Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №15382 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.Б.Б.“АД срещу И.Б.Б. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №967/07.02.**., издадена по ч.гр.д. №1953/**. по описа на ВРС, 42 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 4354,52 лв. (четири хиляди триста петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) –главница по Договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху бъдещо вземане на Кредитополучателя към трето лице) № ПД-57152 от 26.09.2016 г.; сумата от 622,35 лв. (шестстотин двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки) – просрочена лихва за периода от 25.08.2017 г. до 05.02.2019 г. вкл.; сумата от 303,42 лв. (триста и три лева и четиридесет и две стотинки) - наказателни лихви за просрочена главница за периода от 25.08.2017 г. до 05.02.2019 г. вкл.; сумата от 40,92 лв. (четиридесет лева и деветдесет и две стотинки) – неустойка за периода от 25.08.2017 г. до 05.02.2019 г. вкл.;сумата от 60,00 лв. (шестдесет лева) – разноски за периода от 19.12.2018 г. до 05.02.2019 г. вкл. - дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката изх. № 900-331/06.02.2019 г. за задълженията на И.Б.Б., ЕГН ********** - кредитополучател, към 05.02.2019 г. вкл. към „А.Б.Б.” АД по Договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху бъдещо вземане на Кредитополучателя към трето лице) № ПД-57152 от 26.09.2016 г., предсрочно изискуем, считано от 19.12.2018 г., на основание т. 9.1.1. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредит към Договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху бъдещо вземане на Кредитополучателя към трето лице) № ПД-57152 от 26.09.2016 г., за предсрочната изискуемост на който кредит длъжникът е надлежно уведомен; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите вземания.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен Договор за потребителски кредит/обезпечен със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице/ №ПД-57152/26.09.2016г. между „А.Б.Б.” АД и И.Б.Б. на последния била предоставена парична сума в размер на 5 000 лева, съгласно чл.1.1 от Договора за кредит. Срокът за погасяване на цялото задължени по договора бил 25.09.2021г. съгласно чл.4.1. Съгласно чл.3.1 размерът на дължимата възнаградителна лихва се формирал въз основа на индивидуално уговорена методика и представлявал сбор от референтен процент – 6 месечен SOFIBOR и фиксирана надбавка от 11.485 процентни пункта като към датата на сключване на договора годишната възнаградителна лихва била в размер на 11.9 %. За периода 25.08.2017г. до 05.02.**. дължимата възнаградителна лихва била в размер на 622.35 лева.
Последното частично погасяване на месечна вноска по кредита било направено на 25.09.2017г. в размер на 120 лева, послужили за частично погасяване на вноската за месец август 2017г. След тази дата плащанията по договора били преустановени. Наред със задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва възникнали и акцесорни вземания за обезщетение за забава за непогасената главница съгласно чл.4.3. от договора, неустойка съгласно чл.4.4 от договора. Мораторната неустойка за забавено изпълнение на главното задължение била в размер на 10% годишно върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва. Изчислена за периода на забавата 25.08.2017г. до 05.02.**. мораторната неустойка върху главното задължение възлизала на 303.42 лева. Мораторната неустойка върху просрочената договорна възнаградителна лихва за периода 25.08.2017г. до 05.02.**. възлизала на 40.92 лева.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя в полза на банката възникнало правото да обяви вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми на основание чл.9.1.1 от ОУ за предоставяне на потребителски кредит, с които кредитополучателят се запознал предварително съгласно чл.6.2 от договора за кредит и се е съгласил с тях. До длъжника било адресирано писмено уведомление, с което той бил уведомен за упражненото от страна на банката право вземанията по договора за кредит да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Всяко едно от тях било индивидуализирано по основание и размер . Връчването на уведомлението било извършено по реда на чл.47 и сл. ГПК чрез залепване по възлагане от страна банката чрез съдебен изпълнител. На 19.12.2018г. изискуемостта била отразена в счетоводството на банката. Отправя се искане в случай че се приеме, че уведомлението до длъжника е връчено нередовно, да бъде прието, че исковата молба представлява такова уведомление.
В срока по чл. 131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на иска.
Твърди се, че ищецът не е превел сумата от 5000 лева по посочения чл.1.2 от договора, като и няма сключен
договор за разплащателна сметка между ищеца и ответника. Твърди се, че
ответникът не е усвоил сумата от 4 354.52 лева, претендирана като главница
по договора. В извлечението от сметка за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. било видно, че на 09.03.2018г. по тази
сметка е внесена сумата от 115 лева, която очевидно не била взета предвид. Твърди се, че ответникът не дължи вземане за
просрочена лихва в размер на 622.53 лева за посочения период, наказателна лихва
в размер на 303.42 лева за периода 25.08.2017г. до 05.02.**., неустойка в
размер на 40.92 лева за периода
25.08.2017г. до 05.02.**., разноски в размер на 60 лева. Такава такса по
вид и размер на била посочена в договора и съгласно чл.10,ал.2 ЗПК не можела да
се претендира по този ред.
Твърди се, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита.
Твърди се, че договорът за кредит не е съобразен с разпоредбата на
чл.11,ал.1, т.11 и ч.12 ЗПК, поради и което на основание чл.22 ЗПК бил
недействителен, при което ответникът дължи връщане само на чистата сума под
формата на главница. Въпреки, че имало представен погасителен план, от същия
било видно, че той е примерен,а окончателен такъв щял да бъде генериран от
информационната система след първото усвояване по кредита, От представените
документи не ставало ясно дали това е окончателния погасителен план и ако не е
дали окончателният е бил предявен на ответника и дали той се е съгласил с него.
Сочи се, че разпоредбата на чл.22 ЗПК е императивна.
Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.143 ЗЗП.
Не било установено дали е предоставена преддоговорна информация по кредита
от страна на ищеца съгласно изискванията на чл.11 ЗПК.
Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит за всеки договор за потребителски
кредит били ГПР И ГЛП. По процесния договор размер на ГЛП не бил посочен.
Оспорва се
основателността на предявения осъдителен иск. Излага се, че правен интерес от
водене на осъдителен иск имало само при обезсилена заповед. Сочи се, че
изявлението за предсрочна изискуемост на кредита е материалноправно и особеният
представител има ограничени по закон правомощия и уведомяването на ответника
чрез него е нередовно и недопустимо.Началната дата на предсрочната изискуемост
можела да бъде датата на получаване на исковата молба от особения представител
– 14.10.2020г. По отношение на непадежиралите вноски до подаване на исковата
молба, за които не била налице предсрочна изискуемост се дължала само законна
лихва, но не из възнаградителна такава вкл. и такси, тъй като ответникът бил
лишен да се ползва от условията на сключения договор за кредит за оставащото
време. И по двата иска размерът на претенцията бил един и същ, което било
недопустимо, тъй като за момент на обявяване на предсрочна изискуемост се
поддържали различни моменти – преди и след заявлението.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Съгласно Договор за потребителски
кредит №ПД-57152/26.09.2016г. „А.Б.Б.“АД
е предоставило на И.Б. Б. кредит
в размер на 5000 лева за рефинансиране на задължения по потребителски кредит
към „Провидент Файненшъл България“ ООД и потребителски кредит към „А.Б.Б.“АД и текущи нужди. Срокът за издължаване на кредита
е до 25.09.2021г. Съгласно чл.3.1 от договора кредитополучателят заплаща на
банката възнаградителна лихва, определена по следната методика : сбор от
референтен лихвен процент, а именно 6-месечен Софибор за кредити в лева и
фиксирана надбавка от 11.485 процентни
пункта, като към деня на подписване на договора годишната лихва е посочена в
размер на 11.91 %.Съобразно чл.4.3 при просрочие от страна на кредитополучателя
при изплащането на главницата, същият дължи на банката обезщетение за забава в
размер на 10 % годишно върху просрочената сума, а в чл.4.4 е посочено, че
кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху
дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва до окончателното й
издължване.
Представени са и погасителен план и Общите условия за предоставяне на
потребителски кредит на банката. Съобразно т.9.1 от ОУ банката има право да
обяви за изискуемо преди срока, определен в договора за кредит, цялото кредитно
задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на
главницата или лихвите по кредита.
Изпратена е покана от „А.Б.Б.“АД до И.Б. изх.№235/21.02.2018г. за
доброволно плащане на задълженията по Договор за кредит №ПД-57152/26.09.2016г.,
за което му е предоставен седмодневен срок. Отправено е изявление, че при липса
на доброволно изпълнение в предоставения срок банката ще счете вземанията по
договора за предсрочно изискуеми и ще пристъпи към тяхното принудително
удовлетворяване. Съгласно представените разписки от ЧСИ №718-Станимира Данова
ответникът е търсен на адрес гр.Варна, ж.к.“**“ 115, вх.*, ет.*,ап.24,
съвпадащ с регистрирания в НБД настоящ адрес, в рамките на един месец, като на
22.03.2018г. е залепено уведомление на адреса.
Представена е и разписка, съобразно която ответникът е търсен на адрес
гр.София, ж.к.‘**“ 6, вх.Г, ет.2,ап.4, съвпадащ с регистрирания постоянен адрес
в НБД, като длъжностно лице по връчването е събрало информация от собственика
на жилището, че адресатът никога не е живял на този адрес и е залепило
уведомление на 18.04.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ
процесният кредит се установява следното : общият размер на усвоения кредит,
отпуснат по банковата сметка на ответника на 27.09.2016г. е 5000 лева. По договора за кредит са платени
общо 1 308.26 лева, като 1 134.44 лева са платени преди кредит да
стане съдебен, а 173.82 лева са платени след това на 29.07.**. с извършеното
плащане са погасени 819.30 лева за главница, 462.55 лева за договорна лихва,
19.46 лева за неустойка върху главница и 6.95 лева за неустойка върху
договорната лихва. Погасителният план по
договора е изчислен при лихвен процент от 11.90 %, който е прилаган за първите
три погасителни вноски, като всеки следващ период е прилаган по-нисък лихвен
процент при ползване на 6 месечен Софибор. Непогасените задължения по договора
към 19.12.2018г. /датата на входиране на заявлението в съда/ са : 4 354.52
лева – главница; 522.35 лева – договорна лихва за периода 25.07.2017г. до
19.12.2018г.; 181.16 лева- наказателна лихва за просрочена главница за периода
25.08.2017г. до 19.12.2018г.; 40.92 лева- мораторна неустойка върху неплатена
лихва за периода 25.08.2017г. до 19.12.2017г.. Непогасените задължения към
06.02.**./ датата на предсрочната изискуемост, обявена от ищеца/ са :
4 354.52 лева за главница ; 622.35 лева за договорна лихва за периода
25.07.2017г. до 19.12.2018г. ; 303.42 лева – за наказателна лихва за просрочена
главница за периода 25.08.2017г., до 06.02.2017г.; 40.92 лева за мораторна
неустойка върху неплатена лихва за периода 25.08.2017г. – 19.12.2018г.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за банков кредит е
уредена от разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като се задължава да плаща лихва по кредита, уговорена
с банката.
От представените по делото
доказателства се установява, че на 26.09.2016г. ответникът е сключил договор за
потребителски кредит с „А.Б.Б.“АД.
Договорът съдържа всички предвидени реквизити в ЗПК – размер на отпуснатата
главница, размер на възнаградителната лихва, срок за издължаване и други,
поради и което съдът намира същият за валиден, като възраженията на особения
представител на ответника в тази връзка съдът счита за несъстоятелни.
Представен е погасителен план по договора, като нито от съдържанието на
договора, нито от съдържанието на погасителния план с включени в него размер на
погасителна вноска/ с главница и договорна лихва/, както и падежни дати не може
да бъде направен извод, че представлява примерен план и следва оформянето на
окончателен такъв. В заключение следва да се отбележи, че договорът отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
Следващото възражение е, че договорът не отговаря на изискванията на чл.143
ЗЗП, която визира хипотезите на неравноправност на договорните клаузи. Това
възражение е бланкетно при липса на всякаква конкретика относно клаузите, които
се твърдят да са неравоноправни, поради и което съдът е в невъзможност да го
обсъди. Не се установява наличието на неравноправни клаузи в договора по
смисъла на чл.143 ЗЗП.
Съгласно заключението по ССчЕ сумата от
5000 лева е отпусната по банковата сметка на ответника на 27.09.2016г. Срокът
за издължаване на задълженията по договора е 25.09.2021г.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на т.9.1 от ОУ, според които банката има право да
обяви за изискуемо преди срока, определен в договора за кредит, цялото кредитно
задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на
главницата или лихвите по кредита. От експертизата
по делото се установява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита на
12.03.2018г. Извършеното плащане от 29.07.**. в хода на процеса не следва да се
съобразява в производството по установяване дължимостта на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а следва да се съобрази от
съдебния изпълнител.
Предсрочната изискуемост
на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва да е
доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по
чл.422 ГПК трябва да предхожда
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС.
По делото са налице доказателства, че изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е връчено редовно на ответника със
залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1 ГПК, като съдът приема, че
най-късно същото е произвело действие с връчването му на постоянния адрес в
гр.София, където е залепено уведомление на 18.04.2018г. след изтичане на
двуседмичния срок за получаване на книжата и срока за доброволно изпълнение,
даден от банката или твърдяната от банката предсрочна изискуемост е настъпила
на 10.05.2018г.
С оглед на горните изводи и съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ съдът намира, че са налице неизпълнени
задължения на ответника по процесния договор за кредит в следните размери : 4 354.52
лева за главница ; 376.36 лева за договорна лихва за периода 25.07.2017г. до
датата на настъпване на предсрочната изискуемост 10.05.2018г.; 303.42 лева за
наказателна лихва върху просрочената главница за периода 25.08.2017г. до 05.02.**.;
40.92 лева за неустойка върху просрочената договорна лихва за периода 25.08.2017г.
до 05.02.**.
По делото липсват доказателства ищецът
да е сторил разноски за връчване на поканата за доброволно изпълнение на
длъжника по кредита, поради и което претенцията му за сумата от 60 лева, следва да бъде отхвърлена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78,ал.1 ГПК както следва сумата от 251.39 лева заплатена, 282.93 лева за депозит за
ССчЕ, 565.86 лева за депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 283 лева.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО
по отношение на
„А.Б.Б.“АД,ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, че И.Б.Б., ЕГН: **********
с адрес ***№24 дължи заплащането на присъдените със Заповед
за изпълнение №967/07.02.**., издадена по ч.гр.д. №1953/**. по описа на ВРС, 42
с. в полза на ищеца суми, а именно: сумата от 4354,52 лв. (четири хиляди
триста петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) –главница по
Договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху бъдещо вземане на
Кредитополучателя към трето лице) № ПД-57152 от 26.09.2016 г.; сумата от 376.36 лв. (триста седемдесет и шест лева и тридесет
и шест ст.) – просрочена
лихва за периода от 25.08.2017 г. до 09.05.2018 г. вкл.; сумата от 303,42 лв. (триста
и три лева и четиридесет и две стотинки) - наказателни лихви за просрочена
главница за периода от 25.08.2017 г. до 05.02.2019 г. вкл.; сумата от 40,92 лв. (четиридесет лева и деветдесет и две стотинки) – неустойка
за периода от 25.08.2017 г. до 05.02.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимостта на договорната лихва за разликата до 622.35 лева и за
периода 10.05.2018г. до 05.02.**., както и иска за установяване дължимостта на сумата от 60,00 лв. (шестдесет лева) – разноски за периода от 19.12.2018 г.
до 05.02.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА И.Б.Б.,
ЕГН: ********** с адрес ***№24 да заплати на „А.Б.Б.“АД,ЕИК: **със седалище и адрес на управление *** сумата от 1383.18/
хиляда триста осемдесет и три лева и осемнадесет ст./лева,
представляваща реализирани разноски в производството по делото, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: