№ 2764
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20221100500312 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. Н., ответник в първоинстанционното
производство и въззивник в настоящото производство, срещу решението, постановено
по гражданско дело № 6796 по описа за 2021 г. на СРС, 37 състав, което обжалва
изцяло. В жалбата си, не сочи пороци на решението, като прави искане за неговата
отмяна.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и представлява.
С молба, представена по делото преди съдебно заседание, заявява, че не възразява
делото да бъде гледано в негово отсъствие, като поддържа жалбата си и моли съда да
постанови решение, с което да я уважи изцяло.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното
производство М. И. Н., въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирала
писмени възражения (отговор) по жалбата на ответника.
В хода на съдебното дирене, въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и представлява, не сочи причини за това, като не взема становище по
1
допустимостта и основателността на подадената от другата страна въззивна жалба.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването
и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК във връзка с чл.
17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по
същество.
При произнасянето по спора въззивния съд, като прецени приетите и относими
към предмета на доказване по делото доказателства и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира следното :
С решението по гражданско дело № 6796 по описа за 2021 г. на СРС, 37 състав, е
издадена заповед за защитата на молителката М. И. Н. за извършен на 04.02.2021 г. в
жилището на молителката от Д. Н. Н. акт на домашно насилие, във формата му на
емоционално насилие, с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от ЗЗДН, като осъдил Д. Н. да
заплати глоба в размер на 300 лева, както и дължимата по делото държавна такса в
размер на 25 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящият случай в
жалбата няма наведени доводи за неправилност на решението. Тя е бланкетна - в нея
не са посочени допуснати нарушения от първостепенния съд. Същевременно, при
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не са нарушени
императивни материалноправни норми, като приетите за установени от съда
фактически обстоятелства съответстват на доказателствената съвкупност по делото,
както и на направените въз основа на тях правни изводи. Следва да се отбележи, че
първоинстанционният не е допуснал нарушения при оценката на доказателствата по
делото и при изграждане на вътрешното си убеждение, като правилно е основал
решението си на показанията на свидетеля М. Н., на докладните записки от 04.02.2021
г., изготвени от полицаите С.Г. и Т.М., както и на извънсъдебното признание на самия
въззивник, обективирано в дадено от него пред полицията сведение от същата дата
(листове 23-25 от делото). Анализът им обуславя като единствено възможен извода, че
на процесната дата, около 00:30 часа, въззивникът проникнал в дома на молителката,
докато тя и другите членове на домакинството й спели, и започнал да изнася вещи от
там, като с действията си възбудил основателен страх у пострадалата. В случая без
правно значение е чия е собствеността на изнасяните от въззивника вещи, като липсват
доказателства за наличието на уговорка между страните за изнасянето им от него на
процесната дата и час и по начина, по който въззивникът сторил това. Дори и вещите
да са негова собственост, същият осъществил правата си върху тях самоуправно, не по
предвиденият за това ред и с цел да засегне личното пространство на пострадалата,
2
като й покаже, че е беззащитна и не може да го спре. По този начин, с действията си
същият осъществил емоционално насилие над бившата си съпруга, което е достатъчно
за ангажиране на отговорността му по ЗЗДН.
Отделно от това, въззивният съд намира, че взетите мерки за защитата на
въззиваемата, напълно съответстват на тежестта на осъщественото от въззивника
спрямо нея домашно насилие, като ще осигурят нейната безопасност.
Съобразно изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в
сила, като валидно, допустимо и правилно.
По разноските :
Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на сторените деловодни разноски
страните, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Дължимата от въззивника при този изход на делото и при условията на чл. 18,
ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във
връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, държавна такса, е внесена от него
предварително, с подаване на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
-ри
ІІбрачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за
защита от домашното насилие,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20184076 от 12.09.2021 г., постановено по
гражданско дело № 6796 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 37
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3