РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Варна, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20243110200878 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ВОЛК
СТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк "Вл.
Варненчик" бл.401,вх.17,ет.3,ап.285, представлявано от управителя К. С. М. против НП №
03-2300847/20.09.2023 год. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че е допуснато неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Оспорва се фактическата обстановка.Твърди се, че не са спазени разпоредбите на
чл.42 т.4 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като описанието на нарушението не било пълно,
точно и ясно, не са били посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.Оспорва се съдържанието на декларацията по чл.402
от КТ и се твърди, че не са събрани доказателства, че С. А. С. е престирал труд в полза на
дружеството.Оспорва се и размера на наложената санкция.
В първото съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Р.М., АК-
Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея
основания.Претендира разноски. В хода по същество дружеството се представлява от
адв.Д.Н., АК-Варна, който моли НП да бъде отменено, като в условията на алтернативност
прави искане за намаляване размера на наложената санкция.Претендира разноски.
Въззиваемата страна – и.д. директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ –Варна, редовно
призована, се представлява от юк Х., която оспорва жалбата и молят НП да бъде потвърдено
изцяло и по размер.Претендират разноски.
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 23.08.2023 г. св. Р. В., на длъжност инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"- Варна,
съвместно с колегата си А. посетили обект на контрол –строителен обект- жилищна сграда в
гр.Варна, ул.“Гаврил Кръстевич“ № 15. От информационната табела установили, че
възложител и строител на обекта е дружеството „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Обекта
представлявал изкоп, в който се извършвали кофражни дейности, като на място били няколко
лица, включително и лицето С. С.. На установените лица били предоставени за попълване
декларации по чл.402 от КТ, в които да опишат обстоятелствата по полагания труд. В
собственоръчно попълнена и подписана декларация пред контролните органи на 23.08.2023
год. в 11 часа, С. А. С. декларирал, че работи за „ВОЛК СТРОЙ“ ООД от девет месеца на
длъжност „ общ работник“, че работи в обект – жилищна сграда в гр.Варна, ул.Гаврил
Кръстевич № 15 с работно време от 08:00 до 17:00 часа, че получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 780 лв., като последно е получил трудовото си възнаграждение
на 25.07.2023 год., изплатено от „ВОЛК СТРОЙ“ ООД, че има два почивни дни – събота и
неделя и почивка в работния ден 1 час и 30 минути.
В хода на проверката от страна на дружеството „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД бил
представен договор за изпълнение на СМР от 01.08.2023 год., сключен между „ГИК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ВОЛК СТРОЙ“ ООД,според който дружеството „ВОЛК
СТРОЙ“ ООД следвало да изпълни на обекта СМР-полагане на кофраж / труд/ и полагане на
арматурна заготовка / труд/.
До приключване на проверката не бил представен трудов договор сключен между
дружеството и С..
Въз основа на установеното при извършената проверка свидетелят В. приел, че към
23.08.2023 г. дружеството - жалбоподател "Волк строй" ООД, в качеството на работодател не
е уредило отношенията при предоставяне на работна сила от страна на С. А. С. като трудови
правоотношения чрез сключване на писмен трудов договор, поради което на 30.08.2023 г. и в
присъствие на представляващия дружеството съставил срещу последното акт за
установяване на административно нарушение № 03-2300847/30.08.2023 г. Актът бил
предявен за запознаване на управляващия дружеството, който го подписал без възражения.
Такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН изпълняващият длъжността директор на Дирекция
"Инспекция по труда"-Варна издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на "Волк строй" ООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Разпитани по делото са свидетелите Р. В.- актосъставител и св. С. С..
Чрез показанията на свидетеля В. се изясняват обстоятелствата по извършената от
2
контролните органи проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на "ВОЛК
СТРОЙ“ ООД и установените фактически положения. Съдът кредитира показанията на
свидетеля В., като ги намира за обективни и безпристрастни. Свидетелят излага пред съда
личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации, като
същият изяснява, че при посещението си в проверявания обект на място са установени
четирима работника, сред които и С. С., които били в изкоп и извършвали кофражни
дейности. Свидетелят сочи и,че лицата са декларирали името на фирмата, за която са
полагали труд.
В показанията си С. твърди, че се е уговорил с управителя на дружеството сам да направи
кофража за десет дни. Твърди, че е попълнил данните в декларацията от притеснение.
Съдът не приема за обективни показанията на св.С.,предвид че свидетеля е пряко
заинтересован с оглед работата, която е извършвал за дружеството към момента на
установяване на нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията
на свидетеля В.,св.С.,договор за изпълнение на СМР, протокол за извършена проверка
ПР2331884/30.08.2023 год., информационна табела,призовка, граждански договор за
извършена работа № 001/21.08.2023 год.,годишна данъчна декларация на дружеството
„Волк строй“ ООД, Декларация по чл.402 от КТ,Заповед № 410/03.04.2024 год.,Заповед № З-
0864/17.10.2022 год. и Заповед № 143/19.02.2024 год. и двете на изпълнителния директор на
ИА "ГИТ", прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество тя е частично основателна, единствено относно липсата на
обосновка за размера на наказанието.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- и.д. директора на Дирекция
Инспекция по труда-Варна, въз основа на Заповед № 410/03.04.2024 год. на изпълнителния
директор на ИА ГИТ, Заповед № З-0864/17.10.2022 год. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ,като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
От доказателствата по делото се установиха фактическите обстоятелства, описани в акта и
наказателното постановление. Не са нарушени изискванията на разпоредбите на чл. 42, т.4 и
3
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани в достатъчна степен деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, дата и място на реализирането му.
Индивидуализирано е санкционираното ЮЛ.
Безспорно се установява, че св.С. се е намирал в обекта на контрол и е извършвал кофражни
дейности.
Основното възражение на дружеството-жалбоподател, че между него и С. не са били налице
трудови, а гражданскоправни отношения, поради което и не е било необходимо сключване на
трудов договор, съдът намери за неоснователно.
На първо място състава на съда не кредитира представения граждански договор за
извършена работа № 001 от 21.08.2023 год. на изкоп в строителен обект-жилищна сграда на
адрес гр.Варна, ул.“Гаврил Кръстевич“ № 15 сключен между „Волк строй“ ООД като
възложител и С. А. С. – изпълнител.В него не е отразена степента, в която следва да бъде
извършена работата, за да бъде постигнат резултатът, имайки предвид, че „кофражът е
временна или постоянна конструкция, използвана в строителството за формуване на изделия
или конструктивни елементи от бетон или стоманобетон“.В договора липсва посочен срок
на изпълнение,определено е и място на работа, което съответства на предоставяне на
работна сила, а не на предаване на завършен продукт в хипотезата на чл. 258 и сл. от
ЗЗД.Горното, както и обстоятелството, че договора е представен едва в хода на съдебното
следствие, дава основание на състава на съда да приеме,че единствената цел за неговото
представяне е "да се докаже" съществуването на гражданско правоотношение, което реално
прикрива трудово такова.
На база така приобщената по делото декларация, а така също и от заявеното от свид.С., че „
с началника К. ходихме там, ..“,“ той каза, че има работа на този обект… трябваше да
направим кофраж и майсторите да леят бетон“,съдът приема, че условията, при които е
работел С. в дружеството като общ работник сочат на съществуващи трудови
правоотношения, за които не е имало сключен трудов договор.
В саморъчно попълнената и подписана декларация по чл.402 от КТ, С. е декларирал
елементи на трудово правоотношение – длъжност – общ работник, работно време от 08: 00
до 17: 00 часа, почивни дни – събота и неделя, почивки в работния ден – 1 час и половина и
трудово възнаграждение в размер на 780 лева/месечно, като последното получено е на
25.07.2023 г. В декларацията С. лично е отразил, че работи от девет месеца за дружеството
„Волк строй“ ООД, както и че няма сключен нито трудов, нито граждански договор.
Вярно е, че Декларацията по чл. 402 от КТ представлява предварително изготвена по
образец бланка, но отразените в нея данни са били попълнени саморъчно от св.С. и за
верността им той се е подписал.
Ето защо съдът намира, че за "Волк строй" ООД в качеството на работодател е възникнало
задължение да уреди престирането на труд от страна на работника С. в писмена форма със
сключване на трудов договор, но не е сторил това, с което от обективна страна е осъществил
състава на вмененото му нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61 ал.1 от КТ
4
спрямо лицето С..
С оглед обстоятелството, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна,
то въпросът за субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Според чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
Съдът намира, че правилно е приложена санкционната разпоредба, доколкото се установи
именно извършване на нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Нарушението не може
да се квалифицира като "маловажно" по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като същото не
е отстранено веднага след установяването му, а от друга разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от
КТ изрично изключва приложението на ал. 1 по отношение нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева,
настоящият съдебен състав я счита, за прекомерна. По делото не се установи
жалбоподателят и друг път да е извършвал подобно нарушение, за което да има влязло в
сила НП. Ето защо, размерът на санкцията следва да бъде намален от 3000 лева на 1500
лева, който е предвиденият в закона минимум.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
5
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 40.00 лв..
От страна на дружеството-жалбоподател също е направено своевременно искане за
присъждане на разноски в размер на 600 лв., видно от приложен договор за оказване на
правна помощ и съдействие и разписка за предадени и получени парични средства.
Съобразно уважената част на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лв..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН , Районен съд
Варна,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2300847/20.09.2023 год. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна , с което на „ВОЛК СТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, жк Вл. Варненчик бл.401,вх.17,ет.3,ап.285, представлявано от
управителя К. С. М. на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ за извършено нарушение на
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500 лв.
ОСЪЖДА „ВОЛК СТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, жк Вл. Варненчик бл.401,вх.17,ет.3,ап.285, представлявано от управителя К. С. М.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40.00 лв., представляваща
разноски за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „ВОЛК СТРОЙ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк Вл. Варненчик
бл.401,вх.17,ет.3,ап.285, представлявано от управителя К. С. М. сумата от 300
лв.,представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7