Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 598

29.09.2020 гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                   2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №514 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Д.П., с посочен по делото адрес: ***, офис №9, против Решение №54/18.03.2020 г., постановено по АНД №595 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №3068935 на ОДМВР  Хасково.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Излага доводи, че от процесуална страна съдът изобщо не обсъдил наведените от него доказателства, че незаконосъобразно бил издаден електронен фиш, вместо наказателно постановление. Съдът не допуснал събирането на релевантни към спора доказателства. Сочи, че във всички съвременни световни правни доктрини съществувало едно „златно“ правило, пренесено още от времето на Римската империя: „Никой не може да основава претенциите си на противоправното си поведение“, още по-малко пък било допустимо съдът да му ги уважава. Недопустимо било също така съдът да се превръща в придатък на изпълнителната власт и по-точно на най-репресивната ѝ проява – МВР, неслучайно наречено „силово“ министерство.

От материалноправна страна в жалбата се твърди, че от доказателствата по делото ставало ясно, че на практика липсвали както правни, така и фактически основания за издаване на електронния фиш за санкциониране на извършеното от касатора деяние. След като бил променен методът за отчитане на скоростта на движение на управлявания от него автомобил, нямало сигурност и че „отчетените“ по този начин данни били истински.

Претендира се обжалваното решение и потвърдения с него Електронен фиш да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като законосъобразно и правилно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3068935 от 14.08.2019 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора С.Д.П., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е обсъдил в обжалваното решение възраженията на административно-наказаното лице, като е обосновал изводите си, че обжалваният Електронен фиш не противоречи на материалния и процесуалния закон. Приел, че същият е издаден съобразно утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е мотивирал и принципната разлика между електронен фиш и наказателно постановление, във връзка с формата и процедурата на издаване на всеки от актовете. Съответно не е констатирал допуснати при издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални нарушения. Обсъдил е представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за извършена проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ и въз основа на тях е установил, че използваното за проверката техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, е одобрено за употреба и отговаря на изискванията, след като е преминало изискуемите проверки и изпитания. Въз основа на представения Протокол за използване на техническо средство или система съдът е установил спазване изискванията на чл.8 и чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 19.05.2015 г. Съдът е приел за безспорно доказано извършването на санкционираното нарушение, изразяващо с превишаване от водача на лек автомобил на разрешената скорост за движение, като установил, че при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26 извън населено място, на посочените в Електронния фиш дата (14.08.2019 г., в 10:31 часа) и място, лекият автомобил  с рег.номер ***е бил управляван от С.Д.П. със скорост от 85 км./ч., т.е. при превишение на скоростта от 25 км/ч.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като АТС №TFR1-M-596.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

От така цитираната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП е видна законодателната воля, след Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, да се прецизира разпоредбата и се направи ясен действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на електронния фиш, (а не заснемането на административното нарушение) се извършва „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, и всякакви възражения, основани на вида на използваното техническо средство, не намират нормативна опора. В този смисъл неоснователен е и доводът на касатора във връзка с това, че незаконосъобразно му бил издаден електронен фиш, вместо наказателно постановление, основан на вида на използваното в случая АТС.

Всички останали възражения, изложени в касационната жалба, са били наведени и пред районния съд, който с решението си им е дал мотивиран отговор.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и валидно до 24.02.2020 г., както и Протокол №4-53-19 от проверката на същата мобилна система за видеоконтрол.

Не се констатира наведеното в касационната жалба твърдение, че съдът не допуснал събирането на релевантни към спора доказателства. Както вече беше посочено, релевантните за спора доказателства, касаещи използваното в случая АТСС, са били налични по делото, а информацията кои служители от РПУ – Димитровград са били на смяна със служебния автомобил, към който е прикрепено мобилното АТСС, е без правно значение за спора. Димитровградският районен съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като мотивирано е отказал да събере неотносимите доказателства, поискани от жалбоподателя. 

В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M596, за дата на използване 14.08.2019 г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е от 60 км/ч., въведено с пътен знак за ограничение, при общо ограничение на скоростта 90 км/ч. на пътната отсечка Е-85 км.273+741 м., т.е. извън населено място, както и че разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС, монтирано в служебния автомобил, е 150 метра. При така попълнените в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Попълнени са и данните за номер на служебния автомобил с мобилното АТСС в МПС, съответно началния и крайния час на работа, при което не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола.

По делото е представен заснетият клип, на който освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, посоката на движение, измерената и наказуемата скорост, както и наказуемото превишение. Представени са също така Справка в централна база – КАТ по регистрационен номер на заснетия автомобил, за неговия собственик П. Д. Т.и подадената от последния по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП Декларация с вх.№254-6140/09.10.2019 г. в ОДМВР Хасково, че на 14.08.2019 г. е предоставил лекия автомобил за управление на водача С.Д.П., а също и копие на Свидетелството за управление на моторно превозно средство на последния.

Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства и правилно е приложена хипотезата на чл.188, ал.1, изр.първо, предложение второ от ЗДвП, предвиждаща този, на когото е предоставено моторно превозно средство, да отговаря за извършеното с него нарушение.

Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №54/18.03.2020 г., постановено по АНД №595 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                          2.