№ 2281
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330205483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3717361, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. К. М., ЕГН ********** е наложена на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира
направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е представена разписка за връчване. От
административнонаказващият орган е била представена ведно с преписката
справка АИС-АНД, видно от която електронният фиш е връчен на
22.09.2022г., която дата не е оспорена от страните като дата на връчване.
Жалбата е подадена на 23.09.2022г., поради което и същата е подадена в 14-
1
дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 20.06.2020г. в 11,33 ч. в гр.
Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до номер 1, в посока бул.
Менделеев, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, МПС с
рег. № **** се движел при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч с
установена наказуема скорост 91 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 41
км.ч. Посочен като собственик, на когото е регистриран автомобилът, е
жалбоподателят С. К. М..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение клип
№ 15002, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 4-32-20/13.03.2020г.,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3
км.ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело
скорост на движение на процесния автомобил от 94 км/ч. След приспадане на
нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан
деецът с ЕФ, а именно 91 км/ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 20.06.2020г., както и от
справката за собственик на процесния автомобил.
Неоснователно се явява изложеното в жалбата възражение, че на
посоченото място е бил наличен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч.
Видно от изисканата от Община Пловдив справка изх. № 1920/17.10.2022г.,
знак В26 за ограничение на скоростта от 70 км/ч е бил монтиран на
2
23.02.2021г., т.е. на дата, следваща датата на нарушението. В справката
изрично е посочено, че към дата 20.06.2020г. разрешената скорост в
процесния участък е била 50 км/ч., т.е. това е била и скоростта, която не е
следвало да бъде надвишавана от жалбоподателя. В смисъл, че последваща
промяна на организацията на движението и въвеждането на различни
ограничения се явява без значение при определяне на отговорността на
нарушителя, а от значение е ограничението към момента на извършване на
деянието, е и съдебната практика на касационната инстанция по казуси за
нарушения по ЗДвП на същото място – така и Решение № 1353 от 12.07.2022
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1212/2022 г.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение. Техническото средство е от
одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно Удостоверението
за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до 24.02.2020г., която
дата с оглед датата на издаване на удостоверението за одобрен тип –
24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона за
измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се
съдържа в Протокола за извършена проверка № № 4-32-20/13.03.2020г.,
поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е
приложима за процесното АТСС и същото е било от одобрен тип към датата
на извършване на нарушението.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
3
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 4-32-20/13.03.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
протокола е приложена и снимка на позиционирането на процесното АТСС.
Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно
се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в
статичното изображение.
Съдът намира за неоснователно възражението за нарушение на
правилата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата, местата за разполагане на АТСС се определят след съвкупен
анализ на множество показатели, сред които се открояват не само честотата
на настъпване на ПТП-та, но и други показатели, сред които например
интензивност на пътното движение и характерни участъци с уязвими
участници в движението, оценка на ефективността на контролната дейност,
анализ на извършваните нарушения на правилата за движение по вид, време и
място и други. Тази преценка на контролните органи обаче не подлежи на
проверка в административнонаказателното производство, което изследва
субективните и обективните елементи от състава на нарушението, сред които
не е изборът на място, на което да се постави АТСС – в този изричен смисъл е
и Решение № 2041 от 12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2272/2020 г., Решение № 88 от 28.06.2022 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д.
№ 49/2022 г., Решение № 56 от 5.03.2021 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. №
551/2020 г. и много други. Неоснователно се явява и възражението, че поради
наличното на процесното място изкачване, няма как да се кара с 50 км/ч., тъй
като отзад започвали да свирят другите шофьори. На първо място, водачът на
всяко МПС преди всичко трябва да се съобразява с правилата за движение по
пътищата, а не с поведението на другите участници на пътя, още повече ако и
4
това тяхно поведение също се явява незаконосъобразно. На следващо място,
ако се приеме логиката на жалбоподателя, то и във всички населени места,
при които има изкачвания и слизания, ще следва да се предвиди възможност
за шофиране с по-висока скорост от нормативно предвидената, което би
довело и до предпоставки за настъпване на ПТП, каквато няма как да е била
целта на законодателя. Ирелевантен е и въпросът колко са били другите
наказани водачи на същото място и дата, доколкото
административнонаказателната отговорност е лична, но с оглед възражението
на жалбоподателя, съдът съобрази, че видно от Протокола за извършена
проверка по чл. 10 от Наредбата, за периода от 9 часа на осъщественото
видеонаблюдение на мястото, са били установени 54 нарушения, или средно
по 6 нарушения за час, което би включвало освен нарушенията за скорост,
така и други нарушения, установявани чрез АТСС, каквито са например
нарушенията за липса на застраховка „гражданска отговорност“ по Кодекса за
застраховането. Посочените цифри, според настоящия състав, с оглед и на
ноторно известната натовареност на движението на посоченото място, няма
как да се приемат за надхвърлящи рамките на нормалното или обосноваващи
своеобразен „рекет“ чрез поставянето на АТСС на процесния участък, както
твърди жалбоподателят. Следва да се посочи, че такава преценка при всички
положения би се явила субективна, но тя не се отразява на
законосъобразността на осъществения контрол, която именно съдът следва да
провери в настоящото производство.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 600
лв. По отношение на възражението, че глобата се явява прекалено висока,
съдът съобрази, че същата е определена в абсолютен размер от законодателя,
поради което и няма как да бъде ревизирана и да бъде определено наказание в
по-нисък размер от съда. Отделно от това законодателят е предвидил в чл.
189, ал. 9, изр. 1 от ЗДвП и привилегия за водачите да заплатят редуциран до
70 процента размер на глобата в 14-дневен срок от датата на връчване на
електронния фиш, което е било изрично посочено в него и за което няма
данни да е било сторено от жалбоподателя.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
5
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3717361, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на С. К. М., ЕГН ********** е наложена на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 600
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП..
ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6