РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пловдив, 09.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на
прокурора Славена Костова, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2788 по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, чрез процесуалния представител - юрисконсулт С. П., срещу Решение № 1793 от 20.09.2022
г., постановено по а.н.д № 3076 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив,
X – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 631113- F642096/05.04.2022г., издадено от директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -Пловдив, с което на „АВР Брадърс“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция
в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр.
чл. 125, ал.1 от ЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство е
допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушителят
законосъобразно е санкциониран за две отделни нарушения, тъй като с действията
си е реализирал съставите на чл. 125 и чл. 124 от ЗДДС. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява
срещу размер на разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „АВР Брадърс“ ЕООД, чрез своя управител поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Пред въззивната
инстанция излага съображения за маловажност на случая, тъй като поради
непредвиден пътен инцидент не е бил в състояние да спази срока подаване на информацията
към органите по приходите. Сочи, че още на 17.01.2022г., след завръщането си в
гр. Пловдив е уведомил приходната администрация за създалата се обстановка и
незабавно на 18.01.2022г. изпълнил указанията й да подаде справка –
декларацията за съответният период.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна
процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „АВР Брадърс“ ЕООД
срещу НП № 631113- F642096/05.04.2022г., издадено от директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № F642096 от 04.02.2022 г., съставен от А.К. – на длъжност инспектор
по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД
на НАП – Пловдив на 17.01.2022г. било установено, че „АВР Брадърс“ ЕООД,
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване
на справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за
данъчен период 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. до 14.01.2022 г. включително, с
което била нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е
извършено за първи път.
Справка - декларация по
смисъла на чл. 125 от ЗДДС по чл. 124 от ЗДДС били подадени в ТД на НАП –
Пловдив на 18.10.2022г., преди отправяне на поканата за съставяне на АУАН от
дата 25.01.2022 г.
Актът бил връчен на
представител на дружеството – нарушител на 04.02.2022г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 700 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта и пояснява, че спрямо същото дружество има
издаден и АУАН за неподаването на отчетни регистри по ЗДДС за същия период.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това
намерил, че издаденото наказателно постановление се явява в противоречи с
разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, тъй като неизпълнението на задължението за
подаване на справка – декларация и отчетни регистри реализира едно
административно нарушение, за което се следва едно наказание. Съдът намерил и
отделно основание за отмяна на наложената санкция, тъй като същото разкрива
белезите на „маловажен случай“.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по факта на извършеното административно нарушени. Не
се възразява срещу процесуалните действия на контролните органи, нито се
оспорва компетентността на органа, наложил административното наказание.
Нарушителят поддържа, че в случая са налице обстоятелства, които налагат
деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Спорът е правен и се
концентрира относно прилагането на материалния закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по
ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с
VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е
поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното
облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и
способа за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест
подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без
регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък,
по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие - лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане
на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода,
че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
Обсъдената правна регламентация подкрепя доводите на районния съд, че за
извършеното административно нарушение се следва едно наказание, а видно от
представеното по преписката друго наказателно постановление № 631112-F642098/05.04.2022 г., с което задълженото
лице е санкционирано отделно за неподадените в срок отчетни регистри за същия
период. Въпреки това не могат да бъдат споделени изводи на районния съд, че в
случая е налице основание за отмяна на процесното наказателно постановление
поради нарушение на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. Според това правило, никой
не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил
вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В
случая, след служебна проверка, се установява, че наказателно постановление №
631112-F642098/05.04.2022 г. е предмет на съдебен контрол по а.н.д. №
3077/2022г. по описа на РС-Пловдив, който е постановил решение № 1730/01.09.2022г., оставено в сила с решение №
2379/14.12.2022г., постановено по к.а.н.д. № 2797/2022г. на Административен съд
- Пловдив, с което е отменен оспореният акт.
Нормата на чл. 64 ЗАНН определя релевантните за влизане в сила на
наказателното постановление факти: когато не подлежи на
обжалване; когато не е било обжалвано в законния срок; респ. когато е било
обжалвано, но е било потвърдено или изменено от съда.
Имено наличието на окончателно наказване, предхождащо следващото по ред
наказване за същото деяние, би разкрило нарушение на принципа „nе bis in
idem“, в този смисъл и задължителната за съда
практика, отразена в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на Върховният
касационен съд на Република България.
В този смисъл при обсъдената фактическа и правна обстановка, към момента
на настоящия съдебен контрол, не се установява нарушение на забраната за двойно
наказване.
Касационната инстанция споделя доводите на районния съд, че извършеното в
случая административно нарушение разкрива белезите на „маловажен случа“.
наложеното в случая наказание се явява непропорционално на преследваната
от закона цел. В подкрепа на тези изводи въззиваната
инстанция не е изложила конкретни мотиви. Общото позоваване на практиката на
СЕС и цитирането на решения на националната съдебна юрисдикция по сходни случаи
не обновяват наличието на нарушение на правни норми в настоящия случай.
По аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН, при безспорно установяване на
материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административно
наказание, размерът на санкцията следва да се преценя съобразно принципа за
пропорционалност, т.е. да не носи за нарушителя тежест в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. За тази преценка са релевантни тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Респективно ако се установи, че размерът на санкцията е съответен
на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се
дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и
обстоятелства, като следва да отчита спецификите на всеки конкретен казус, не
по тип нарушение, а по фактическо съдържание, като се съобрази реалната тежест
на предвидената от закона санкция спрямо съответния нарушител. В случаите,
когато санкцията е с финансово отражение, неминуемо преценката за тежестта й
изисква съпоставка спрямо имотното състояние на нарушителя.
Приложената спрямо дружеството – жалбоподател санкция на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС е в минимално предвидения от закона размер от 500 лева.
Целта на административното наказване, по аргумент от чл. 12 ЗАНН, е да се предупреди
и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Безспорно е, че към момента на съставяне на АУАН лицата,
представляващи дружеството - нарушител,
не са привели по собствени подбуди поведението си към поставеното от закона задължение.
Пропускът за подаване на изискуемите от законна данни не е обусловен от
обективни възпрепятстващи обстоятелства. Тоест налице е типичната фактическа
обстановка на административно нарушение в резултата на противоправно
бездействие при поставено от закона задължение за конкретно поведение.
Обстоятелството, че нарушението е формално и не се отразява на фиска по никакъв начин не намалява придадената му от
законодателя степен на обществена опасност. Неспазването на правилата за
данъчна дисциплина се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Отнесено към охраняваните от закона цели (интегритет на държавния бюджет и
възможност за проследяване на извършените търговски операции, с цел
законосъобразно данъчно облагане и отчитане) това деяние изисква налагането на
административно наказание с възпиращ
ефект. Иначе казано, в случая
законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е
израз на непропорционалност, а е функция на действащия правов ред. Предвид
спецификите на настоящия казус налагането на санкция в размер на 500 лева не се
явява прекомерно спрямо тежестта на извършеното административно нарушение, нито
се явява финансово непосилна за имотното състояние на нарушителя, който дори не
навежда и подобни твърдения.
В случая не са
налице и надделяващи смекчаващи обстоятелства, които да придават на нарушението
характеристиките на „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа
съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно
постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията
за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност
на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка
и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като
при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори
само на това основание.
В горния аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не
може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института
на „маловажния случай“. Възможността и задължението за индивидуална преценка по
чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай на административно нарушение се явява
в съответствие и с приложимото европейско законодателство. За да се прецени
степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят
всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите
на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните
нарушения от същия вид. Такава проверка от районния съд е извършена. Видно от
представените доказателства, изискванията на закона са били удовлетворени с
минимално закъснение. Не се спори по
обстоятелство, че представителят на задълженото лице по собствени подбуди е
известил приходната администрация за пропускането на законоустановения срок и
незабавно е изправил пропуска си, с което е манифестирал поведение, което не се
явява в ярък разрез с установения ред на държавно управление. Наказващия орган
е посочил, че нарушението е първо и от него не са настъпили вреди за фиска. Съвкупната
преценка на смекчаващите обстоятелства в случая разкрива явно незначителна
степен на обществена опасност по смисъла на пар. 1,
т. 4 ДР вр. чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1793 от 20.09.2022 г.,
постановено по а.н.д № 3076 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, X –
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.