Определение по дело №2962/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 68
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20187050702962
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       

    №…………………………………2020 година,    гр.Варна

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в закрито заседание на тринадесети януари 2020г.,

като разгледа докладваното от съдия  Марияна Ширванян

адм.д.№2962/2018г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

          Образувано е по подадена от директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният му представител молба с.д. 17750/29.11.2019г. за изменение на постановеното по адм.д. 2962/2018г. решение № 2194/15.11.2019г., в частта му за разноските. Иска се присъждане на разноските за разглеждане на делото пред Административен съд Варна. Намира за неприложими цитираните в решението при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение решения по С – 427/16 и С-428/2016г.. Според молителя решенията по тези дела се отнасяли само до тълкуването на чл.101 и чл.102 от ДФЕС, установяващи забрана за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията и за злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или на част от него. Намира, че тези решения са неотносими към административния орган, защото в тях било съобразено понятието „предприятие“, което било свързано със субект, осъществяващ стопанска дейност. Намира, че следва да бъде присъден размера на адвокатското възнаграждение по начин на изчисление съгласно наредбата на адвокатските възнаграждения и иска присъждане на 7888,71лв. Цитира решение № 10/29.09.2016г. на Конституционния съд.

          Ответникът по молбата не изразява становище.

 

          Съдът, след като прецени молбата и срока на постъпването й, намира, че искането е направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1, предл. второ от ГПК.

Съдът констатира, че преди приключване на последното заседание в молби с.д.№№ 3168/20.02.2019г. и 13692/11.09.2019г.  молителят, чрез процесуален представител е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7888.71лв. изчислено от материалния интерес по делото, като съдът в съдебният акт се е произнесъл по това искане и го е уважил частично – в размер на 200лв..

Искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно.

За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

            Разпоредбата на чл.161, ал.1 изр.3 от ДОПК предвижда следното: „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.“

Разпоредбата относно присъждането на юрисконсултското възнаграждение по данъчни дела не препраща към наредбата за адвокатските възнаграждения и не предвижда изчисление на юрисконсултското възнаграждение в процент от материалния интерес по спора. След като цитираната разпоредба на ДОПК, уреждаща размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение не препраща конкретно към наредбата за адвокатските възнаграждения или към Закона за адвокатурата, налага се извод, че размера на конкретното юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде изчисляван съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата и наредбата за адвокатските възнаграждения, още повече че в Закона за адвокатурата се предвижда договаряне на дължимото възнаграждение за адвокат съгласно обема на извършената работа, каквото договаряне между юрисконсулта и ответника не е налице.

Разпоредбата, в която е указано как се формира размера на юрисконсултското възнаграждение при процесуално представителство пред съда от юрисконсулт е чл.78, ал.8 изр.2 от ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на §2 от ДР на ДОПК. В тази разпоредба е предвидено юрисконсултското възнаграждение да се определя по чл.37 от Закона за правната помощ.

При тълкуването в съвкупност на двете процесуални разпоредби – чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК и чл.78, ал.8 изр.2 от ГПК се налага извод, че юрисконултското възнаграждение присъждано по данъчни дела е в размера на минималното за адвокат /без съобразяване на материален интерес/ изчислено по реда на Закона за правната помощ.

Молбата за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният му представител молба с.д. 17750/29.11.2019г. за изменение на постановеното по адм.д. 2962/2018г. решение № 2194/15.11.2019г., в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване по реда на решение № 2194/15.11.2019г. постановено по адм.д. № 2962 по описа на Административен съд Варна, Х състав за 2018г..

Административен съдия: