МОТИВИ към присъда №260027/20.09.12.2021г. по нчхд №773/20г.
на АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 15.10.2020г. тъжба
от тъжителката П.З.К., против подсъдимата М.Е.Т. ***, е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно затова, че на 19.08.2020
г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил на П.З.К. лека телесна
повреда, изразяваща се в причинено дъговидно охлузване на кожата на лявата буза
с дължина 4 см и охлузване на кожата в предната част на шията, с напречна
ориентация и размери 6 см/1 см, което да е довело до причиняване на болка или
страдание, без разстройство на здравето.
С подадената от страна на П.З.К. частна
тъжба е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес граждански иск от тъжителката против подсъдимата за общата сума от 1000лв.
представляващи обезщетение за причинени на тъжителката неимуществени вреди в
резултат на твърдяното с тъжбата за извършено спрямо нея на 19.08.2020 г. престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 19.08.2020 г. до пълното й изплащане, ведно с претенцията на
тъжителката за присъждане на направените по делото разноски.
Частната тъжителка беше конституирана
и в качество на граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частната тъжителка и гражданска ищца П.З.К. се явява лично и
заедно с надлежно преупълномощения от адв. И.К., повереник
адв. Т.Д. ***.
В хода на съдебните прения, адв. Т.Д.
изразява становище, с което поддържа изцяло обвинението против подсъдимата, така
както е повдигнато с частната тъжба. Намира същото за доказано по несъмнен
начин, поради и което счита, че подс. Т. следва да бъде признат за виновна,като
предвид липсата на предишни осъждания, то същата да бъде освободена от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като й се наложи наказание
глоба в размер определен от съда. По отношение на граждански иск, то пледира
същи да бъде уважен изцяло и да се присъдят направените по делото разноски.
Частната тъжителка и гражданска
ищца П.З.К. подкрепя казаното от своя повереник.
Адв. М. И. в качеството на защитник
на подсъдимата, изразява становище противоположно на повереника на тъжителката.
След подробен анализ на събраните по делото доказателства и акцентирайки
най-вече тези от полза на защитата, по същество счита, че обвинението не е доказано по безсъмнен и
категоричен начин. Без изрично да се позовава на института на „неизбежната
отбрана, защитника е на становище, че по отношение на подсъдимата все пак е било
реализирано нападение, в рамките на което същата се е отбранявала, поради което
тя следва да бъде призната за невинна и оправдана, като им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Подсъдимата М.Е.Т. не се признава
за виновна, като не взема становище по отношение на крайния акт на съда.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото,обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите, събраните писмени и веществени доказателства
приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М.Е.Т. е
родена на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
със средно образование, в момента в
майчинство, с ЕГН **********.
Подс. М.Т. и св. Й.И.Я. живеят на
съпружески начала от началото на 2020г., като двамата обитават жилище на адрес
гр. Асеновград, кв. „***”, / т.н. „Джордж махала”/ ул. „***” № 5. В резултат на
съвместното им съжителство, през 2020г. подс. Т. забременяла. В дома си двамата
отглеждали куче порода „белгийска овчарка”. В същия квартал, през няколко къщи,
на ул. „ ***” №1, на семейни начала, живеят заедно тъжителката П.К. и нейния
приятел св. Н. А.Д.. Те от своя страна също имали домашни любимци съответно
куче „чихуахуа” и второ-порода „Кане корсо”. Тъжителката К. има регистрирана
фирма „П.К.”ООД, като е работодател на св.П.И.П..
До 29.07.2020г., подсъдимата и
св. Я. от една страна и тъжителката и св. Д. от друга страна, се познавали само
визуално, тъй като живеели сравнително наблизо в един квартал. На същата дата,
около 22.30 часа, подс. Т. отишла до фирма „Асенова Крепост” АД за да посрещне от
работа св. Й. Я.. След като приключил работа, той се присъединил към нея и
двамата се прибрали пеша до техния квартал. Докато наближавали дома си, около
23.00 часа, от към ул. „***” се появило кученце порода „чихуахуа”. Същото било
пуснато навън от св. Н.Д., който се намирал по назад в улицата, където бил
придружаван от второто си куче „кане корсо”. Св. Я. забелязал, че кученцето е
без каишка и го взел в ръце да го погали, като в същото време застанал с гръб
към св. Д.. Св. Д. от своя страна решил, че най-вероятно, ще му откраднат
кучето, поради което насъскал кучето
„кане корсо”, което пък се сдавило с „белгийската овчарка” на св. Я..
Междувременно между св. Д. и св.Я. си разменили остри реплики, като в
разправията между тях, един момент се намесила и тъжителката К., която била
излязла от дома си. Отправените на висок глас реплики били чути от живеещите
наблизо хора, като след тяхната намеса, скандала бил прекратен. Във връзка със
случилото се, същата вечер, св. Й. Я. посетил РУ Асеновград, където подал
заявление. Въз основа на същото било образувана полицейска преписка с рег. №
239000-11745/30.07.2020г. В хода на същата
били снети обяснения от запознатите лица, като бил съставен и протокол по
чл.65, ал.2 от ЗМВР за предупреждение спрямо св. Д.. Поради липса на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ
характер, с докладна записка от 23.11.2020г. на полицейския инспектор, преписката
била докладвана на Началника на РУ Асеновград.
На 19.08.2020г. около 13.00 часа
тъжителката К. имала уговорка да се види със св. Н. Д., като двамата се
разбрали, тя да го чака в района пред магазин за хранителни стоки намиращ се на
ул. „ Асенова крепост” в кв. „***” на гр. Асеновград. Мястото било близо до
т.н. „Железен мост” свързващ ул. „***” и ул. „***” в гр. Асеновград. В района
се намирал и обособен парк, сключен между ул. „Асенова крепост”, ул. „***” и
десния бряг на река „Чая” /схема на лист 98 от съд.дело/. До мястото на срещата,
тъжителката се придвижила с управляван от нея лек автомобил „Пежо”, в който
била придружавана от св. П.. След като паркирала автомобила, тъжителката и св. П.
останали вътре за да изчакат идването на св. Д., като при това прозорците на
автомобила били свалени.
По същото време, подс. Т. и св. Я.
се намирали в близост до
уширението, където била разположена
бензиностанция „Петрол” , в края на ул. „***”, непосредствено до началото т.н.
„Железен мост” /схема на лист 98 от съд.дело/. Двамата се връщали от
консултация при лекар, във връзка с бременността на подсъдимата, като имали
намерение да пресекат ул. „***”, в посока от север на юг, на обозначената на
мястото пешеходна пътека. Тръгвайки да пресичат, на подс. Т. и св. Я. било
дадено предимство от лек автомобил движещ се от лявата им страна в посока към „Железен мост”. След като пресекли северното
платно на ул. „***”, което се състояло от две ленти за движение, на подс. Т. и
св. Я. предстояло да преминат и през южното платно на същата улица, което било
само от една лента за движение. В същото време от тяхната дясна страна, към
пешеходната пътека, от към ул. „***”, съответно по „Железен мост”, приближил
лек автомобил „Мерцедес” с ДК№ ***, който се управлявал от св. Н. Д.. Той от своя
страна отивал към мястото на срещата с тъжителката. Приближавайки към
пешеходната пътека, св. Д. разпознал двамата пешеходци, като видял, че св. Я.
прави крачка напред. Св. Д. вместо да им даде необходимото предимство на
пешеходната пътека, спрял колата показал им „среден пръст“ и направил забележка
на св. Я., като го предупредил да не прави така, защото щял да го набие. След
забележката св.Д. продължил с автомобила си към мястото на срещата му с
тъжителката. Св.Я. и подс. Т. пресекли пешеходната пътека, като от там се
насочили към градинката до реката. Докато вървели те проследили движението на
автомобила на св. Д., който в същото време спрял до хранителния магазин където
бил и автомобила на тъжителката.
В този момент св. Я. решил да се обади на телефон 112 за
да подаде сигнал за нарушението извършено на пешеходната пътека. Обаждането от
негова страна било осъществено в 13:01:41 часа, на 19.08.2020г. от мобилен
телефон № *** /справка лист 70 от съд.дело и ВД лист 116 от съд.дело/. От
страна на дежурния на спешен номер 112 било осъществено обаждане до дежурната в
РУ Асеновград, прието в 13.05 часа на
19.08.2021г. /справка лист 78 от съд.дело/, като на място за извършване на
проверка бил изпратен полицейски екип в състав- св. Н. И.Б. и св. А.Х.М..
Междувременно докато св.Я.
говорел по телефона, двамата с подс. Т. се приближили към автомобила на тъжителката.
Това станало причина, част от разговорът на св.Я., да бъде възприет от
тъжителката. Тя от своя страна му се ядосала, излязла от автомобила и се
приближила към св. Я., като го предупредила да не се доближава повече.
Приближаването на тъжителката смутило св. Я., който по причини известни само на
него възприел нейната поява едва ли не като нападение. Св. Я. продължавала да
говори по телефона с оператора, като неправилната му интерпретация на
случващото се, дало отражение и на качеството на предадената от същия свидетел
информация. Държейки телефона в ръка, св.Я. на няколко пъти повторил израза „Бягай
ми от главата”. Настанала суматоха, като в същото време се намесила и
подсъдимата, която заканила на тъжителката с израза „ Ша та подпукам с едни
камъни”. Тъжителката и подс. Т. били в непосредствена близост, като в този
момент Т. посегнала с ръце и хванала в горната част, в областта на раменете
тъжителката. Тя от своя страна започнала да прави опити да се откопчи, като
бутала с ръце подсъдимата в горната част на тялото. В един момент тъжителката
успяла да се освободи от ръцете на подсъдимата, като последната в същия момент
посегнала с ръка и я одрала с нокти по кожата по лявата буза и по кожата в
предната част на шията. Опитите на тъжителката да се откопчи и това, че подс. Т.
била в напреднала бременност довело Я. до състояние на истерия. Същия
продължавал да говори по телефона и с намерение да възпре подс. Т. многократно
повторил думите „Остай, остай”. В последствие многократно повтаряйки и израза
„Остай я, остай я“, св. Я. отправил и предупреждение спрямо тъжителката да спре
да се занимава с подсъдимата Т.. Тъй
като в момента тъжителката не правела нищо конкретно спрямо подсъдимата,тя
изразила своето недоумение, като отвърнала на св. Я. с израза „Кво й правя, бе?4
Без съществуването на някаква особена причина, в същото време и подс. Т. казала
на тъжителката на два пъти „Ще ми убиеш детето.” Тя от своя страна й отвърнала
„Кво ти правя, бе? До идването на полицейския екип разправията била прекратена,
като замесените в нея изчакали на място на идването на двамата полицейски
служители.
Тъжителката се почувствала
емоционално и физически засегната от нанесените й увреждания по кожата от
страна на подс.Т., като тя решила да потърси правата
си по съдебен ред, за което най-напред посетила лекар който да я
освидетелствува. На 20.08.2020г. тъжителката К. посетила Отделението по Съдебно
медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД Пловдив. След извършен й там преглед, било
издадено СМУ №820/2020г. / лист 6 от съд.дело/.
В хода на воденото съдебно
производство бе поискана информация от РЦ Кърджали 112. От постъпилата такава
ведно с приложения СД носител /справка лист 70 от съд.дело и ВД лист 116 от
съд.дело/, се установи, че на 19.08.2020г. от страна на св.Я. е имало две
обаждания чрез мобилен телефон . Първото е било осъществено в 13:01:41 часа, на
19.08.2020г. от мобилен телефон № ***. Разговора на тъжителят с оператора от РЦ
Кърджали продължил 02.04 минути, като в хода на същия, обаждащия не се
представил. Непосредствено след това, в
13:08:55 часа, на 19.08.2020г. от същия мобилен телефон № ***, последвало ново
повикване до Спешен номер 112, като и в
този случай, св. Я. не се представил. Разговора на тъжителят с оператора от РЦ
Кърджали продължил също 02.04 минути.
От заключението на изготвената по
отношение на тъжителката П.К. СМЕ /на
листи от 99 до 105 от делото/, както и от разпита на вещото лице, се установява, че при инцидента станал на
19.08.2020г. на тъжителката е било причинено: дъговидно охлузване на кожата на
лявата буза с дължина 4 см и охлузване на кожата в предната част на шията, с
напречна ориентация и размери 6 см/1 см. Двете охлузвания сами по себе си общо
са довели до усещане за болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според
вещото лице, това травматично увреждане е причинено по механизма на косо
/тангенциално/ действие на твърди тъпоръбести предмети, като е напълно възможното
начин да са възникнали така както е посочено в тъжбата на К., а именно при
захващане с ръце и нараняване с нокти. Според вещото лице претърпяната болка е
била сравнително кратка със затихващ характер. Болката е била налице в рамките
на няколко дни и в рамките на 7-15 дни коричката образувала се тези охлузвания
отпада като самото охлузване вече не е болезнено. Двете описани в издаденото
СМУ охлузвания са установени с коричка на нивото на околната кожа, което
определя давност на увреждането в рамките на 1-2 денонощия,като не е възможно
такова охлузване да е с давност повече от един месец. Според вещото лице, след
отпадане на коричката се установява хипо- или хиперхигментно петно, което може
да се установи в зависимост от индивидуалните особености на кожата от 10-15 дни
или до месеци след причиняване на охлузванията.Касае се за белег от
съединителна тъкан, а за нормалната кожа с налични кожни придатъци, но с
различна оцветка, която след определен период от време се уеднаквява с околната
кожа.
От заключението на назначената и изготвена
по делото аудиофонетична /фоноскопска/ експертиза от вещите лица в ЦЕКИ към
НИК-МВР София- Р.К. и Н.М. /на листи от 107 до 113 от делото/, се установява че обект на анализ е било
съдържанието на изпратения в съда от РЦ-112 Кърджали СД носител. При това
вещите лица са установили, че носителя представлява оптичен такъв марка „ЕМТЕС”
с ръкописен надпис Районен съд-Асеновград по НЧХД № 773/2020г” като същия съдържа
два аудиофайла съответно с имена: 19.08.2020_13.01.41_02.04_***.wav и 19.08.2020_13.08.55_00.26_***.wav, както и два графични файла
/ел.картони/ с имена: 19.08.2020_13.01.41_02.04_***.jpg и 19.08.2020_13.08.55_00.26_***.jpg. В хода експертизата е бил снет в писмен вид текста от звуковите файлове,
представен в изследователската част от експертизата. Към експертизата са
приложени и разпечатки на хартиен носител на изображенията от двата графични
файла съдържащи се на оптичния носител. Според вещите лица двата аудио файла от
изследвания оптичен носител, съдържат
записани разговори между мъж означен с „М1:” в „Текст на звукозаписите”, с
дежурния оператор от Дирекция „Национална система 112”. Според вещите лица в
аудиофайл 19.08.2020_13.01.41_02.04_***.wav освен мъжкия глас, подаващ сигнал към телефон 112, се чуват и отдалечени
от микрофона на телефонното устройство женски гласове, означени като „Ж1:” и
„Ж2:” в текста „Текст на звукозаписите“,
както и отдалечени и неразбрани женски викове/ крясъци, като точния брой на
тези гласове не може да бъде определен. От заключението на вещите лица става
ясно, че от съдържанието на изследвания аудиофайл „19.08.2020_13.08.55_00.26_***.wav” се установява, че репликите на лицето, обозначено като „ М1:” в текста на
записа, са с обща продължителност 5 сек. За да се отговори на въпроса дали има
съвпадение между гласовете от първия и втория звуков файл, продължителността на
изказаните реплики от говорещите лица в двата записа трябва да е такава, че да
може да се извлече необходимата съвкупност от индивидуализиращи,
електроакустични, фонетични и лингвистични признаци, въз основа на които да се
проведе фоноскопното изследване. В конкретния случай при такава кратка
продължителност на репликите на мъжкия глас от втория файл не е възможно да се
проведе сравнително фоноскопно изследване и да се отговори на зададения въпрос
относно съвпадението на гласовете на говорещите лица в аудио файловете - обекти
на експертизата.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. М.Е.Т., показанията
на свидетелите- Н. А.Д., П.И.П., В.А.С., Й.И.Я., Н. И.Б. и А.Х.М., писмените и
веществените доказателства събрани и приложени по делото, както и експертните
заключения по назначените СМЕ и аудиофонетична /фоноскопска/ експертиза.
Съдът кредитира в
пълнота показанията Н. И.Б. и А.Х.М., от които става ясно, че двамата работят
като полицейски служител в РУ на МВР Асеновград. От показанията на двамата
свидетели се установява, че в качеството им на полицаи от патрула, във връзка с
получен сигнал за възникнал скандал, на 19.09.2020г. около 13.30 часа. те са
посетили указаното им място на ул. „Асенова крепост“ в гр. Асеновград. Отивайки там служителите са установили, че на
практика скандала вече е бил приключил, като от към на страната на парка те са
заварили св. Я. и подс. М.Т., а от към улицата са били тъжителката и нейния
приятел св. Н. Д.. И двамата полицейски служители са категорични, че причината
за скандала, според твърденията на подсъдимата и нейния приятел е отнетото
предимство и подхвърлените реплики при преминаването им на пешеходната пътека в
района на близката бензиностанция „Петрол“. Според показанията на двамата
служители, по време на разговора им с тъжителката, им направило впечатление, че
тя има видими одрасквания по предната част на шията. От показанията на двамата
служители също така става ясно, че една от жените замесени в разправията видимо
била бременна. От показанията на двамата служители също така става ясно,че
освен дневника за наряда и доклада за посетено произшествие /листи от 77 до 80
от съд.дело/ то в хода на проверката
били снети и обяснения от страна на лицата очевидци на скандала. От извършената
в РУ Асеновград справка, по искане на
съда, се установи обаче, че останалите материали /извън тези от намиращите се
на листи от 77 до 80/, свързани с посещението на Н. И.Б. и А.Х.М. не могат да
бъдат намерени, поради и което същите не бяха представени за нуждите на делото.
Все пак показанията на двамата полицейски служители се допълват и кореспондират
с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства които съдът
кредитира. От отразеното от двамата служители в съставения от тях доклад за
проверени лица и МПС се установява безспорно това, че на 19.08.2020г. те са
посетили местопроизшествие на ул. „ Асенова крепост“ в гр. Асеновград, където
са установили на място едно МПС-лек автомобил „Мерцедес Е270“ с ДК№ ***, сив на
цвят, като при това са снели обяснения от шест лица, както и са съставили 4бр.
протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
Съдът кредитира в
голяма част показанията на св. Н. А.Д., като отчете, че той живее на семейни начала
с тъжителката и като такъв следва да се счита, за заинтересован от изхода на
делото. Все пак като прецени неговите показания съдът ги кредитира в по-голямата
им част, като последователни, логични и подкрепящи се от останалите гласни,
писмени и веществени доказателства които съдът кредитира. От показанията на св.
Д. безспорно се изяснява това, какво е била причината за влошените отношения
между него и тъжителката от една страна и подсъдимата Т. и св.Я. от друга
страна. Именно тези влошени отношения,
наред с непредоставеното от страна на св. Д. предимство на пешеходната пътека
на 19.08.2020г. са станали и причина за последвалата разправия. Св. Н. Д. не
отрича, че на същата дата, около 13.30 часа той е имал среща с тъжителката на
ул. „Асенова крепост“, което място е в непосредствена близост до ОУ „ Христо
Ботев. Поради тази среща, свидетелят да се намира в собствения си лек „Мерцедес
Е270“ с ДК№ ***, с който се движил по „Железния мост“ в гр. Асеновград. Както
се установява и от показанията на св. Д., на пешеходната пътека намираща се
непосредствено до бензиностанция „Петрол“, в действителност е имало лек
конфликт с св. Я.. Безспорно се установява и това, че наред със св. Я., Д. е
възприел и подсъдимата. За управляващия лекия автомобил св. Д. обаче, двамата
пешеходци не са се намирали на десния за него тротоар, така както той твърди.
За съда е безспорно установено, че двамата са били, на пешеходната пътека, през
която управлявания на св. Д. лек автомобил е предстояло да премине. Достигайки
до пешеходната пътека, Д. е възприел идващите му от лявата част двама
пешеходци, като разпознавайки ги, вместо да ги пропусне, тъй като са били с
предимство, той е направил забележка на
св.Я., да не предприема действия по пресичането й пред автомобила. В тази им
част, показанията на св. Н. Д. съдът приема за недостоверни, тъй като освен, че
се явяват нелогични, то противоречат на показанията на св. Я. и подсъдимата Т..
Няма как да се приеме за достоверно версията на св. Д., че докато той пътувал
по моста бил настигнал вървящите в същата посока по десния за него тротоар
двама пешеходци, като в момента на настигането им, св. Я. стъпил на пътя с крак
с цел едва ли не да го провокира. Анализа на развитата от св.Д. хипотеза, дава основание да
се направи извод, че тя не отговаря на истината. Дори да се приеме, че св.Я. е
вървял по десния тротоар на моста, в посока към ул. „Асенова крепост“, то той
би се намирал с гръб към пътуващия в същата посока автомобил управляван от св. Д.. При това положение, едва ли Я. е знаел, че
зад него идва с автомобила си св.Д. или пък е имал възможност да го види, така
че да има време да реагира и да го провокира
точно в района на пешеходната пътека. В тази насока съдът няма как да не
кредитира и съдържанието на СД носителя изпратен от РЦ 112 Кърджали, от който
се изяснява, че именно случката с непредоставеното предимство на пешеходната
пътека от страна на св.Д., е дало повод на св.Я. да подаде сигнала. От показанията на св. Н. Д., също се
установява, че след случката на пешеходната пътека, той е спрял автомобила си в
близост до автомобилът на тъжителката, която го е чакала на ул. „Асенова
крепост“. Слизайки от автомобилът си св.Д., както и тъжителката, са възприели св.Я.
и подсъдимата, които са вървели през градинката, идвайки от към пешеходната пътека.
В този момент, решението на св.Я. да се обади на телефон 112 е било в начален
етап, като неговото емоционално състояние, свързано с отправени неясни жестове
и изрази спрямо св. Д. и тъжителката, били възприети от тях и разтълкувани разнозначно
и с негативна насоченост. За това в голяма степен, оказали влияние и влошените
между страните отношения. От показанията на св. Д. също се установява това, че и
тъжителката е възприела идващите към нея М.Т. и св.Я., като тя самата също,
слизайки от автомобила се е насочила към тях. Според свидетеля, причина за това нейно поведение била да ги попита за какво става въпрос. В
този момент св.Я. вече е говорил по телефона, като е подавал информация на
тел.112 за случая на пешеходната пътека. Това се подкрепя и от заключението на
аудиофонетичната експертиза. Докато той
е говорил, тъжителката е оправила предупреждение към св.Я., като нейния глас е
този отговарящ на „Ж1:“ По това време, св. Я. продължил да се държи ненапълно
адекватно, в каквато насока са както показанията на св. Д., а така и тези на
св. П.. В подкрепа на тези показания е и съдържанието на записите от
разговорите с оператора на телефон 112. Твърдението на св.Д., че св. Я. без някаква
особена причина е викал „ааа“ и „еее“ се потвърждава по същество от
съдържанието на записите от които се установя, че той многократно е повтарял
изразите „Остай, остай…“Ей,Ей, ей…“ и „ Остай я, остай я“. В тази насока се
явяват достоверни неговите показния в които той заявява, че с.Я. е ръкомахал и
викал. Не се явяват обаче достоверни твърденията на св.Д., че подсъдимата се е
заканила на тъжителката с изразите „Ей
пикло, ще те убия“ и „Ще те смачкам“. В тази насока неговите показания се
явяват изолирани, като те не се подкрепят от нито едно друго доказателство по
делото. Създадената от страна на св.Я. суматоха, във връзка с обаждането по
телефона и ненапълно адекватното му поведение свързано с безпричинно викане,
довело до изблик на емоции от страна на подсъдимата Т.. Тя се намира в близост
до тъжителката, като в един момент я сграбчила с ръце за горната част на тялото
в областта на раменете. В тази насока са и показанията на св. Д., в която им
част съдът кредитира. Въпреки, липсата на твърдения от страна на св.Д. в тази
насока, то няма как да не кредитира отново установеното от
аудиофонетичната експертиза, от
съдържанието на която става ясно, че от страна на подсъдимата е било отправена
закана спрямо тъжителката, чрез израза „ Ша та подпукам с едни камъни.“. В хода
на съдебното следствие нейния глас на записа бе идентифициран като този
отговарящ на „Ж2:“. В подкрепа на твърдението на св.Д., че подсъдимата е била
хванала с ръце тъжителката за тялото следва да кредитира и отново отразеното в аудиофонетичната
експертиза на лист 109 относно казаното от мъжа означен с „М1:“чийто глас бе
идентифициран като този на св.Я., а именно това че според вещите лица същия е
заявил „Остай, Остай, Мими. Остай, остай, ни съ…?ей,ей, ей! Ни съ таковай остай..?
От показанията на св.Н. Д. също така се установява, че докато подсъдимата
държала тъжителката с ръце за тялото, тя направила опит да се отскубне. В тази
насока са и показанията на св. Първолета П. според която в един момент тъжителката
и подсъдимата се били сграбчили. В подкрепа на това твърдение е отразеното в аудиофонетичната
експертиза на лист 109 относно казаното от мъжа означен с „М1:“ „Остай
бременното момиче,остай“ От показанията на св.Д. се установява и това, че в
един момент тъжителката е успяла да се отскубне от подсъдимата, но пък в
следващия, последната успяла да посегне с ръце и да я одере по врата. В
подкрепа на това негово твърдение са и показанията на св. П., която заявява, че
е помолила тъжителката да пусне подсъдимата, която й е отвърнала „Аз не съм я
хванала, тя не ме пуща. Тя мен трябва да пусне“ .В подкрепа на това е и
отразеното в аудиофонетичната експертиза на лист 109 относно казаното от жената
означено с „Ж1:“ идентифициран като този на тъжителката, който глас на няколко
пъти казва „Кво й правя бе?“ „Кво ти права бе?“. В действителност от самия
запис няма как да се направи пряк извод, че подсъдимата е хванала с ръце именно
горната част на тялото на тъжителката, като в последствие след отскубването й
тя е и одрала, но пък в тази насока показанията на св.Д. и тези на св. П. няма
как да не бъдат кредитирани. Липсата на реализирано нападение от страна на
тъжителката спрямо подсъдимата, в пълна степен се подкрепя и анализа на съдържанието
на приложения по делото запис. В тази
насока са и показанията на св. Н. Д., които
се явяват достоверни и логични, поради което съдът кредитира неговите показания
в тази им част.
Съдът кредитира и
показанията на св. П.И.П. като отчете, че тя работи във фирмата на тъжителката
и на практика, тя се явява неин работодател. Поради това обстоятелство,св. П.
може да се счита, за заинтересова от изхода на делото, но съдът като прецени
нейните показания и ги съпостави с всички събрани по делото доказателства
кредитира същите изцяло. От анализа на показанията на св. П. се установява, че
при нея няма стремеж към изопачаване на фактите от обективната действителност,
или опити за тяхното преекспониране или
неправилна интерпретация. От показанията на св. П. се установява, ме в
деня на случилото се, тя е била заедно с тъжителката, като двете са изчаквали
идването на св.Н. Д.. След появата на
неговия автомобил, св. П. в един момент, тя е чула репликата на тъжителката „На
мен ли говорите?, като от това тя разбрала, че комуникира през отворения
прозорец с две лица. Към онзи момент св.П., е нямала никаква представа, кои са
тези лица, но на по-късен етап разбрала,
че това св. Я. и подсъдимата Т.. От показанията на св.П. също така се изяснява,
как са се развили събитията между лицата, като реално от страна на тъжителката
не е имало каквото и да е нападение, нито към св.Я., нито към подс. Т.. Анализа
на нейните показания, съпоставени с останалите събрани гласни и веществени
доказателства, установява именно това, ме в един момент между тъжителката и
подс. Т. и имало контакт. При това, подсъдимата Т. първоначално е държала с
ръце тъжителката за горната част на тялото в областта на раменете, а последната
е правила опити да се отскубне. Тъй като и двете са били в изправено положение
близо една до друга, то св. П. е решила, че не подс. Т. държи с ръце
тъжителката, а обратно тъжителката държи Т.. В тази насока са и отправените от
страна на П. спрямо тъжителката изрази да пусне подсъдимата, както и репликите
на тъжителката „Аз не съм я хващала.Тя мен ме е хванала! Тя трябва мен да
пусне“. По отношение на причините на тъжителката телесни увреждания представляващи охлузвания
по кожата на лявата буза и по предната част на шията, съдът отново даде вяра на
показанията на св. П.. От същите се установява, че след инцидента, тя е видяла
причинените на тъжителката одрасквания, като това е станало непосредствено след контакта й с подсъдимата.
Съдът кредитира в
пълнота показанията на св. В.А.С., като отчете, че макар и позната на
подсъдимата Т. и нейното семейство, то тя не следва да се счита за
заинтересована от изхода на делото. От показанията на св. Стоево се установява
това, че тя не е била очевидец на
инцидента, като на същата дата минавайки
по ул. „Асенова крепост“ в гр. Асеновград е заварила замесените в конфликта страни,
но това едва след като вече всичко е било приключило. По отношение на причината
за възникване на конфликта, св. С. реално преразказва неща които св.Я. й е
разказал. По същество показанията на св. С. не опровергават приетата от съда
фактическа обстановка, а по отношение не месторазположението на страните в
конфликта те я потвърждават.
Съдът кредитира
голяма част и от показанията на св. Й.И.Я., като отчете, че той живее на
семейни начала с подсъдимата и като такъв следва да се счита, за заинтересован
от изхода на делото. Все пак като прецени неговите показания съдът ги кредитира
в една значителна им част, макар и същите да страдат от известна
непоследователност и нелогичност. От показанията на св. Я. безспорно също се
установява това, каква е била причината за влошените отношения между него и
подсъдимата от една страна и тъжителката и св. Д. от друга страна. В
действителност в показанията си св.Я. отрича, при тяхната първоначална среща да
е имал намерение да открадне кучето порода чихуахуа
собственост на св.Д., но пък това обстоятелство е без особено значение. Това че
между страните е имало спречкване, което те не са преодолели помежду си във
времето, е довело и до конфликтната ситуация на 19.08.2020г. Между страните е
тлеел конфликт, което е било и причината за спречкването на пешеходната пътека
между св. Д. и св. Я.. По отношение на този епизод съдът кредитира изцяло
показанията на св.Я., които се подкрепят и от обясненията на подсъдимата Т.. Твърденията на св.Я. относно
обаждането му на Спешен номер 112 изцяло се потвърждават и от получената от РЦ
Кърджали информация, както е и от заключението на назначената
аудиофонетичната експертиза. Причината за
обаждането на св.Я. са били действията на св.Д., във връзка с непредоставеното
предимство на пешеходната пътека. В
показанията си св.Я. също не отрича, че докато е водел разговора с оператора от
РЦ Кърджали той е проследил с поглед движението на автомобила на св.Д.. След
неговото спиране в близост до автомобила на тъжителката, св. Я. е установил и
нейното присъствие на мястото. Твърдението на св.Я., че тъжителката се била
отправила към него, което е станало след като той вече е бил подал сигнала на
телефон 112, се опровергава обаче изцяло от съдържанието на записа от
проведения от него разговор. От съдържанието на аудиофонетичната експертиза се установява, че разправията
между страните е започнала докато св.Я. е говорел с оператора, като наред с
неговия глас и този на оператора, се разпознават още гласовете на подсъдимата и този на
тъжителката. Техния анализ опровергава твърденията на св.Я., че едва ли не още
изначално тъжителката имала намерение да го нападне, като дори започнала да го
блъска. При това помежду им се била намесила подс. Т., която тъжителката я била
блъснала в корема. Съдът не кредитира в тази им част показанията на св. Я.,
които освен, че не се подкрепят от други доказателства, са вътрешно
противоречиви и нелогични, а и непоследователни. По делото безспорно се
установи, че към момента на ицдинента-19.08.2020г. то подс. Т. е била в
напреднала бременност. При този наличен факт, е нелогично да се приеме, че у тъжителката е бил налице умисъл
да я нападне, още повече да я рита или блъска и то в областта на корема. За
такива действия на тъжителката не е налице и мотив. В действителност съдът не
следва да работи с вероятности, но пък от показанията на св.Я. може да се
направи извод именно в тази насока. Явно, че по отношение на случката в парка
на 19.08.2020г. в неговото съзнание са възникнали някакви представи относно някакво
хипотетично нападение и въображаема увреда, като поведението му по време на
разговора с оператора е било ръководено именно от тези негови представи. Събраните
доказателство по делото доказателства обаче изключват какъвто и да извод
относно реализирано нападение спрямо св.Я. или спрямо подс. Т..
Съдът кредитира в
по-голямата им част и обясненията на подс. М.Т., като отчете, че те освен
защитно средство, представляват и гласно доказателство, което наред с всички
други доказателства по делото, следва да бъде преценявано, а освен това същото
служи за изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение.
Съдът като прецени същите счете, че няма пречка да бъдат кредитирани в
по-голямата им част обясненията на подс. Т., тъй като те намират опора в
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира. От
обясненията на подс. Т. безспорно се установяват редица обстоятелства свързани
с личният й живот, както и такива свързани с отношенията й със св. Я.. В тази
насока доказателствата са безпротиворечиви. От обясненията на подс. Т. също
така се установява причината за влошените им отношения със тъжителката и св. Д..
В тази насока нейните обяснения са подкрепят и от показанията на св.Я.. От нейните
обяснения също така безспорно се установя това как се е случил и развил
конфликта им със св. Д. на пешеходната пътека. От обясненията на подс.Т. също така става ясно,че след преминаването на
автомобила на св.Д., тя самата е проследила неговото движение, като е видяла и
това, че спира до автомобила на тъжителката. Както и от показанията на св. Я. а
така и от обясненията на подсъдимата се установява, че обаждането на телефон 112 е било с цел да се
подаде сигнал за случката на пешеходната пътека. Именно докато св.Я. е говорел
по телефона е възникнала и разправията с тъжителката. Последното опровергава
твърденията и на подс.Т., че конфликта е започнал
едва след подаване на сигнала, докато тя и нейния приятел са изкачвали идването
на полицаите. От събраните по делото доказателства, не се потвърждават и
твърденията на подс.Т., че била нападната от
тъжителката, а и това, че преди това й е отправила обиди, както и че последствие се е опитала да я удари в корема. Тези
твърдения съдът намира за нейна защитна позиция, като същите освен, че бяха
отхвърлени от съда като недоказани, то противоречат на другите наведени от
подсъдимата твърдения. При положение, че говорещия по телефона Я. на няколко
пъти е отправил призив спрямо подс. Т. да не се разправя с тъжителката, то няма
как да се приемат за достоверни обясненията й, че П.К. била направила опити да
я удари в корема, както и това, че през
цялото е искала да й нанася удари с ръце и крака. В тази насока казаното от св.Я.
по телефона съдържащо се в изразите „Остай, остай, Мими. Остай, остай, ни са…?
Ей,ей,ей! Ни съ таковай остай…? е недвусмислено, то касае личността на подс.Т. и нейното поведение. В обясненията си подс.Т. отрича да е посегнала с ръце и да е одрала
тъжителката по лявата буза и в областта на шията, но съдът намира същото за нейна
защитна позиция. С посочените изключения, в останалата им част съдът кредитира
обясненията на подс. Т..
Съдът кредитира
заключението на експерта, по отношение на назначената спрямо тъжителката П.К.
СМЕ, тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не
оспорени от страните, подкрепено и от другите доказателства по делото.
Съдът кредитира и
заключението на експертите, във връзка с назначената по делото аудиофонетична
/фоноскопска/ експертиза по отношение на веществено доказателство - 1 бр. CD-R
носител марка „EMTEC” 700MB, тъй като същото е компетентно изготвено, с
необходимите знания, не оспорени от страните, подкрепено и от другите доказателства
по делото.
В случая съдът
счете, че няма пречка да бъде кредитирано и приложеното към кориците на делото
/лист 116 /, като веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК:
електронен носител- 1 бр. CD-R носител марка „EMTEC” 700MB , изпратен за
нуждите на производството с писмо вх.№ 264402/23.03.2021г. от Районен център
112 гр.Кърджали /листи 70-71 от съд.дело/ , както и да се кредитират съдържащите се върху този
носител 4 бр. файлове със запис. Диска има качеството на предмет, върху който има
следи във връзка с престъплението, поради което без съмнение могат да се
ползват за нуждите на наказателното производство, включително и с оглед
разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнение за достоверността, то
безспорно може да се проверява чрез различни процесуални способи, включително и
експертиза. От съдържанието на диска се установява, че на същия има
записани два звукови и два графични
файла. От записа се установят конкретни обстоятелства във връзка с инцидента възникнал в гр. Асеновград на 19.08.2020г. В този смисъл съдържанието на записите в
пълна степен съответстват на дадените от страна на разпитаните свидетели
показания по фактите на частната тъжба.
В своята цялост
съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които кореспондират
с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счете, че с действията
си на 19.08.2020г. в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, подсъдимата М.Е.Т. е осъществила признаците от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на същата дата в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, е причинила
лека телесна повреда на П.З.К., изразяваща се в причинено дъговидно охлузване
на кожата на лявата буза с дължина 4 см и охлузване на кожата в предната част
на шията, с напречна ориентация и размери 6 см/1 см, което да е довело до
причиняване на болка или страдание.
Осъществяването на признаците на това престъпление от страна на подс. Т.
обаче е само формално, като същото не
се явява престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.
Според съда е налице втората хипотеза на чл.9, ал.2, от НК,поради което подс. Т.
бе призната за невинна и оправдана. За да бъде определено като престъпно
конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен
на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на
санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено
приемливи. Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин
установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Въпреки,
че по делото безспорно се установи, че от страна на подс. Т. са причинени
телесни увреждания на тъжителката К., изразяващи се в причинено
дъговидно охлузване на кожата на лявата буза с дължина 4 см и охлузване на
кожата в предната част на шията, с напречна ориентация и размери 6 см/1 см, причинили болка и страдание без разстройство
на здравето, то по делото са налице фактори, обуславящи явно незначителната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай деянието
на подс. Т. е характеризира с явно незначителна обществена опасност, т. е. с
деянието е реализирана обществена опасност, но тя не може да застраши или
засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да
придобие деянието качеството на престъпление. Явната незначителност на
обществената опасност на деянието в случая се обуславя от една страна от
обстановката, при която е осъществено и подбудите на дееца, за да предприеме
тези си действия - в момент на суматоха предизвикана най-вече от страна св.Я. и
при един близък контакт с тъжителката, като в случая следва да се отчетат и
обстоятелствата, че подс.Т. е била бременна и
донякъде е била под влияние на случилото се
с приятеля на тъжителката на пешеходната пътека. Явната незначителност
на обществената опасност на деянието се извежда според съда и от личността на
извършителя- подсъдимата е с чисто съдебно минало,без данни за
противообществени прояви, същата е в млада възраст, позната като добър и не
конфликтен човек, с добросъвестно процесуално поведение, което я очертава като
личност с явно незначителна обществена опасност. От значение за преценката за
обществена опасност на деянието е и това, че извършеното от подсъдимата е с много нисък интензитет на
упражнено спрямо тъжителката въздействие. Налице е само една замахване с ръка
от страна на подс. Т. при което са били причинени и двете одрасквания на
тъжителката. Всички тези обстоятелства, взети както поотделно, така и в
съвкупността им, дадоха основание на настоящия съд да приложи разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, защото обуславят по категоричен начин явната незначителност на
обществената опасност на извършеното от подс. Т. деяние. За своето решение,
съдът се съобрази и с цялостното поведение на тъжителката, която пък по
собствени подбуди също е тръгнала към подс. Т. и св.Я. и дори е отправила
предупреждение към последния повече да не се приближава. Явно е, че в самата
ситуация прераснала до конфликт, всяка една от участвалите страни е имала
реална представа за последиците от своето поведение. Тъй като в хипотезата на
чл.9 ал.2 от НК деянието не е престъпление, но формално изпълва от обективна и
субективна страна съставомерните признаци, не се възприемат доводите на
защитата, че е несъставомерно, защото е осъществено при условията на неизбежна
отбрана. По делото безспорно се установи, че спрямо подс. Т. не е било
реализирано нападение, нито от тъжителката, нито от някое друго лице. В
действителност от съдържанието на аудиофонетичната експертиза се установява, че
на няколко пъти св.Я. е оправил предупреждения, като от анализа им следва
извода,че те са били, както спрямо тъжителката К., а така и спрямо подс. Т.. От
събраните по делото доказателства няма как да се направи обаче извод, че спрямо
подс. Т. е имало реализирано нападение, още повече същото да е било
противоправно, според текста на чл.12, ал.1 от НК. Нещо повече, причините на
тъжителката телесни увреждания са с такъв нисък интензитет и с такива
характеристики, че съдът изключва възможността същите да с причинени при
условията на неизбежна отбрана. Поради което съдът остави без уважен искането
на защита за приложението на чл.12, ал.1 от НК, а на основание чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 304 от НПК призна подс. Т. за невина и я оправда изцяло по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Предявеният
от страна на тъжителката
П.З.К. граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. В случая се
взе предвид това, че по отношение на повдигнатото с частната тъжба обвинение от
страна на тъжителката К., подс. Т. беше
оправдана и се приложи разпоредбата чл. 9, ал. 2 от НК, при което извършеното
деяние не съставлява престъпление. Тъй като обаче за тази част, спрямо която бе
приложен чл. 9, ал. 2 от НК, то извършеното от подс. Т. представлява деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, съдът намери иска за частично основателен. По делото
се установи, че в резултат на
извършеното от подс. Т. на 19.08.2020г. спрямо тъжителката К. тя е
претърпяла и съответни неимуществени вреди изразяващи се причинени дъговидно
охлузване на кожата на лявата буза с дължина 4 см и охлузване на кожата в
предната част на шията, с напречна ориентация и размери 6 см/1 см, което да е
довело до причиняване на болка или страдание, за което я осъди да заплати
сумата от 200лева, представляващи обезщетение за претърпените от тъжителката
неимуществени вреди в резултат на осъщественото противоправно поведение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.08.2020 г. до окончателното изплащане на същата,като за разликата
над уважения размер до претендирания размер от 1000лв. съдът отхвърли
гражданския иск, като недоказан. При отчитане на болките и страданията които е
претърпяла пострадалата предявеният граждански иск бе уважен в размер на 200
лева, като Съдът намира, че по този начин е спазен принципа за справедливост
при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като са
съобразени конкретно претърпените болки и страдания и липсата на създадени с
тях затруднения,това, че възстановяването на тъжителят отнело кратък период от време,
както и че не са останали трайни увреждания на здравето й.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимата М.Е.Т. да заплати
на частната тъжителка П.З.К. сумата от
762 лева, представляваща разноски направени от нея по водене на делото.
Подсъдимата М.Е.Т. бе осъдена да
заплати по сметка на АРС и сумата от 50
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата от 176,75 лева, представляваща направени по делото разноски за
назначената аудиофонетична експертиза.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: