Решение по дело №7485/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 707
Дата: 17 октомври 2021 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20211110207485
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110207485 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7485 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:

1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0000892 от 31.03.2021 г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на АЛ. Б., ЛНЧ: ********** – гражданин на Р. У. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева за нарушение на
24е, ал.1 вр. чл.104и, ал.1 от ЗАвПр.
С въззивната жалба на жалбоподателя се релевира искане за отмяната на
издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено
нарушение и че са допуснати СПН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежен процесуален представител, който инвокира
подробни съображения от фактическа и правна страна за
незаконосъобразността на издаденото НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, не се представлява и не инвокира на доводи за неоснователност и
недоказаност на депозираната въззивна жалба. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят АЛ. Б., ЛНЧ: ********** е гражданин на Р. У.. Срещу
него е съставен АУАН Серия А-2012 № 288378 от 08.03.2021 г., за това, че на
08.03.2021 г., около 10.30 часа в гр.С. ул. Л. С. КАТ-пътна полиция СДВП
като водач на специален автомобил марка Рено Мастер от категория N 1 с рег.
№ ...., собственост на „Д. Е. Д.“ ЕООД, ЕИК: ..... и адрес гр.София, ул. .... №
10 извършва репатриране/преместване на един брой МПС лек автомобил
марка „О.“ по маршрут от автокъща „Д.Е. Д.“ гр.С. до КАТ С. без водачът Б.
да е с удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ.
Въз основа на съставения АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО
2
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0000892 от 31.03.2021 г., издадено от
Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на АЛ. Б., ЛНЧ: ********** –
гражданин на Р. У. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100.00 лева за нарушение на 24е, ал.1 вр. чл.104и, ал.1 от ЗАвПр.
При връчването на АУАН Серия А-2012 № 288378 от 08.03.2021 г.
спрямо жалбоподателя АЛ. Б., ЛНЧ: ********** е гражданин на Р. У. не е
отразен в самият акт, че при съставянето му е присъствал преводач, който да
му възпроизведе на родният му украински или руски език отразените в АУАН
обстоятелства с оглед ефективното упражняване на правото му на защита да
знае срещу какво да се защитава, нито АНО представя доказателства, че
АУАН Серия А-2012 № 288378 от 08.03.2021 г. е бил връчен на
жалбоподателя АЛ. Б., ЛНЧ: ********** е гражданин на Р. У. , който е
украински гражданин с превод на украински или руски език. Същите изводи
са относими и по отношение на постановеното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0000892 от 31.03.2021 г. , което е следвало
да се преведе и връчи на жалбоподателя АЛ. Б., ЛНЧ: ********** е
гражданин на Р. У. с оглед ефективното упражняване на правото му на
защита да знае срещу какво да се защитава.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на актосъставителя Б. Г. Н. и Б. Н. Б., които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на описаната
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения за тяхното изчерпателно обсъждане на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е
да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да
описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни
фактори, основани например на изминало време, но и от субективни
фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите
психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти
от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост,
като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на
конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV.От правна страна (“ipso jure”):
3
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото
доказателства, възраженията и доводите на страните, приложението на
материалния закон и императивите на съдопроизводствените правила на
ЗАНН, както и по вътрешно убеждение (върховна ценност за всеки съдия като
символ на справедливостта и стожер на съдебната власт), намира, че
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0000892 от 31.03.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН е материално и процесуално незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията и правните изводи на съда за следните. При разглеждане
на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция
по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването на НП е било
нарушено по съществен начин правото на защита на жалбоподателя и
възможността му да разбере за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят е бил
украински гражданин, не е владеел български език. Независимо от това, по
време на проверката и на съставянето на акта не е присъствал преводач или
поне трето лице, владеещо едновременно и български, и украински и/или
руски език, което да спомогне за осъществяването на смислен вербален
контакт между жалбоподателя и актосъставителя. Не само проверката е била
извършена в отсъствието на преводач, но и актът е съставен на български
език и е предявен на жалбоподателя на български език, като не се установява
същият да е разбрал в действителност за какво точно му е съставен акта, респ.
да е разбрал въобще какво е това, което му е предявено да подпише, респ.
липсват доказателства да е запознат със съдържанието на акта.
Съдебният състав отчита, че задраскванията и зачеркванията на имената
на нарушителя по АУАН с посочване на имената на жалбоподателя АЛ. Б. е
допълнително правно основание, което води до опорочаване на АУАН. Ако е
била допусната такава техническа грешка с грешно изписване на имената на
жалбоподателя е следвало актосъставителят да попълни нов АУАН с точно
посочване на имената на дееца и нарушението без зачерквания.
Задраскванията на имената на предходния нарушител, дори и при техническа
грешка, и изписването на имената на жалбоподателя АЛ. Б. пораждат
съмнения дали действително се явява субект на описаното в АУАН и НП
нарушение или е лицето, което е задраскано под линиите (неразчетимо от
съда, освен фамилия Илиев от гр.Перник).
Също така, съдът приема, че описаното в АУАН и НП деяние е
недоказано с оглед тежестта на доказване, лежаща върху АНО. Липсват
доказателства дали е извършена правилна проверка. Липсата на преводач
4
според съда е довело до невъзможност да се представи от жалбоподателя
исканият документ. От друга страна доказателствата не водят до извод дали
превозваният репатриран автомобил е бил увреден, или аварирал. След като
АНО не доказва такива обстоятелства, остава да се приеме от съда, че
въпросния превоз на автомобила е за собствена сметка и е предмет на
граждански правоотношения, намиращи се извън регулацията по ЗАвПр.
Действително разпоредбата на чл.24е от ЗАвПр е бланкетна правна
норма. В АУАН и НП не е отразено съдържанието на бланкетната норма на
чл.24е, ал.1 от ЗАвПр. Това е изискване по повод ясно, пълно и точно
формулиране на административно-наказателното обвинение. Това
императивно правило не е изпълнено от актосъставителя и АНО.
Всички тези процесуални нарушения са достатъчни сами по себе си да
обосноват извода за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без
да е необходимо обсъждането на спора по същество. Това е така, доколкото
съдът счита, че всички допуснати нарушения са съществени, тъй като
опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването
му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му
повдигане.
В този смисъл решение № 67/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/ 2013 г., ІV
г.о. на ВКС, съгласно което отговорността за разноските сторени от
насрещната страна по спора следва да понесат в пълен размер от другата
страна с оглед изхода на спора, тъй като отговорността за разноски е
обективна, дължи се на увреждащите действия на страната, която
неоснователно е повдигнала правния спор и от тази отговорност законът не
предвижда възможност за освобождаване или за нейното намаляване
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за
адвокат, сторени от жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно
договор за правна помощ – от 18.05.2021 от делото, че е била договорена и
платена сума в размер на 400.00 лева. Според тази процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
5
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка, съдът кредитира приложеният от
жалбоподателя договор за правна помощ чрез неговият процесуален
представител, при което на жалбоподателя съдът следва да присъди сумата от
400.00 лева за заплатен в брой адвокатски хонорар в производството предвид
основателността на въззивната жалба и с оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0000892 от 31.03.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на АЛ. Б., ЛНЧ:
********** – гражданин на Р. У. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева за нарушение на 24е, ал.1 вр. чл.104и, ал.1 от
ЗАвПр.

ОСЪЖДА въззиваемата страна Р. Д.„А.а“ гр.С. към Изпълнителна
Агенция „А. а.“ гр.С. чрез законният й представител с адрес гр.София, ул.
„Витиня“ № 1 да заплати на АЛ. Б., ЛНЧ: ********** – гражданин на Р. У.,
представляван от адвокат И. С. – член на САК на основание чл.143, ал.1 от
АПК вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 400.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6