Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 25.03.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………двадесет и седми февруари….. две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……………Д.Х…………………..………………….
И прокурора …………………………………………..……………………………
като разгледа докладваното от съдия Петкова..……..………………………..
Въззивно гражданско дело ……….№ 46 по описа за 2019 година………,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 396/16.11.2018 година, постановено по
гр.дело № 288/2018 година, Районен съд – Димитровград е отхвърлил предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, клон България, против Г.А.А. от *** иск с правно основание
чл.422 от ГПК за признаване за установено, че Г.А.А. дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон България сумата от 761,29 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 31.12.2015г., възнаградителна лихва за
периода от 05.11.2016г. до 05.01.2018г. в размер на 156,26 лева, мораторна
лихва за периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г. в размер на 65,82 лева и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 20.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №1079/24.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1720/2017г. по описа на РС-Димитровград. Отхвърлена е
и претенцията на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон България за заплащане
на направените по ч.гр.д.№1720/2017г. по описа на РС-Димитровград деловодни
разноски в размер на 75.
Със същото решение
РС-Димитровград е уважил предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
клон България, против Г.А.А. от *** условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД, като е осъдил Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на дружеството-ищец сумата от 761,29
лева - главница по Договор за
потребителски заем № *** от 31.12.2015г., възнаградителна лихва за периода от
05.11.2016г. до 05.01.2018г. в размер на 156,26 лева, мораторна лихва за
периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г. в размер на 65,82 лева и законна лихва
върху главницата считано от 20.02.2018г. датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода от делото, направените от дружеството-ищец разноски за исковото производство са възложени на ответницата А..
В
първоинстанционното производство ответницата
Г.А.А. е била представлявана от назначения ѝ на основание чл. 47
ал. 6 ГПК особен представител – адв. В.К. ***. Адв. К. е останала недоволна от
така постановеното решение в осъдителната му част, поради което го обжалва с
оплаквания за неправилност и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Настоява, че неправилно РС е приел, че страните са обвързани с валиден
договор за кредит, като в тази насока препраща към възраженията против
договора, въведени с отговора на исковата молба. Моли за изключване на
представеното копие от договора от доказателствения материал, както и за
обявяването му за недействителен, с произтичащите от това последици. В законоустановения срок въззиваемото
дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон България подава писмен отговор,
с който изразява становище за допустимост и правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакуваното решение. Счита, че сключеният с ответницата договор
за кредит отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в ЗПК, а
претенцията е доказана по основание и размер. Прави искане за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
В с.з. пред ХОС въззивницата А. се представлява от особения представител адв. К., която поддържа въззивната жалба, въведените с нея оплаквания и искания. Моли за определяне на възнаграждение за въззивната инстанция.
В с.з. пред ХОС въззиваемото дружество се представлява от юрисконсулт Петко Палазов, който поддържа подадения отговор и направените с него възражения и искания.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които ХОС се произнесе в хода на въззивното производство.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено следното:
Производството по гр.д. № 288/2018 година
по описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба, с която
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България е предявило срещу ответницата Г.А.А.
главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
– за установяване съществуване на вземане, както и в условията на
евентуалност - осъдителни искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД. С исковата си молба дружеството-ищец е
заявило, че с ответницата сключили Договор за потребителски заем *** от
31.12.2015г. По силата на договора дружеството отпуснало на А. паричен кредит в
размер на 1099 лева. Последната се задължила да изплати този кредит на 24
месечни вноски, всяка от 61,17 лева, като в тях била включена главница и лихва.
Длъжникът преустановила плащането на вноските след погасяването на първите 9
вноски. Предвид това и след просрочване на две месечни вноски кредитът станал
предсрочно изискуем, считано от падежа на втората пропусната месечна вноска.
Предвид това, ответникът трябвало да заплати остатъка от заема в размер на
917,55 лева, представляващ оставащите 15 месечни вноски към 05.12.2016г.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, Г.А. не изпълнила
задължението си. Ищецът й изпратил покана за доброволно изпълнение, в която
изрично обявил вземането си за изискуемо. Предвид това, че отново не било
извършено плащане от страна на ответника, ищецът подал в РС-Димитровград
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№1720/2017г. по описа на съда и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1079/24.10.2017 година. Длъжницата А. подала
възражение по чл. 4141 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на специалния иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
В условията на евентуалност (ако
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена на длъжницата предсрочна
изискуемост на вземането по кредита), дружеството-ищец е предявило обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Фактическите твърдения по тези
искове са идентични с изложените обстоятелства по главния иск. Дружеството-ищец
моли връчването на ИМ да се счита за волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, прави искане за осъждане на ответницата да му заплати
сумата по главницата, възнаградителната
лихва, мораторната лихва и законните лихви. Претендира присъждане на
направените в исковото и заповедното производство деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
назначения особен представител на ответника - адв.В.К., е подала отговор на
исковата молба, с който е оспорила всички искове по основание и размер. В това
число е въвела имплицитно възражение за недействителност на договора за кредит
поради нарушаване на изискването - всички елементи от него да се представят с
еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В тази насока е
изразила становище, че ответницата А. не дължи възнаградителна лихва, нито
мораторна такава.
С атакуваното решение РС-Димитровград е отхвърлил специалния иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК. В тази част решението не е обжалвано, влязло е в законната сила и повече не следва да се обсъжда.
По предмета на въззивната проверка:
На първо място следва да се
отбележи, че с представяне на оригинала на процесния договор за
потребителски заем № *** от 31.12.2015г., сключен между дружеството-ищец и Г.А.,
е санирано допуснатото от РС-Димитровград процесуално нарушение при прилагане
на процедурата по чл. 183 ГПК. Поради това вече не съществуват основанията за
изключване на договора от доказателствения материал.
На следващо място: Както вече бе
посочено по-горе, своевременно, с отговора на исковата молба, особеният
представител на ответницата е заявил недействителност на договора на основание
чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит. Районният съд изцяло е игнорирал така направеното
възражение за нищожност поради неспазване изискването на закона за еднакво
изпълнение на всички елементи на договора за потребителски кредит - по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В тази насока неправилно е оставено
без уважение доказателственото искане на особения представител на ответницата
за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да обследва шрифта и да
даде заключение относно размера му. За отстраняване на допуснатото нарушение
ОС-Хасково назначи и изслуша СТЕ с вещо лице В.М.. Представеното заключение е
пълно, обективно и компетентно, изготвено е в рамките на поставената задача.
Поради това ХОС го възприема изцяло. А от заключението се установява, на първо
място, че част от текстовете на договора са изпълнени с шрифт с размер 11,5, а
друга част, на четирите страници от документа – с големина на знаците 11. По
този начин се установява, че при съставянето на договора и техническото
изпълнение на съдържанието му, дружеството-ищец не е изпълнило предписанието на
чл. 10 ал. 1 ЗПК, следователно процесният договор се явява нищожен на основание
чл. 22 ЗПК. Съдът следи за нищожността служебно. Така че, дори и да не е било
въведено или е било несвоевременно въведено имплицитното възражение за
недействителност от страната по делото, съдът е следвало да проследи за
спазването на императивните изисквания на ЗПК. След като не е го е сторил, това
е довело до постановяване на частично неправилно решение. Това е така, защото
на основание чл. 22 ЗПС когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.
12 ал. 1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява
недействителен.
Следващата законова разпоредба, а
именно тази на чл. 23 от ЗПК, предвижда последици от обявяването на недействителността на договора, а именно –
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по делото. Ето защо неправилно – в нарушение на материалния
закон, РС-Димитровград е осъдил Г.А. да заплати на дружеството-ищец сумата 156,
20 – възнаградителна лихва за целия процесен период. Същото се отнася и за
присъдената от първостепенния съд мораторна лихва. Доколкото договорът е
нищожен изцяло, недействителна е и уговорката за дължимост на обезщетението за
забава от датата на първата неплатена вноска. От друга страна, с оглед извода
за нищожност на договора на основание чл.
22 ЗПК, за да постави длъжника в забава, кредиторът следва да поиска
връщане на чистата сума по кредита. Към претендираната от дружеството-ищец дата
05.12.2016 година на длъжницата А. все още не е била предявена претенцията за
връщане на главницата по договора за кредит, така че тя не е била поставена в
забава. Такова искане следва да се счита направено едва с подаване на исковата
молба в съда на 20.02.2018 година. А след като не е била изпаднала в забава,
длъжницата не дължи обезщетение под формата на мораторна лихва до датата на
предявяване на иска. Поради това, решението се явява неправилно и в частта, в
която Г.А. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“, Клон
България мораторна лихва в размер на 65,82 лева.
Според настоящия съдебен състав,
създавайки санкцията за неизправност на икономически по-силната страна, уредена
в чл. 23 ЗПК, законодателят е имал предвид възнаградителната лихва, както и
мораторната, доколкото дължимостта на последната е обвързана с конкретните
клаузи по договора – н.п. падеж, начин на обявяване на предсрочната изикуемост,
респ. началният ѝ момент. За разлика от тези видове лихви, законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда се явява обезщетение за забава,
уредено в общия закон ЗЗД (чл. 86 ал. 1 ЗЗД). Би било лишено от разум и правна
логика – длъжникът, който по силата на закона е длъжен да върне главницата по
договора за кредит, да може да не изпълнява задължението си без санкция. Ето
защо обезщетението за забава от датата на предявяване на исковата претенция, в
случая от 20.02.2018 година е дължимо.
В този смисъл, решението се явява
правилно – законосъобразно и обосновано в частта, в която РС-Димитровград е
осъдил Г.А. да върне на дружеството-ищец процесния остатък от главницата по
договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда. Този извод се подкрепя от заключението на извършената при първоинстанционното разглеждане на делото
ССчЕ, заключението на която ХОС възприема изцяло. Както и от писменото
доказателство – представения във въззивното производство оригинал на договора
за кредит. Последния документ съдът цени само в частта досежно размера на
отпуснатата на ответницата главница по кредита, доколкото данните по договора кореспондират с констатациите на
вещото лице досежно счетоводните записвания при дружеството-ищец за отпуснатата
на длъжницата и усвоена от нея заемна сума.
Съобразно изводите на ХОС
относно размера на дължимата за връщане
сума, следва да бъдат редуцирани и деловодните разноски за първоинстанционното
производство, които А. следва да възстанови на ищеца.
С оглед гореизложеното, решението
(в обжалваната му част) следва да бъде отменено в частта, в която Г.А. е
осъдена да заплати на дружеството-ищец сумата 156,26 лева – възнаградителна
лихва, сумата 65,82 лева – мораторна лихва, двете за процесните периоди, както
и в частта, в която на А. са възложени сторените от дружеството-ищец деловодни
разноски – над сумата 452, 90 лева до пълния присъден размер 585 лева.
В останалата обжалвана час
решението е правилно – законосъобразно и обосновано, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото,
претенцията на въззиваемото дружество за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за производството пред ХОС се явява
частично основателна до размера на сумата 78 лева. От друга страна, доколкото
твърдението на въззивницата за нищожност на договора е прието от ХОС за основателно, сторените от
бюджета на съда деловодни разноски за експертизата, в размер на 168 лева,
следва да бъдат възложени на въззиваемото дружество.
Във въззивното производство Г.А.
е била представлявана от особен представител адв. К., която прави искане за определяне на
възнаграждение за участието ѝ в производството пред ХОС. Искането е
основателно и следва да се уважи, като възнаграждението се определи в размер на
200 лева. А с оглед изхода на делото, разноските за особения представител
следва да бъдат поделени между страните съобразно защитения интерес.
Мотивиран така съдът
Р е ш и :
ОТМЕНЯ Решение № 396/16.11.2018 година, постановено по гр.д. № 288/2018 година по описа на РС – Димитровград в частта, в която Г.А.А., с ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. “Младост 4“, „Бизнес парк София, сгр.№14, представлявано от Д.Д., възнаградителна лихва за периода от 05.11.2016г. до 05.01.2018г. в размер на 156,26 лева, мораторна лихва за периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г. в размер на 65,82 лева - по Договор за потребителски заем № *** от 31.12.2015г., както и разликата над 452, 90 лева до 585 лева- деловодни разноски за първата инстанция, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.
“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.№14, представлявано от Д..Д., против Г.А.А.,
с ЕГН **********,*** обективно съединени искове за: възнаградителна лихва за
периода от 05.11.2016г. до 05.01.2018г. в размер на 156,26 лева, мораторна
лихва за периода от 05.12.2016г. до 11.10.2017г. в размер на 65,82 лева - по
Договор за потребителски заем № *** от 31.12.2015г., както и за разликата
над 452, 90 лева до 585 лева- деловодни разноски за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останала обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.А.А.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.
“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.№14, сумата 78 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к. “Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.№14 да
заплати по сметка на Окръжен съд - Хасково сумата 100 лева – разноски на СТЕ,
извършена от бюджетните средства на ХОС.
ОСЪЖДА
Г.А.А., с ЕГН **********,*** да заплати на адв. В.К. *** сумата 155 лева
– възнаграждение на особения представител за участие във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.“, клон България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к. “Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.№14 да
заплати на адв. В.К. *** сумата 45 лева – възнаграждение на особения
представител за участие във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.