О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 130
гр. Пловдив, 20.03.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове : Елена Арнаучкова
Величка Белева
като
разгледа докладваното от съдията Белева ч.т.д. № 83/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Обжалва се с частна жалба вх. № 38 981/28.12.2017 г. от „ Б.М. „ ЕООД ***, ЕИК ********Определение № 1918 от 23.11.2017 г., постановено по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – П., търговско отделение, ХII състав, с което на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 от Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания е оттеглено изцяло издаденото по делото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента / ЕО / № 805/2004 и е постановено на молителя „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / 27402045 да се издаде Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe IV към Регламента / ЕО / № 805/2004. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на определението и иска неговата отмяна и оставяне без уважение молбата за оттегляне на издаденото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г.
Депозиран е от „ П.Е.В. „ АД – гр. П. отговор за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „ Б.М. „ ЕООД ***, ЕИК ********против „ Е.Б.В. „- гр. А., Х.и „ П.Е.В. „ АД – гр. П., Р.Ч.искове за парични суми – главница и неустойка, на договорно основание. Ищецът се е легитимирал като носител на вземанията в качеството си на цесионер по договор от 14.12.2015 г. с цедент „ Б.** „ ЕООД – гр. С., ЕИК ********. С този договор цедентът му е прехвърлил вземанията си към длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД – гр. С., ЕИК ********, произтичащи от сключен между тези две дружества договор за строителство от 09.06.2006 г., решение по арбитражно дело № 448/2009 г. на АС при БТП – С. и издаден от СГС по т.д.№ 703/2010 г. изпълнителен лист от 16.03.2010 г. С договор от 15.12.2015 г., сключен между цесионера „ Б.М. „ ЕООД от една страна и ответниците „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. от друга страна е подписан договор за встъпване в дълг, с който на основание чл. 101 от ЗЗД ответните дружества встъпват като солидарно и неограничено отговорни съдлъжници с първоначалния „ Е.Г.П.„ ЕООД – гр. С. за дълга й към ищеца – цесионер съгласно договора за цесия от 14.12.2015 г., като се задължават да го платят до 18.12.2015 г., като в случай на неизпълнение на това им задължение се задължат и за неустойка към кредитора – ищец. Представен е също и сключен между ищеца „ Б.М. „ ЕООД и ответниците „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. договор за спогодба от 23.12.2015 г.. С него страните се съгласяват че задълженията на „ Е.Г. П.„ ЕООД към кредитора „ Б.М. „ ЕООД, за които „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. са солидарно и неограничено отговорни по силата на договора за встъпване в дълг от 15.12.2015 г. не са изпълнени. Страните признават че към датата на договора за спогодба задължението на „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. към „ Б.М. „ ЕООД възлиза на сумата 1 127 762 евро / чл. 5 от договора /, че ако заплатят в срок до 31.12.2015 г. сума в размер на 1 000 000 евро отношенията между тях ще се считат за изцяло уредени като разликата до пълния размер на признатото задължение ще се счита недължима – чл. 8 от спогодбата. Съгласно чл. 9 в случай на неизпълнение се дължи изцяло сумата по чл. 5 от договора, ведно с неустойка в размер на 0,1% върху непогасения остатък от дълга за всеки ден забава.
Твърди се в исковата молба че към момента на предявяването й са дължими от ответниците на горепосочениите основания главница от 757 762, 69 евро и неустойка от 370 000 евро и се претендира осъждането им да я заплатят солидарно на ищеца.
Делото е приключило със спогодба между страните, одобрена от съда с определение, постановено в съдебно заседание от 18.04.2016 г., според която ответниците се задължават да заплатят на ищеца сумата 1 000 000 евро с левова равностойност 1 955 830 лв., ведно с направените от ищеца съдебни разноски.
По поредна молба на ищеца от 08.08.2017 г. е издадено Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложение II на Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание за безспорни вземания досежно вземанията, предмет на сключената между страните и одобрената от съда спогодба по делото.
Удостоверението е оттеглено / обезсилено / на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 т.1 б.“б“ от Регламент / ЕО / № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейски изпълнително основание при безспорни вземания по основа на молба на длъжника „ П.Е.В. „ АД – гр. П.. Намерено е за основателно поддържаното от него възражение че доколкото от представените към молбата му доказателства се установява че първоначалния главен длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД е с открито производство по несъстоятелност, в което процесното вземане е било предявено от цедента „ Б** „ ООД още на 01.07.2011 г. не се касае за безспорно вземане по Регламент / ЕО / № 805/2004 – чл. 2 б.“б“ от него, разпореждащ че той не се прилага за производства, свързани с обявяването на дружества в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства. Прието е да е без значение че ответниците по настоящото дело са дружества, различни от първоначалния длъжник „ Е. Г. П.„ ЕООД/ в несъстоятелност /, които са се задължили към кредитора – цесионер „ Б.М. „ ЕООД на самостоятелно основание –сключен между тях договор по чл. 101 от ЗЗД, тъй като се касае за едно и също главно притезание, предмет на образувано вече производство по несъстоятелност.
Поддържа се в частната жалба този извод на съда да е неправилен. Поддържа се че предявяването на вземането от цедента срещу главния длъжник в образуваното срещу него производство по несъстоятелност не засяга правата на цесионера като кредитор към другите солидарни длъжници. Няма пречка той да предприеме действия срещу тях за удовлетворяване на притезанията си в отделно, самостоятелно производство, различно от производството по несъстоятелност. Поддържа се също така че определението е постановено при съществени процесуални нарушения, съставляващи сами по себе си основание за неговата отмяна. Нарушението е в това че не е изпратен на кредитора препис от молбата на длъжника за оттегляне на издаденото удостоверение/сертификат по приложение II от Регламента № 805/2004 г., с което е накърнено основното и гарантирано от закона негово право на защита, чието нарушаване е винаги съществено. Поддържа се на първо място частната жалба да е допустима. Аргументите са че в практиката си ВКС приемал / цитирани определения на ВКС / че разпорежданията на съда, с които се отказва молба за издаване на удостоверение/ сертификат по чл. 619 ал. 1 от ГПК – към които разпореждания се числят и определенията за оттегляне на вече издадено такова удостоверение, подлежат на триинстанционен контрол, като в част от цитираната практика се приемало че тези актове попадат в приложното поле на чл. 274 ал. 3 т. 1 / преграждащи актове /, а в друга част – че са в приложното поле на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК / актове, разрешаващи по същество или преграждащи други производства, свързани с основното /. Като аргумент в насока допустимост на частната жалба се поддържа също и че трайно установената практика на ВКС/ цитирано съдебно решение № 294/13.11.2012 г. по гр.д. № 33/2012 г., III г.о. / приема да подлежат на самостоятелно обжалване и триинстанционен контрол и разпорежданията в производство по чл. 622 от ГПК – за които според жалбоподателя законът също не предвиждал възможност за обжалване, като такава не била предвидена и в самия регламент – Регламент / ЕС / № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Досежно допустимостта на частната жалба – за която съдът следи и служебно, настоящата въззивна инстанция намира същата за процесуално недопустима. Съгласно чл. 10 т. 2 от Регламент / ЕО /№ 805/2004 при поправяне или оттегляне на удостоверението за европейско изпълнително основание при безспорни вземания се прилага правото на държавата – членка по произход. Процесуалния закон на РБ. – ГПК, не предвижда обжалваемост на съдебен акт за оттегляне / обезсилване съгласно чл. 619 ал. 4 от ГПК / на вече издадено удостоверение/ сертификат по приложение II на Регламента № 805/2004 – за разлика от изрично предвидена възможност за инстанционен контрол на съдебните актове за отказ за издаване на такова удостоверение/ сертификат за изпълняемост - чл. 619 ал. 3 ГПК. В процесуалното ни право липсва изобщо възможност изпълнителния титул да бъде отменен от съда, който го е издал поради неспазване на условията за издаването му / предпоставката на чл. 10 т.1 б. „б „ от Регламент / ЕО /№ 805/2004 /, съответно и не е уредена и няма как да бъде уредена процедура за инстанционен контрол в подобна хипотеза. Тоест не са налице приложими и по аналогия правни норми. Неправилно е поддържаното от жалбоподателя да е налице практика на ВКС, приравняваща определенията по чл. 619 ал. 4 от ГПК с тези по чл. 619 ал. 3 от ГПК. Всички цитирани в жалбата определения са постановени по откази по чл. 619 ал. 3 от ГПК и в тях липсва извод за наличие на такава аналогия. С оглед така изложеното вне е налице хипотеза на жбжалваемост по чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК. Не се касае и за акт с преграждащ характер по смисъла на чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК доколкото делото е прекратено поради одобрена от съда спогодба между страните със стабилизирано определение от 18.04.2016 г., а и за жалбоподателя съществува и занапред възможността да иска издаване на удостоверение/ сертификат по чл. 619 ал. 1 от ГПК. Неправилно е и позоваването и препращането към производството за признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави – членки на ЕС по чл. 622 и по чл. 623 от ГПК. Тези производствата не са аналогични с процесното, на постановените в тях съдебни актове е придадено значение на решения, постановени в исков процес / чл. 622 ал. 4 от ГПК, чл. 623 ал. 5 от ГПК /, от което пряко следва и извода да подлежат на инстанционен контрол.
С оглед процесуалната недопустимост на жалбата по така изложените съображения същата не следва да се разглежда по същество. Тоест тя ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство ще се прекрати. Поради което съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 38981/28.12.2017 г. на „ Б.М. „ ЕООД ***, ЕИК ********срещу Определение № 1918 от 23.11.2017 г., постановено по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – П., търговско отделение, ХII състав, с което на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 т. 1 б. „б“ от Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания е оттеглено изцяло издаденото по делото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – П. и е постановено на молителя „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / 27402045 да се издаде Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe IV към Регламента / ЕО / № 805/2004.
Прекратява производството по въззивно ч.т.д. № 83/2018 г. по описа на Апелативен Съд – гр. Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.