№ 11486
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110149395
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 294,94 лв.,
представляваща 1/2 част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ....., вследствие на
ПТП от 18.04.2021 г., настъпило в ...., в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, както
и 27,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2021 г. до 06.06.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 30661/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2022 г.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 18.04.2021 г., в ...., на ул. „...., е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „Рено Меган“, с рег. № ....., управляван от М. Б. Б.. Поддържа, че ответникът
„..... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
другия участвал в ПТП-то т. а. „MAH TGS“, с рег. № ..... управляван от Ж. К. А.. Сочи, че
вина за настъпването му имат и двамата водачи, като приносът на всеки един от тях оценява
на по 50 %, доколкото на двупосочен път с прекъсната линия водачът на л. а. „Рено Меган“,
с рег. № ..... е предприел маневра „заобикаляне“ на спрелия в дясна лента боклукчийски
камион „MAH TGS“, с рег. № ..... чийто водач в момента на изравняване с другия автомобил
е предприел маневра за завиване наляво и го е ударил в предната му дясна част, допускайки
по този начин нарушение ан чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Заявява, че вредите от ПТП възлизат на
обща стойност от 574,88 лв., в който размер на 25.05.2021 г. е изплатил застрахователно
обезщетение в полза на правоимащия лизингополучател - „....., като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Заявява, че с
регресна покана, ведно с материалите по щетата в оригинал, ответникът е поканен да
заплати процесната сума от общо 589,88 лв., като в предоставения срок той е отказал,
поради което претендира 1/2 част от нея, или сумата от 294,94 лв., на колкото се равнява
1
отчетеното от него съпричиняване от 50 % от страна на водача на застрахования при
ответника т. а. „MAH TGS“, с рег. № .... - Ж. К. А.. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..... е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС“ и застраховка „Гражданска отговорност“, настъпването на твърдяното
застрахователно събитие от 18.04.2021 г., както и плащането от ищеца на застрахователно
обезщетение в размер на 589,88 лв. по образуваната при него щета № **********. Сочи, че е
постановил отказ да възстанови половината от платената сума, тъй като според представения
двустранен констативен протокол за ПТП от 18.04.2021 г. вина за настъпване на ПТП-то има
изцяло водачът на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ....., поради което оспорва описания в
исковата молба механизъм на същото. Оспорва водачът на т. а. „MAH TGS“, с рег. № .... да
има вина за него, поради което счита, че няма основание за ангажиране на договорната
отговорност на дружеството в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва претенцията и по размер, тъй като не съответства на действителните
вреди. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в
размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 01.11.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.04.2021 г., в ...., на ул. „.... е
настъпило ПТП с участието на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ....., застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ и т. а. „MAH TGS“, с рег. № ..... застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 574,88 лв. в полза на
правоимащия лизингополучател - „....., като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Не се спори още, че с регресна покана с
изх. № РК-014-18203/28.05.2021 г., ведно с приложени към нея материалите по щета №
**********, получена на 31.05.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума, но
с писмо с изх. № 0-92-8963/07.07.2021 г. той е постановил отказ.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен протокол
за ПТП от 18.04.2021 г., уведомление за щета до ...., разпитаните по делегация пред РС –
Варна свидетели М. Б. Б. и Ж. К. А., както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило
2
по следния механизъм: на 18.04.2021 г., около 20:30 часа, при движение по ...., с посока от
бул. „... към ул. ... и непосредствено преди кръстовището с ...., л. а. „Рено Меган“, с рег. №
....., управляван от М. Б., предприема маневра за изпреварване, при която реализира ПТП с
извършващия пред него по същото време маневра за завой наляво т. а. „MAH TGS“, с рег. №
..... управляван от Ж. А.. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от
водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи
на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във
връзка с останалите доказателства по делото – уведомление за щета до застрахователя –
ищец ...., показанията на разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни
непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били водачи
на участвалите в ПТП-то автомобили, както и изводите на заключението по съдебно-
автотехническата експертиза. Съобразявайки същите, съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
при ищеца л. а. „Рено Меган“, с рег. № ....., който при извършване на маневра за
изпреварване на намиращия се пред него т. а. „MAH TGS“, с рег. № .... реализира
съприкосновение с него, тъй като по същото време последният е предприел маневра за завой
наляво в пресечна улица. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред
показанията на свидетеля Ж. А., който заявява, че изчаквайки излизането на намиращ се в
улицата вляво автомобил, е бил в процес на извършване на маневра за завой с цел навлизане
в нея, като по същото време водачът на другия автомобил е предприел маневра за
изпреварването му, при което в момента на отклоняването му вляво траекториите на двете
превозни средства са се пресекли и между тях е настъпило съприкосновение. С
категоричност свидетелят А. завява, че хоризонталната пътна маркировка между двете
платна за движение е била непрекъсната, поради което изпреварването в този пътен участък
е било забранено, а извършването на маневра за завой наляво от негова страна е било
допустимо, за което същият своевременно е подал ляв светлинен сигнал. Нещо повече, в
тази насока са и показанията на свидетеля М. Б., който също разказва, че по време на
движение в една и съща лента с намиращия се пред него боклукчийски камион е предприел
маневра, за да го заобиколи, но между двете превозни средства е настъпило
съприкосновение. Според свидетеля камионът е изчаквал, за да завие в улицата вляво,
където е имало друг автомобил, както и, че маркировката между двете платна за движение е
била непрекъсната, поради което в конкретния пътен участък изпреварването не е било
разрешено. Б. заявява още, че се е движил с около 10-15 км/ч, без обаче да си спомня дали
водачът на другия автомобил е подал мигач, за да сигнализира предприетата от него
маневра, но е възприел, че от задната част на камиона са светили жълти лампи, както и
аварийни светлини, без обаче да си спомня дали е бил пуснат левият мигач. В случая,
анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че до голяма степен
същите установяват по идентичен начин фактическата обстановка около настъпването на
процесното ПТП, като описаната от тях такава съответства и на отразената от двамата
водачи в схемата към двустранния протокол за ПТП от 18.04.2021 г., с изключение на
частта, в която те са изобразили, че платното за движение е било разделено от прекъсната, а
не от непрекъсната линия. Това е така, тъй като и двамата свидетели изрично заявяват, че
хоризонталната маркировка между двете насрещни платна за движение е била непрекъсната,
поради което изпреварването в този пътен участък е било забранено, по отношение на който
факт по делото липсва спор, още повече, че става въпрос за кръстовище. На следващо място,
изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също установяват по
идентичен начин обстоятелствата около поведението на всеки един от двамата участници
3
при реализиране на процесното ПТП, а именно: при предприета от страна на водача на л. а.
„Рено Меган“, с рег. № ..... маневра за изпреварване в района на кръстовище, реализирайки
по този начин ПТП с извършвашия пред него маневра за завой наляво т. а. „MAH TGS“, с
рег. № .... към пресечната улица. Съдът приема, че така установеното поведение на водача
М. Б. безспорно покрива нарушение на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, според който при
извършване на маневра за заобикаляне на намиращо се пред него пътно превозно средство
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В
случая, данните по делото сочат, че посоченото лице е предприело маневра по заобикаляне
на намиращия се пред него боклукчийски камион, без обаче да се съобрази с неговото
положение и посока на движение, доколкото към този момент той е бил в процес на
извършване на маневра за завой наляво. В тази връзка следва да се отбележи, че в
показанията си свидетелят Б. сам заявява, че според него причината за изчакване от страна
на водача на другия автомобил е била, за да навлезе в улицата вляво, което означава, че
същият своевременно е възприел вероятната посока на движение на т. а. „MAH TGS“, с рег.
№ ..... както и крайната цел на извършваната от него маневра, но въпреки това е пристъпил
към изпреварването му, без да го изчака да я завърши. Нещо повече, безспорно поведението
на водача на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ..... е в разрез и с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1
ЗДвП, както и на чл. 43, т. 2 ЗДвП, доколкото същият не се е убедил, че движещото се пред
него превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движения наляво,
а освен това изпреварващата маневра е осъществена от негова страна в участъка на
кръстовище. За да достигне до този извод съдът съобрази, че с оглед разказаното от
свидетеля А. той своевременно е сигнализирал за предприеманата от него маневра за
завиване наляво, подавайки светлинен сигнал, като в тази част показанията му не се
опровергават от други доказателства по делото, доколкото свидетелят Б. не само не отрича
този факт, но и потвърждава, че автомобилът пред него е бил с пусната светлинна
сигнализация, което означава, че за него не е съществувала пречка да възприеме и
подаденият от водача му светлинен сигнал, обозначаващ предстоящата маневра за завиване
наляво. От друга страна, сам свидетелят Б. заявява, че изпреварвайки намиращия се пред
него камион, е допуснал пресичане на непрекъсната линия в участъка на кръстовище,
доколкото същият ясно е възприел находящата се вляво на двете превозни средства улица,
като по делото няма данни навлизането в нея да е било забранено, както се поддържа от
ищеца в хода на процеса, за да се приеме, че с поведението си водачът на т. а. „MAH TGS“, с
рег. № .... също е допуснал нарушение на ЗДвП. Точно обратното, според вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза техническа причина за настъпване на процесното
ПТП е именно поведението на водача на л. а. „Рено Меган“, с рег. № ....., който е предприел
маневра за изпреварване в района на кръстовище, без да изчака водача на намиращия се
пред него друг автомобил да приключи вече предприетата от него маневра за завой наляво.
В случая, тази фактическа констатация на експерта е в подкрепа и на вече възприетия по-
горе от съда правен извод, че с поведението си Б. е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1, изр.
1 ЗДвП, както и на чл. 43, т. 2 ЗДвП. Следва да се отбележи още, че по време на разпита си
като свидетел по делото застрахованият при ищеца водач също е признал вината си за
настъпване на процесното ПТП, потвърждавайки, че е предприел маневра за изпреварване
при наличието на непрекъсната линия и в участък на кръстовище, още повече, че това свое
изявление той е обективирал и в самия протокол за ПТП от 18.04.2021 г., декларирайки с
подписа си, че се счита за виновен, което също е в подкрепа на възприетите по-горе
обстоятелства около механизма на настъпване на процесното ПТП. В случая, при така
установените данни няма основание да се приеме, че с поведението си водачът на т. а.
„MAH TGS“, с рег. № .... също е допринесъл за реализиране на същото, респ., че изобщо има
вина за него. От една страна това е така, тъй като по делото не се установява същият да се е
4
извършвал забранена маневра за завой наляво, а освен това тя е била сигнализирана от него
чрез подаване на светлинен сигнал в тази насока, с което Ж. А. е изпълнил задължението си
по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Както се посочи по-горе, съдът приема, че това обстоятелство
безспорно се установява въз основа на показанията на посоченото лице в качеството му на
свидетел по делото, доколкото същият с категоричност е потвърдил, че своевременно е
сигнализирал за извършваната от него маневра, без да са събрани доказателства в обратния
смисъл, доколкото свидетелят Б. единствено е заявил, че не си спомня този факт, но не го е
отрекъл. Действително, само по себе си това обстоятелство не освобождава водача А. от
задължението му по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, каквото нарушение му се вменява от страна на ищеца
с исковата молба, но в случая по делото не са ангажирани никакви доказателства дали и ако
да – в кой момент той е възприел изпреварващата маневра на водача на другия автомобил, за
да се приеме, че за него това задължение изобщо е възникнало, а още по-малко, че
поведението му следва да бъде санкционирано за евентуално неизпълнение на същото. На
следващо място, съдебно-автотехническата експертиза също не е достигнала до извод, че
техническа причина за настъпване на процесното ПТП би могло да бъде и поведението на
водача на т. а. „MAH TGS“, с рег. № ..... с оглед липсата на данни имал ли е той пряка
видимост към изпреварващия го автомобил, като тази фактическа непълнота по делото не се
преодолява дори и при съобразяване на показанията на свидетеля М. Б., събрани чрез разпит
по делегация пред РС – Варна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на .... по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на процесното ПТП,
според който причината за него да се дължи и на поведението на водача на т. а. „MAH TGS“,
с рег. № ..... застрахован при ответника „..... по застраховка „Гражданска отговорност“.
Нещо повече, в показанията си пред съда свидетелят Ж. А. е заявил, че между двамата
водачи не е възникнал спор относно вината за настъпване на процесното ПТП.
Действително вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но съобразявайки вече
изложеното по-горе, съдът намира, че тази презумция бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването на част от посочените
по-горе материални предпоставки, обуславяща основателността на заявената регресна
претенция, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ е
неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): главен дълг, изпадане на ответника
в забава и размера на обезщетението.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск
за лихва за забава, който също следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 540 лв., от които: 150 лв. – депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за
свидетел и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представените фактура от 03.10.2022 г. и извлечение от банкова сметка /л.
118-119 от делото/. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат
за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... срещу
„....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 294,94 лв., представляваща 1/2 част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Рено Меган“, с рег. № .....,
вследствие на ПТП от 18.04.2021 г., настъпило в ...., както и от ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и
27,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2021 г. до 06.06.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 30661/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2022 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на „....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 540
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6