Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр.Пловдив,
22.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Гражданско отделение, ІІІ-ти състав, в открито заседание на..седми
октомври…през…две хиляди и двадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Красимира
Ванчева
при участието на секретаря……Стефка
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско
дело №399 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №55/12.03.2020г.,
постановено по търг. д. №54/2019г. по описа на окръжен съд К.,
ответникът ЗД „Б.” АД, с ЕИК ***е осъден да заплати на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.497, ал.
1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, на Я.А.К., с ЕГН ********** сумата в размер на
35 000лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинената му средна телесна
повреда, както и сумата в размер на 703.08лв., съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 14.02.2017г. в гр. К.,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 12.10.2018г. до окончателното
им изплащане, по посочена банкова сметка, ***ст и до пълните й предявени размери,
както и за законна лихва върху главниците за търсения периода от 27.08.2018г.
до 12.10.2018г., е отхвърлена. З. д. “Б. И.”е осъдено да заплати на основание
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат В.М.Т. *** 571.09лв. -
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на исковата претенция. З.
д. “Б. И.”е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. К., сумата в
размер на 1 428.12лв. - държавна такса. Я.А.К. е осъден да заплати на З. д. “Б.
И.”разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция в размер на 2 357.23лв.
Решението е
обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Я.К. в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена – над сумата от 35 000лв. до пълния предявен
размер – 80 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и над сумата от
703.08лв. до пълния предявен размер – 1 828,50лв. - обезщетение за
имуществени вреди. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано. Позовава се на нарушение на принципите на
справедливост, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение определения
размер обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на съпричиняване – нарушение от страна на ищеца на
разпоредбите на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно – е определил процентно
съотношение на такъв вид поведение – 30%. В тази насока са изложени
съображения, че съдът неправилно е основал изводите си за наличие на
съпричиняване въз основа на оспорената от ищеца част от заключението на
автотехническа експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени изцяло, ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2018г., до окончателното изплащане. Заявено е и
евентуално искане – в случай че въззивната инстанция констатира наличие на
съпричиняване, то да бъде отчетен по-малък процент от определения от
първоинстанционния съд. Претендират се сторените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Решението е
обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „ЗД Б.” АД, в
частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над
20 000лв. до присъдените 35 000лв. Твърди се, че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон и нарушение на процесуалните правила. Незаконосъобразността на решението
се обосновава с неправилна преценка на данните по делото относно възприетата от
съда степен на съпричиняване от страна на пострадалия. Изложени са съображения,
че приносът на пострадалия за настъпване на ПТП е с 50%-тно изражение. На
следващо място жалбоподателят се позовава на несъобразяване от страна на
първоинстанционния съд с критериите за справедливост, съответно – нарушение на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение не
отговаря на причинените травми. Иска се отмяна на решението в обжалваната част,
както и да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 20 000лв. до
35 000лв. Претендират се сторените по делото разноски.
С подадените и
от двете страни въззивни жалби не се предявяват доказателствени искания.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по всяка от
въззивните жалби. С депозирани писмени молби всяка от страните поддържа
подадената от нея въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбоподателят
– ищец предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съгласно чл.269
от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение
само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон.
Въззивните
жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на
обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.
Същото е
постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът в
първоинстанционното производство – Я.К., е изложил фактически твърдения за
наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 14.02.2017г., в гр. К., докато
пресичал ул. „Х.Б.”, на пешеходна пътека на кръстовище, образувано с ул. „С.”,
бил блъснат от лек автомобил, марка „Ф.”, с peг. № ***, управляван от Н.Х.Б.. С Присъда №4/12.06.2018г., влязла в
сила на 21.02.2019г., постановена по НОХД №9/2018г. по описа на PC - К., Б.бил признат за виновен в това,
че нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца -
ищец, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение последно, буква
„а”, във връзка чл.343, ал.1, буква „б”, във вр. с чл. 342, ал.1, предложение
трето, във връзка с чл.55, ал.1 т.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и на основание чл.343г, във
връзка с чл.343, ал.3, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложено и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, считано от влизане на присъдата в сила. В резултат на настъпилия
инцидент, на ищеца била оказана първа помощ в гр. К., а след това бил
транспортиран до Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д.” АД - К.,
където му била поставена и окончателна диагноза: „ Счупвания на други части на
подбедрицата, открито“. На следващия ден - 15.02.2017г. била извършена операция
- „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“.
Поставена му била гипсова лонгета, като бил изписан от болницата на
28.02.2017г., а гипсовата имобилизация била свалена след два месеца.
Констатирани обаче били ограничени и болезнени движения в лявата глезенна става
и същата била силно отточна, поради което бил насочен към физиотерапия и
рехабилитация. На 09.05.2017г. постъпил за лечение в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към МБАЛ „Д.” АД, от където бил изписан на
16.05.2017г. След претърпяната катастрофа ищецът твърди, че начинът му на живот
съществено се променил, силно били ограничени активните му движения, поради
което получил тежък запек с кървене и болка след изхождане, което пък наложило
на 09.08.2017 г. да се яви на преглед в медицински център „Ф.” ЕООД, гр. П.,
където след поставена диагноза „Хронична анална фисура”, му била определена и
терапия. На 13.03.2018г. бил приет отново в Отделението по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д.” АД - К., където на 14.03.2018г. му била направена
операция за „Отстраняване от костта на имплантирани метални тела - тибия,
фибула”, от където пък бил изписан на 16.03.2018г. Около година след
отстраняването на металните тела, продължил да изпитва болки, подуване и
намалена подвижност в лявата глезенна става, което наложило на 15.04.2019г.
отново да отиде на преглед при специалист и били назначени нови изследвания, и
отново назначена физиотерапия, рехабилитация и балнеолечение, осъществено в
периода 22.04.2019 – 15.05.2019г., а впоследствие посетил и
Специализирана болница за рехабилитация „С.“ АД, за балнеолечение. На 22.07.2019г.,
поради режещи болки при изхождане, се наложило оперативно лечение, което било
извършено в „М.Т.” ООД - П..
В резултат на
претърпяната катастрофа и непосредствено след нея ищецът изпитвал интензивни по
сила и продължителност болки, страдания и неудобства от причинените му
увреждания. Болките от счупването на лявата му глезенна става били изключително
силни, предвид на това, че счупената кост била пробила кожата на крака му и
стърчала навън. Необходимостта от специални медицински грижи, наложило през следващите
два месеца, след катастрофата, многократно пътуване до МБАЛ „Д.” АД - гр. К.,
за смяна на превръзки, сваляне на конци и гипс, и проследяване на състоянието
на оперативната рана от специалист- травматолог. Съществено и в негативна
посока се променил начинът му на живот и ежедневието му като цяло. Близо месец
бил на леглови режим. Придвижването му за около три месеца след катастрофата,
ставало с помощта на две подмишнични патерици, които след това за период от два
месеца били заменени с две подлакътни патерици, а след това за около месец се
предвижвал с една подлакътна патерица. Поставените му метални тела силно
ограничавали движенията на глезена му и му причинявали остра болка. Понастоящем
се предвижва без помощни средства, но здравето му все още не е възстановено,
въпреки провежданото систематично лечение. Доколкото дългият възстановителен
период не е приключил, това повлияло негативно и на емоционалното му състояние.
Станал раздразнителен и изпитвал постоянна тревожност, претърпяната катастрофа се
отразила негативно на начина му на живот. Преди катастрофата бил много подвижен
и в много добро физическо състояние, а понастоящем не можел да извършва много
от дейностите, които извършвал с лекота преди катастрофата. В областта на
счупването останали и грозни белези, които водели до допълнителен дискомфорт. Като
негативна последица от катастрофата ищецът твърди, че била и появата на
аналната фисура, която получил в резултат на залежаването, която му създавала
физически болки, неудобства, дискомфорт и наложила оперативна интервенция.
Въведени са и твърдения за настъпили и имуществени вреди - претърпени загуби,
изразяващи се в изразходваните от него средства във връзка с лечението му,
конкретно описани, на обща стойност 1 828.50лв.
Отговорността
на ответника се основава на наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, по застрахователна полица №***, валидна за периода
20.12.2016г.-19.12.2017г. По повод на процесното ПТП при ответното дружество
била образувана Щета №***, по която ищецът представил допълнително поисканите
от застрахователя документи на 20.09.2018г. По тази претенция обаче липсвало
произнасяне. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000лв. за претърпени болки и страдания от счупване на
ляв крак на две места, и от получена в резултат на залежаване анална фисура,
както и сумата в размер 1 828.50лв. - обезщетение за имуществени вреди, в
следствие на ПТП, настъпило на 14.02.2017г. в гр. К., ведно със законна лихва
върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
В представения
в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗД Б.” АД е
оспорил така предявените искове. Възраженията по основателността на иска за
неимуществени вреди, поддържани с въззивната жалба, се свеждат до прекомерност
на претендираното обезщетение и значителна степен на съпричиняване.
От събраните по
делото доказателства се установи следното:
Претенцията е
за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда,
тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в
първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
от причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на двете
кости на лявата подбедрица в долната им трета. Вредите са причинени виновно, в
резултат на противоправно поведение на водача на марка „Ф.”, с peг. № ***, управляван от Н.Х.Б.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и
чл.119, ал.1 от ЗДвП, като е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.3, предложение последно, буква „а”, във връзка чл.343, ал.1, буква „б”, във
вр. с чл. 342, ал.1, предложение трето. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед влязлата в
сила на 21.02.2019г. присъда №4/12.06.2018г постановена по НОХД №9/2018г. по
описа на PC – К..
Налице е причинна връзка между противоправното поведение на водача на МПС и
причинените вреди. Установен е и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – застрахователна полица №***, валидна за периода
20.12.2016г. - 19.12.2017г.
Спорното в
настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивните
жалби, е досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и наличието, както и степента на съпричиняване.
Отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и
размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда
на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ
пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и
писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,
съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото
заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно изготвена
и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.
От заключението
от съдебномедицинската експертиза се потвърждава описаната в исковата молба
хронология на проведеното лечение вследствие увреждането от процесното ПТП. Ищецът
е приет на 14.02.2017 г. на лечение в Отделение по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Д.“ АД, гр. К., и е изписан на 28.02.2017г. с окончателна диагноза
„Счупвания на други части на подбедрицата, открито”. На 15.02.2017г. му е
извършена операция „Открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
тибия, фибула”. На 19.04.2017г. е свалена гипсовата имобилизация, като е
констатирана възможността на ищеца да стъпва, но са констатирани и ограничени и
болезнени движения в лявата глезенна става. В Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина при МБАЛ „Д.“ АД, ищецът е постъпил на лечение на
09.05.2017г. и е изписан на 16.05.2017г. с подобрение- увеличен обем движение и
редуциран болков синдром. В същото Отделение по ортопедия и травматология,
ищецът е постъпил на лечение и на 13.03.2018 г., изписан на 16.03.2018г., като,
под обща анестезия, е извършено отстраняване от костта на имплантирани метални
тела-тибия и фибула. Последвало е лечение в Специализирана болница за
рехабилитация за периода 08.05.2019г.- 15.05.2019г., с диагноза: „Лечение
включващо други видове рехабилитационни процедури”, и с обективно състояние при
изписване - намалени болки в лява подбедрица, по-свободни и в по-голям обем
движения. Съгласно заключението на вещото лице вследствие процесното ПТП лявята
глезенна става на К. е била подложена на тежка деформация, по-продължителна по
време, довела до причиняване на разкъсно-контузна рана на кожата по вътрешната
повърхност на глезенната става, като през раната навън се е виждала част от
голямопищялната кост. При приемането в болницата ходилото на пострадалия е било
извито настрани и навън. Претърпяното от ищеца увреждане е довело до трайно
затрудняване на движението на левия крак за около 4-5 месеца, при обичаен ход
на оздравителен процес. Трайното затрудняване на движението на крайник, като
медико-биологичен признак на телесно увреждане, означава, че е отнета основната
му функция с практическа стойност. През периода на възстановяване е възможно
пострадалият да чувства болки с различен интензитет. Съгласно съдържащите се в
заключението данни от извършен личен преглед пострадалият се оплаква от болки в
областта на лявата глезенна става при продължителен изправен стоеж, при
физически натоварвания, както и при по-ниска температура.
От показанията
на свидетелите А.К.и К.К. – съответно – съпруга и брат на ищеца, притежаващи
непосредствени впечатления от понесените от последния негативни изживявания, се
установява, че след инцидента ищецът е бил със силно влошено физическо и
психично състояние за продължителен период от време, изглючително тежък през
периода на болничния престой. Свидетелката К.депозира показания, че след
първата оперативна намеса раната е останала отворена и е била поставена
директно система с антибиотични и обезболяващи медикаменти. И двама свидетели
депозират показания за съществувала вероятност за ампутация на крака, което
допълнително влошавало психическото състояние на пострадалия. Поради
причинените сериозни увреждания, през периода на следболнично - домашно лечение
ищецът бил в продължение на около месец в неподвижно състояние - на легло, изцяло на грижите на своите
близки. Дълго време след това се е предвижвал с помощни средства. И двамата
свидетели са идентични в показанията си, че вследствие инцидента и претърпените
увреждания ищецът е силно депресиран, понастоящем изпитва страх да се движи по
улицата и да пресича, не може да прави дълги преходи, все още походката му не е
стабилна и изпитва болки.
При
съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца – посочени
по-горе и преценени като обективен критерий, продължителността на оздравителния
процес; поставяне на гипсова имобилизация за около два месеца; факта, че е
претърпял двукратно оперативна интервенция /на 15.02.2017г. и през м. 03.
2018г. – за отстраняване от костта на имплантирани метални тела-тибия и
фибула/, че към момента на ПТП-то пострадалият е бил в трудоспособна възраст
- на 54 години, следва да се приеме, че определената от
първоинстанционния съд сума от 50 000лв. е справедлив паричен еквивалент
на понесените от Я.К. страдания. За определянето на този паричен еквивалент
относим е и субективният аспект, доколкото имуществените вреди по своя характер
са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида. Релевантни в тази насока
са свидетелските показания, съгласно които психическата устойчивост на ищеца и
понастоящем е силно разколебана. Негативните изживявания и преживеният стрес не са отзвучали. Преценката
за това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед
установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена съвкупно,
като принципно тежките увреждания на здравето, респективно - трайните последици
от тях, имат относително по-голяма тежест за определяне размера на
обезщетението, докато други – например ежедневните неудобства по време на
възстановителния период, имат относително по-малка тежест. В тази връзка
претенцията на ищеца до пълния предявен размер от 80 000лв. правилно е
преценена от окръжния съд за неоснователна, доколкото, макар и
възстановителният период да не е напълно завършен, не е налице влошаване, а
освен това не е установено по категоричен начин, че твърдяната анална фисура е
в пряка причинна връзка с процесното ПТП, нито пък, че това заболяване е свързано
с ежедневните неудобства по време на възстановителния период. /Съгласно
заключението от съдебномедицинската експертиза не е възможно с категоричност да
се определи времето на възникване на твърдяната анална фисура на ищеца и
нейната поява да се свърже недвусмислено с претърпяното от него ПТП и
последвалия заседнал начин на живот/.
Следващият
спорен въпрос е наличието на съпричиняване, съответно - степента на
съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, каквото
възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от КЗ.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност
за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия се
сочи, че ищецът е предприел пресичане на платното за движение в нарушение на
чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП – пострадалото лице е пресякло платното за движение на
нерегламентирано за това място, без да се огледа, при неупражнен визуален
контрол към посоката, от която е идвал процесният автомобил, не е преценил
адекватно пътната обстановка. Относно механизма на процесното ПТП, относим и
към въведеното възражение за съпричиняване, при първоинстанционното разглеждане
на делото е допусната съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението
на вещото лице механизмът на ПТП е следният: лек
автомобил „Ф.“, ***, управляван от водача Н.Б., се движел по ул. „Хр. Б.“ в
гр.К., като на кръстовището с ул. „С.“ предприел десен завой, а пешеходецът К.
по същото време предприел пресичане на ул. „Хр. Б.“ по мисленото продължение на
тротоарите на ул. „С.“, в посока площад „Б.“. В резултат траекториите на
движение на автомобила и пешеходецът се пресекли и автомобилът със задното си
дясно колело преминал през обувката на левия крак на последния, като от
постъпателното движение на автомобила, затиснатият крак на пешеходеца бил
подложен на натиск от задната дясна страница /калник/ на автомобила. /В момента
на навлизане на лекия автомобил в кръстовището, по същото време и място
преминавало и пешеходно шествие/. Вещото лице е изготвило мащабна скица на
местопроизшествието. Според посоченото описание на механизма на ПТП, а и видно
от приложената към заключението скица, се опровергават твърденията на
жалбоподателя – ответник, че пострадалият е пресичал на нерегламентирано за
това място. Това се извежда от нормата на пар.6, т.54 от ДР ЗДвП, съгласно която „Пешеходна пътека“ е част от платното
за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки
са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В този
смисъл обозначеното място за пресичане или пешеходна пътека е продължението на
тротоара. Съгласно заключението на вещото лице на мястото на произшествието
няма маркирана пешеходна пътека, но пострадалият се е движел именно по
продължението на тротоара, т.е. – на обозначено място на пресичане. Безспорно
водачът на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, и чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да
пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намалят скоростта или спрат – не е осигурил предимство на пресичащия по
пешеходната пътека пешеходец. Правилата за движение на пешеходците, визирани в
раздел ХХI от ЗДвП, обаче въвеждат и задължения за пешеходците, макар и
пресичащи на обозначено за това място. Съгласно чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП, при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на правилото - преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Съгласно
заключението на вещото лице пешеходецът К. е станал „опасност“ за водача на
лекия автомобил, когато е бил в т.К от схемата /т.е. – на тротоара/. До мястото
на удара обаче, К. е извървял 2.90м. по пътното платно, което до момента на
сблъсъка е 3.49сек. При положение, че скоростта на движение на лекия автомобил
е била съобразена със съответния участък на пътя, скоростта на движение преди
преминаване през обувката на пострадалия е била редуцирана до 28км./ч. /с оглед
предстоящия завой надясно/, то пресичащият пешеходец също би могъл да възприеме
приближаващия се лек автомобил и е имал възможност, а е и бил длъжен да се
съобрази с приближаващото се пътно превозно средство. Аргумент в тази насока е
и самият механизъм на ПТП – увреждането е настъпило от натиск /преминаване
върху крака на пострадалия/ от дясна задна гума /а не например от челен удар/.
Ето защо изводът за съпричиняване от страна на пострадалия не е само въз основа
на съдържащия се в т.2.2. от заключението конкретен отговор на вещото лице – че
пешеходецът е допринесъл за настъпване на ПТП, започвайки пресичането на
пътното платно при приближаващ към кръстовището автомобил. Оспорването от
страна на ищеца на тази част от заключението е съобразено и коментирано от
първоинстанционния съд. В същото време, оспорвайки заключението, ищецът не е
упражнил правото си по чл.201, във вр. с чл.200 ал.3 от ГПК. Вярно е, че
констатацията на вещото лице, съдържаща се в т.2.2 от заключението може да се
възприеме и като правен извод, но наличието на съпричиняване се извежда от
гледна точка на комплексна оценка на механизма на ПТП, като въз основа на
анализирани параметри на скорост и времетраене от мястото на предвижване до
мястото на удара, вещото лице дава заключение, че при струпване на голямо
количество хора и приближаващ се към К. и спътника му автомобил, К. е навлязъл
на платното за движение без да изчака преминаването на автомобила. Следователно
и според описаната пътна обстановка, макар и пресичайки на обозначено за това
място, ищецът е нарушил правилата за движение, визирани в чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП - преди да навлвлезе на платното за движение, да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. А с оглед описаното поведение на ищеца, безспорно, същият е създал
условия и е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. По отношение поведението на водача на лекия автомобил, както се
посочи, същият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съпоставимо това
поведение на водача на МПС с поведението на пешеходеца, който е нарушил правилата
за движение по пътищата по чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП, но е пресичал на
обозначено за това място, то степента
на съпричиняване, като поведение, при липса на което крайният вредоносен
резултат би бил предотвратен, не е еквивалентна на виновното поведение на
водача на лекия автомобил, както неправилно се твърди от
жалбоподателя – ответник. Приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, с оглед гореописаното му поведение, следва да бъде определен в
съотношение 30%, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По изложените съображения, като е присъдил обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди в размер на 35 000лв., първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
Това се отнася и за присъденото обезщетение за имуществени вреди.
Съобразено е заключението от съдебномедицинската експертиза, неоспорено от
страните, в частта, касаеща сторените и присъщи за съответното лечение от
травмата, причинена от ПТП, средства /без разходите, сторени за лечение на
аналната фисура/, а именно: фактура №**********/28.02.2017г. - за
закупени остеосинтезни средства на стойност 500лв.; фактура
№**********/08.03.2017г. - за закупени 20 бр. ампули Аналгин 1 гр., 2 мл. и
превързочни средства и материали, на стойност 65.62лв.; фактура №**********/20.03.2017г.
- за закупени медикаменти - Клексан, Лактакер, Калцикинон, Цикатридина-спрей и
патерица, на стойност 320.52лв.; фактура №**********/18.03.2018г. - за закупени
лекарствени препарати - Квамател, Азакс и Фраксипарин, на стойност 77.67лв.;
фактура №**********/08.05.2019г. за заплатена потребителска такса в „С..“ АД,
на стойност 40.60лв. При обща стойност на описаните разходи, свързани пряко и
сторени за лечението от претърпяната средна телесна повреда - 1 004,41лв.,
при приетото процентно съотношение на съпричиняване – 30%, дължимото
обезщетение за имуществени вреди се явява 703,08лв. При това положение следва
да бъде потвърдено и решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
имуществени вреди.
По разноските,
сторени във въззивното производство:
От страна на
жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
Представеният в първоинстанционното производство договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя - ищец и адв. В.Т.,***, е за осъществяване
на безплатно представителство пред всички инстанции, по реда на чл.38 ал.1, т.2
от ЗА. Тъй като въззивната жалба на жалбоподателя – ищец е неоснователна, тези
разноски следва да се определят съобразно обжалваемия материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, която също е неоснователна, който
интерес е 15 000лв. Определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
жалбоподателят - ответник следва да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на
адв. В.Т.,*** адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред
въззивната инстанция на Я.А.К. в размер на 980лв.
Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят - ответник „ЗД
Б.” АД е сторил разноски в размер на 2 880лв. – заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие /2 400лв., без ДДС/
адвокатско възнаграждение. Тъй като не е упоменато друго, следва да се приеме,
че така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за осъщественото
процесуално представителство по двете въззивни жалби – по равно или по
1 200лв., без ДДС. При това положение заявеното от жалбоподателя - ищец
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде преценено съобразно обжалваемия
материален интерес по въззивната жалба, подадена от самия жалбоподател – ищец,
с оглед нейната неоснователност. Този обжалваем материален интерес е
46 125,42лв. /45 000лв. по иска за неимуществени вреди и 1 125,42лв.
по иска за имуществени вреди/. Определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е 1 913,76лв., което
е повече от заплатеното и претендирано такова – 1 200лв., без ДДС. При
това положение жалбоподателят – ищец следва да заплати на жалбоподателя –
ответник разноски по делото в размер на 1 440лв. – адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС.
Водим от
изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/12.03.2020г.,
постановено по търг. д. №54/2019г. по описа на окръжен съд К., в обжалваната
част, с която ЗД „Б.” АД, с ЕИК ***е осъдено да заплати на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.497, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, на Я.А.К., с ЕГН ********** сумата
над 20 000лв. до 35 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинената му средна телесна повреда, вследствие на ПТП, настъпило на
14.02.2017г. в гр. К., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
12.10.2018г. до окончателното им изплащане; в частта, с която е отхвърлен искът
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до
80 000лв. и с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди
за разликата над 703.08лв. до 1 828,50лв., ведно със законна лихва върху
сумите, считано от 12.10.2018г.
ОСЪЖДА „ЗД
Б.” АД, с ЕИК ***да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. В.Т.,***
адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната
инстанция на Я.А.К. в размер на 980лв.
ОСЪЖДА Я.А.К.,
с ЕГН ********** ***” АД, с ЕИК ***направените разноски във въззивното производство
в размер на 1 440лв. /адвокатско възнаграждение, с включен ДДС/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: