указания с доклада по чл.146 от ГПК, направен от
първоинстанционния съд, ответникът, носещ доказателствената тежест, не е представил
въпросното решение на УС по т.8 от Протокол №5/03.06.2019г., с което е
утвърдено ново щатно разписание на ТП на ДГС „Т“. По делото е представено
единствено удостоверение, издадено от директора на предприятието, с което
удостоверява само, че с Протокол №5/03.06.2019г. от заседание на УС на ЮИДП по
т.8 от дневния ред е взето решение за утвърждаване на длъжностно разписание за
ТП ДГС „Т“, като го намалява чрез закриване на 2 бройки, считано от
22.07.2019г., с което длъжностното щатно разписание се променя от 32 на 30
бройки. От това пресъздаване на взетото решение не може да се направи извод на
кои точно длъжности се закриват посочените две бройки. Не е представено и щатно
разписание, подписано от членовете на управителния съвет, от което да се установи
бройки на кои длъжности се закриват.
Представеното
щатно разписание от 22.07.2019г. /л.31 от първоинстанционното производство/ е
подписано от изготвил го Н.С., гл.счетоводител Р. С. и от директора на
поделението П. С.. Следователно това представлява предложението на директора на
поделението по смисъла на чл.29, ал.1, т.8, б.б от Правилника за организацията
и дейността на „Югоизточно държавно предприятие“ на щатно разписание на
поделението, направено до УС за приемане, но не отразява надлежното му приемане
от компетентния УС. С подписването му за утвърдил от директора на ЮИДП също не
е спазена процедурата за приемането му, тъй като директорът на предприятието
няма правомощие във връзка с определяне на структурата и щата на териториалните
поделения, нито е представено доказателство за възлагане на такива правомощия
от страна на УС върху него, друг е въпросът дали това е допустимо по закон.
Във
въззивната жалба е направено едно тълкуване и съпоставяне на представеното
длъжностно разписание от 22.07.2019г., което съдът по изложените съображения не
приема, че прието от компетентния орган – УС и поименното щатно разписание на
поделението към 03.06.2019г. /л.37 от първоинстанционното производство/, от
което се прави извод за съкращаване на една от двете бройки „шофьор“ в
поделението, каквато заема ищеца. Както бе посочено, съдът намира за недоказано
по делото за коя, респ. кои длъжности се отнася приетото от УС на ЮИДП на
03.06.2019г. решение за закриване на две бройки. Напълно недопустимо е това да
се извежда по тълкувателен път, на база предположения и основано на щатно
разписание /л.31 от делото на СлРС/, неприето, респ. неутвърдено от
компетентния орган.
По
този начин, съдът приема, че работодателят не е установил надлежно взето от
компетентния орган решение за съкращаване на длъжността, заемана от ищеца.
Поради това е налице и незаконосъобразност на извършеното на това основание
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В случая съдът не следва
въобще да обсъжда въпроса, поставен с въззивната жалба, за образованието на
ищеца и несъответствието му с предвиденото за длъжността, тъй като
прекратителното основание е съкращаване в щата, а не такова по чл.328, т.6 или
т.11 от КТ. Не следва да се разглежда и въпроса относно законосъобразността и
правилността на извършената процедура по подбор, тъй като съдът прие
незаконосъобразност на предходната задължителна процедура по изменение на
щатното разписание и недоказаност за надлежно прието решение за съкращаване
бройка именно на длъжността, заемана от ищеца.
С
оглед изложеното, атакуваната прекратителна заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
ІІ.
Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“ при ТП „ДГС Т“, с.Т., общ.К.. Този иск следва да бъде
уважен, като за основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за
незаконно и да бъде постановена отмяната му.
ІІІ. По отношение на иска
по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
С оглед уважаването на
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за
присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно
уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и отмяната
му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа
/вредата/. Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска да бъде осъден
ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от
оставането си без работа поради незаконното уволнение.
Тежестта на доказване по
този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. В случая от събраните по делото
доказателства е установено обстоятелството, че ищеца М. е останал без работа в
резултат на уволнението за периода след уволнението до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция, до който момент районният съд е присъдил
обезщетение. В тази насока – относно оставането без работа на ищеца, няма
направени възражения във въззивната жалба. Следователно работодателят следва да
бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за този
период за оставане без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на
чл.228, ал.1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение. Правилно районният съд е определил размера на дължимото обезщетение,
като е присъдил само исковата претенция, която е в по-нисък размер, поради
диспозитивното начало на процеса.
Върху обезщетението следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, както
правилно е процедирал районният съд.
Като
е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и в частта относно присъдените на ищеца
разноски. Правилно ответния работодател е осъден да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК съответната държавна такса в полза на съдебната власт.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба –
неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивника - работодател,
който следва да понесе своите така, както ги е направил и да заплати на
въззиваемия направените от него във въззивното производство разноски в
доказания размер от 610лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №55/21.01.2020г., постановено по гр.д.№5081/2019г.
по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство
Тича“, Булстат **********, със адрес на управление: с.Т., общ.К., ул. „Г. Д.“ №*
да заплати на С.Б.М. с ЕГН ********** *** сумата от 610лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с
касационна жалба в едномесечен срок,
считано от деня на обявяването му – 18.03.2020г.
Препис от решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.