ПРОТОКОЛ
№ 35
гр. Силистра , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20213400500151 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: П. Н. Д. – редовно призован, явява се лично и
с АДВ. П.Н., надлежно упълномощена и приета от съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: М. Т. Ж. – редовно призован, явява се лично и
с АДВ. В.П., надлежно упълномощен и приет от съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Р. Н. Ж. – редовно призована, явява се лично
и с АДВ. В.П., надлежно упълномощен и приет от съда.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Н. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
СЪДЪТ е постановил Определение №67/27.05.2021 г. по
настоящото дело, в което се съдържа доклада по делото с насрочване на
съдебно заседание, както и съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на П. Н. Д..
АДВ. Н. – Запознати сме с доклада на съда. Нямаме възражения.
АДВ. П. – Запознати сме с доклада на съда. Нямаме възражения.
Във връзка с изявлението на процесуалните представители на
страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДЪТ по делото е в определение №67/27.05.2021 година,
постановено по настоящото дело.
АДВ. Н. – Поддържам жалбата, както и отговора по жалбата на
ответната страна по делото.
АДВ. П. – Считаме тяхната въззивна жалба за неоснователна,
поддържаме нашата.
АДВ. Н. – Считаме, че тяхната жалба е неоснователна по
съображения, които сме изложили в отговора.
Ние бихме искали да има точно разграничение по стойност на
подобрения, които са необходими разноски и такива, които увеличават
стойността на имота. Това не беше направено в районния съд. Ако счетете, че
2
искането е преклодирано, моля да съобразите това, което сме изложили във
въззивната жалба, че видно от самия характер на някои от подобренията, те
няма как да бъдат необходими разноски, това са техните подобрения.
АДВ. П. – Аз считам, че искането е неоснователно дотолкова,
доколкото в решението съдът ясно е разграничил кое са необходими разноски
за запазване на вещта и кое са подобрения, извършени от упълномощителите
ми, увеличаващи стойността. В тази връзка считам, че искането е
неоснователно и няма да доведе до промяна на разсъжденията на съда.
В същото време считам, че искането е преклодирано, доколкото в
първо съдебно заседание на втора фаза на производството е следвало да бъде
направено.
СЪДЪТ повторно счита, че искането не следва да бъде уважавано,
тъй като по делото е извършена втората техническа експертиза, в която
подробно са дадени данни, относно вложените материали и труд, които са
използвани от съда при оценка на необходимите разходи и също така съдът е
разполагал и с данни за увеличената стойност на имота в резултат на други
подобрения. Той е направил подробен анализ кои разходи счита за
необходими ремонтни работи, кои – за подобрения. Ако тук вече има някаква
грешка в преценката на съда, въззивната инстанция ще ревизира, но не счита,
че са необходими други специални знания, за да извърши тази преценка.
Наред с това вярно е и обстоятелството, че има преклузия, можело е
да бъде поискано това веднага след разглеждането на експертизата пред
първата инстанция.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на допълнителна съдебно-
техническа експертиза, относно необходимите и полезни ремонтни работи, и
подобренията, извършени от сем. Ж.и.
3
АДВ. Н. – Нямаме други искания.
АДВ. П. – Нямаме други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н. – Уважаеми окръжни съдии, по съображения, изложени в
нашата въззивна жалба, считаме, че решението, което сме обжалвали, е
незаконосъобразно, постановено е при нарушение на материалния закон, на
съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, поради
което Ви моля да го измените, като бъдат уважени исканията ни по сметките
така, както са направени и ни бъдат присъдени направените по делото
разноски за въззивно производство, а именно адвокатски хонорар, за което
има доказателства към жалбата. Същевременно молим да бъдат отхвърлени
исковете на ответниците за размер, надхвърлящ стойността на необходимите
разноски с приложението на чл. 59.
Накратко ще изложа нашите аргументи:
По отношение на исканията по сметките по чл. 346 от ГПК съдът е
уважил частично за сумата от 833 лв., представляваща стойността, с която се
е увеличило наследството на майката на моя доверител в резултат на
построяването от него страна с труд и средства на гараж, сграда накратко с
№5 в имота и за изградените от него В и К в поземления имот.
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска за заплащане на
увеличение на наследството над тази сума и за изграждането на сграда с
идентификатор, чета само последната цифра, сграда №2 – за циментова
основа на оградата на имота, ел. инсталация на две от стаите в сграда №1 и в
4
сграда №2, както и в сграда №4.
По отношение на претенцията за изграждане на постройката под №2,
съдът е приел, че от заключението на вещото лице, направило оглед на
процесните сгради, е установило, че действително тя е с площ от 25 кв.м. и се
състои от баня, тоалетна, вход към мазата и така, но е отхвърлил искането за
нея, тъй като свид. Енчев не бил категоричен в показанията си относно тези
подобрения. Считаме, че това е необоснован извод, тъй като цитирам
свидетеля, дословно е казал: „пристройката с лятната кухня и баня той си я
направи, за да може да се отдели“. Съдът обаче вероятно се е объркал. Той е
смятал, неговият извод, че са колебливи показанията, се отнася за тази
постройка, а тя се отнася за другата сграда, обозначена като №2, която е
пристройка непосредствено до гаража. Там е имало една стая до гаража,
където Петър е държал фризера си, разширил я е и това е то – гараж и още
една стая. Тази сграда обаче е №4, а не №2, за която безспорно свидетелят
казва, тази, която от баня и лятна кухня, че е изградена с негови средства. Ето
защо моля стойността, която дава вещото лице като подобрения за този имот,
да бъде присъдена съобразно дяловете на ответниците. Свидетелят още един
аргумент е добавил към своето становище: „П работеше на три места, а баща
му дълги години не е работил и в никакъв случай не е участвал“, така че не
може да се откаже приноса на моя доверител в извършването на това
подобрение.
По отношение на инсталацията няма да говоря дълго, но необяснимо
е защо изградената ел.инсталация на ответниците се признава като
подобрение, па тази, която е направил ответникът, не се признава, тъй като и
преди това е имало ел. инсталация. Моля да съобразите подробно
съображенията, които съм изложила в жалбата в тази насока.
Освен това по пункт III от въззивната жалба съм изложила
съображения, че съдът неоснователно е отказал да присъди съответната на
дяловете на ответниците част от разходите за разходите за подобрения,
увеличаващи стойността на имота извън дела на ответницата по наследство.
Изложена е практика в решението на Районния съд, но не може да няма иск, с
който този, който е направил подобренията, да не може да се защити – това е
чл. 59 от ЗЗД, който според мене би трябвало да се приложи. Така или иначе
5
след прехвърлянето на имота от страна на бащата на моя доверител и на
ответницата те са получили нещо в повече. Това в повече е изградено от моя
доверител и би трябвало съответните части да му бъдат присъдени.
По отношение на исковете на ответниците, също моля, за да не губя
излишно време, да съобразите доводите, изложени в раздел II на жалбата.
По отношение на необходимите разноски е посочена и практика на
ВКС, която съм цитирала, според която „необходими разноски са тези, които
са свързани с необходимостта да се запази съществуването на самия имот и
без тях той би погинал или състоянието му съществено би се влошило, и че те
са различни от подобренията, които представляват нововъведения, които
изменят общата част, но не са необходими за запазването и съхраняването.
При тях необходима предпоставка е именно увеличаване на стойността на
имота“. Посочила съм кои според нас подобрения не са необходими разноски,
а това са доставка и монтаж на теракот, фаянсови плочи в сграда 2, демонтаж
на врати и прозорци, нова дограма, ламиниран паркет в сграда 1 основното
жилище. Те не са необходими, тъй като в четвъртата стая не са правени
такива ремонти, там, където живее бащата и не е било нужно това за
запазване на вещта. Посочила съм и други такива – поставяне на метална
ограда, метална врата, макар че е имало такава, и най-важното е, че това е
правено без съгласието на ищеца. И друга практика съм посочила, която сега
няма да цитирам.
По отношение на въззивната жалба на ответниците по
първоинстанционното дело, едно от оплакванията им е, че съдът неправилно
е бил изнесъл имота на публична продан, но друга законова възможност няма.
Разпоредбата на чл. 348 е обща. Тя се отнася за подялба, но нямаме раздел,
както твърди процесуалният представител на ответниците, че имало раздел
възлагане на неподеляемо жилище. Това е заглавието на чл.349. Не е нужно
тълкуване, за да се извлече точния смисъл на чл.348а, той е ясен – ако имотът
е неподеляем, изнася се на публична продан. Така че чл. 348 е общ спрямо
текстовете на чл. 349, които регламентират само неподеляемо жилище и
въвеждат изключение от общото правило, при наличието на които жилището
не се изнася на публична продан. Ако такива изключения няма, прилага се
общото правило. В нашия случай няма такива изключени, така че имотът
6
правилно е бил изнесен на публична продан и в тази част моля решението на
пърпвоинстанционния съд да бъде потвърдено. Аргументът, че бил си запазил
прехвърлителя правото на владение – каквото и да пише в нотариалния акт,
това не може да бъде право, което да пречи на изнасянето на имота на
публична продан. Аз съм посочила, че правото на владение, правомощието на
владение е част от правомощията на собственика. Не може ти да прехвърлиш
имота и да си запазиш владението и след това като изтече 10-годишен срок да
кажеш „а, не, аз съм собственик“. Несъстоятелно е едно такова твърдение.
По отношение на другите оплаквания във въззивната жалба на
ответната страна също съм изложила съображения, които моля да бъдат
отчетени.
Считам, че погрешно е твърдението на ответниците, че оценката на
гаража била 2790, а не 4572 лева, както е приел съдът. Ами така е посочило
вещото лице на стр. 3 на заключението, че стойността на извършените от
ищеца подобрения, става дума да гаража сграда №5, които увеличават
пазарната стойност на имота, възлизат на 4572 лева. Друг е въпроса за
участието на тези подобрения в общата пазарна цена на имота, което за
вещото лице е 2790.
Моля да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответната
страна, да уважите нашата и да ни присъдите разноските за въззивното
производство.
АДВ. П. – Уважаеми окръжни съдии, решение №260527 от
26.11.2020г., постановено по гр. дело №1058/2019г. на СРС е
незоконосъобразно в посочените във въззивната ни жалба части.
На първо място, считаме решението за незаконосъобразно в частта, в
която изнася на публична продан целия имот. Безспорно е, че съдът се е
позовал от една страна на чл. 348 от ГПК и на тълкувателно решение №1.
В конкретния случай обаче, нито 348 от ГПКС, нито тълкувателното
решение държат сметка какво се случва с един имот, който излиза на
публична продан и върху ид. част от имота има учредено вещно право на
7
ползване в полза на трето лице. Ясно е, че вещното право на ползване следва
вещта и в това отношение съдът неправилно е приел, че това не е пречка за
изваждане на имота на публична продан. В конкретния случай вещното право
на ползване дори не е учредено от някой от съделителите, то е било част от
правото на собственост на третото лице – баща на съделителите Р и П, и това
лице си е запазило правото на ползване още към момента, към който е
извършило прехвърляне на 1/6 ид.ч. от имота. Оттук нататък неговото вещно
право следва да бъде признавано, да не говоря за притезанието, което изисква
държавата да му помага, да го пази. В тази връзка искам само да спомена, че
винаги, когато продаваме недвижим имот и върху него има право на ползване
в полза на трето лице, нотариусът иска нотариална декларация за отказ.
Именно затова считам, че решението, въпреки че спазва общото правило на
чл. 348 и в същото време постановлението не взема един много относителен
към производството факт, че правото на ползване на това трето лице ще
продължи да съществува и от една страна на публичната продан съдебният
изпълнител следва да го обяви и аз считам, че това е достатъчна голяма
тежест на имота, която по принцип да отблъсква следващите купувачи,
защото никой не си купува имот с ползвател, от една страна. От друга стана,
дотолкова, доколкото е върху идеална част от имота, това право не само че
следва имота, но то и ще породи оттам нататък и правни последици между
първия и следващия купувач, защото не е ясно какво ще правят двамата – ще
разпределят правото на ползване, ще си разделят идеални части?! Ами
жилището е необходимо и това няма как да се случи.
Не на последно място искам да обърна внимание, че това решение,
говорим за конкретния случай, е в противоречие с параграф 16 мисля, че от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Съдията безспорно е приел, че имота,
жилищна сграда в 10 % от частта си, която е незаконен строеж, е търпим,
приел го е без да има такова удостоверение за търпимост, а ЗУТ изисква при
продажба на такъв имот удостоверението за търпимост да е налице. От тук
нататък щом излиза на публична продан материална правоспособност, дори и
процесуална, съдебният изпълнител няма право да вади такова
удостоверение. Ние не можем обаче да принудим носителя на това вещно
право да поиска издаване на удостоверение, за да бъде продаден имота,
защото това е против неговите интереси. Затова считам, че в конкретния
8
случай е следвало да се приложат други тълкувателни решения на ВКС,
според които, ако някой от съделителите е допуснал или е учредил тежест
върху имота, то тази част от имота трябва да бъде поставена е негов дял,
защото иначе ще бъде относително недействителна по чл.76 от ЗН. Именно
във връзка с всички тия обстоятелства, които на практика са факти, които
съдът не е взел предвид, считам, че решението следва да бъде отменено в тази
част. Още повече, че в случая, казали сме го във въззивната жалба, в
последно съдебно заседание, проведено на 12.10.2020г. ищцовата страна
изрично е заявила пред съда, че желае имота да бъде поставен в дял на Р. В
тази връзка, въпреки че ГПК не говори за правната възможност имотът да
бъде поставен в неин дял, съгласно ЗС чл. 35 допуска доброволна делба. Аз
считам, че ако пред съда и двете страни са заявили, едната – че желае да
получи имота и другата страна е съгласна, ние можем да допуснем
доброволна делба, като вместо да изповядваме пред нотариуса по
изискванията на чл. 35 от ЗС, съдът просто трябваше да облече тази им воля в
един протокол и нямаше нужда от нотариално заверени подписи, а беше
достатъчно да подпишат протокола. В това отношение считам, че имаме и
процесуално нарушение, тъй като съдът на практика не уважи волята на
страните.
На следващо място обжалвали сме решението и по отношение на
иска по чл. 12 от ЗН, по който е предявено искането по сметките на ищеца. От
събраните по делото доказателства, а именно нотариални актове, както и
решението по първоинстанционното производство изрично е записано, че
всички сгради в имота са построени от родителите на двамата. Същото нещо
е отразено и в първоинстанционното решение по допускането на делбата. Аз
считам, че един приет факт, станал основание за допускането на делбата
следва да бъде уважен и във втората инстанция, дотолкова, доколкото се
получава така, че ищецът в различни периоди твърди различни неща и само
когато материалния му интерес изисква да получи нещо, изведнъж заявява
нещо различно. Именно в тази връзка решението е порочно, тъй като е в
противоречие с доказателството нотариален акт и в противоречие с мотивите
на първоинстанционното решение в производството по допускане на делбата.
Поради този факт моля да бъде отменено и в тази част.
На следващо място сме поискали съдът да присъди на
9
упълномощителите ми такъв размер подобренията, каквито са признати като
цяло. Съдът е признал, че те са направили подобрения за 20675 лева и в
същото време не е осъдил ищецът да им заплати 4/12 от това, което му е като
дял в делбата. Безспорно разликата е с около 350 лева, но законосъобразното
решаване на проблема изисква когато е признат за тази стойност, когато
съдът допусна изменението на иска в размер до 6891 лева, да уважи това
право. Считам, че и в тази част е порочно и следва да бъде отменено, като
съответно се присъди допуснатата от съда изменена сума
На следващо място искам да обърна внимание, че всъщност и
стойността на делбените сгради е неправило определена, което рефлектира
съответно върху стойността на дела, който всеки от съделителите получава и
съответно държавната такса, която следва да заплати. В тази връзка отново
имаме несъобразяване с прието доказателство по делото. Жилищната сграда,
която е с площ от 100 кв. м., на практика има разрешение за строеж 90 кв.м.
Съдът обаче е приел и 90-те и 10-те допълнителни построени, незаконен
строеж по смисъла на ЗУТ, имат една и съща стойност и е приел, че едва ли не
автоматично са станали търпими. Искам да кажа, че когато ще изнасяме на
публична продан няма автоматизъм, тогава има изискване удостоверението
за търпимост да е там, на масата, не може да се подава имот, който е
незаконен в едната си част, без да имаме удостоверение за търпимост.
Именно в тази връзка съдът е следвало, според мен, да намали стойността на
жилищната сграда, като начина, по който считаме, че следва да бъде намален
дотолкова, доколкото 10% от сградата е незаконен строеж, да намали цената с
тези 10%.
Отделно от това общата стойност на всички имоти, 6 на брой, е
съобразно експертизата, която обаче няма права да признава увеличение или
намаление на стойността с оглед на това, че всички тези 6 имота имат
учредено право на ползване. Именно в тази връзка считам, че допълнително е
следвало да бъде намалена цената на делбените имоти, тъй като всички от тях
са с тежест, 1/6 от тях са с право на ползване на трето лице. Когато
отчуждаваме от трето лице чрез делбата някакъв имот, считаме, че няма как с
едно съдебно решение, което не обвързва третото лице без да му отнеме
правото е безучастен в процеса. Това е едно учредено право, което дори и при
публична продан ще остане в пространството. Във връзка с неправилно
10
изчислената цена на всички делбени имоти считам, че неправилно са
определени и размерите на държавната такса, която упълномощителите ми
следва да платят, поради което считам, че при правилното изчисляване
наново трябва да се преизчисли и съответно решението да се измени и в тази
част.
Неоснователни са исканията на ищеца да бъдат уважени
претенциите му за постройката на сграда с №2, това е банята и тоалетната към
жилищната сграда. Безспорно е от свидетелските показания става ясно, че
ищецът не е строил тази сграда и в същото време годините, през които
твърди, че е построена, означава само, че жилищено е било без баня и
тоалетна тогава, когато всички вече са имали. Интереса да се построи баня и
тоалетна определено е на родителите на Р и П и безспорно е, че тази баня и
тоалетна е построена много по-рано. В тази връзка съдът, съобразявайки се
със събраните по делото доказателства правилно е отхвърлил иска им в тази
част
Неоснователни са и другите претенция, само ще се спра за ел. тока,
дотолкова, доколкото вещото лице го обясни и съдът правилно го е възприел
– в тази сграда, преди Петър да се нанесе да живее, е имало електричество
във всички стаи. Той просто е направил едно прекъсване на две от стаите,
което е изнесъл с отделен електромер, за да може съответно ползвайки 2 или
3 от стаите да си плаща ток. Не са необходими разноски.
На последно място искам да обърна внимание, че всъщност в
периода, в който той твърди, че е построил дори и гаража, е излизал от
казармата и не е имал финансова възможност да извърши тази работа. Може и
да е добрия син, но самото му признаване, че всичко е построено и в същото
време придобито от родителите му и то в официален документ, е достатъчно
изявление, че това, което той е заявил преди 15 години вероятно е вярно и
към настоящия момент.
С оглед изложеното, моля да постановите решение, с което да
отмените решението в обжалваните от нас части.
Моля да отхвърлите въззивната жалба на П. Н. Д. като
неоснователна.
11
Моля да присъдите такси и разноски по настоящото производство в
полза на упълномощителите ми, съобразно представения списък на
разноските.
Моля да ми разрешите в 7-дневен срок за писмени бележки, за да
мога да цитирам тия тълкувателни решения на ВКС.
АДВ. Н. – РЕПЛИКА:
Във връзка с изявлението на жалбоподателите ответници, че Петър
бил съгласен, ние възразяваме на това твърдение на ответниците, че ищецът
не бил се противопоставил на искането за възлагане. Това беше процес на
спогодба. Вие виждате от данните по делото, че ние на два пъти отлагахме
делото, за да постигнем спогодба. Такава нее се постигна, тъй като те
предложиха занижена цена и отказаха да включат каквито и да било
подобрения, направи от ищеца.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
ДАВА възможност на процесуалния представител на сем. Ж.и за
писмена защита в едноседмичен срок от днес.
Заседанието приключи в 10.40 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 24.06.2021г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12
13