Решение по адм. дело №51/2025 на Административен съд - Смолян

Съдът е сезиран с жалба от „[община]“ ЕАД, [населено място] с управител Б. Н. срещу писмо № КД- 03-285 /25/ от 18.02.2025г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – [област] в частта му, с която по точка 1 е посочено, че се приема представената от дружеството техническа схема при следното условие: „Измервателното устройство/водомер да е с дебит 50/60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит /работен поток/ от 14,09 л./сек. с цел осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото, както и да се създадат условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване“. Твърди се в жалбата, че това волеизявление на административния орган съставлява предписание, което е незаконосъобразно, постановено при неспазване на установената форма, при допуснато съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон, както и несъответстващо на целта на закона. Твърди се, че в това предписание, което е индивидуален административен акт, не се съдържат фактически и правни основания. Посочено е в жалбата, че административния орган, въпреки констатацията му, че причините за спиране на водата в [населено място] са водопроводните аварии на ВиК, издава предписание на „[община]“ЕАД, с което ограничава параметрите на водоползването. Посочено е, че условията на разрушителното са за средноденонощен дебит от 14,09 л./сек, а с предписанието се изисква постоянен, тоест моментен дебит от 14,09 л./сек., което реално ограничава възможността да се усвои разрешения средноденонощен дебит по разрешителното от 1 217 376 литра или 1217 кубически метра. Твърди се, че целите, посочени от административния орган не биха се постигнали с това предписание, защото проблемите с водоснабдяването на [населено място] са свързани с водоснабдителната мрежа и с амортизираните водопроводи. Твърди се, че ограничаването правата по разрешителното не може да се извърши с предписание. Посочено е, че жалбоподателят вече е започнал монтаж на дебитомерна система, което е в изпълнение на предходно предписание. Иска се отмяна на предписанието в атакуваната му част и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 794/ 14.04.25г., в които се развиват подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на предписанието. Твърди се, че дружеството е титуляр на разрешително за водоползване, изменено последно през 2017г. и с въпросното предписание в обжалваната му част се засягат негови права. Посочено е, че жалбата е срещу предписанието, инкорпорирано в писмо от 18.02.2025г. и същата е подадена в законоустановения срок. Твърди се, че в предписанието от 31.12.2024г. не се съдържа това ново изискване към дебитомера, а именно той да е за постоянен дебит 50-60 куб.м. на час и това ново изискване не се съдържа в нито едно от предходните предписания. Посочено е, че в атакувания акт няма правно и фактическо основание, а посочените от административния орган цели не са фактически основания; не са изяснени всички факти и обстоятелства. Твърди се, че жалбоподателя не следва да отговаря за проблемите с водата в [населено място], тъй като сам административният орган е констатирал, че вина за това има ВиК; налагането на ограничителни мерки на дружеството няма да постигне посочените от органа цели, както и че с предписание не може да се изменят условията по разрешителното. По съображения, че при издаване на писмото е нарушен процесуалния и материалния закон, се иска неговата отмяна в атакуваната част.

Ответникът по жалба, Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- [област], в с.з. се представлява от пълномощник, който пледира, че жалбата е недопустима, тъй като писмото не съдържа предписание и не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт. Твърди се също, че жалбата е подадена извън законоустановения срок, тъй като самото предписание, което е от 31.12.22024г. не е обжалвано и е влязло в сила, а с процесното писмо само се удължава срока за изпълнението му по искане на дружеството. Алтернативно се сочи, че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 781/ 10.04.2025г., в които се сочи, че с обжалваното писмо единствено се удължава срока на предходното предписание, което е по искане на дружеството, а не се издава ново предписание, както и че параметрите по точка 1 от писмото са тези по разрешителното. Посочено е, че целта на ЗВ е да се осигури достатъчно количество вода и за тази цел е издадено предписанието от 31.12. 2024г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Посочено е, че никъде в писмото от 18.02.2025г. не се говори за „моментен дебит“ и правилно административният орган е посочил, че следва измервателното устройство да е с постоянен дебит от 50/60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит от 14,09 л./сек като това е в съответствие с разрешителното, според което разрешеният средноденонощен дебит е 14,09 л./сек. Твърди се, че в предписанието от 31.12.2024г. е направена обосновка, че водомерното устройство със запазената пломба на БД ИБР дава данни единствено и само относно ползвано водно количество и моментен дебит на водовземане от КЕИ Б., показанията могат да покажат моментен дебит, но не могат да установят постоянното спазване на разрешения средноденонощен дебит от 14,09л./сек по разрешителното от 20.11.2013г.

Атакуваното писмо от 18.02.2025г. /л.48 и сл./ е издадено в отговор на искане на дружеството за одобрение на техническо предложение за поставяне на регулатор за дебит с дебитомер във водомерна шахта. Предложението на дружеството е направено с писмо от 21.01.2025г. с техническо предложение на „ [община]“ ЕАД във връзка с издадено на дружеството предписание от 31.12.2024г. В атакуваното писмо от 18.02.2025г. се сочи, че представената техническа схема се приема при няколко условия: водомерът да е за постоянен дебит 50-60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит от 14,09 с.л.сек.; преди и след него да се осигури прав участък на тръбата според инструкцията на производителя; настройката да се направи в присъствие на представител на БД ИБР, след което таблото да се заключи с пломба; данните от системата да са най-малко по дни и да има възможност за съхранение за повече от 1 календарна година назад, както и да има отчет за всяка предходна година, като данните да са налични на място и да се изпращат на БД ИБР заедно с доклада по чл. 48 ЗВ; да се осигури постоянно ел.захранване за ограничаване на средноденонощния дебит към предприятието; за всяка липса на отчитане да се уведомява БД ИБР; да се изготви екзекутивна документация на монтираната система, придружена с декларации на вложените арматури, която да се предостави на БД ИБР.

В писмото се сочи, че предписанието от 31.12.2024г. - да се постави регулатор за дебит с дебитомер в шахтата непосредствено до оградата на имота на цеха и да се уведоми БД ИБР, е със срок на изпълнение 60 дни от влизане в сила.Във връзка с искането за удължаване срока на предписанието, дружеството се уведомява, че той се удължава до 30.04.2025г. /л.49/.

По допустимостта на жалбата съдът съобрази следното: Писмото от 18.02.2025г. е получено от дружеството на 20.02.2025г. /л.51/, жалбата е от 28.02.2025г. /л.199/, поради което е подадена в законоустановения срок.

Предмет на обжалване е писмо от 18.02.2025г., с което административният орган приема представено от дружеството техническо предложение при няколко условия, първото от които е водомерът да е за постоянен дебит 50 - 60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит /работен поток/ от 14,09 л./сек. С това писмо също така, се удовлетворява искането на дружеството за удължаване срока на изпълнение на предписанието от 31.12.2024г. за поставяне на регулатор за дебит, до 30.04.2025г. Техническото предложение е от 21.01.2025г. /л.53/. С него дружеството иска при евентуалното му одобряване да се удължи и срока за закупуване и монтиране на системата. Или, с атакуваното писмо техническото предложение се приема при изрично посочени условия, както и се удължава срока за монтирането на системата. Едно от условията, при които се приема техническото предложение е посочено в 1, а именно: „Измервателното устройство/водомер да е с дебит 50/60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит /работен поток/ от 14,09 л./сек…..“.

С предписание от 31.12.2024г. /л.58/ е предписано да се постави регулатор за дебит с дебитомер във водомерната шахта, която се намира непосредствено до оградата на имота на цеха за бутилиране на изворната вода, след което писмено да се уведоми директора на БД ИБР. Това предписание е издадено след проверка на място на 10.12.2024г. /л.61/, в хода на която е констатирано, че на входа на обекта не е поставен регулатор за дебит с дебитомер, съобразно издадено друго предписание, от 13.11.1014г. /л.74/. С предписанието от 13.11.2024г. е предписано следното: „Да се постави регулатор за дебит с дебитомер на входа на обекта и след което писмено да се уведоми директора на БДИБР“ /л.77/. В мотивите на последното е посочено, че водомерното устройство може да покаже моментния дебит, но не може да удостовери постоянното спазване на разрешения средноденонощен дебит от 14, 09 л./сек, посочен в „Проектен дебит на системата“ от Решение № РР – 1823/20.11.2013г., издадено от директора на БДИБР. В мотивите на предписанието от 13.11.2024г. се сочи още, че разрешеният средноденонощен дебит е 14, 09 л./сек, разрешеният годишен воден обем е до 444 342, 0 куб.м./год.; при проверката е установено, че изразходваното количество вода от 01.01.2024г. до 03.09.2024г. е 196 388 куб.м., при разрешено годишно количество 444 342, 0 куб.м. /год.; измереният моментен дебит от 14,03 л./сек. е в рамките на разрешеният среднодневен дебит Q пр. = 14,09 л./сек., посочен в част „ Проектен дебит на системата“ от Решение № РР- 1823 от 20.11.2013г., издадено от директора на БДИБР, неразделна част от разрешителното. Предписанието от 13.11.2024г. е връчено на 15.11.2024г. /л. 82/, като на 27.11.2024г. /л.72, л. 73/ дружеството депозира писмен отговор пред БД ИБР, в който сочи, че предписанието от 13.11.2024г. за поставяне на регулатор за дебит с дебитомер на входа на обекта е изпълнено. Следва проверка на 10.12.2024г., в хода на която е констатирано, че на входа на обекта не е поставен регулатор за дебит с дебитомер /л. 71/ и крайният срок за изпълнение е до 15.12.2024г.; съставен е констативен протокол за тази проверка. Дружеството подава възражение срещу Констативния протокол /л.66 и сл./, в което сочи, че е внедрена система за контрол на дебита с дебитомер, поставена на входа. В отговора на дружеството се сочи още, че е монтирана модерна техническа система, която измерва, осигурява, гарантира и удостоверява спазване на разрешения средноденонощен дебит и констатациите в КП са неверни. По това възражение е издадено писмо № КД-03-285/23/ от 31.12.2024г. /л.58/, в което се сочи, че в хода на проверката е установено, че системата е поставена вътре в сградата на цех №5 и няма регулатор за дебит с дебитомер на входа на обекта, както и че поставянето на система за контрол на дебита само в единя от цеховете на предприятието не гарантира, че същият измерва цялото постъпващо водно количество. Предписанието от 31.12.2024г. е получено на 06.01.2025г. /л.63/ и същото влиза в сила на 20.01.2025г. На 21.01.2025г. дружеството подава до БД ИБР Техническо предложение и иска неговото одобрение, както и удължаване срока за монтиране на системата. Следва издаване на атакуваното писмо на 18.02.2025г., с което предложението се приема при определени условия и се удължава срока. Едно от условията, при които се приема техническото предложение е това по точка 1, което е предмет на обжалване и то е да се монтира измервателно устройство за постоянен дебит 50-60 куб.м. на час, отговарящо на постоянния дебит /работен поток/ от 14.09 л./сек.

Първоначално проверката е започнала по сигнал от 3.09.2024г. /л.101/, по която е извършена проверка на и е съставен Констативен протокол /л.102/. Изпратено е уведомление по чл. 26 ал.1 АПК за започване на производство по чл. 155 ал.1 т. 22 зв / л. 121/. В хода на проверката административният орган, на 02.10.2024г. е изпратил писмо до ВиК за превишаване на разрешеното количество и за това, че проблемите във водоснабдяването се дължат на аварии и амортизирана мрежа /л. 137-143/.

Съдът счита, че с атакуваното писмо в частта му по точка 1 /л.49/ не се засягат правата и интересите на дружеството. Условието, при което се приема Техническото предложение, а именно измервателното устройство да е за постоянен дебит 50 - 60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит /работен поток/ от 14,09 л./сек. е условие по разрешителното и не съставлява ново условие, с което се налагат ограничения на разрешения до момента решим. Видно е от решение № РР-3037/07.02.2017г. /л.119/, с което е изменено разрешително 31510431 /30.11.2004г., изменено на 15.04.2005г., последното изменено с Решение РР-1823/ 20.11.2023г. е, че в частта по точка 1.2 „Проектен дебит на системата“, разрешеният средноденонощен дебит е Q пр. = 14,09 л./сек., разрешеният годишен воден обем е до 444 342,0 куб.м./год. Постоянният дебит 50-60 куб.м. на час, изчислен в мерни единици „л./сек.“ се равнява на постоянен дебит от 13, 9 до 16,7 л./сек. Или, изискванията по точка 1 от писмото са в съответствие с параметрите по разрешителното - 14, 09 л./сек. Изискването на административния орган в писмото от 18.02.2025г. не е нещо различно от посоченото в разрешителното. На свой ред, в предписанието от 13.11.2024г., връчено на дружеството е посочено, че монтираното водомерно устройство може да покаже моментния дебит, но не може да удостовери постоянното спазване на разрешения средноденонощен дебит от 14, 09 л./сек, посочен в „Проектен дебит на системата“ от Решение № РР – 1823/20.11.2013г. Сочи се там още, че средноденонощния дебит е 14, 09 л./сек, разрешеният годишен воден обем е до 444 342, 0 куб.м./год., а при проверката е установено, че изразходваното количество вода от 01.01.2024г. до 03.09.2024г. е 196 388 куб.м., при разрешено годишно количество 444 342, 0 куб.м. /год. В предписанието от 31.12.2024г. се сочи, че наличното монтирано устройство дава данни за моментен дебит, а не за среднодненонощен дебит, посочен в разрешителното. В техническото предложение дружеството предлага решение, което е с цел да се спази разрешеният средноденонощен дебит Q пр. = 14,09 л./сек. /л.55/. Горното показва, че условието по точка 1 от процесното писмо не е ново условие за дружеството, не е и утежняващо или ограничаващо възможността да се реализират правата по разрешителното. Това условие - 50/60 куб.м. на час, което е от 13,9 до 16,7 л./сек е в съответствие с параметрите по разрешителното, като следва да се посочи, че административния орган в писмото от 18.02.2025г. не говори за „моментен дебит“, както се сочи в жалбата. Законът за водите говори за средно денонощен дебит и такъв се изисква по точка 1 от обжалваното писмо, доколкото 50-60 куб.м. на час отговарят изискването за постоянен дебит от 14, 09 л./сек., колкото е по разрешителното. С атакуваното писмо реално се преповтарят вече посочени в предписания от 13.11.2024г. и 31.12.2024г. изисквания на разрешителното относно постоянния дебит.

Съдът счита, че писмото няма характер на предписание по см. на чл. 155 ал.1 т. 22 ЗВ. Според тази норма, директорът на БД издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. С писмото се преповтарят условията на разрешителното и по предходните две предписания, и се удовлетворява искането на дружеството да се удължи срока за монтиране на системата. Предписанията имат задължителен характер и следва да се изпълняват в посочените срокове. С процесното писмо не се засягат права, свободи и законни интереси на дружеството. Установено е от трайната съдебна практика, че по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Всяко предписание следва да изисква ясно и конкретно определено активно поведение от страна на адресата на акта, който следва да изпълни предписаното в рамките на посочения срок за изпълнение. В случая, в мотивите на писмото от 18.02.2025г. е посочено, че то се издава относно молба на дружеството за одобрение на Техническо предложение. С писмото не се указва извършването на фактически действия от страна на дружеството. По тази причина, не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт по см. на чл. 21 ал.1 АПК, няма разпоредителна част и няма част, с която да е указано извършването на конкретно фактическо действие. Налице е хипотезата на чл. 159 т. 1 и т.4 АПК, тъй като не е налице подлежащ на оспорване акт и дружеството няма правен интерес от оспорване на писмото в частта му по точка 1 от него, тъй като не се засягат негови права.

С оглед гореизложеното съдът счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.

С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника в последно с.з. за присъждане на разноски, то в полза на БД ИБР [област] следва да се присъдят разноски по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.

Водим от горното и на осн.чл. 159 т. 1 и т. 4 от АПК съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „[община]“ ЕАД, [населено място] с управител Б. Н. срещу писмо № КД- 03-285 /25/ от 18.02.2025г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – [област] в частта му, с която по точка 1 се сочи, че се приема схемата при следното условие: „Измервателното устройство/водомер да е с дебит 50/60 куб.м. на час, отговарящо на постоянен дебит /работен поток/ от 14,09 л./сек. с цел осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото, както и да се създадат условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №51/2025г. по описа на Административен съд - [област].

ОСЪЖДА „[община]“ ЕАД, [населено място], ЕИК *, с управител Б. Н. да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - [област] разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.