Р Е Ш Е Н И Е
Номер 123 16.01.2019
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На деветнайсети декември две хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 4955 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Ж.Л.Б., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат М.П. ***,
с адрес на кантората град Бургас 8000, ул. ***, против Военно
формирование 26720-Черноморец, с адрес област Бургас, община Созопол, град
Черноморец 8142, като част от структурата на Министерство на отбраната на
Република България, град София 1092, ул.
Дякон Игнатий № 3, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 13900.16 лв., от която 12900.16 лв.-главница,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за 364 дни, равняващи се на 2
912 часа, положен от ищеца извънреден труд, в периода 01.04.2001 г.- 31.05.2016
г., вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано от
него дежурство по график и други в поделения/военни формирования 32470-Братово,
22730-Поморие и 26720-Черноморец/, 1000.00 лв.-общо дължима мораторна лихва от
падежа на всяко месечно задължение до предявяването на иска-30.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, от предявяването на иска-30.08.2016
г. до окончателното изплащане на задължението. При условията на евентуалност,
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 17 654,83 лв., от
която 17 260,88 лв.-главница, представляваща стойността на неизплатеното му
обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за отработеното от
него и некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно време, над
нормативно определеното му служебно време, за периода 01.04.2001 г.- 31.05.2016
г., в размер на 364 дни или 2 912 часа и 393,95 лв.- мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 10.06.2016 г. до предявяването на иска-29.08.2016
г., както и законната лихва върху главницата от предявяването на иска-30.08.2016
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с влязло в сила
определение на съда от 19.12.2018 г., на основание чл. 232 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, със съгласието на насрещната страна, ПОРАДИ
ЧАСТИЧНОТО ДЕСЕЗИРАНЕ НА СЪДА, Е ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО, както следва: по главният
иск за извънреден труд от предявеният размер 12900.16 лв., за периода от
01.04.2001 г. до 31.05.2016 г., до размера от 6166.56 лв. за периода 01.04.2001
г. до 28.02.2009 г.; мораторна лихва от претендираният размер 1000 лв. за
периода 01.06.2001 г. до изплащане на месечното възнаграждение за положен труд
до 31.05.2016 г. до размера от 478.45 лв., за периода 01.06.2001 г. до
28.02.2009 г.; главният евентуален иск за обезщетение за некомпенсирано с
почивки удължено работно време от предявеният размер 17260.88 лв., за периода
01.04.2001 г. до 31.05.2016 г., до размера 8251.08 лв., за периода 01.04.2001
г. от 28.02.2009 г.; евентуалният акцесорен иск за мораторна лихва от
предявеният размер 393.95 лв., за периода 10.06.2016 г. до 30.08.2016 г., до
размера 188.32 лв. за същият период. С последващо определение на съда от същата
дата, на основание чл. 214, ал 1 от ГПК,
е ПРИЕТО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ по делото, както следва: за
неплатено възнаграждение за извънреден
труд от висящия размер 6166.56 лв. до увеличения размер 7538.76 лв., за 1636 часа, за периода
от 01.03.2009 г. до 31.05.2016 г.; искът за мораторна лихва от висящия размер 478.45 лв. до увеличения размер 4721.63 лв., за периода 01.05.2009 г. до 30.08.2016 г.; евентуалният главен иск от висящия
размер 8251.08 лв. до увеличен размер 10157.52
лв., за периода 01.03.2009 г. до 31.05.2016 г., за 1636 часа; евентуална мораторна лихва от висящ
размер 188.32 лв. до увеличен размер 228.60
лв., за периода 10.06.2016 г. до 30.08.2016 г.
Искове са процесуално допустими и с
правно чл. 203 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България/ЗОВСРБ/(отм.) за периода до 12.05.2009 г. и чл. 194, ал. 2 и 3, вр.
чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, обн. ДВ бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от
12.05.2009 г. и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като
исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК. Не
могат основателно да се слушат по делото възраженията на ответната страна за
недопустимост на производството, тъй като само част положените от ищеца Б. дежурства през процесния период са били предмет на заповеди
на командира на ответното военно формирование, с които тяхното компенсиране и
заплащане са били уредени. На второ место, с нормата на чл. 50а.(Нов-ДВ, бр. 57
от 2016 г.), ал. 2 от Закона за държавния служител е предвидено, че относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд
се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда/КТ/. Следователно,
законодателят е изключил общият ред за атакуване на заповедите, като
индивидуални административни актове и го е заместил с общото гражданско
законодателство.
Ответникът Военно формирование
26720-Черноморец, своевременно с отговора на исковата молба, навежда доводи за
частична неоснователност на исковете, които поддържа и в хода на делото. Във
фазата по съществото на спора, моли, съдът да съобрази направеното от него възражение
за изтекла погасителна давност, в периода 01.04.2001 г.-01.06.2013 г. и при
изчисляване на обезщетението за извънреден труд да съобрази приложение 8 и 9 от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по поставените от него задачи.
Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото,
че ищецът Б. на 20.05.1991 г. е бил назначен на първа сержантска длъжност „***”, със звание „***” в поделение на ВВС към МО 32470-Братово, на 01.07.2002
г. е бил преназначен на длъжност „***” в
поделение 22730-Поморие със звание „***”,
което през 2011 г. е било реорганизирано и предислоцирано във военно
формирование 26720-Черноморец, което от 01.01.2012 г. е самостоятелно персонифицирано
и има собствена финансова служба. Считано от 01.11.2011 г. е бил преназначен в
Военно формирование 26720-Черноморец, на длъжност „***” в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен
канал, със същото звание. Освободен е от длъжност и от военна служба със
заповед от 27.05.2016 г., а считано от 10.06.2016 г. е бил отчислен от
списъчния състав на ответното военно формирование.
Ищецът Б., изпълнявайки договора за
военна служба и в качеството си на военнослужещ, е полагал дежурства по график,
чиято продължителност е 24 часа, за които е получавал допълнително
възнаграждение за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето и е
ползвал почивки/компенсации, но част от положеният извънреден труд е останал
некомпенсиран, видно от заключенията на основната и допълнителна счетоводни
експертизи по делото и събраните писмени доказателства. Нормата на чл. 203, ал.
1 от ЗОВСРБ/отм./ регламентира нормалната седмична продължителност на
служебното време на кадровите военнослужещи от 40 часа, по 8 часа дневно при
петдневна работна седмица, като ал. 2 на разпоредбата предвижда удължаването на
това време в рамките на едно денонощие до 12 часа. Разликата между изслуженото
време по двете алинеи се счита за удължено служебно време, като за такова се
възприемат и 24- часовите дежурства по график. Трудът, превишаващ удълженото
работно време в рамките на увеличената продължителност, каквато е тази при
дежурство, може да се компенсира с намалено работно време в рамките на общата
продължителност на служебното време за месеца. В тежест на работодателя е да
докаже, че военнослужещият е бил компенсиран с почивка. За част от процесния период
изпълняваните наряди са били компенсирани с почивки, видно от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза по делото. В тази хипотезата, поради липсата на изрична
регламентация в специалния закон, е приложима разпоредбата на чл. 136а,
ал. 5 от Кодекса на труда/КТ/, която
предвижда, че при прекратяването на трудовото правоотношение преди
компенсирането разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден
труд. Настоящият състав споделя и съдебната практика по чл. 290 от ГПК с решение
№165/02.06.2016 г. на ВКС, IV г. о. по гр.д.№ 6064/2015 г., че правото на
парична компенсация за извънреден труд не може да бъде упражнено преди
прекратяването на служебното правоотношение. Касае се за трансформация на едно
притезание в друго.
Неоснователно е оспорването от
работодателя за това, че неоснователно се търси прехвърляне на некомпенсирания
труд с почивка към най-старите задължения, с което е игнорирана изричната воля
на административния орган и се е стига до механично приспадане на часове.
Правният интерес от оспорването е получаваното различно възнаграждение от ищеца
Б. в процесния, което е база за изчислението на експертизата. Няма издадени заповеди
за всеки конкретен наряд в поделението на ищеца Б., с които да се предвижда за коя
почивка се отнасят. По предвиждането на чл. 149, ал. 1 от КТ, работодателят е
длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, за наличието на
каквато по делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения да е създадена
и водена. Ако това законово задължение беше изпълнено, изричната воля на ръководния
орган за конкретно компенсираното дежурство щеше да е вписана в книгата и
нямаше да се стигне до необходимостта да се компенсира най-старото задължение,
за да не се пропусне остойностяването на некомпенсиран положен труд след
прекратяването на служебното правоотношение. Никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение/Nemo ex suo delicto meliorem suam
conditionem facere potest/.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, в частта с която е отнесла почивките на ищеца Б., за които липсват
данни кой наряд компенсират към най-старите задължения-вариант 2 от
заключението, като съобразен със законовото предвиждане. Приема за основателно правопогасяващото възражение по чл. 111, б.
„а” от ЗЗД, за периода 01.04.2001 г.-01.06.2013 г. Положеният извънреден труд
за процесния период е разлика между фактическата продължителност на служебното
време/29532 часа/ и нормативно определената продължителност на служебното
време/27896 часа/ за процесния период, в размер на 1636 часа. Възнаграждението
според това дали дежурството е положено в делничен, почивен или празничен ден е
увеличено съответно с 20,40 и 80%. От 05.2011 год., съгласно заповед на
министъра на отбраната № 296/19.05.2011 год., съответно е 50 и 100% увеличение,
а от 12.2012 год. е с увеличение от 25 %, 50% и 100%, съгласно Наредба № Н-18
/19.12.2012 г за дежурство положено в почивен или празничен ден. Общо за
процесния период за некомпенсираните 1636 часа възнаграждението е в размер на
7538-76 лв., за периода от 01.06.2013 г.
до 31.05.2016 г. В останалата част от процесния
период, от 01.03.2009 г. до 31.05.2013 г., главният иск, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
От датата на прекратяването на
служебното правоотношение-27.05.2016 г. вземането за извънреден труд е станало изискуемо
и от този момент се дължи обезщетение за забавеното плащане на главницата, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Вземането за труд винаги е срочно и поканата по
чл. 84, ал. 2 от ЗДД не е необходима. За периода на забавата кредиторът
неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Дължи ме се
обезщетение, в размер на законната/мораторна/ лихва. Ето защо, съдът приема, че
върху размера на главното вземане от 7538.76 лв. се дължи обезщетението за
забавеното плащане, за периода от 27.05.2016 г. до 30.08.2016 г., изчислено от
съда по реда на чл. 162 от ГПК, извършено с пресмятане от Апис „Финанси“, Изчислителни
системи, програма „Изчисляване на законна лихва“, в размер на 201.11 лв. В този
размер акцесорната претенция по делото, като основателна, следва да бъде
уважена, а в останалата част, до претендирания размер от 4721.63 лв. и за
останалата част от периода от 01.05.2009 г. до 26.05.2016 г., отхвърлена.
Евентуалните искове по делото-за
заплащане на обезщетение за некомпенсирано с почивки удължено работно време и
съответната лихва за забава също са изцяло неоснователни, поради което следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на ответната страна следва да бъде
възложено заплащането на направените от ищеца Б. разноски по делото, за
уважената част от исковете, съобразно събраните доказателства и списъка за
разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 757.55 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и заплащането на разноските по делото, в полза на бюджета на
съдебната власт, в размер на 1614.13 лв., от които 351.55 лв.-държавната такса
за производството и 1262.58 лв.-припадащата се част от изплатеното
възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице Й., за поставените към него
въпроси от ищцовата страна. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за отхвърлената
част от исковете, следва да бъде възложено на ищцовата страна да заплати на
работодателя припадащата се част от направените от него разноски, в размер на
428.60 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Военно формирование 26720-Черноморец,
с адрес област Бургас, община Созопол, град Черноморец 8142, като част от
структурата на Министерство на отбраната на Република България, град София
1092, ул. Дякон Игнатий № 3, да заплати на
Ж.Л.Б., с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат адвокат М.П. ***, с адрес на кантората град Бургас 8000, ул. ***, сумата от 7739.87
лв.(седем хиляди седемстотин тридесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки), от която 7538.76
лв.(седем хиляди петстотин тридесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки)-главница, представляваща неплатеното възнаграждение за
положения извънреден труд на длъжността „***” в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен
канал, за 1636 часа, за периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г. и 201.11
лв.(двеста и един лева и единадесет стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна
лихва/, за периода от 27.05.2016
г. до 30.08.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска-30.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове, за останалата част от периода по
главния иск от 01.03.2009 г. до 31.05.2013 г. и по акцесорния иск от уважения
размер 201.11 лв., за периода от 27.05.2016 г. до 30.08.2016 г. до увеличения
размер от 4721.63 лв., за периода 01.05.2009 г. до 31.05.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните осъдителни искове, за заплащане на
обезщетение за некомпенсирано с почивки удължено работно време, в размер на
10157.52 лв., за периода 01.03.2009 г. до 31.05.2016 г., за 1636 часа и
евентуална мораторна лихва, в размер 228.60 лв., за периода 10.06.2016 г. до
30.08.2016 г.
ОСЪЖДА Военно формирование 26720-Черноморец, с адрес област Бургас,
община Созопол, град Черноморец 8142, като част от структурата на Министерство
на отбраната на Република България, град София 1092, ул. Дякон Игнатий № 3, да заплати на Ж.Л.Б., с ЕГН **********,***, със съдебен адресат адвокат М.П. ***,
с адрес на кантората град Бургас 8000, ***, направените по делото
разноски за уважената част от исковете, в размер на 757.55 лв.(седемстотин петдесет и седем
лева и петдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Ж.Л.Б., с
ЕГН **********,***, със съдебен адресат адвокат М.П. ***, с адрес на кантората
град Бургас 8000, ***, ет. да заплати на Военно
формирование 26720-Черноморец, с адрес област Бургас, община Созопол, град
Черноморец 8142, като част от структурата на Министерство на отбраната на
Република България, град София 1092, ул. Дякон Игнатий № 3, направените по
делото разноски за отхвърлената част от исковете, в размер на 428.60 лв.(четиристотин
двадесет и осем лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА Военно формирование 26720-Черноморец, с адрес област Бургас,
община Созопол, град Черноморец 8142, като част от структурата на Министерство
на отбраната на Република България, град София 1092, ул. Дякон Игнатий № 3, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Бургас, разноски по делото, в размер на 1614.13 лв.(хиляда шестстотин и четиринадесет лева и тринадесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ