Решение по дело №122/2023 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 144
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20234210100122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Габрово, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20234210100122 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е изпратено на РС Габрово по компетентност от Адм. Съд
- Габрово.
Образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1883 от 2.11.2022 г., подадена от В. Л. Б. от гр.
Габрово, ЕГН **********, против Заповед № РД-02-11-769 от 15.03.2022 г. на кмета на
Община Павликени.
С процесната Заповед, считано от 1.10.2022 г., е прекратено действието на Договор за индивидуално
ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П 20-01 от 16.06.2020 г., вписан в регистрите на Служба по
вписванията при PC - Павликени от същата дата. Договорът е сключен по реда на чл. 37и, ал. 12 от ЗСПЗЗ с
ползвател - Б. и предмет: временно и възмездно ползване на 54 000 кв. м от ПИ с идентификатор № 67475.13.9, с
НТП „Пасище", пета категория,, целият с площ от 261 497 кв. м., находящ се в местността „Над големия дрен" по
КККР на с. Сломер, при описани в същата Заповед граници. Наемните правоотношения се прекратяват поради
липсата на регистрация по чл. 137 от ЗВМД на животновъден обект № 5229-0701, с. Сломер, общ. Павликени,
собственост на Б., видно от справка от 1.02.2022г. от интегрираната система на БАБХ, съгл. чл. 37м, ал. 2 и 3 от
ЗСПЗЗ, с оглед на което на основание ал. 4 договорът се прекратява, без страните да си дължат обезщетения.
Процесната Заповед е изпратена неколкократно на жалбоподателя чрез пощенски оператор, но
пратката се е връщала при изпращача като непотърсена. На 26.05.2022 г., на основание чл. 18а, ал. 9 от АПК
съобщение за така изготвения ИАА е поставено на таблото за съобщения на Община Павликени, за което е
съставен протокол от същата дата. Съобщението е публикувано и на електронната страница на същата Община.
Жалбата е депозирана в Община Павликени на 17.10.2022 г.
Не се установява спазване на процедурата по чл. 18а, an. 8 - 10 от АПК, според които
съобщаването се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на
адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. От
материалите по преписката се установява, че ИАА не е бил връчен на адресата на така посочения адрес. В този
1
случай следва да се премине към правилото по ал. 9: „Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че
документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в
едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от
канцеларията на органа или на съда." В преписката липсват доказателства за подобен начин на съобщаване на
ИАА. Ал. 10 е приложима едва „когато съобщаването в производството пред административния орган не може да
бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет
страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за
връчено." - в случая е пропуснато съобщаване по ал. 9 и е преминато директно към съобщаване по ал. 10, поради
което съдът не следва да счита, че жалбата е просрочена.
С процесната Заповед, считано от 1.10.2022 г., е прекратено действието на Договор за индивидуално
ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П 20-01 от 16.06.2020 г., вписан в регистрите на Служба по
вписванията при PC - Павликени от същата дата.
Договорът е сключен по реда на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ с ползвател - Б. и предмет: временно и
възмездно ползване на 54 000 кв. м от ПИ с идентификатор № 67475.13.9, с НТП „Пасище", пета категория,,
целият с площ от 261 497 кв. м., находящ се в местността „Над големия дрен" по КККР на с. Сломер, при описани
в същата Заповед граници.
Наемните правоотношения се прекратяват поради липсата на регистрация по чл. 137 от ЗВМД на
животновъден обект № 5229-0701, с. Сломер, общ. Павликени, собственост на Б., видно от справка от 1.02.2022г.
от интегрираната система на БАБХ, съгл. чл. 37м, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, с оглед на което на основание ал. 4
договорът се прекратява, без страните да си дължат обезщетения.
В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването, но не е
посочено пред кой съд, а е посочено само това, че обжалването е по реда на АПК. Жалбоподателят е изпратил
жалбата си до АС - Велико Търново, по местонахождението на органа, издал процесната заповед.
С определение № 478 от 25.10.2022 г. на шести състав на този съд производството пред него е
прекратено и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК делото е изпратено в АС - Габрово според правилата за местната
подсъдност.
Делото е подсъдно родово на на районен съд, съгласно ТП № 2 от 3.04.2018 г. на ВКС по т.д. №
2/2017 г., ОСГК и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. Според т. 1 от това постановление, задължително за
съдилищата, делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по за прекратяване на договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и ал. 2 не са
приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд. В случая е налице
именно такъв акт - заповед на кмет на община за прекратяване на наемно правоотношение на основание чл. 37и,
ал. 4 от ЗСПЗЗ, с оглед на което делото следва да се разгледа от Районен съд Габрово, по постоянния и настоящ
адрес на жалбоподателя. В Същия смисъл: Определение № 47 от 25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 6/2018 г., 5-
членен с-в, ГК; Определение № 37 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 29/2016 г., 5- членен състав, ГК.

Жалбоподателя В. Л. Б., ЕГН********** от гр. Габрово ул. „**********" № 27
ет. 2, aп. 4, тел. **********; обжалва ЗАПОВЕД № РД-02-11-769 от 15.03.2022г. на
КМЕТА на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ и твърди, че: За съществуването на заповедта бях
устно информиран от служител на ОСЗ гр. Павликени, при мое посещение на 11.10.2022г., когато
бях уведомен, че договорът ми за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П
20-01/16.06.2020г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 1178 акт 135, сключен по реда на
чл. 37 „и" ал. 12 от 3CПЗЗ, е прекратен. Обект на договора е поземлен имот от 54000 кв.м. с
идентификатор № 67475.13.9 с НТВ „Пасище" пета категория с площ 261 4097 кв.м. в местността
Над големия дрен по КККР на с. Сломер. Същият е актуван с акт за общинска собственост №
5726/24.03. 2020г. Едва при това си посещение разбрах за наличието на процесната заповед, която
оспорвам пред Вас. Въпросната заповед е издадена в противоречие с материално-правните
2
разпоредби, при съществени нарушения на административпо-производствените правила и при
липса на целесъобразност на същата. Освен това не е налице основание за прекратяване на
договора. В т. 2 на заповедта е посочено, че наемните правоотношения се прекратяват във връзка с
липсата на регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринаро-медиминската дейност на
животновъден обект № 5229-07.01, находящ се в с. Сломер, видно от Справка от 01.02.2022 г.на
интегрираната информационна система на БАБХ, утвърдена със Заповед от 21.02.2022г. на
Изпълнителния директор на БАБХ., публикувана на 22.02.2022г. Посочва се, че не отговарям на
изискванията по чл. 37 „и" ал. 4 от ЗСПЗЗ. Ноторно известно е, че само служители имат достъп
до тези справки и за обикновените граждани сайтът е недостъпен, следователно на практика
обявяване и публикуване липсва. Договорът е сключен при наличие изменението на чл. 137 от
ЗВМД, допълнен с ал. 11 на 14.02.2020г. През 2021 г. с анекс е увеличен размерът на наема,
договорът е бил валиден. Действително не е имало промяна в условията, тъй като както съм бил
правоимащ към момента на сключване на договора, така съм бил правоимащ и към момента на
проверката и на справката от 2022г.Заповедта не съдържа конкретно правно основание-
нормативен текст, който въвежда изискване за претендираната регистрация, липсата на която да
води до необходимост от прекратяване на наемното правоотношение. Сочат се общи разпоредби,
които са били действащи и към момента на сключване на договора, съгл. т. 2 от заповедта
наемните правоотношения се прекратяват във връзка с липсата на регистрация по чл. 137 от
ЗВМД, но не е посочено съгласно кой законов текст /напр. от ЗСПЗЗ, било от ЗОС такава
регистрация е необходима/.Заповедта противоречи на чл. 15 ал. 3 от Закона за Общинската
собственост, според който наемните правоотношения по чл. 14 се прекратяват по реда на ЗЗД,
следователно по общия граждански ред. Нарушени са изискванията за законосъобразно
провеждане на процедурата по издаване на АА7, не са събрани достатъчно доказателства,
например находящите се у мен, не съм покапен да участвам в процедурата като заинтересовано
лице. Не е спазена процедурата по чл. 26 ал. 1 АПК , тъй като не съм уведомен за започналото по
инициатива на административния орган производство по издаване на процесния административен
акт. Не ми е дадена възможност да ангажирам доказателства относно започналата процедура по
регистрация пред ОДБХ. В нарушение на чл. 34 ал. 3 от АПК и на чл. 35 от АПК, не съм поканен
да взема участие в административната процедура. В случай, че административният орган ме бе
поканил да участвам, биха се събрапи и следните доказателства: Заявление за регистрация на
животновъден обект - лично стопанство вх. № 37/01.03.2022г. и Удостоверение за регистрация на
животновъден обект 0 50/30„03.2022г. от БАБХ. От същите е видно, че към датата на издаване на
заповедта съм подал заявление и съм бил в процес на регистрация, койтоа изисква технологично
време, независещо от мен, така удостоверението ми е от 30.03.2022г. При издаването на заповедта
не е съобразено обстоятелството, че вече е била предприета процедурата по регистрация,
следователно налице е било висящо административно производство пред БАБХ и докато същото е
висящо, понеже въпросът се явява преюдициален и предопределящ спрямо извършване преценка
налице ли са основанията по атакувания от мен административен акт, то би следвало да се спре
самото производство по издаване на заповедта и същото да продължи след приключване
административната процадура пред БАБХ по регистрация по Наредба № 44, която процедура е
предопределяща за наличието на основания по заповедта. На следващо място: Не съм бил
уведомен от БАБХ чрез Община Павликени, каквато е обичайната практика и съгласно писмо от
Изпълнителния директор на БАБХ до кметовете на общини, според което именно общините чрез
кметствата е следвало да уведомят правоимащите ползватели на общински имоти за нормативните
промени, изискващи регистрация от 2020г. Мен ме уведомиха от Общината на 28.02.2022г. и
казаха до 10.03.2022г. да се регистрирам. Това практически не е възможно, тъй като има и
законоопределени срокове в чл. 137 от ЗВМД и може само да се предприемат стъпки по
регистрация- подаване на заявление, каквото съм извършил, проверки и др. На мен ми назначиха
проверка на 17.02.2022г., а според заповедта справката се изготвя към 01.02.2022г. , има
разминаване в сроковете. Моля да бъдат съобразени тези обстоятелства, които обективно са
направили невъзможно формалното спазване на срока и извършване на регистрация в
инструктивния срок: 10.03.2022г., който ми бе даден от Общината. В разговор в приемния ден на
Кмета на 17.03.2022г. бях уверен, че имайки регистрация договорът ми няма да бъде прекратен,
или ще бъде преподписан. На практика това не се случи. Служителката ме увери, че ще сключим
3
договор отново през м. март 2023г., но не знам дали мога да разчитам.Волята на административния
орган е неясна и противоречива, тъй като издаденият индивидуарен адвимистративен акт влиза
впротиворечие с действията на Община Павликени: на 15.03.2022г. издава заповедта за
пректратяване, на 26.09.2022г. Общината приема плащане на наема по договора /няма обратно
вмръщане на суми/ . Договорът беше актуален, когато подадох декларации по чл. 69 и 70 от
ППЗСПЗЗ на 21.06.2022г. от ОЗС Павликени. На 14.07.2022г. пък получих обезщетение от
„Газпром" за преминаването на газопровод през пасището, а договорът е бил валиден,
следователно Общината не е подала информация, ако според тях договорът подлежи на
прекратяване.Липсва целесъобразност на оспорваната заповед, тъй като не е съобразена целта,
която преследва законът. Предполагам, че е възможно вероятно превратно управжняване на
административните правомощия, като е може да се цели изваждането ми от имота преди изтичане
на договорения срок и предоставяне на евентуален друг субект. Периодът от 01.10.2022г., от която
дата прекратяват договора, до м. март следващата година е мъртъв период, през който няма
земеделска дейност и е нецелесъобразно и безпредметно да се прекратява договора. Убягва
спазването на целта на закопа.
ИСКА ДА СЕ ОТМЕНИ оспорваната заповед и да му се присъдят разноските по
делото.

Ответната ОБЩИНА не взема становище по жалбата.

Районният съд, след като прецени всички събрани по делото доказателства
намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е сключил ДОГОВОР с ответната община за индивидуално
ползване на пасища, мери и ливади от ОПФ № П 20-01/16.06.2020г., вписан в Служба по
вписванията с вх. per. № 1178 акт 135, сключен по реда на чл. 37 „и" ал. 12 от 3CПЗЗ
относно поземлен имот от 54000 кв.м. с идентификатор № 67475.13.9 с НТВ „Пасище" пета
категория с площ 261 4097 кв.м. в местността Над големия дрен по КККР на с. Сломер,
актуван с акт за общинска собственост № 5726/24.03. 2020г.
Видно от протокол от 15 март 2022 г. за извършена ежегодна проверка по реда
на чл. 37м от ЗСПЗЗ, в т. 23 е констатирано, че неговия животновъден обект не фигурира в
официалната справка, изготвена от БАХБ, липсва регистрация на живтновъдния обект,
лицето не отговаря на изискванията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и договорът му ще бъде
прекратен със заповед на Кмета на Общината
Атакуваната заповед е издадена в същия ден на 15 март 2023г. и е мотивирана с
липса на регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринаро-медицинската дейност на
животновъден обект № 5229-07.01, находящ се в с. Сломер, видно от Справка от 01.02.2022
г.на интегрираната информационна система на БАБХ, утвърдена със Заповед от 21.02.2022г.
на Изпълнителния директор на БАБХ, публикувана на 22.02.2022г.
Видно от заявление Жалбоподателя до Кмета на Община Павликени по чл. 37 и,
ал. 5 от ЗСПЗЗ, вх. номер от 2 март 2020 г. Община Павликени е била инфомирана, че Б. е
собственик на животновъден обект № 5229-07.01, находящ се в с. Сломер, в Интегрираната
информационна система на БАБХ.
Според писмото на БАХБ жалбоподателят е подал ново заявление за регистрация
на животновъдния си обект на 17 март 2022 г. и му издадено удостоверение за регистрация
№ 50 от 30 март 2022 г. на основание чл.137, ал. 6 от ЗВМД, че в животновъдния обект №
5229-0701 се отглеждат животни-6 бр. крави.
4
Жалбоподателят е подал заявление за регистрация на животновъден обект с
вх. № 37 от 1 март 2022 г. на Кметско Наместничество с. Сломер и вх. № 1246 от 8 март
2022г. на ОДБХ В. Търново.
Видно от справки за животни по категории в обект №731881 от 1-1-2020 г. и от
1-1-2021 г. - стар № 5229-0701 в животновъдния обект на жалбоподателя се отглеждат
животни 6 бр. крави

Съдът, като взе предвид горните фактически установявания, от правна
страна прие следното:

Съгласно чл. 168, вр. чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да
се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-
производствените правила, да не противоречи на материално-правните разпоредби и да
съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.
Оспореният ИАА е издаден в писмена форма, но не съдържа фактическите и
правни основания за издаването си, поради което съдът счита, че същият не е мотивиран,
издаден е в противоречие с материално- правните норми и не е в несъответствие с целта на
Закона.
Съдът намира, че в случая са налице нарушения на административно-
производствените правила, тъй като издаването на индивидуалния административен акт не е
предшествано от извършването на всички необходими действия при стриктно спазване на
посочената в Закона процедура.
Съгласно Чл. 25, ал. (2) от АПК когато, без да е необходимо да се прави искане,
за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален
административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на
започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този
закон е предвидено друго, а съгласно ал. (3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата
на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта
административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него.
Съгласно чл. 26, (1) от АПК за започване на производството се уведомяват известните
заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на
производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до
която трябва да бъде издаден актът, а съгласно ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
10.10.2019 г.) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл.
18а.
5
В случая Кмета на Община Павликени е започнал процедура по силата на
законовото си задължение за ежегодна проверка по чл. 37м от ЗСПЗЗ, но не е съобщил на
заинетресования жалбоподател за това, по горецитирания ред.
Ако беше сторил това адмиинстративния орган е щял да получи от жалбподателя
доказателства, че животновъдния му обект е регистриран и е в процес на подновяване на
регистрацията, за което е подадено заявление до БАХБ, чрез подчинения му Кметски
наместник на с. Сломер на 1 март 2022г.
Такова доказателство административния орган е можел да събере и служебно
/съгласно Чл. 36, ал. 1 от АПК Доказателствата се събират служебно от административния
орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи/.
Освен това за процедура по подновяване на регистрацията на животновъния
обект административният орган е бил служебно информиран, тъй като подчинения му
Кметски наместник в с. Сломер е приел заявлението на жалбоподателя от 1 март 2022г.
При това положение съгласно Чл. 54, (1), т. 5 от АПК Административният
орган е бил длъжен да спре производството спрямо Жалбоподателя- при наличието на
образувано друго административно производство и тъй като издаването на акта не може
да стане преди неговото приключване, а в този случай спирането е било задължително при
наличието на заявлението от 1 март 2022 г. при Кметския наместник на с. Сломер и друго
удостоверение не е било нужно.
В резултат на неизпълнение на законовите процедури административния орган не
е събрал необходимите доказателства и не е обсъдил всички относими към нормата на чл.
37и от ЗСПЗЗ справки и информация, не е установил фактическа обстановка, не е
извършена цялостна проверка, като крайните констатациите не отговарят на обективната
истина по случая. Допуснати са съществени нарушения на процесуалния или материалния
закон, а издадения ИАА не съотвтства на целта на закона.
При това положение неправилно е прекратен договорът с жалбоподателя, тъй като
той е имал регистрация на животнодвъдния си обект и е бил в процедура по подновяване на
същата, като на 30 март 2022 г. е получил ново удостоврение за регистрация в
Интегрираната информационна система на БАБХ. Регистрацията в Интегрираната
информационна система на БАБХ не е липсвала към момента на издаване на процесната
заповед, поради което посоченото в нея материално правно основание за издаването й не е
същесвувало и тя се явава необоснована и незаконосъобразна.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният ИАА е издаден от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, но при наличие на съществено нарушение на
административно производствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта
на закона, поради което жалбата срещу същия следва да бъде уважена, а процесната заповед
отменена.

Разноски
6
Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя 500
лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. ДТ, общо 510 лв., с оглед изхода на делото.

По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № РД-02-11-769 от 15.03.2022г. на КМЕТА на
ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ, ПО ЖАЛБАТА на В. Л. Б., ЕГН********** от гр. Габрово ул.
„**********" № 27 ет. 2, aп. 4, тел. **********;

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ да заплати на В. Л. Б., ЕГН********** от
гр. Габрово ул. „**********" № 27 ет. 2, aп. 4, тел. **********; разноски в размер на 510 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд
Габрово, в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7