№ 6560
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505737 по описа за 2024 година
С Решение № 2923 от 19.02.2024 г., поправено с решение № 4298/11.03.2024 г.,
постановени по гр.д. № 43397/2023 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, е признато за
установено, че Х.И.С. ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, БУЛ.****, общ.
Столична, обл. София дължи на И.Б. И КО ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. София,
УЛ.****, общ. Столична, обл. София, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1
ЗЗЗД, сумата 23 422,94 лева, удържани суми по фактури, като гаранция за качествено
изпълнение на основание чл.7, ал.1, т.2 от договор за извършване на СМР от 11.11.2020
г., както следва:
по фактура № **********/12.01.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец
19 № 29, на обща стойност 78634,99 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 2359,04
лева с ДДС;
по фактура № **********/04.03.2022 г. - издадена за СМР по протокол образец
19 № 32 и 33, на обща стойност 116056,34 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер
3481,69 лева с ДДС;
по фактура № **********/04.05.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец
19 № 36, на обща стойност 71428,38 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 2142,85
лева с ДДС;
по фактура № **********/08.06.2022 г.издадена за СМР по протокол образец 19
1
№ 37, на обща стойност 75188,88 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер
2255,66лева с ДДС;
по фактура издадена на 09.11.2021 г. за СВР на стойност 95372,27 лева с ДДС,
сумата от 2861,17 лева;
по фактура № **********/19.07.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец
19 № 38, на обща стойност 130734,12 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер
3922,02лева с ДДС;
по фактура № **********/17.08.2022 г.-издадена за СМР по протокол образец
19 № 39, на обща стойност 118536,78 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер
3556,10лева с ДДС;
по фактура № **********/12.10.2022 г. издадена за СМР по протокол образец 19
№ 40, на обща стойност 79153,54 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер
2374,61лева с ДДС;
по фактура № **********/11.11.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец
19 № 41, на обща стойност 15659,84 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 469,80
лева с ДДС,
ведно със законна лихва върху сумата за период от 05.06.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 30634/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника Х.И.С. ЕООД- дружество „А.С.“ ЕООД ЕИК ****.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от
ответника Х.И.С. ЕООД с излагане на доводи, че е неправилно, поради
необоснованост, нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че е налице качествено
изпълнение на описаните СМР по договора, както и че е налице приемането на
изпълнените СМР по описаните фактури и е настъпил срокът за връщане на сумите
удържани по договора, като гаранция за качествено изпълнение на основание чл.7,
ал.1, т.4 от договора, на подизпълнителя /ищец в производството/. Заявява, че в
производството не е установено съставянето на приемо-предавателен протокол-акт
обр.19 от надлежно овластени представители на дружествата – възложител,
изпълнител и подизпълнител, което да обуслови изтичането на предвидения срок от 5
работни дни за връщане на гаранцията за качествено изпълнение. Същевременно
заявява, че изпълнението на договорените СМР е забавено, както и че от страна на
ищеца са били изпълнени СМР, които не са били възложени от възложителя, т.е., че е
налице извън договорения обем СМР. Прави възражение, че протокол за приемане на
работите от 04.11.2022 г. не е бил подписан от овластено от дружеството възложител и
2
изпълнител лице. Съответно, че положилия подпис в протокола – свидетеля А.А. не е
бил натоварен с това да подпише от името на ответника и подпомагащата страна
протокол за приемане на СМР. За представения такъв с исковата молба последните
разбрали едва при образуване на делото. Като не е съобразил това, съдът е постановил
неправилно съдебно решение.
Поддържа, че неправилно съдът не е уважил и направеното в срок възражение за
прихващане със сумата дължима от ищеца като неустойка за забава в изпълнението,
което е доказано в производството. Сочи, че от започване на изпълнението на СМР,
което сочи да е станало на 29.1.2020г., до настоящия момент, не е подписван приемо -
предавателен протокол за завършване на всички работи от управителите на ищец и
ответник или от други упълномощени лица. Поддържа, че в чл. 48 от договора за СМР
била уговорена неустойка, в случай на забава в изпълнението от страна на
подизпълнителя. Ответникът твърди, че СМР следвало да бъдат завършени до
29.03.2021 г. но това не било сторено, включително към настоящия момент, поради
което ищецът му дължал неустойка за забавено изпълнение в размер на 423 960,32 лв.
за периода 30.03.2021 г. - 11.09.2023 г. С оглед горното моли обжалваното решение да
бъде отменено, като бъде поставено друго решение, с което се отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен, респективно - поради погасяване на вземането на
ищеца чрез прихващане. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „И.Б. и Ко“ ЕООД, в който е изразено становище, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Становище по подадената въззивна жалба не е изразено от страна на
подпомагащата страна „А.С.“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
3
решение е валидно, допустимо и правилно.
По доводите на въззивника - ответник, че постановеното решение е неправилно,
съдът намира следното:
Производството е образувано по предявен по реда на чл.422 ГПК от „И.Б. и Ко“
ЕООД срещу „Х.И.С.“ ЕООД иск по чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на
дължимо възнаграждение по договор за изработка с поддържани твърдения, че
изработеното е прието без бележки и възражения от възложителя, поради което се
дължи заплащане и на предварително задържаната на основание чл.7, ал.1, т.2 от
договора сума като гаранция за качествено изпълнение по сключения между страните
договор за СМР от 11.11.2020 г. с възложител - ответникът, и подизпълнител - ищецът.
В подадената искова молба са изложени фактически и правни доводи, че между
страните е сключен Договор за извършване на СМР от 11.11.2020 г., при възложител -
ответникът, и подизпълнител - ищецът. Съгласно чл. 7, т. 2 от договора от всяко
междинно плащане, възложителят удържа 3 % върху стойността на фактурираните от
подизпълнителя СМР, като гаранция за качественото изпълнение, а съгласно чл. 7, т. 4
задържаната сума за гаранция се освобождава и изплаща на подизпълнителя до 5
работни дни от подписването на приемо - предавателен протокол - акт образец 19.
Твърди се, че уговорените СМР били завършени, като на 04.11.2022 г. били приети с
приемо-предавателен протокол от възложителя, за което били издадени фактури, с
които сума в размер на 3 % от стойността на СМР била удържана, а остатъкът бил
заплатен на ищеца. С оглед изложените твърдения, ищецът счита, че ответникът му
дължи сума в общ размер от 23 422,94 лв., представляваща сбор от удържани суми за
гаранция по подробно посочени в исковата молба фактури. Сочи, че за посочената
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30634/2023 г.,
срещу която ответникът бил възразил в законоустановения срок, с оглед на което бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на
предявения установителен иск.
Ответникът „Х.И.С.“ ЕООД, в срока за отговор по чл.131 ГПК, оспорва иска, с
твърдения, че ищецът е започнал да изпълнява уговорените СМР на 29.12.2020 г.,
когато е издал фактура № ********** на стойност 64 795,10 лв., като към настоящия
момент посочените ремонтни дейности все още не били завършени и същите не са
приети с приемо-предавателен протокол, поради което не се дължало и възстановяване
на удържаната гаранция.
Твърди, че едва с предявяване на иска ответникът е узнал за съставен от негово
име приемо- предавателен протокол, като изрично се противопоставя на същия и
прави възражение по чл. 301 ТЗ, че е подписан от лице без представителна власт.
Поддържа, че от започване на изпълнението на СМР, което сочи да е станало на
4
29.01.2020г., до момента на подаване на отговора на исковата молба, не е подписван
приемо - предавателен протокол за завършване на всички работи от управителите на
ищеца и ответника или от други упълномощени от тях лица. Поддържа се още, че в чл.
48 от договора била уговорена неустойка, в случай на забава в изпълнението от страна
на подизпълнителя. Ответникът поддържа, че СМР следвало да бъдат завършени до
29.03.2021 г., но това не било сторено, включително към настоящия момент, поради
което ищецът му дължал неустойка за забавено изпълнение в размер на 423 960,32 лв.
за периода 30.03.2021 г. - 11.09.2023 г., като, при основателност на ищцовата
претенция, прави възражение за прихващане с това свое вземане, което се заявява
частично, за исковата сума. Моли се за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен, респективно - поради погасяване на вземането чрез прихващане.
Третото лице - помагач на страната на ответното дружество - „А.С.“ ЕООД,
подкрепя изложеното от страна на ответника в отговора, като изрично възразява, че
представител на това дружество „А.С.“ ЕООД, като изпълнител по договор от
11.11.2020 г., не е подписвал представения с исковата молба приемо-предавателен
протокол. Твърди се, че е научил за приемо-предавателния протокол с получаване на
копие от искова молба и заявява, че прави изрично възражение, че такъв протокол от
служител на „А.С.“ ЕООД и притежаващ представителна власт за това дружество не е
подписван. Твърди, че от момента на започване на изпълнението на СМР - 29.12.2020
г. до датата на съответното становище през месец 11.2023 г. не е подписван приемо-
предавателен протокол за завършване на всички СМР, тъй като все още не са
изпълнени.
С постановеното от първата инстанция обжалвано решение е прието, че
претенцията на ищеца за заплащане в цялост на възнаграждението по сключения
договор за изработка е основателна, тъй като първоначално удържаната сума от
възложителя – ответник като гаранция за качествено изпълнение на СМР следва да
бъде възстановена на подизпълнителя – ищец поради възникване на основание за това
с оглед договореното между страните в чл.7, ал.1, т.4 – изпълнени качествено СМР и
изтичане на срок пет работни дни от приемането на СМР по договора /по приложение
№ 1 и допълнително възложените/. По отношение на направеното в срок от ответника
възражение за погасяване на вземането на ищеца, чрез прихващане с вземането на
ответника за неустойка за забава в изпълнението на СМР, съдът е приел, че в
производството не е установена забава в изпълнението от страна на подизпълнителя –
ищец, тъй като в хода на изпълнение на последния са били възложени, приети и
заплатени допълнителни СМР, които не са били включени в Приложение № 1.
Решението е правилно.
Регламентацията на договора за изработка се съдържа в разпоредбите на чл. 258
- чл. 269 от ЗЗД. С този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
5
нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.
Договорът за изработка съгласно чл. 258, и чл. 266 от ЗЗД е консенсуален, двустранен
и възмезден договор. От него възникват права и задължения и за двете страни, като
основните задължения на изпълнителя се свеждат до: 1/ да изработи нещо съгласно
поръчката в срок, без отклонения от нея и то така, че то да "бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение" и 2/ да предаде
изработеното на поръчващия.
Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение
за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане,
включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на
работата. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, трябва да бъде
установено осъществяването на изброените елементи на фактическия състав.
В производството не е спорно и се установява от представените пред първата
инстанция доказателства, че е сключен договор за извършване на СМР от 11.11.2020 г.
с възложител - ответникът, и подизпълнител – ищецът. Чрез представения по делото
тристранно подписан договор, от дата 11.11.2020 г., с възложител „Х.И.С.“ ЕООД,
изпълнител - „А.С.“ ЕООД и подизпълнител - „И.Б. Ко“ЕООД се установява, че
същият е сключен за реализиране на проект по договор за строителство, сключен на
01.07.2018 г. между възложителя и изпълнителя.
Установява се, че с договора от 2020 г. изпълнителят е възложил на
подизпълнителя извършване на СМР, на обект жилищен комплекс - сграда 7, по
посочени в приложение № 1 видове СМР, както следва: доставка и полагане на
машинна мазилка, на варовоциментова мазилка, обръщане на прозорци с фибран и
шпакловане с терекол, полагане на циментово- пясъчна замазка, монтаж на каменна
вата с воал с дюбелиране, добавка за увеличена дебелина на машинна замазка, лепене
на каменна вата, дюбелиране и шпакловане с терекол на бордове покрив и
подпокривен етаж, кофраж, бетон на бордове, направа на зидария - комини на покрив.
Установява се, че с клаузата на чл.7, ал.1, т.2 от договора е предвидено, че от
всяко междинно плащане възложителят /ответник/ ще удържа 3 % върху стойността на
фактурираните от подизпълнителя /ищец/ СМР, като гаранция за качественото
изпълнение. Разплащането е в 5-дневен срок от подписани всички документи,
посочени в чл.6, както следва:
1. Одобрена и подписана от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ подробна
количествена сметка, както и подписан от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ
АКТ обр. 19;
2. Сертификати за вложени материали и декларации за съответствие;
3. В срок от 5 (пет) работни дни от представяне на подробна количествена
6
сметка за изпълнени СМР и Акт обр.19 ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да ги провери и
предаде на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ за плащане /като плащанията са извършват директно от
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ). В случай на констатирани евентуални
разминавалия в стойностите на реално извършени и актувани работи
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ връща Акт-а и задължава ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ да го коригира и
представи за проверка в срок от 3 (три) работни дни. Ако ИЗПЪЛНИ ТЕЛЯТ не
възрази срещу така извършената работа, то, тя се счита за приета и подлежи на
разплащане по реда и начина в договора. Въз основа на одобрения от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
Акт, ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ издава данъчна фактура за извършени СМР.
4. Издадена фактура съгласно Акт обр. 19 за стойността на разплащане.
При непредставяне на някой от изброените документи ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ може
да не извърши разплащане на актуваните СМР.
5. ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право да преустанови изпълнението по договора
и/или да прекрати действието на същия, в случай че при изпълнени фактурирани СМР
не постъпи плащане от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ повече от десет дни от датата на падежа.
С клаузата на чл.7, т.4 е посочено, че гаранцията за качествено изпълнение /по
чл.7, ал.1, т.2 от договора/ се освобождава в срок 5 работни дни след подписване на
приемо - предавателен протокол за извършване на всички СМР, посочени в
приложение 1, включително и допълнително възложените.
При така посоченото в производството се установява и страните не спорят, че
възложителя - ответник е заплатил на подизпълнителя – ищец сумите по издадените 9
бр. данъчни фактури, като е задържал по договора сума в общ размер от 23422,94 лв.
/равняваща се на исковата сума/. В последните /издадени в периода от 09.11.2021 г. до
23.11.2022 г./ са посочени изпълнените и фактурирани СМР по съставени и подписани
от възложителя и подизпълнителя протоколи обр.19, както следва: от протоколи от №
24 до № 41.
Чрез приетата по делото пред първата инстанция съдебно - счетоводна
експертиза, която настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК, се
установява че 9- те фактури, посочени в исковата молба, са осчетоводени текущо при
ответното дружество по счетоводна сметка 401100 - „доставчици“, по партида на
ищеца, начислен е ДДС за покупки, извършени са плащания от страна на ответното
дружество на стойността на всяка фактура - 3% гаранция, като салдото /задължението/
по всяка фактура е закривано с размера на извършеното плащане и чрез счетоводна
операция по дебитиране на сметка 401100 със сумата по гаранция, всяка сума по
гаранция се отчита по счетоводна сметка „разчети за гаранции“/4291/, като стойността
на гаранцията се отчита от ответното дружество като намаление на стойността на
фактурата с ДДС. Установява се от констатациите на експерта по ССчЕ, че
7
задържаната от ответника по договора сума в общ размер от 23422,94 лв. по така
описаните 9 бр. фактури, които са осчетоводени при двете дружества, като ответникът
е ползвал данъчен кредит по тях съгласно Закона за данък върху добавената стойност
и ги е осчетоводил към датата на издаването им. Видно от таблица 1 от заключението,
по издадените от ищеца фактури, ответникът е удържал общо за гаранция за качество
от данъчната основа по всяка фактура /9 бр. фактури/, издадени в периода от
09.11.2021 г. до 23.11.2022 г. общо сумата от 23422,94 лв.
Установява се, че на 04.11.2022 г. е бил съставен от „И.Б. Ко“ЕООД окончателен
приемо-предавателен протокол, в който са били положени подписи, както следва: за
подизпълнител – от управителя Р.Б. и за възложителя и изпълнителя от свидетеля А.
А.. В същият е удостоверено, че извършените СМР са били приети, с което работата по
договора за СМР от 11.11.2020 г. е приключена.
Чрез събраните гласни доказателства в процеса се установяват следните факти:
Чрез показанията на свидетеля А. А. /работил към 2020г. при „А.С.“ ЕООД като
технически ръководител/ преценени с оглед евентуалната им заинтересованост от
изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК, се установява, че за извършените на
обекта СМР по договора за строителство А. е полагал подпис в протоколите, за да
може да се стартира процедура по разглеждане и разплащане. Според свидетеля А.,
процедурата е била следната - подписва се протокола, който отива при техническия
отдел /“ПТО“, като име свидетелят сочи П./, в офиса, там се преглежда протокола и
акта, ако има забележки към протокола или питания, го извикват, забележките му се
преглеждат, от там преминава към проджект мениджър, който също преглежда и
подписва, след това отива в техническия отдел, там се подписва, след което отива при
шефа, ако той има забележки, се поправят или се събират на обща оперативка с
подизпълнителя, доуточнява се всичко и след това се подписва, след което се
преминава към плащане. Свидетелят сочи, че в момента на подписване на приемо-
предавателен протокол е казал на Румен /собственикът на „И.Б. и Ко“ ЕООД/, че може
да го подпише, за да може да го предаде нагоре по веригата. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля А. в частта им сочеща, че по изпълнените от ищцовото
дружество СМР в случая е имало забележки известни на всички страни, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за неизпълнени и/или изпълнени некачествено
СМР по договора / със съставени таблици с недостатъци/. Този извод на съда се
основава на установеното именно чрез показанията на свидетеля А. в частта, в която
настоящият състав ги кредитира. Както самия свидетел е посочил, при наличие на
забележки в хода на изпълнението същите са били отстранявани предварително преди
да бъде съставен протокол и да бъде извършено плащането им. Чрез ангажираните по
делото издадени 9 бр. данъчни фактури се установява заплащане на изпълнените СМР
по договора по съставените в хода на строителството протоколи /акт обр. 19/. Както
8
самият свидетел А. сочи, „аз съм бил краката и очите на всички хора долу на обекта“.
Неговият подпис означавал, че работата е свършена, че е свършена качествено.
Чрез показанията на свидетеля А.Ц.П. /работил при „Х.И.С.“ ЕООД като
инвеститорски контрол/ преценени с оглед евентуалната им заинтересованост от
изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК, се установява, че към момента
/02.11.2023 г./ всички СМР - та по договора са завършени, като за всички СМР са
съставени протоколи, последният от които от 11.11.2022г. /подписан от него/.
Свидетелят П. сочи, че не знае за протокол съставен за приемане на СМР на
04.11.2022г. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. в частта им сочеща, че
по изпълнените от ищцовото дружество СМР има некачествено извършени СМР, тъй
като по делото не са ангажирани доказателства за неизпълнени и/или изпълнени
некачествено СМР по договора.
Чрез показанията на свидетеля Р.И.М. /работил като ръководител на отдел
„Строителство“ при ищцовото дружество до 2023 г./ преценени с оглед евентуалната
им заинтересованост от изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК се
установява, че на този обект от името на „Х.И.С.“ ЕООД работата се приемала от А.
А., като него го представили преди започване на работата, като лице, което ще
отговаря за тях, ще отговаря за довършване и приемане на работата. Установява се, че
не са идвали други лица с тези задачи. При забележки по работата, те са били
изпращани на имейл или телефон, като след отстраняването им, А. приемал работата.
А. им казвал, след приемане на работата, да оставят фактура и протокола в офиса.
Чрез показанията на свидетеля И.Д.Д. /заемал длъжността „технически
ръководител“ при ищеца до 2023г./ преценени с оглед евентуалната им
заинтересованост от изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК, се установява
че свидетелят А. проверявал работата на място и му подписвал протоколите. Към
месец 11.2022г. било констатирано частично неизпълнение, имало направени
забележки устно, но после всичко било отстранено - забележките били в смисъл, че
когато има забележки от собствениците, ще се пише протокол. Към м.11.2022г.
свидетелят А. нямал забележки по работата им. Свидетелят Д. сочи, че работата била
окончателно приета, с подписа на свидетеля А.. Сочи, че е запознат с тримесечния
срок, уговорен в договора, като сочи, че това, което било посочено в договора, било
изпълнено в този срок. За проверка на обекта е идвал само свидетелят А.. Свидетелят
А. П. го придружавал, но не извършвал проверки на извършената от свидетеля работа.
Според свидетеля Д. причината окончателния протокол да се изготви извън трите
месеца, била, че имало възложени допълнителни работи.
При така установеното, настоящия състав намира че претенциите на ищеца
/подизпълнител по договора/ за заплащане на част от договореното възнаграждение по
договора за СМР съответна на удържаната от възложителя – ответник сума като
9
гаранция за качествено изпълнение са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят следва да заплати
възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална разпоредба относно
момента на настъпване на изискумостта на вземането за възнаграждение. Приложение
намират общите правила на чл. 69 и чл. 70 ЗЗД относно изпълнение на задълженията.
При договора за изработка задължението за заплащане на възнаграждение е
изпълнимо след приемане на работата от възложителя. Страните могат на уговорят
форма и начин на приемане на работата по договора за изработка. Принципите на
точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл.
63 ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между страните - чл. 20а, ал. 1
ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните. Когато
изискуемостта на изпълняемо задължение е поставена в зависимост от определени
обстоятелства - изпълнение на други уговорки между страните относно начин на
приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на
които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то
задължението е уговорено като срочно. В тези хипотези задължението е изискуемо с
изтичането на срока.
Доводите на въззивника – ответник, че изработеното не е било прието от
възложителя без забележки и възражения преди образуване на настоящето
производство, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.
Съобразно практиката на ВКС (решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. №
822/2010 г. на II т. о.), приемането може да бъде не само изрично, но и с конклудентни
действия. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС и настоящия състав
изцяло възприема, чрез събраните в производството доказателства се установява
приемане на работата без забележки и възражения от страна на възложителя. В случая
от една страна е извършено от възложителя изрично приемане на изпълнените от
подизпълнителя - ищец СМР по съставените в хода на строителството протоколи /акт
обр. 19/ към всяка една от издадените от ищеца 9 бр. фактури в периода от 09.11.2021
г. до 23.11.2022 г. В подкрепа на този извод са и дадените показания от свидетелите А.
и П., които сочат че всички възложени на ищеца СМР са били изцяло извършени и
приети.
От друга страна, както правилно е отбелязал в решението си СРС и настоящия
състав констатира по идентичен начин, приемането на извършената работа по
договора за СМР е било извършено от възложителя и с конклудентни действия, чрез
осчетоводяване на издадените 9 бр. данъчни фактури, които са били заплатени от
ответника, но с удържане на част от сумите като гаранция за качествено изпълнение за
срока указан в чл.7, ал.1, т.4 от договора.
С оглед това, съдът намира че се установява изпълнението и приемане от страна
10
на възложителя без забележки на описаните в деветте броя фактури и протоколи
обр.19 по вид, количеството и стойност и възложени строително-монтажни работи,
попадащи в обхвата на процесния договор. Протоколите са подписани от името на
възложителя без възражения, поради което удостоверяват, както изпълнение на
работата, така и приемането й по смисъла на чл. 264 ЗЗД. За ответника, следователно,
е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение в срока по чл.7,
ал.1, т.1 вр. чл.6 от договора, което в случая се установи, че е сторено.
Следва да се допълни и че съдебната практика /решение № 34 от 22.02.2010г. по
т.д. № 588/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които се възприемат от
настоящия състав/ е възприела, че установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи,
двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и
стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния
случай, са представени именно двустранно подписани протоколи за конкретно
извършените видове работи и тяхната стойност. Макар същите да нямат обвързваща
материална доказателствена сила за съда с оглед характера им на частен
свидетелстващ документ, в случая, с оглед и останалите доказателства по делото и
осчетоводените от ответника издадени на основание цитираните актове фактури, съдът
ги кредитира, вкл. и като съдържащи извънсъдебно писмено признание на ответника за
основанието и размера на дължимите по договора суми, освен за приемане на работата
без възражения.
Неоснователни са с оглед това доводите на ответника, че съставения приемо-
предавателен протокол от 04.11.2022 г. не удостоверява приемане на изпълнените СМР
на обекта без възражения от страна на възложителя. Както бе посочено, приемане на
работата и изпълнените СМР е било извършено в хода на строителството със
съставените и подписани от насрещните страни протоколи акт обр.19 и с
осчетоводяване и заплащане на сумите дължими за всички СМР от страна на
възложителя. Съставянето на последния посочен протокол от 04.11.2022 г. не е било
необходимо за удостоверяване на обема и качеството на изпълнение на всички
договорени СМР. Съставянето на последния свидетелстващ документ, според съда е
било необходимо единствено на подизпълнителя – ищец, за да инициира именно
връщане на задържаната част от възнаграждението като гаранция за качествено
изпълнение от страна на възложителя именно с оглед договарянето и клаузата на чл.7,
ал.1, т.4 от договора. Чрез съдържанието на посочения протокол се установява, че
единственото удостоверяване, което е направено в съдържанието е, че всички
възложени СМР са били изпълнени и договора е изпълнен и приключен. Констатация,
11
която, както се установи е била направена вече в хода на изпълнение на СМР със
съставените протоколи акт обр.19, издадените данъчни фактури и заплащането на
последните. Действително по отношение на положения в този протокол подпис за
възложителя от страна на свидетеля А. е приложима презумпцията указана с
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която обаче не е оборена в производството. Така, чрез
показанията на свидетеля А. се потвърждава, че същият е бил основна и важна фигура
в строителния процес досежно констатиране и удостоверяване на изпълнените СМР по
вид, количество и качество в съставяните протоколи. Съответно, чрез показанията на
свидетелите Д. и М. се установява, че всички СМР на обекта са били фактически
приемани на място от свидетеля А., който е удостоверявал това в съставените
протоколи акт обр. 19. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. и
свидетеля М., както и от представения по делото протокол № 41 /л.73/- един от
протоколите акт обр. 19, съставен в хода на строителството и въз основа на който е
била издадена една от фактурите за исковия период.
С оглед това, съдът намира, че с осчетоводяване на фактурите, издадени на
основание /изрично посочено в тях/ посочените акт образец 19 и съответстващи по
стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, най-късно и с извършеното плащане
по всяка от всичките 9 бр. фактури, ответникът е узнал за извършените без
представителна власт действия по приемане на работата без възражения, като е
признал дължимост на сумите по фактурите /касаещи стойността на изпълнените и
приети СМР/, по които е извършил плащания в последващ момент. Няма доказателства
за това да се е противопоставил незабавно след узнаването на извършените без
представителна власт /както се поддържа в отговора на исковата молба/ действия по
приемане на работата без възражения и вида, количествата и стойността на СМР по
всеки от протоколите.
С оглед изложеното правилно районният съд е установил, че е изпълнен
фактическия състав на чл. 266, ал.1 ЗЗД, респективно за възложителя е възникнало
задължението за заплащане на остатък от възнаграждение за работата, тъй като е
установено, че същата е била изпълнена точно и добросъвестно и съответно е била
приета без забележки и възражения от възложителя, като е настъпил указания с
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от договора срок /5 работни дни след приемане на
всички СМР/.
Доводите на ответника, че работата е била изпълнена некачествено са
недоказани и неоснователни. Както бе посочено, чрез ангажираните по делото
доказателства не се установяват некачествено изпълнени СМР. Както самия свидетел
А. установява, в хода на строителството е имало забележки, които са отстранявани
своевременно от подизпълнителя и едва тогава са били съставяни и подписвани
протоколи обр. 19, въз основа на които е правено разплащане от страна на
12
възложителя по всяка от издадените 9 бр. данъчни фактури.
В случаите на лошо изпълнение /работа с недостатъци или отклонение от
поръчката/, поръчващия разполага, освен с правото да развали договора и с особени
правни възможности, по негов избор, установени в чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, а именно: 1/
да иска поправяне на работата или 2/ сам да поправи работата за сметка на
изпълнителя или 3/ намаление на възнаграждението.
Доводите на въззивника-ищец, че в случая изпълнението на договора е неточно,
съдът намира за неоснователни с оглед ангажираните по делото доказателства.
По възражението за прихващане на ответника:
Претенцията на ответното дружество по чл.92 ЗЗД за признаване
съществуването на негово парично вземане за неустойка за забава в изпълнението на
СМР с общ размер 423960,32 лева произтича от разпоредбата на чл.48 от договора във
връзка с Приложение № 1 в което са посочени възложените по договора СМР.
Сочената разпоредба предвижда задължение за заплащане на неустойка за забава в
размер на 0.1% от стойността съгласно приложение № 1 за СМР, при неспазване на
уговорения в договора срок /три месеца/, което неспазване се дължи на вината на
подизпълнителя - ищец.
Несъмнено, чрез представения по делото договор за изработка от 11.11.2020 г.,
сключен между страните – възложител /ответник/ и подизпълнител /изпълнител/ се
установява възлагане изпълнението на СМР, описани по вид, количество и стойност в
Приложение №1 към договора в тримесечен срок, считано от датата на започване на
СМР. Страните не спорят и се установява, че първата издадена от ищеца фактура за
изпълнени СМР по приложение № 1 е от 29.12.2020 г., т.е. установява се, че това е
началото на посочения тримесечен срок, в който са изпълнени СМР по протокол
обр.19 № едно- довършителни работи – мазилки и покриви.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав
констатира по идентичен начин, чрез ангажираните пред първата инстанция
доказателства е установено че по договора за изработка, сключен между страните са
били възлагани и допълнителни СМР, които не са били включени в Приложение № 1
към договора. Тяхното изпълнение, както и изпълнението на СМР посочени в
приложение № 1 се установява отново чрез съставяните в хода на строителството
протоколи акт обр.19 и издадените въз основа на тях 9 бр. данъчни фактури /от № 1 до
№ 41/, както и чрез показанията на свидетеля Д.. Доводите на ответника, че
подизпълнителя е извършил СМР със забава, тъй като е бил изтекъл предвидения в
чл.11 от договора тримесечен срок, съдът намира за неоснователни. Както е посочено
в чл.12, ал.1, т.3 от договора, допълнително възложените СМР е следвало да бъдат
изпълнени в договорените срокове, което несъмнено, както се установи е довело до
13
удължаване на първоначално предвидения в чл.11 от договора тримесечен срок.
Доводите на въззивника- ответник, че допълнителните СМР не са били
възложени с нарочно споразумение по см. на чл.3, ал.2, т.2 от договора, съдът намира
за неоснователни с оглед съставените в хода на строителството протоколи обр.19,
издадените от ищеца данъчни фактури и осчетоводяването и заплащането на
последните от възложителя. От своя страна оплакванията на ответника не са конкретни
досежно забавата в изпълнение на конкретни СМР, които не са били част от
Приложение № 1 и за които съответно не е договорено заплащане на неустойка по
чл.48 от договора.
С оглед така установеното в проведеното производство, съдът намира че в
производството не е доказано забавено изпълнение от страна на подизпълнителя –
ищец при извършване на възложените СМР по договора. Съответно, неоснователно е
възражението за прихващане на възложителя – ответник с основание чл.92 ЗЗД вр.
чл.48 от договора поради забава в изпълнението на СМР от страна на подизпълнителя.
При така изложеното, съдът намира че следва да потвърди като правилно
решението на СРС на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК. Изводите на двете инстанции
съвпадат в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 2000.00 лв.-заплатено адвокатско
възнграждение за въззивната инстанция.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2923 от 19.02.2024 г., поправено с решение №
4298/11.03.2024 г., постановени по гр.д. № 43397/2023 г. по описа на СРС, ГО, 125
състав.
ОСЪЖДА Х.И.С. ЕООД с ЕИК: **** и адрес: ********** да заплати на И.Б. И
КО ЕООД с ЕИК: **** и адрес: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
2000.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
Х.И.С. ЕООД- дружество „А.С.“ ЕООД ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15