№ 124
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504105 по описа за 2020 година
С решение от 25.08.2020 г., по гр.д. № 11869/17 г., СГС, І-4, осъжда ЗК
„Лев Инс“ АД да заплати на А. А. А. на основание чл. 423, ал. 1 КЗ сумата от
12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
настъпило ПТП на 17.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
15.08.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата
над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. А. А., в частта, в
която е отхвърлен иска за сумата над 12 000 лв. до сумата от 25 000 лв. Сочи,
че действително е пътувал без колан, но травмите са щели да настъпят
въпреки това. Сочи, че съпричиняването следва да се отчете не в размер на
1/6, а най-много 10 %. Моли да се присъди допълнително сумата от 13 000 лв.
и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата, като подчертава, че
определения от съда принос от 60 % от страна на пострадалия е съответен на
данните по делото, а именно на заключението на експертизата, според която
при поставен колан травмите са щели да бъдат само от коланната лента, без
1
изкълчване на тазобедрената става, а тялото на пострадалия нямало до
напусне купето през панорамното стъкло. Претендира разноски.
Третото лице помагач Н. А. Д. не взема становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът А. А. А. твърди, че пътувал на предна дясна седалка в МПС и
пострадал при ПТП на 17.03.2017 г., което било предизвикано от виновно и
противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество. Твърди се, че ищецът получил
луксация на лява тазобедрена става, което е лекувано чрез закрито
наместване, без вътрешна фиксация. Това довело до обездвижване на ищеца
на легло, продължително лечение и затруднение в битов план, все още има
болки и ограничени движения. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва от 15.08.2017 г. и
разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете, по основание и размер
като прави възражение за съпричиняване, поради неизползване на колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 17.03.2017 г. е настъпило
ПТП, по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника-застраховател. Не се спори също, че при инцидента е
пострадал ищецът – пътник в процесното МПС.
Разпитана като свидетел е майката на ищеца Ф. Н. А., която разказва, че
синът й бил в болницата един месец, правили му операция, след изписването
не можел да ходи, три месеца тя го гледала у дома. Започнал да ходи с
2
патерици, все още изпитвал болки и пиел аулин. Пострадало и окото му,
нямал един зъб, рязана му била устата, той се оплаквал, че го боли и не може
да яде. Разказва, че той започнал за месец работа, но не можал да издържи и
напуснал, защото с краката не е добре. Според свидетелката, водачът на МПС
е бил пиян и е поканил синът й да пътува с него.
Приетата СМЕ е дала становище, че ищецът е получил при ПТП
травматично изкълчване на лявата тазобедрена става с отделили се костни
фрагменти от главата на бедрената кост и вътреставно, разкъсно-контузни
рани на лицето и главата, контузия на гърдите и корема. Травмата е
характеризирана като тежка по вид, често водеща до бързо образуване на
артрозни изменения с последващи периодично явяващи се болки и
ограничения на движението на тазобедрената става. Според вида на
полученото изкълчване е прието, че ищецът е пътувал на предна, дясна
седалка до шофьора без обезопасителен колан. При челния удар тялото на
ищеца внезапно се е изместило в предна посока, като лявото коляно се е
ударило в арматурното табло и това е довел до "аддукционно движение" на
левия крак навътре, респ. до изкълчване на лявата бедрена става (излизане на
главата на бедрената кост от тазобедрената ямка на таза). След това тялото на
ищеца е преминало през предното панорамно стъкло, вследствие, на което той
е получил множествени порезни наранявания в областта на лицето и главата.
Затруднението на движенията на левия долен крайник е било за срок от 5
месеца. Първоначално ставата е била наместена и пациентът е бил поставен
на екстензия, но в последствие е опериран за наместване на изкълчването.
Четири месеца след изписване е било забранено стъпване на ляв крак. През
целия период на възстановяване и лечение са търпени болки и страдания, с
интензивен характер (по силни от колкото при счупване – разяснения в о.з. –
л. 114) за времето през първите 3-4 месеца и при започване на рехабилитация.
През първите 4 месеца ищецът се е придвижвал с патерици, без да стъпва на
ляв крак, което е довело до значителни затруднения при обслужване в
ежедневието и при придвижване. Понастоящем движението е с накуцваща
походка, с болки при промяна на времето, обемът на движенията е трайно
намален и при отвеждане в страни с 15 градуса. Наред с изкълчването на
тазобедрена става е установено наличие на вътреставни костни фрагменти,
което е лош прогностичен белег. Посочено е, че след 4-5 години болките в
3
ставата ще зачестят поради начеваща коксартроза, движенията ще намалят
обема и силата си, като не са изключени някои реконструктивни операции на
ставата и евентуално ендопротезиране. Прието е, че ако ищецът бе пътувал с
обезопасителен колан към момента на ПТП е щял да има увреждания в
областта на гърдите от колана, но нямаше да получи процесната тазова увреда
и тялото му нямаше да напусне автомобилното купе през предното панорамно
стъкло и да изпадне от него.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размер на
обезщетението, респ. приноса от пострадалия, като няма разногласия по
въпроса, че пътникът е бил без поставен колан.
Настоящият състав прием, че в резултат на инцидента ищецът (32 г.) е
получил тежка травма на лява тазобедрена става, която е предизвикала силни
болки (повече от колкото при фрактура на крайник), в продължителен период
от време, увредила е походката трайно, създала е неблагоприятна прогноза за
в бъдеще с оглед очаквани усложнения (които понастоящем не са настъпили
и не следва да се отчитат). Освен провокираните затруднения в битов план
относно обслужване (данни за това има в показанията на майката на ищеца,
която твърди, че го гледала 3 месеца), се установява, че ищецът е имал
затруднения в придвижването, наложило се е използване на помощни
средства, а възможността за упражняване на трудова дейност също е силно
ограничена. Тези факти водят до извода, че претърпяната травма е влошила
цялостно качеството на живот на пострадалото лице. Ето защо съдът намира,
че цялостното обезщетение дължимо в конкретния случай (с оглед момента
на ПТП – 2017 г., практиката на съдилищата, лимитите, обществено
икономическите условия, възрастта на лицето) следва да се определи в общ
размер на 40 000 лв. Този размер обаче следва да бъде редуциран, тъй като
безспорно по делото е, че пострадалият не е пътувал с колан и това е създало
реални условия за настъпване на претърпените от него физически
увреждания. Практиката на съдилищата приема, че в типичните случаи
водачът на МПС носи отговорност за настъпването на инцидент в по-голяма
степен от пътникът, пътувал без поставен колан. Предвид конкретните данни
4
по делото настоящият състав приема, че процентът на принос следва да е в
размер на 30 %. В този смисъл след приспадане за реално претърпените
травми на ищеца се следва сумата от 28 000 лв. Предвид факта, че първата
инстанция е присъдила 12 000 лв., остатъкът от 16 000 лв. може да бъде
получен от пострадалия. Последният обаче претендира с въззивната жалба
само допълнително сумата от 13 000 лв., и с оглед диспозитивното начало
именно тя следва да бъде присъдена.
Поради казаното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която на А. А. е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до сумата от 25 000 лв.
В останалата част по иска решението е влязло в сила. Решението следва да се
отмени и в частта, в която в полза на застрахователя са присъдени разноски
над сумата от 276, 66 лв. Застрахователят дължи на бюджета на съда още 183,
33 лв. за експертиза и сумите от 520 лв. и 260 лв. като такси. В полза на адв.
Д. следва да се заплати възнаграждение от 708 лв. за първата инстанция и 572
лв. - за втората.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.08.2020 г., по гр.д. № 11869/17 г., СГС, І-4, в
частта, в която се отхвърля иска на А. А. А. срещу ЗК „Лев Инс“ АД с
правно основание чл. 423, ал. 1 КЗ за сумата над 12 000 лв. до сумата от
25 000 лв., както и в частта, в която в полза на ЗК „Лев Инс“ АД са
присъдени разноски над сумата от 276,66 лв. до сумата от 360 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОСЪДЖА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А. А. А. на основание чл. 423,
ал. 1 КЗ допълнително сумата от 13 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на 17.03.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 15.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Й. Д. сумата общо от
1280 лв. на основание чл. 38 ЗА.
5
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на САС такси и
разноски в размер на 963,33 лв. общо.
Решението е постановено при участието на Н. А. Д. като трето лице
помагач на страната на застрахователя.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6