Р Е Ш Е Н И Е

 

  гр. София, 10.08.2015 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16464 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, подадена от А.К.П. срещу „З.Е.” АД, са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 55000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.01.2014 г., телесни увреждания; законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че при ПТП, настъпило на горепосочената дата, пострадала ищцата като пешеходец. ПТП настъпило с МПС „Фолксваген Пасат”, управлявано от Т.Д.Е., като вината за настъпването му била на водача. Във връзка с ПТП било образувано наказателно производство, което обаче било прекратено поради отказ на пострадалата да се търси наказателна отговорност на водача. Механизмът на настъпване на ПТП и причинените телесни увреждания са подробно описани в исковата молба, твърди се, че във връзка с описаните увреждания ищцата търпяла болки и страдания, за обезщетяването на които се предявяват настоящите искове, които са насочени срещу ответника с оглед обстоятелството, че относно управлявания от Т.Д.Е. автомобил бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП. Твърди се също, че във връзка с ПТП на ищцата било изплатено от ответника обезщетение в размер на 5000 лв., но тъй като същото е недостатъчно за репариране на причинените й вреди, се предявяват настоящите искове.   

            Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Ответникът оспорва исковете - също навежда твърдение, че е изплатил на ищцата обезщетение в размер на 5000 лв. във връзка с процесното ПТП, въпреки това първоначално оспорва причиняването на описаните в исковата молба телесни увреждания и причинната им връзка с ПТП, впоследствие признава твърдените от ищцата факти, че описаното в ИМ ПТП е било причинено от водача Т.Д.Е. като водач на застрахованото МПС „Фолксваген Пасат”, като деянието му се изразявало в удар на ищцата при пресичането й на пешеходна пътека тип зебра. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

            Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Отделени са като безспорни по делото следните обстоятелства: към момента на настъпване на ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника относно управляваното от Т.Д.Е. МПС; ПТП е причинено от водача Ефтимов, като деянието му се изразява в удар на ищцата при пресичането й на пешеходна пътека тип зебра; във връзка с ПТП ответникът е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв.

            Съобразно гореизложеното предмет на доказване от страна на ищцата са останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинените й телесни увреждания, довели до болки и страдания, интензитета на търпените болки и страдания и причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените неимуществени вреди. 

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява седното: в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на главичката на дясната малкопищялна кост; увреждане на задната кръстна връка на дясното коляно; уврждане на десния фибуларен нерв; проведено е домашно - амбулаторно лечение - от 13.01.2014 г. за около 1 година; налице са следните остатъчни явления: периферна увреда на десния фибуларен нерв; намален обем на движения на десния глезен с 10 %; намален обем на движения на дясната тазобедрена става с 10 %; увеличен обем на дясното коляно; болков синдром при по-голямо и по-продължително физическо натоварване; ишцата е претърпяла болки и страдания с по-голям интензитет по време и непосредствено след ПТП за 10-12 дни, болки с по-малък интензитет е имала и в следващия период от лечението и възстановяването си, болки изпитва и понастоящем - при по-голямо и по-продължително натоварване, при студено и влажно време; на 19.08.2014 г. ищцата е прегледана от психиатър, който установил диагноза тревожно депресивно разстройство и предписал лечение; налице е връзка между получените травматични увреждания и установените по-късно симптом на Кларк и тромбоза на артериите на долните крайници; състоянието на ищцата понастоящем е стабилизирано, счупването на главичката на малкопищялната кост е зарастнало, налице е остатьчна пареза на фибуларния нерв в дясно, за която е необходимо провеждане на лечение.

Представените по делото медицински документи – епикризи, изследвания, ЛАК и др., установяват описаните в исковата молба факти, свързани с лечението ищцата, като кореспондират и със заключението на вещото лице – медик.

От показанията на на свидетелката С. К. – майка на ищцата, съответно имаща преки впечатлния от това как й се е отразило ПТП, се установява следното: възстановителните процедури на ищцата продължили около четири месеца, като през този период майка й се грижела изцяло за нея; след това ищцата била насочена за преглед от невролог и кардиолог, тъй като имала подуване на крака и силни болки от тазобедрената става надолу, както и от психиатър, като й били изписани антидепресанти; не общувала с приятели, избягвала и телефонни обаждания вследствие на силния стрес; посещавала травматолог, който й определял дати за контролен преглед, приемала лекарствата, които й били предписани; след сваляне на лонгетата посещавала физиотерапевт за раздвижване, а след това - лечебен санаториум; към настоящия момент все още изпитвала физическа болка при изкачване на стълби, несигурност при излизане, страх при пресичане.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е частично основателен – до размера от 30000 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 55000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:

Искът е доказан по основание. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания, които са й причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от Т.Д.Е.; установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания; установи се и вината на Т.Д.Е. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оспорена, съответно не бе и оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е бил налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Т.Д.Е. МПС, сключен с ответника, съответно причинителят на вредите има качеството застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 35000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди /съответно е основателно възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: на първо място следва да се имат предвид уврежданията, които е получила ищцата, които са й причинили болки и страдания – интензивни по време и след ПТП за около 10-12 дни и с по-малък интензитет в периода на възстановяването, като и към момента ищцата изпитва болки при по-голямо и по-продължително натоварване, при студено и влажно време; следва също така да се вземе предвид, че освен болките и страданията ищцата е изпитвала и битови неудобства – за период от около 4 месеца не е била в състояние да се обслужва сама и е била обгрижвана от майка си, което безспорно е влошило качеството й на живот и се е отразило на самочувствието й; следва да се отчете също, че ПТП се е отразило и на психиката на ищцата – довело е до депресия и се е наложило лечение от психиатър; следва също така да се има предвид, че в резултат на причинените увреждания са налице и остатъчни явления /освен болковия синдром при натоварване и промяна на времето/ - периферна увреда на десния фибуларен нерв, намален обем на движенията на десния глезен с 10 %,намален обем на движенията на дясната тазобедрена става с 10 %, увеличен обем на дясното коляно.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 35000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените й  телесни увреждания. Тъй като застраховаетлят е изплатил на ищцата възнаграждение в размер на 5000 лв., искът следва да бъде уважен за посочения по-горе размер от 30000 лв.  

По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:

Съобразно гореизложеното акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен - следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а за разликата следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Искането на ищцата за присъждане на разноски е частично основателно – съразмерно с уважения размер на исковете. Ищцата е направила разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер на 4650 лв., съответно съразмерно с уважената част от исковете на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2536.36 лв.

Искането на ответника за присъждане на разноски също е частично основателно – съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претендираният размер на което е 2180 лв. Пълният размер на това възнаграждение съобразно цената на исковете и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4  Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случай на отхвърляне изцяло на исковете би бил 2180 лв. /с оглед правилата, по които се определя размера на това възнаграждение – според размерите, определени в наредбата, посочен от страната размер на възнаграждението не обвързва съда, но в случая страната претендира действително дължимия размер на възнагражднието/. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 990.90 лв.   

Воден от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „З.Е.” АД с ЕИК *******, със  седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.П., да заплати на А.К.П. с ЕГН **********, от гр. *************”, бл. ************* сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП  /13.01.2014 г./ до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.П. с ЕГН **********, от гр. *************”, бл. ************* срещу „З.Е.” АД с ЕИК *******, със  седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.П., искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП  /13.01.2014 г./ до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 30000 /тридесет хиляди/ лева до пълния му предявен размер от 55000 /петдесет и пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на ПТП /13.01.2014 г./ до окончателното плащане.               

ОСЪЖДА „З.Е.” АД с ЕИК *******, със  седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.П., да заплати на А.К.П. с ЕГН **********, от гр. *************”, бл. ************* сумата от 2536.36 лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА А.К.П. с ЕГН **********, от гр. *************”, бл. ************* да заплати на „З.Е.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.П., сумата от 990.90 лв., представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: