№ 659
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500650 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир No 2,
ет.4, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу решение № 262
300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е отхвърлен
иска на „Експириан“ ЕООД ЕИК: *********, срещу ответниците Н. П. Й., ЕГН********** с
адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: **********, с правно основание чл.415,
ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца, сумата от 6 800 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/ по
издадена Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на
ВРС, ведно законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията. Жалбоподателят е осъден да
заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й., ЕГН **********
с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: **********, срещу определение № 266
218 / 06.12.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е оставена
1
без уважение молбата на двете жалбоподателки, в качеството им на ответници, за изменение
на решение № 262 300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, в
частта за разноските, чрез увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение от 670 лв.
на 1340 лв.
Във въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД,
се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила
и материалния закон.Сочи, че първоинстанционният съд смесил две самостоятелни
основания, всяко само по себе си даващо право на ищеца да претендира исковата сума, като
дължима такава. В исковата молба нямало позоваване на дължимост на вземане, поради
сключен между страните договор за заем, а за съществуващо вземане в размер на 6
800.00лв., за което има издадена запис на заповед в полза на жалбоподателя. В
производството се доказало, че е налице редовен запис на заповед и действителен договор за
заем, така и наличието на връзка между сключения договор за заем, обезпечен с издаване на
запис на заповед. Ответниците не били ангажирали доказателства търсената сума да е
платена. Ето защо и доколкото било налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от
външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка
във връзка с въведеното каузално правоотношение по сключения договор за заем,
задължението по който не се установява да е платено, предявеният иск счита, че следва да
бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което била издадена
заповед за изпълнение - запис на заповед. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът
доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието
на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Позовава се на
практиката на съдилищата, вкл. на правната теория, като сочи, че в този случай, ищецът
носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед,
което било установено. Допълнително сочи, че по отношение на договора за заем са спазени
всички изисквания на ЗПК при неговото сключване, поради което и договорът е
действителен и не съдържа и неравноправни клаузи. Моли съда да отмени решението и да
уважи иска, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите Н. П. Й., и Н. М. Н..
В частната жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й. и Н. М. Н., се
сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и
2
незаконосъобразно. Твърдят, че не са налице предпоставките за намаляване на присъденото
възнаграждение с ½, като видът на оказаната адвокатска помощ и извършената работа
обосновавали, по-скоро, необходимост от присъждане на възнаграждение над минимума,
отколкото обратното. Отделно, сочи, че за заповедното производство не са присъдени
никакви суми. Моли за отмяна на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК и да му се
присъди възнаграждение в размер на поне минималното такова за всяка една от
ответниците.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от
„Експириан“ ЕООД, с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат, че
определението на съда е правилно и законосъобразно. Счита, че претендираното от
жалбоподателя възнаграждение било прекомерно и извън добросъвестността и моралните
норми. Адвокатското възнаграждение не трябвало да води до прекомерност. Доколкото
законът не изисквал мотивиране на възражението по заповедното производство, а разноски
се дължали за защита по установителния иск, то не се дължало възнаграждение и за
заповедно производство на ответниците. Защитата и на двете ответници била еднотипна,
като се следвало едно възнаграждение, а претендирането на два хонорара за един обем
работа било недобросъвестно. Моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.
В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване, оспорва
подадената частна жалба и претендира и разноски по представен списък. Въззиваемите Н.
П. Й. и Н. М. Н. не се явяват и не изпращат представител.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
„Експириан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
Иван Страцимир No 2, ет.4, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител,
срещу ответниците Н. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ******** и Н. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: ********, иск с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК,
с който ищецът претендира от съда да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 6 800 лв., представляваща главница
по запис на заповед от 04.12.2015г. с издател: Н. М. Н., плащането, по който е обезпечено
изцяло чрез поръчителство от Н. П. Й., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК-
26.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №
5023/28.06.2019г. по ч.гр.д. № 9995/2019г. по описа на ВРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът има съществуващо вземане от
Н. М. Н. и ответника Н. П. Й. в размер на 6 800 лв., за което има издадена запис на заповед
в полза на дружеството. Издателят по процесната ценна книга е Н. М. Н., а ответницата Н.
П. Й. е подписала ценната книга в качеството си на поръчител. Твърди се, че издадената
запис за заповед обезпечава взиманията на дружеството по сключен договор за заем от
3
04.12.2015г., по който заемополучател е Н. М. Н., а солидарен длъжник Н. П. Й., която е и
авалист по издадената запис на заповед. По описания договор за заем не е постъпило
никакво плащане нито от страна на заемополучателя, нито от страна на солидарния
длъжник, въпреки изрично уговорените срокове за плащане в него. След издаване на
процесната запис на заповед нито длъжника по нея, нито поръчителя са извършили каквито
и да е плащания, поради което дружеството е инициирало заповедно производство по чл.417
ГПК като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК, което е уважено. С издадената по
ч.гр.д.№ 9995/2019г. по описа на районен съд Варна Заповед № 5023/28.06.2019г. длъжникът
Н. М. Н., ЕГН ********** и Н. П. Й.,ЕГН ********** в качеството й на поръчител, са
осъдени солидарно да заплатят на кредитора Експириан ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Иван Страцимир №2, представлявано от
Управителя Борислав Пантелеев сумите: 6 800.лв. по издаден на 04.12.2015г. запис на
заповед, с падеж 04.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
26.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в заповедното
производство в размер на 936лв.-внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение. В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците депозират
възражения, че не дължат изпълнение по издадените в производството по ч.гр.д.
№9995/2019г заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, което поражда за ищеца правен
интерес от настоящия иск за установяване съществуването на вземане по заповед за
изпълнение №5023/28.06.2019г. издадена, въз основа на документ по чл.417 т.10 ГПК - запис
на заповед, издаден на 04.12.2015г.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор на
исковата молба, с който сочат, че исковете са допустими и надлежно предявени с оглед
процесуалната легитимация на страните. Считат същите за изцяло неоснователни. Оспорават
твърдението, че „...по описания договор за заем, респ. по процесната запис на заповед не е
постъпило никакво плащане нито от страна на заемополучателя, нито от страна солидарния
длъжник..", което сочат, че е абсолютно невярно. Н. М. Н. и Н.П. Й. са внасяли суми по
кредита, като са внесли общо равняваща се на претенцията, предмет на настоящото
производство- сума в размер на 6800 лв. Намират, че исковата молба е нередовна, тъй като
въпреки, че се твърди, че има неизпълнение по сключен договор, няма наведени твърдения
какво е естеството на неизпълнението: размер на главница, лихва или други задължения,
поради което не са в състояние да организират защитата си. Навеждат доводи за нищожност
на договора за заем и липса на валидно обявена предсрочна изискуемост на същия.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител –адв. Д.Т. от ВАК,
поддържа иска, уточнява, че договорът за заем е прекратен с изявление, считано от
25.10.2017г. и общият размер на задължението към тази дата е било 11241,78 лв. с
начислени лихви и неустойки, като в хода по същество на делото моли за уважаването на
претенцията и за присъждане на сторените по делото разноски. За ответниците се явява
процесуален представител – адв. Д. от ВАК, който поддържа отговора на исковата молба, а в
4
хода по същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото
разноски. В условие на евентуалност от уважаване на иска ответниците молят съда да уважи
направеното от тях възражение за прихващане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 9995 /2019 г. по описа на ВРС, 51 състав, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 ГПК срещу ответниците за сумата, предмет на
установителните искове, като заповедта е връчена на длъжниците, които в срок са
подали възражения. Исковите молби са подадени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, а
впоследствие и производствата по тях са съединени за разглеждане в общо производство.
На 04.12.2015г. между „Експириан” ЕООД и Н. М. Н., като „кредитополучател“ и Н.
П. Й., като „солидарен длъжник“ е сключен договор за заем, по силата на който
заемодателят предоставя в заем на заемополучателя сумата от 5000 лв., който следва да бъде
върнат за 60 месеца. Посочено е, че датата на първата погасителна вноска е 04.01.2016г., а
датата на плащане на главницата – 04.12.2020г., като страните изрично са уговорили, че през
целия срок на заема, заемополучателят, погасява ежемесечно само дължимите такси и
разходи и дължимата лихва, а пълният размер на главницата се дължи в края на договорения
между страните срок. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 10%, а
26% е годишният процент на таксите и разходите, свързани с обслужване, управление,
мониторинг на заема. Годишният процент на разходите е определен в размер на 36%. В чл.
2.2. б.“и“ размерът на ежемесечните вноски е 60 лв. Приложен е към договора и погасителен
план, в който размерът на месечната вноска е 150 лв. Съгласно чл.2.7 от Договора за заем,
при забавяне в погасяването на дължимата вноска за TP и/или дължимата лихва с повече от
10 дни след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
Заемодателят освен правата по чл. 2.6 има право да прекрати настоящия договор, като иска
предсрочно погасяване на заемната сума ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната
5
сума. В чл. 4.1. от договора страните са уговорили и как ще бъде предоставена заемната сума
от заемодателя на заемополучателя. Съгласно чл.5.5 от договора за заем, заемополучателят
се задължава да осигури обезпечаване на заема чрез запис на заповед за сума в размер на
6 800лв., представляваща сбора от заемната сума, плюс лихва за първата година, плюс ТР за
първата година. Съгласно чл.7.1 заемът по договора се обезпечава чрез запис на заповед в
полза на заемодателя.
С платежно нареждане от 07.12.2015г. по сметка на Н.Н. е преведена от ищеца сумата
от 2288,53 лв., на същата дата по сметка на Изи Асет Мениджмънт АД е преведена от
ищеца сумата от 543,25 лв., по сметка на Корект Кредит Груп - сумата от 720 лв., по сметка
на Профи Кредит България ЕООД – сумата от 959,50 лв.и по сметка на Би ен Джи кредит
ООД – сумата от 488,72 лв., с което и кредитът е усвоен от ответницата Н.Н., в съответствие
с договореното от страните по чл.4.1.от договора.
Ангажирани са от ответниците доказателства за извършени плащания по договора за
заем – вносни бележки от 04.05.2016г., от 06.06.2016г., от 15.07.2016г., от 05.08.2016г., от
08.09.2016г. и от 04.10.2016г., от които се установяват плащания в общ размер на 992 лв.,
извършени от солидарния длъжник Н. П. Й..
Представено е уведомително писмо от ищеца до заемополучателя Н. М. Н. с дата:
12.04.2017г., в което се сочи, че от 04.01.2017г. същата е в забава и поради тази причина и
на основание чл. 2.7 от договора за заем от 04.12.2015г., „Експириан“ ЕООД прекратява
едностранно действието на договора, считано от датата на писмото. Липсват данни за датата
на връчване на писмото по приложената товарителница, с която същото е изпратено.
Приложена е и нотариална покана от „Експириан“ ЕООД до Н. М. Н., с която ищецът
уведомява ответницата, че същата е в забава по договора за заем, сключен на 04.12.2015г.,
считано от 05.12.2016г. Отправя изявление за едностранно прекратяване на договора,
считано от датата на поканата. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК на
25.10.2017г.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. А.М.В. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза, която отговаря
на поставените задачи, кореспондира с останалия доказателствен материал по делото,
поради което и въззивният състав я възприема и кредитира. От заключението на вещото
лице се установява, че ответниците са извършили плащания в общ размер на 1979,14 лв. в
периода от 04.01.2016г. до 05.12.2016г. Плащания по главницата не са извършвани.
Дължимата лихва, съгласно чл. 2.2 от договора за заем, за периода от 04.12.2015г. до
25.10.2017 г. вещото лице изчислява, че е в размер на 1135лв., от която сума са погасени 600
лв., а остатъчният размер на дължимата и неплатена договорна лихва за периода е 535 лв.
Общият размер на неплатената редовна лихва по чл. 2.2 от Договора за заем, за периода от
04.01.2016г. до 26.06.2019г. /датата на подаване на заявлението/ е 1 536.67лв. Вещото лице
сочи, че размерът на дължимата наказателна лихва, съгласно чл. 2.6 по договора за заем е
2 675 лв., а на дължимата неустойка съгласно чл. 2.7 по договора за заем - 3 000 лв.
6
От правна страна:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
5023/28.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК в производството по ч.гр.д. № 9995/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
Основателността на предявените по делото искове на първо място е обусловена от
наличието на действителен менителничен ефект, а на следващо място, доколкото страните
не спорят за наличие на каузално правоотношение с конкретно посочени и от двете страни
права и задължения, от надлежно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по
каузалното правоотношение – договор за заем – обстоятелства, които са възложени в тежест
на ищеца по делото. Това е така, доколкото когато наред с абстрактната сделка съществува и
каузално отношение между издателя/авалиста и поемателя по записа на заповед и
претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се доказва основанието и връзката
между записа на заповед и облигационното отношение. Поемателят – кредитор доказва
съществуването на вземането, а издателят/авалист – длъжник трябва да докаже, че то е
погасено, респ. възраженията си по действителността на каузалното правоотношение. /в
този смисъл са разясненията по т.17 на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е
действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените в закона реквизити.
Съобразно чл. 535 от ТЗ, записът на заповед трябва да съдържа: 1. наименованието "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се
плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на
издателя. Всички изискуеми от закона реквизити се съдържат в процесния запис на заповед,
като съдът приема, че същият е редовен от външна страна. Валидно е и поетото
менителнично поръчителство, което е извършено съобразно изискванията за форма,
установени в чл. 484 от ТЗ. Записът на заповед е с посочен падеж, съобразно чл. 537 вр. чл.
486 ал.1, т.4, като падежът на задължението е настъпил на 04.12.2016г. и същото е
изискуемо.
Страните не спорят, а и от съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства, се установява, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на
договора за заем от 04.12.2015г. с възприетото по-горе съдържание, който е сключен между
страните, като ответниците са се задължили при условията на солидарна отговорност. Не е
спорно, а и от приетите платежни нареждания се установява и че уговорената сума от 5000
лв. е реално предоставена на заемополучателя чрез пет банкови превода на 07.12.2015г.,
съобразно чл. 4.1. от процесния договор.
Предвид, че ответниците са физически лица, а ищецът –финансова институция по
смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, то и за процесния договор за заем е
приложим Законът за потребителския кредит. Въззивният състав не споделя становището на
7
ответниците, както и възприетото от първата инстанция, че договорът за заем е
недействителен. Констатира се противоречие на определени клаузи с разпоредбите на
закона, което не влече недействителност на целия договор. Спазени са изискванията на
чл.10 ал.1 от ЗПК, като договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора са посочени. Действително се
констатира, че в договора за заем е отбелязана месечна вноска от 60 лв., а в погасителният
план същата е 150 лв. Подписаният от страните погасителен план, обаче, съдържа цялата
задължителна съобразно чл. 11 ал.1 т.7 и т.11 от ЗПК информация за общия размер на
кредита и отделните компоненти в месечните погасителни вноски, които са в съответствие и
с уговореното по договора за заем по чл. 2.2. „ж“ и „з“. В този смисъл и се установява
безспорно, че посочената сума в чл. 2.2 б.“и“ е резултат на допусната несъществена
техническа грешка и не опорочава до степен на недействителност процесния договор. Ясни
са параметрите на същия – размер на отпуснатата сума, договореният фиксиран процент на
годишната лихва, месечната вноска, падеж на задължението, както и какво включва всяка
месечна вноска – възнаградителна лихва, която се изчислява на 10% годишна база и такси и
разходи по кредита, които се изчисляват на 26% годишна база, общ размер на задължението.
Ясно посочен и съобразно изискванията на закона е и договореният ГПР – 36%. В този
смисъл и не се констатират нарушенията по чл. 10 ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 -12, т.20 и ал.2 от
ЗПК, за да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен. Уговореното,
обаче, между страните по чл. 2.2. б “з“ не отговаря на изискванията на чл. 10а от ЗПК.
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони не са посочени
ясно и не са точно определени в договора, като освен това същите не се сочи да са за
някакви конкретни допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а от
общата формулировка „такси и разходи“ и изброяването в скобите може да се направи
извод, че същите са свързани с усвояване и управление на кредита, което е в разрез с
разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК, установяваща забрана за събиране на подобни такси. В
този смисъл и чл. 2.2. б.“з“ от процесния договор се явява нищожна, на основание чл.21,
ал.1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Събраната сума на основание
посочената клауза от договора се явява недължимо платена, или това е сумата от 1479,14 лв.,
представляваща разликата между реално заплатените вноски в периода за първата година –
от 04.01.2016г. до 04.12.2016г. – 1979,14лв. и реално дължимата сума само за
възнаградителна лихва по чл. 2.2. б.“ж“ /не и за такси и разходи по чл.2.2. б.“з“/ в размер
на 500 лв.
По отношение на изискуемостта:
Съобразно чл.2.7 от Договора за заем, при забавяне в погасяването на дължимата
вноска за TP и/или дължимата лихва с повече от 10 дни след изтичане срока на плащане,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят освен правата по чл. 2.6 има
право да прекрати настоящия договор, като иска предсрочно погасяване на заемната сума
ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната сума. Към датата на подаване на исковите
8
молби – 05.11.2019г. срещу солидарния длъжник и 25.11.2019г. срещу заемополучателя, се
констатира, че ответниците са в просрочие - забавили са плащането частично на вноската с
падеж 04.02.2017г. или основанията за обявяване на предсрочната изискуемост са настъпили
на 15.02.2017г. Извършени са плащания в размер на 1979,14лв., които покриват изцяло
вноските по погасителния план от началото на действието на договора до тази с падеж
04.01.2017г. и частично за сумата от 29,14 лв. - тази с падеж 04.02.2017г. Последното
плащане по договора е извършено на 05.12.2016г. В хода на процеса е настъпил и
окончателният падеж на задължението по договора, а именно на 04.12.2020г., когато е била
дължима и главницата. Като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и
съобразен от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл и е настъпила изискуемостта на
всички задължения на ответниците по процесния договор. Въпросът за настъпилата
предсрочна изискуемост, обаче, би бил релевантен за момента, от който би се дължала
законната лихва за забава, доколкото се претендира същата от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 417 от ГПК и ще бъде обсъден по-долу.
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че ищецът установи наличието на
твърдяното каузално правоотношение, надлежно изпълнение на задълженията от своя
страна и настъпилата изискуемост за цялото вземане. Ответниците, от своя страна, не
доказаха надлежно пълно изпълнение, като се установи и безспорно, че процесната запис на
заповед се явява като обезпечение по соченото каузално правоотношение.
Съобразно чл.5.5 от договора за заем, заемополучателят се задължава да осигури
обезпечаване на заема чрез запис на заповед за сума в размер на 6 800лв., представляваща
сбора от заемната сума, плюс лихва за първата година, плюс ТР за първата година.
Доколкото, обаче, чл. 2.2. б.“з“ от процесния договор се явява нищожна клауза, то и за
частта, в която менителничното правоотношения обезпечава изпълнение на задължение по
същата, записът на заповед не може валидно да обвърже издателя и авалиста, а именно за
сумата за ТР за първата година или за 26% от 5000 лв. = 1300 лв. За останалата част – за
главницата плюс лихвата за първата година или за сумата от 5500 лв., е валидно обвързващ.
Установи се още, че ответниците за заплатили и лихвите за първата година, поради което и
сумата от 500 лв. не се дължи по процесния запис на заповед. В тази част – за сумата от 500
лв., възражението за прихващане е неоснователно, предвид, че сумата е дължима, доколкото
договорът за заем е действителен и обвързва страните за вземането за възнаградителна
лихва. Основателно, обаче, е направеното от ответниците възражение за прихващане в
частта за сумата от 1479,14лв., която е недължимо платена, както се посочи по-горе.
Същата следва да се приспадне от дължимата главница и като краен резултат съдът
изчислява, че сумата, която се дължи е в размер на 3520,86 лв. и до този размер и искът се
явява основателен.
По отношение на законната лихва за забава, претендирана от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК:
Действително, че падежната дата на задължението по менителничния ефект е
настъпила към 26.06.2019г. – падежът е посочен на определена дата: „04.12.2016г.“, а и
9
записът на заповед е предявен за плащане на 05.12.2016г. С оглед доказаните каузални
правоотношения, обаче, следва да се вземе предвид дали преди подаване на заявлението в
съда, е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, което в случая се обезпечава,
за да е допустимо и обосновано реализирането на отговорността по уговореното
обезпечение. От събраните доказателства се установяват предпоставките – забава за
плащане на вноските, както и надлежното връчване на изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на ответницата – заемополучател при условията на разпоредбата
на чл. 47 ал.5 от ГПК на дата: „ 25.10.2017г.“, което е преди подаване заявлението по чл. 417
от ГПК в съда. Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва за забава
върху установената сума, считано от 26.06.2019г.
Достигайки до извод, че претендираните суми са изцяло недължими,
първоинстанционният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде
частично отменено.
По подадената частна жалба и по разноските в производството:
Депозираната частна жалба е частично основателна. В рамките на производството са
предявени и разгледани искове срещу двама ответници, за които се установи, че отговарят
солидарно за задълженията. Защитата им е организирана, поета и реализирана от
процесуалния представител – адв. Д. и за двете ответници поотделно при условията на чл.
38 ал.2 от Закона за адвокатурата, за което са представени надлежни доказателства. В този
случай, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати, като не разполага с
правомощия да намалява възнаграждението с 50% за всяка от ответниците. Възнаграждение
при условията на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. се дължи на процесуалния представител – адвокат за
първа инстанция за всяка една от ответниците в минималните размери, установени с
Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изчислено съобразно отхвърлената част от исковете, или по 460 лв. за всяка една от тях. В
тази част първоинстанционното решение в частта по разноските подлежи на изменение, като
се присъдят допълнително 250 лв. към вече присъдените от ВРС 670 лв.
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, на
въззивника „Експериан“ ЕООД се дължат разноски - както за първа, така и за настоящата
инстанция, вкл. и за заповедното производство, съобразно уважената част от иска. За
заповедното производство се дължи сумата от 484,64 лв. – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за първа инстанция -562,31 лв. – за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, а за въззивната инстанция – 691,75 лв. – за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни не претендират разноски за въззивна инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262300 /16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230/ 2019г. на
Районен съд - Варна, 16-ти състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Експириан“
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир
No 2, ет.4, срещу Н. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: ******* с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца, сумата от
3520,86 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ по
издадена Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на
ВРС, ведно законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Експириан“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир No 2,
ет.4 и ответниците Н. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: ******** че последните дължат солидарно на ищеца сумата от 3 520,86 лв. /три
хиляди петстотин и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
главница по запис на заповед от 04.12.2015г. с издател: Н. М. Н., плащането, по който е
обезпечено изцяло чрез поръчителство от Н. П. Й., и с който се обезпечава изпълнение на
задълженията по сключения между ищеца и ответниците договор за заем от 04.12.2015г., за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №
5023/28.06.2019г. по ч.гр.д. № 9995/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК- 26.06.2019г. до окончателно погасяване на задължението, на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 300 /16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230/
2019г. на Районен съд - Варна, 16-ти състав, в останалата обжалвана част, с което е
отхвърлен предявеният иск за сумата над 3520,86 лв. /три хиляди петстотин и двадесет
лева и осемдесет и шест стотинки/ до претендираните 6 800 лв. /шест хиляди и осемстотин
лева/, по издадена Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по
описа на ВРС, ведно законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията, като за сумата над
3520,86 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ до 5 000
лв. /пет хиляди лева/, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на
ответниците Н. П. Й., ЕГН**********, с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес:
******** предявено по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, за сумата от 1 479,14 лв. / хиляда
четиристотин седемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
11
недължимо платена и получена без основание сума, въз основа на нищожната клауза по чл.
2.2. б.“з“ от договор за заем от 04.12.2015г., сключен между ищеца, като заемодател и
ответниците Н.Н., като заемополучател и Н.Й., като солидарен длъжник, а за сумата над
5000 лв. / пет хиляди лева/ до 6 800 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/, като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Определение № 266 218/10.12.2021 г., постановено по гр. дело №
18230/2019 г. на Районен съд - Варна, 16-ти състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без
уважение молбата на адв. Р.Д. от ВАК, като пълномощник на ответниците Н. П. Й., и Н. М.
Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане за изменение на постановеното решение
№ 262 300 /16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230/ 2019г. на Районен съд - Варна, 16-ти
състав, в частта му касателно разноските, чрез увеличение на присъденото адвокатско
възнаграждение от сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/ на сумата от 920 лв.
/деветстотин и двадесет лева/, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 262 300 /16.07.2021г., постановено
по гр.д. № 18230/ 2019г. на Районен съд - Варна, 16-ти състав, в частта за разноските, като
увеличава размера на адвокатското възнаграждение от сумата от 670 лв. / шестстотин и
седемдесет лева/ на сумата от 920 лв. /деветстотин и двадесет лева/, дължими на Адвокатско
дружество „Д. и Георгиева“, ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Бдин“ 21А, ет.3, офис 7, представлявано от адв. Р.Д. Д. за безплатна адвокатска
помощ и защита, осъществена в полза на всяка от ответниците Н. П. Й., ЕГН**********, с
адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: **********, в рамките на
първоинстанционното производство, съобразно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266 218/10.12.2021 г., постановено по гр. дело №
18230/2019 г. на Районен съд - Варна, 16-ти състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ за разликата над 920 лв. / деветстотин и двадесет лева/ до 1340 лв. / хиляда триста и
четиридесет лева/.
ОСЪЖДА Н. П. Й., ЕГН**********, с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН **********, с
адрес: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Експириан“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир No 2, ет.4, сумата от общо 1 738,70 лв. /
хиляда седемстотин тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, от които 484,64лв.
/четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи
направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 9995/2019г. по описа на ВРС
разноски и 1 254,06 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и шест стотинки/,
представляващи сторените от ищеца пред първа и въззивна инстанция разноски, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13