Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр.
Велико Търново, 19.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО –
Шести състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като
разгледа докладваното от председателя адм. дело №570 по описа на
Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.145 от АПК
вр. с чл.12, ал.7 от ЗПЗП.
Жалбоподателят
Г.К.Т. ***, е обжалвал акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. с №01-6500/873 от 13.08.2021 година на
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като твърди
незаконосъобразността му. Жалбоподателят сочи, че със заявление за подпомагане
за кампания 2019 е заявил подпомагането си по различни схеми и мерки от ОСП,
като според чл.75, §1 от Регламент 1306/2013 е следвало да получи плащане по
това заявление до 30 юни на 2020 година. В течение на годината са извършвани
множество проверки на земеделския стопанин, но по нито една от заявените за
подпомагане схеми и мерки няма плащане. Поддържа, че е подал съгласно Наредба
№7 от 24.02.2015 година и заявление за подпомагане и заявление за плащане, като
до 2020 година това е ставало след заплащането за предходен период. Сочи, че
действително не е подал заявление за плащане за 2020 година, но това е станало
единствено поради липсата на плащане за предходния период, както и поради
липсата на уведомление от ДФ „Земеделие“, като поради това не е знаел дали
мярката е активна.
Ответникът,
заместникът на ИД на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрк. А.отрича
основателността на жалбата. Аргументира, че процедурата е започнала с
уведомително писмо от 10.02.2021 година, като е дадена възможност на
жалбоподателя да подаде възражение, като тази възможност е ползвана, но
възражението не е прието и е издаден процесният акт. Аргументира, че
агроекологичните дейности се изпълняват в период от пет години, като 2020
година е била петата година в процесният случай. През тази година е следвало да бъде подадено заявление за
плащане, независимо от подаденото първоначално заявление за подпомагане по
конкретната мярка. Неподаването на заявлението е довело и до прекратяване на
ангажимент предвид разпоредбата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредба №7/2015 година
за прилагането на мярка 10. Ответникът претендира разноските по делото.
Жабата
е допустима. Същата е подадена срещу акт, с който се прекратява агроекологичен
ангажимент по определена мярка от ПРСР 2014 – 2020 година, въз основа на който
ангажимент жалбоподателят е получавал плащания, при което е налице пряк и
непосредствен интерес за оспорването му. От друга страна, видно от самия акт,
същият е връчен на Т. на 30.08.2021 година /лист23, гръб/, при което към
момента на подаването на жалбата пред съда /на 13.09.2021 година/ преклузивния
и решителен 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК е спазен.
С
оспореният акт, на основание чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4, буква „в“ от
Регламент /ЕС/ №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година относно финансирането, управлението
мониторинга на Общата селскостопанска политика /Регламента/ и чл.18,
ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата за лаконичност/.
Видно
от аргументацията в акта, прието е от ответника, че при извършени
административни проверки по чл.52, ал.1 от Наредбата за спазването на поет
петгодишен ангажимент, подновен през 2016 година, ДФЗ – РА е установила, че
настоящият жалбоподател не е подал заявление за плащане по направлението
„възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) през
кампания 2020 година. Посочено е, че според разпоредбата на чл8 от Наредбата
агроекологичните дейности се изпълняват за период от пет последователни години,
като този срок започва да тече от началото на годината, през която е подадено и
одобрено заявлението за подпомагане, а през всяка следваща година се подава
заявление за плащане в срок. Удължаването на срока става ежегодно до изтичане
на програмния период, но при спазване на изискванията на Наредбата. Посочено е, че с писмо, вх.№01-6500/873 от
17.03.2021 година жалбоподателят е
възразил срещу откритото производство по акта за прекратяване на
ангажимента, но след разглеждането на допълнително представената информация,
ДФЗ – РА не приема възражението.
Какви
са констатациите на съда, установени от представените доказателства, преценени
поотделно и съвкупно?
С уведомително писмо,
изх.№02-040-6500/16.3.2016 година,
жалбоподателят е уведомен, че на основание чл.50, ал.1, от Наредбата и в
резултат на извършени административни проверки по декларирани от него данни в
заявление за подпомагане с УИН 04/260615/65176, той е одобрен за участие по
тази мярка, направление ВПС – 1, като одобрените и неодобрените площи са
посочени в приложената към писмото Таблица 2. Изрично е посочено, че при
поемането на този петгодишен ангажимент той се задължава да подава заявления за
подпомагане/плащане всяка година до изтичането на ангажимента, че трябва да
премине обучение или да докаже опит, че следва да извършва дейностите по
направлението върху едни и същи площи за едни и същи блокове на ЗС и прочие.
С
уведомително писмо, изх.№ 02-040-6500/3872 от 15.12.2016 година жалбоподателя
отново е уведомен, че е одобрен за участие по посоченото направление, според
представените към подаденото заявление за подпомагане с УИН 04/150616/69892
площи за подпомагане. )
Впрочем второто заявление е
подадено поради увеличаване на площта за подпомагане по въпросното направление
от мярка 10 с повече от 20 процента и с повече от 10 хектара, като на практика
е поет нов агроекологичен ангажимент, считано от 2016 година. Именно поради
това всъщност е било подадено ново заявление за подпомагане, което е и
заявление за плащане – вж. чл.20, ал.7 от Наредбата в приложимата и редакция.
С
писмо №01-6500/873 от 10.02.2021 година /получено от бенефициера на 10.03.2021
година/, ответникът е уведомил Т. за откриването на производството по
издаването на процесното понастоящем писмо. Посочено е, че при административна
проверка е констатирано, че не е подадено заявление за плащане по направлението
през кампания 2020 година, като задължението за подаването на това заявление
произтича от разпоредбите на чл.8 на Наредбата. Посочено е, че поетия
ангажимент следва да се прекрати на основание чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата,
като следва и възстановяване на помощта по правилата на чл.18, ал.4 от този
нормативен акт.
Указано
е на жалбоподателя, че при несъгласие, същият може да подаде възражение и
допълнителни доказателства в седемдневен срок от получаването на писмото.
С
възражение №01-6500/873#1
от 17.03.2021 година жалбоподателят е изтъкнал, че през предходните четири
години ангажиментът се изпълнява и са правени многократни проверки на място,
като през 2019 година /която според него е четвърта година/ е подадено
заявление за плащане, по което липсва оторизиране. Посочено е и, че причините
за липсата на плащане не са му известни и, че липсата на плащане и на обратна
връзка от ДФЗ по заявлението и с оглед усложнената епидемична обстановка, е
довело до неизпълнение на част от договорните отношения с контрагентите му, при
което не е могъл да изпълни ангажимента.
На
това възражение е отговорено с писмо, изх. №01-6500/873#2 от 12.04.2021 година, като ответникът е
повторил част от аргументите на писмото, с което е открито административното
производство и е отбелязал, че по отношение на твърдението за възпрепятстването
за подаване на заявление поради епидемичната обстановка, след проверка на РА е
констатирано, че за кампания 2020 жалбоподателят е подал заявление по схемите и
мерките за директни плащания, при което няма как да поддържа, че не е могъл да
подаде заявление по процесната мярка.
Съответно,
на 13.08.2021 година и издадено и процесното писмо.
Какви
са изводите на съда?
На
първо място следва да се отбележи, че уведомителното писмо е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган при условия на делегация.
Видно
от заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 година на ИД на ДФ „Земеделие“, на
ответника, в качеството му на заместник на ИД на ДФ „Земеделие“ е делегирани
правомощията да издава и подписмва писма за откриване на производство по
издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
мярка 0 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично разнообразие“ /т.5 от
заповедта/, както и да издава и подписва
актове за прекратяване на ангажимент по мярка 214, мерки 10 и 11, както е в
случая. Възможността за делегиране на тези правомощия е предвидена в
разпоредбата на чл.20а, ал.43, предложение първо от ЗПЗП във връзка с чл.20,
т.2 от ЗПЗП и чл.18, ал.3 от Наредба №7
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Съдът
намира, че при издаването на уведомителното писмо са спазени изискванията на
АПК за спазване на съществените административно-производствени правила,
гарантиращи проявлението на принципа на истинност чл.7 от АПК и правата на
засегната от производството страна.
Както
вече се отбеляза, за поставянето на началото на конкретното производство
жалбоподателят е бил надлежно уведомен, като му е предоставена възможността да прави възражения
и сочи доказателства, като впрочем той се е ползвал от тази законова
възможност. При това ответникът е спазил изискванията на разпоредбите на чл.26,
чл.34 и чл.35 от АПК.
Спазена
е и формата на административния акт. В процесното писмо са описани приетите за
установени от ответника обстоятелства и приложимото според него право, като
ясно е посочена и разпоредителната част на властническото изявление, при което
нормата на чл.59, ал.2 от АПК е спазена.
Настоящата
инстанция намира, че е спазен и материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, §2 от Регламента „Освен това, ако секторното
законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите
членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени
в член 64 и член
77. Това не засяга разпоредбите, определени в членове 91—101 от дял VI.“.
Съответно, според разпоредбата на чл.77, §1 от Регламента „Що се отнася до
административните санкции, посочени в член
63, параграф 2, настоящият член се прилага в случай на неспазване на
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от
прилагането на правилата относно подпомагането по член
67, параграф 2.“. Формите на тези санкции според този Общностен акт са три,
като са изчерпателно посочени и една от тях се съдържа в разпоредбата на чл.77,
§4, буква „в“, според която разпоредба „Административните санкции могат да
приемат следните форми:
изключване от правото на участие в съответната схема за помощ
или мярка за подпомагане.“. Неприложимостта на така предвидените санкции е обусловена от наличието на
обстоятелствата, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.77, §2 от Регламента.
Съответно,
според приложимата редакция на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата /която е
вътрешен акт, издаден по прилагането на институт на Регламент /ЕС/№1305 от 17
декември 2013 година на ЕП и Съвета по
аргумент от §2 от нейните ДР/, срокът, визиран в нормата на ал.1 започва да
тече от подаване на заявление и на одобряване н подаденото заявление за
подпомагане, което е и заявление за плащане през първата година на
кандидатстване. До изтичането на този срок, за всяка следваща година
кандидатите следва да подават „заявление за плащане“.
Съответно,
нормата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата „Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на
поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на
срока по чл.
8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл.
8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или
животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение
№ 5.“.
Видно
от самата норма е, че всъщност едно от алтернативно предвидените изисквания за
прекратяване на ангажимента е неподаването в срока по чл.8, ал.2 от наредбата
на заявление за плащане за текущия период от ангажимента. Всъщност не се и
спори, а и самият жалбоподател признава и в жалбата си, както и във вече
коментираното възражение, че не е подавал в рамките на 2020 година заявление за
плащане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“.
Съответно
приложими са последиците на разпоредбата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата във
връзка с чл.77, §4, буква „в“ от Регламента.
Не
се и твърди наличието на никакво форсмажорно или извънредно обстоятелство по разума
на дефиницията на §1, т.8 от ДР на Наредбата, което обективно да е попречило на
жалбоподателя да подаде в срок това заявление за плащане. Не се твърди, а още
по –малко се установява наличието на обстоятелство, разписано в изчерпателно
изброените хипотези на нормата на чл.77, §2 от Регламента. Както е посочил
ответникът в отговора на възражението на жалбоподателя, след като е подадено
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с УИН
04/010620/86907, то няма как са се поддържа, че наличието на епидемична
обстановка е препятствало подаване на заявление за плащане по процесната мярка
и съответното направление от нея. На още по-малко основание може да се
поддържа, че липсата на плащане по предходно заявление за плащане, респ.
липсата на уведомление за причината за такава липса, е обстоятелство, което се
вписва в понятието форсмажорно и извънредно или се вписва в хипотезите на
чл.77, §2 от Регламента.
Жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора следва да се уважи
претенцията на ответника за разноски в претендирания размер.
Водим
от изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Т. ***, ЕГН **********,
против акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент №01-6500/873#3/13.08.2021 година по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-202
г. на заместника на ИД на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Г.К.Т. ***, ЕГН **********, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: