Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260403
13.10.2021
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шестнадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2767 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от управителя Т. Р.
М., със съдебен адрес ***, офис 2, адв.Н. М. Н., против Д.Р.В. с ЕГН:**********
***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 30.06.2020г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника в
размер на 176,41лв. – главница, представляваща стойност на незаплатени
доставени услуги от „ВиК“ ЕООД за периода 12.07.2018г. – 14.11.2019г., и
17,63лв. – мораторна лихва за периода 12.08.2018г. – 30.06.2020г. С разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№1282/2020г. по описа на РС-Хасково, било уважено
искането и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че са
налице предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, с оглед на което със съобщение
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Ето защо, се предявява настоящия
иск по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането
на дружеството срещу ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
в с.Сусам. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се установи, че ответникът дължи на ищеца сумите от 176,41лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатени доставени услуги от „ВиК“ ЕООД за
периода 12.07.2018г. – 14.11.2019г., и 17,63лв. – мораторна лихва за периода
12.08.2018г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. В отговора
се твърди, че ответникът е изплатил в срока за доброволно изпълнение главницата
по издадената срещу него заповед за изпълнение, но въпреки волята му било
отразено, че изплаща суми по текущи фактури. Въпреки изплащането веднъж на
сумата за главница, твърди, че поради непризнаването на ищеца, че е изплатил
задължението си по издадената заповед аз изпълнение отново след получаване на
препис от настоящата искова молба отново е изплатил претендираната сума. Твърди
също така, че е изплатил и претендираните мораторна и законна лихва, както и
разноските по заповедното производство. Доколкото не се явявал причина за
завеждане на настоящото производство прави искане да не се уважа искането на
ищеца за присъждане на разноски по установителния иск. Представя писмени
доказателства.
С молба
вх.рег.№269636/15.09.2021г. процесуалният представител на ищеца прави искане за прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на иска от
страна на ответника. Заявява,
че ответникът е направил плащане от 300лв., с която сума частично се погасявали
разноските и следвало да се установи наличието на вземане за останалите суми за
главница, лихва и остатъка от разноските в размер на 135лв.
С оглед
гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е
направено признание на иска с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК,
а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се произнесе съобразно
направеното признание по реда на чл.237 от ГПК. Валидно
е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като
го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с
иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от
ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на
правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска
касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го
хипотези на чл.237 ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявения иск. Доколкото обаче са представени безспорни
доказателства за извършено плащане от страна на ответника на сумата от 300лв.,
съдът счита, че действително със същата се покриват направените разноски в
заповедното производство и част от тези в исковото производство. Ето защо,
следва да се приеме за установено, че ответникът дължи сумите за главница и
лихва и да се присъдят останалите незаплатени към момента разноски в исковото
производство. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на ответника,
че не следва да се присъждат разноски за исковото производство, тъй като
главницата е заплатена в срока за доброволно изпълнение и не е станал причина
за предявяване на установителния иск. Видно от приложения платежен документ с
възражението по чл.414а от ГПК сумата не е била достатъчна за погасяване изцяло
на претендираните главница и лихва, поради което несъмнено е била налице
причина за предявяване на иска, т.е. ответникът е станал причина за завеждане
на настоящото исково производство.
За пълнота
следва да се отбележи, че при частично погасяване на дължими суми за главница,
лихви и разноски, се следва законоустановения ред за това, т.е. погасяват се
първо разноските, след това лихвите и последно главницата. Ето защо, следва
извода, че със заплатената сума от 300лв. ответникът е погасил разноските в
заповедното производство в общ размер на 75лв., както и тези в исковото
производство, от които остават дължими още 210лв.
Предвид
гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 вр. ал.2 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Р.В. с ЕГН:********** ***, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от управителя Т. Р. М., сумите от 176,41лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатени доставени услуги от „ВиК“ ЕООД за периода 12.07.2018г.
– 14.11.2019г., и 17,63лв. –
мораторна лихва за периода 12.08.2018г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 06.07.2020г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №508/10.07.2020г.
по ч.гр.д.№1282/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА
Д.Р.В. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-Хасково,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Сакар” №2,
представляван от управителя Т. Р. М., направените и останали частично
неизплатени разноски в настоящото
производство в размер на 210лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.