Решение по дело №1366/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Е. С. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат К., против Заповед № ЗРИ-437 от 17.06.2024г. на Кмета на Район “Източен“ при община Пловдив, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1, пр.1, т.2, пр.1, т.З от ЗУТ, и чл.46, ал.1, т.1, пр.1, т.2, пр.1, т.3 от НРППОУТДОДЕГОТОП, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, е наредено премахването на преместваем обект, представляващ: метален павилион - търговска дейност, бял на цвят, административно определен под №14, с адрес улица „[община]“ /северозападно от трафопост „ТП Изгрев 8 на ЕВН“/ с приблизителни размери 9м х 5м поставен частично в имот частна общинска собственост, с документ за собственост АЧОС 2981 от 09.07.2014 г. - ПИ 56784.553.174 по КККР на [населено място], УПИ I-за комплексно застрояване, кв.11 по плана на [жк], [населено място] и поставен частично в имот частна общинска собственост, с документ за собственост АЧОС 2486 от 05.08.2010г. - ПИ 56784.553.171 по КККР на [населено място], УПИ II 553.68 жилищно застрояване и общ. дейности, кв.11 по плана на [жк], [населено място].

В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Жалбоподателят твърди, че е собственик на обекта, но не е извършител на същия. Посочва разрешения за поставяне съответно от 28.08.2006г., 20.08.2010г. и от 14.07.2011г., твърди, че с тези разрешителни актове е увеличена площта на обекта по презаверена схема на 84.20кв.м. П. Д. за покупко-продажба от 12.01.2022г., нотариално заверен.

Претендира отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.

Ответникът – Кметът на Район „Източен” при община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни писмени съображения.

Претендира се отхвърлянето на жалбата като неоснователна и юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирана страна.

За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2024г. е съставен Констативен акт №28 по реда на чл. 57а, ал.2 от ЗУТ от специалисти при Община Пловдив Район „Източен“ относно извършена проверка на обект, представляващ преместваем обект по смисъла на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ: метален павилион - търговска дейност, бял на цвят, административно определен под №14, с адрес улица „Батак“ /северозападно от трафопост „ТП Изгрев 8 на ЕВН“/ с приблизителни размери 9м. х 5м. Констатирано е, че е поставен частично в имот частна общинска собственост, с документ за собственост АЧОС 2981 от 09.07.2014г. - ПИ 56784.553.174 по КККР на [населено място], УПИ I-за комплексно застрояване, кв.11 по плана на [жк], [населено място] и е поставен частично в имот частна общинска собственост, с документ за собственост АЧОС 2486 от 05.08.2010г. - ПИ 56784.553.171 по КККР на [населено място], УПИ II 553.68 жилищно застрояване и общ. дейности, кв.11 по плана на [жк], [населено място].

Констатирано е, че за обекта няма издадени разрешения за поставяне и за ползване.

Констативният акт е подписан от извършилите проверката : арх. С. А.- главен архитект на район «Източен», инж. Д. Т. – на длъжност главен екдперт «КиР» при район «Източен» и инж. С. Т.- на длъжност гравен специалист «НС и ВиК» при район «Източен».

КА е съставен съставен в отсъствието на собственика на преместваемия обект. КА е съобщен чрез залепване на обекта като е съставен Констативен протокол на 30.04.2024г. /л. 20 по делото/.

Последвало е издаването на атакуваната заповед.

Към административната преписка е приложен Договор за покупко-продажба от 12.01.2022г., от който се установи, че Ф. С. Ю. продава на Е. С. Б. преместваем обект-метален павилион, находящ се в [населено място], ***, с площ 84.20кв.м, поставен върху имот общинска собственост с идентификатор 56784.553.171 по КККР на [населено място], в УПИ II-553.68, кв.11 по плана на кв. «Дружба», [населено място].

Представено е Разрешение за ползване на имот общинска собственост на «Ф.-Е. Ф. Ю.» ЕТ с № 02-И-447/3 от 14.07.2011г. Разрешението е със срок от 01.11.2010г. до 31.10.2014г.; Разрешение за ползване на имот-общинска собственост на «Ф.-Е. Ф. Ю.» ЕТ с № 02-И-447/2 от 26.08.2010г. със срок на действие от 01.11.2009г. до 31.10.2014г.; Разрешение за поставяне на преместваем обект-временен павилион № 67 от 20.08.2010г. на «Ф.-Е. Ф. Ю.» ЕТ. Представен е Акт № 2486/05.08.2010г. за частна общинска собственост на ПИ; Акт № 2981/09.07.2014г. за частна общинска собственост на ПИ, скица на ПИ /л.32/. По делото са приети писмени доказателства, посочени в писмо с вх. № 1417 от 27.01.2025г.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Я. Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира, ведно с приложенията към нея, като обективно, компетентно изготвена, в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, с изключение на формираните правни изводи.

Вещото лице посочва, че процесният обект е разположен в два поземлени имота по кадастралната карта - ПИ с ид. 56784.553.171, и ПИ с ид. 56784.553.174 по КК. По действащия План за регулация, обектът попада частично в УПИ II - 553.68 - жилищно застрояване и обществено-обслужващ и дейности и частично в УПИ I - За комплексно застрояване от кв.11 по плана на [жк]. И двата поземлени имота, в които попада процесният обект, са частна общинска собственост. Представени са Акт за частна общинска собственост №2486 от 05.08.2010г. за ПИ 56784.553.171 и Акт за частна общинска собственост №981 от 09.07.2014г. за ПИ 56784.553.174.

Вещото лице сочи, че по одобрена през 2006г. схема е монтиран стоманен павилион с размери в план 9,00м./4,85м., с височина в лицевата част 3,00м. и в задния край 2,60м. Павилионът е изпълнен върху задигната от терена бетонова настилка. Ограден е с гладка ламарина и е покрит с трапецовидна ламарина. След монтажа, от вътрешната страна, са иззидани тухлени зидове до стоманеното ограждане с цел топлоизолиране. Павилионът е разделен на три помещения - двете северни са за магазини и в момента са празни, а най-южното помещение представлява баничарница за изпичане на закуски на място и продажбата им през шубер.

Зад павилиона, от североизток и югоизток е изпълнена сграда с дървен носещ скелет и тухлени ограждащи стени. В план размерите й са 10,70м/3,35м. с Г-образна форма. Върху дървените покривни греди е положена трапецовидна ламарина за покрив. Височината непосредствено до павилиона е 2,60м., а в задния най-нисък край е 2,05м. И двете конструкции са с едноскатен покрив с наклон на североизток. Сградата с тухлени ограждащи стени е предвидена за ползване като помощни помещения към магазините. В по-голямата си част вътре тя е с положен фаянс по стените. В един от ъглите е оформен с тухлени зидове санитарен възел. Друга част от сградата с тухлени ограждащи стени, намираща се зад баничарницата се ползва като подготвително помещение за закуски. И тук в един от ъглите е обособен санитарен възел - тоалетна, затваряща се със завеса в предната си част. По част от стените е положен фаянс. Между двете помещения в сградата с тухлени ограждащи стени е монтирана преграда от гипсокартон. До подготвителното, от югоизток, в рамките на сградата с тухлени ограждащи стени има още едно складово помещение, което при извършения оглед на място беше недостъпно, заключено и вероятно придадено за ползване към съседния павилион.

Вещото лице изяснява, че функционално двете постройки - стоманен павилион с размери 9,00м/4,85м и сграда с тухлени ограждащи стени с Г-образна форма от изток и югоизток на павилиона са свързани. Магазините в павилиона ползват санитарен възел в тухлената постройка, а подготвителното помещение за закуски към баничарницата в павилиона също е разположено в постройката с тухлени стени.

Техническите данни за обекта са: Застроена площ на стоманен павилион - 43,65 кв.м.; Застроена площ на сграда с ограждащи тухлени стени - 39,50 кв.м. Общо застроена площ на обекта - 83,15 кв.м. Конструктивно процесният павилион представлява самостоятелен обект, тъй като е монтиран след изработка на друго място и транспортиране до сегашното си местоположение преди 18 години. Функционално на място павилионът е свързан с допълнително построена сграда с дървена конструкция и тухлени ограждащи стени, в която се намират помощни помещения. В нея е изпълнен санитарен възел за две магазинни помещения и подготвително помещение за закуски към работещата в момента баничарница с изпичане на място и продажба през шубер.

Павилионът представлява стоманена конструкция, монтирана върху ивични основи и бетонов цокъл. Видът на павилиона предполага, че той е изработен не на мястото, където е монтиран. Възможно е след транспорт до терена, да е извършен само монтаж на готовата конструкция. С този начин на присъединяване към отредения по одобрена схема терен, павилионът отговаря на условията за "Преместваем обект" по смисъла на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ.

В съдебно заседание вещото лице изрично изяснява, че двете части на обекта не могат да се приемат конструктивно като едно цяло. Конструктивно не са свързани. Двата обекта са разделени, павилионът е изграден от друг материал. Павилионът е монтиран като готово съоръжение и е преместваем обект по смисъла на т.80 от § 5 на ДР на ЗУТ.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си Съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.

Производството, развило се пред административния орган, е производство по реда на чл. 57а от ЗУТ, уреждащ премахването на преместваеми обекти със заповед на кмета на общината.

Съдът намира, че процесната заповед е постановена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваната заповед е издадена в необходимата писмена форма и е мотивирана.

Атакуваната заповед е издадена при спазването на процедурата, определена в чл. 57а от ЗУТ и третира преместваем обект: 1. Преместваемият обект, предмет на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен. Издаването на заповедта се е предхождало от съставянето на Констативен акт № 28 от 30.04.2024г., който представлява задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.

Административният орган, издател на атакуваната заповед, се позовава на фактите установени с Констативния акт, като по този начин КА е инкорпориран в съдържанието на административния акт и го мотивира. Следва да се има предвид, че констативният акт има за цел да установи фактическото съществуване на обстоятелствата, при които се премахват обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Фактическите основания, посочени в мотивите на процесната заповед отговарят на установената по делото фактическа обстановка, тъй като административният орган приема, че процесният преместваем обект е разположен без наличието на актуална схема и разрешение за поставяне, издадени по реда на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив и попада в терен общинска собственост.

Съгласно чл. 46 ал.1 от Наредбата, преместваеми обекти минали или настоящи, поставени в отклонение на изискванията на наредбата се премахват. Според чл. 46 ал.1, т.2 от Наредбата преместваемите обекти се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Съгласно чл.46 ал.1 т.6 от Наредбата преместваемите обекти се премахват при условие, че срокът на разрешението за поставяне е изтекъл или същото е отнето със заповед на кмета. Срокът на разрешението за ползване на общински терен е изтекъл или същото е отнето със заповед на кмета.

Фактите, установени от административния орган не се опровергаха в хода на съдебното оспорване. От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че процесният обект е поставен и се ползва, към момента на издаване на процесната заповед, без актуална одобрена схема, разрешение за поставяне и без актуално разрешение за ползване на терен общинска собственост, издадено по реда на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив.

От приетата СТЕ се установи, че процесният обект е разположен в два поземлени имота по кадастралната карта - ПИ с ид. 56784.553.171, и ПИ с ид. 56784.553.174 по КК. По действащия План за регулация, обектът попада частично в УПИ II - 553.68 - жилищно застрояване и обществено-обслужващ и дейности и частично в УПИ I - За комплексно застрояване от кв.11 по плана на [жк]. И двата поземлени имота, в които попада процесният обект, са частна общинска собственост, съгласно приетите по делото Акт за частна общинска собственост №2486 от 05.08.2010г. за ПИ 56784.553.171 и Акт за частна общинска собственост № 981 от 09.07.2014г. за ПИ 56784.553.174.

Безспорно се установи от представените по делото Разрешения за ползване на имот общинска собственост с №№ 02-И-447/06.12.2006г; 02-И-447/2/26.08.2020г.; 02-И-447/3/14.07.2011г., че са с изтекъл срок, при това са издадени в полза на "Ф. - Е.Ф.Ю." ЕТ. Обстоятелството, че жалбоподателят е придобил собствеността на преместваем обект-метален павилион, съгласно Договор за покупко-продажба от 12.01.2022г, с нищо не променя фактическата обстановка.

От приетата по делото СТЕ се установи, че процесният метален павилион - търговска дейност, бял на цвят, административно определен под №14, с адрес улица „Батак“ /северозападно от трафопост „ТП Изгрев 8 на ЕВН“/ съвпада, с този, който е предмет на Договора за покупко-продажба от 12.01.2022г. и който е разрешен за ползване съгласно Разрешение за ползване №02-И-447/14.07.2011г. на терен общинска собственост, издадено на името на "Ф. - Е.Ф.Ю." ЕТ, представлявано от Ф. С. Ю..

В хода на съдебното производство жалбоподателят не представя Разрешение за поставяне на преместваем обект и Разрешение за ползване на общински имот, издадени на негово име и действащи към момента на издаване на оспорения административен акт.

От приетата СТЕ се установи още, че към процесния павилион е пристроена сграда, която е изпълнена с дървен покрив и тухлени ограждащи стени. По границата между павилиона и тази сграда са оставени врати за връзка между тях. Двете постройки са свързани функционално и не представляват конструктивно едно цяло. Двата обекта са разделени, павилионът е изграден от друг материал и е монтиран като готово съоръжение, може да бъде преместен без разрушаване на неговата цялост. При това положение съдът приема за доказано, че процесният обект е преместваем такъв по смисъла на т.80 от § 5 на ДР на ЗУТ, съгласно която «преместваем обект» е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Съдът намира, че атакуваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане ( спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Ал.5 на същата разпоредба постановява, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

В случая нито едно от тези изисквания не е изпълнено, процесният обект се ползва от жалбоподателя в нарушение на изискванията на чл. 56 от ЗУТ и в нарушение на чл. 46 ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НРПОУТДЕГОТОП, както правилно и законосъобразно е приел административният орган. Налага се изводът, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а не на посочения размер в представения списък на разноските.

Мотивиран от горното и на основание чл. 215 ал.7 от ЗУТ и чл. 172 ал. 2 от АПК Административен съд-Пловдив, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. С. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, против Заповед № ЗРИ-437 от 17.06.2024г. на Кмета на Район “Източен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА Е. С. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, да заплати в полза на Район „Източен“ при община Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто лева /.

Решението е окончателно на основане чл. 215, ал.7 от ЗУТ и не подлежи на обжалване.