№ 1124
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.
Образувано е по жалба на СВ. АНДР. Н. от гр. Варна, длъжник по изпълнението,
подадена чрез процесуален представител, срещу разпореждане от дата 29.04.2021 год. на
ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на действие района на ОС-Варна, по изп. дело
№ 20218920400468 от дата 29.04.2021 год., с което е постановен отказ да бъде прекратено
изпълнителното дело по молбата на длъжника СВ. АНДР. Н. с вх. № 16748/27.04.2021 год.
по рег. на ЧСИ Христо Георгиев.
В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваният отказ е незаконосъобразен.
Неправилно е прието, че не е налице предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателката твърди, че с молба от
19.06.2017 год. взискателят „Обединена българска банка“ ББ“ АД , със седалище гр. София е
поискал извършване на изп. действия – опис, оценка и публична продан на недвижим имот.
В двугодишния период, считано от 19.06.2017 год., взизкателят не е искал извършване на
изпълнителни действия против длъжниците по изп. дело, нито такива са извършвани от
съдебния изпълнител, поради което и изпълнителното дело следва да се счита прекратено по
право в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата на взискателя от 30.01.2020 год., с
която същият е поискал извършване на нова публична продан върху имот на длъжниците е
подадена след изтичането на двугодишния срок, изтекъл според жалбоподателката на
19.06.2019 год., поради което и цитираната молба е без правна стойност. Навежда, че
молбата на взискателя от дата 07.12.2017 год. не е молба за извършване на изпълнително
действие и не прекъсва давността за принудително изпълнение, а е молба за присъединяване
по делото на друго лице. Според изложеното в жалбата, дори и да се приеме, че молбата на
взискателя от 07.12.2017 год. е молба за извършване на изпълнителни действия, то пак би
настъпила перемпция на дата 07.12.2019 год. Излага също, че перемпцията по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК е настъпила дори и още по – рано, а именно – на дата 03.02.2016 год. – две години
след като длъжникът С.Н. е получила поканата за доброволно изпълнение. Аргумент за това
е и становището на ЧСИ Н. Денчева по изп. дело № 2211/2015 год., според което „по
изпълнителното дело не са извършвани реални изпълнителни действия от образуването му
1
до 19.12.2018 год.“.
Отправено е искане за отмяна на отказа на ЧСИ от 29.04.2021 год.
В писмени възражения взискателят, по чиято молба е образувано изпълнителното
производство – „Обединена Българска банка“ АД, със седалище гр. София, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без
уважение. Претендира присъждане на разноски.
В писмено становище другият длъжник по изпълнителното дело – В. С. Д., счита
жалбата за основателна.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Христо Георгиев счита жалбата за
неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Изпълнителното производство е образувано на 21.11.2013 год. като изп. дело под №
20137150400478 год. по описа на ЧСИ М. Пашова с рег. № 715, по молба на взискателя
„Обединена Българска банка“ АД, със седалище гр. София от дата 21.11.2013 год. и въз
основа на приложен изпълнителен лист от 31.10.2013 год., изд. по ч. гр. дело № 15417/2013
год. на РС-Варна, с който длъжниците В. С. Д. и СВ. АНДР. Н. – Д.а, са осъдени да заплатят
солидарно на банката посочени в изп. лист суми. С молбата взискателя е поискал
изпълнението да се насочи върху ипотекиран в негова полза за обезпечение на вземането му
по изпълнителния лист имот – апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала № 42,
собственост на длъжниците, както и върху вземанията на длъжниците за трудови
възнаграждения. Впоследствие делото е преобразувано под № 20158070402211 по описа на
ЧСИ Н. Денчева с рег. № 807.
С молба от 31.08.2015 год. взискателят „Обединена Българска банка“ АД, със
седалище гр. София е поискал извършване на изпълнителни действия – изпълнение върху
вземанията на длъжниците за трудови възнаграждения, поискал е и да се продължат
започнатите до момента изпълнителни действия, вкл. е поискал и изпълнение върху
ипотекирания в полза на банката имот - апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала № 42.
С молба от 19.06.2017 год. взискателят „Обединена Българска банка“ АД, със
седалище гр. София е поискал извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан
на ипотекирания в полза на банката имот – апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала №
42.
С молба с вх. № 13141/07.12.2017 год. (л. 297-298 от изп. дело № 20137150400478 год.,
преобразувано под № 20158070402211 по описа на ЧСИ Н. Денчева с рег. № 807)
взискателят „Обединена Българска банка“ АД, със седалище гр. София е представил
изпълнителен лист от 16.06.2017 год., издаден по т. д. № 242/2016 год. на ОС-Варна, с
който длъжникът В. С. Д. е осъден да заплати в полза на банката посочени в изп. лист суми.
С молбата взискателят е поискал и изпълнението да се насочи върху ипотекирания в негова
полза имот – апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала № 42, която ипотека обезпечава
изпълнение на задължението на двамата длъжници – В.Д. и С.Н. към взискателя, като се
извърши опис на имота и същият да се изнесе на публична продан.
На 05.07.2019 год. е извършен опис на ипотекирания в полза на банката имот –
апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала № 42 и същият е изнесен на публична продан
за времето от 18.11.2019 год. до 18.12.2019 год., съгласно отразяването в протокола за опис
от дата 05.07.2019 год. Публичната продан е била спряна от ЧСИ Н. Денчева, вероятно по
искане на взискателя, но подобно искане в изп. дело настоящият състав не установи да е
налично.
2
На 20.12.2019 год. отново е насрочена публична продан на ипотекирания имот за
времето от 27.12.2019 год. до 27.01.2021 год., обявена за нестанала поради неявяване на
купувачи.
С молби от 30.01.2020 год. и от 03.11.2020 год., подадени на основание чл. 494, ал. 1
ГПК, взискателят „Обединена Българска банка“ АД, със седалище гр. София е поискал
извършване на нова продан на ипотекирания в негова полза имот, описан по – горе.
С молба от 04.01.2021 год., на основание чл. 494, ал. 2 ГПК взискателят „Обединена
Българска банка“ АД, със седалище гр. София е поискал определяне на нова начална цена и
извършване на публична продан на ипотекирания имот, описан по – горе.
С молба от 02.03.2021 год., на основание чл. 494, ал. 1 ГПК взискателят „Обединена
Българска банка“ АД, със седалище гр. София отново е поискал извършване на нова продан
на ипотекирания имот, описан по – горе.
По молба на взискателя от 02.03.2021 год. изпълнителното дело № 20158070402211 по
описа на ЧСИ Н. Денчева с рег. № 807 е прехвърлено на ЧСИ Христо Георгиев за
продължаване на принудителното изпълнение против длъжниците и на 12.03.2021 год. е
образувано под № 20218920400468 по описа на ЧСИ Хр. Георгиев.
С молба от 29.03.2021 год.взискателят е поискал извършване на опис и продажба на
секвестируемите движими вещи на длъжника СВ. АНДР. Н., намиращи се в жилището и в
́
гр. Варна, ул. Кавала № 42.
На 27.04.2021 год. длъжникът СВ. АНДР. Н. е депозирала искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С разпореждане от 29.04.2021 год. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното
производство.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В изпълнителното производство взискателят е този, който трябва да поддържа
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършване на изпълнителните действия за осъществане на посочения изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество за пазене на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и др. под.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, а също и да иска прилагането на нови
изпълнителни способи. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява – чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата за закона, а постановлението на съдебния изпълнител
има декларативно действие – то само констатира настъпилото по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под
изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е.,
действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко
3
насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на
пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни.
Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с
обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на
длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1
съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като
постановлението за прекратяване влезе в сила.
Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл.
433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с
обратна сила на вече извършените такива. Изпълнително действие, извършено след изтичане
на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално незаконосъобразно и няма
никаква процесуална стойност. Като изключение в чл. 433, ал. 4 ГПК е предвидено
запазване на правата на третите лица, придобити преди това, въз основа на изпълнителните
действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на
съдебния изпълнител – чл. 433, ал. 4 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид запазване на
правата, придобити в резултат на изпълнителни действия, извършени преди настъпването на
основанието за прекратяване; в случая на прекратяване на изп. производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК това са правата, придобити в резултат на изпълнителни действия,
извършени преди изтичането на двугодишния срок, а не преди постановлението на ЧСИ за
прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В случая от анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства се
налага извода, че фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен.
Взискателят своевременно, преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
искал извършване на изпълнителни действия за осребряване на имуществото на длъжниците
с оглед удовлетворяване на вземанията му и ЧСИ е извършвал изпълнителни действия, с
които давността за принудително изпълнение е била прекъсвана и е започвала да тече нова
давност.
Доводите в жалбата, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпила на дата
03.02.2016 год. – две години след като длъжникът С.Н. е получила поканата за доброволно
изпълнение, са неоснователни.
След образуването на дата 21.11.2013 год. на изпълнителното дело, давността за
принудително изпълнение е прекъсната с молбата от 31.08.2015 год., с която взискателят е
поискал извършване на изпълнителни действия върху вземанията на длъжниците и върху
ипотекирания за обезпечение на вземането му имот в гр. Варна, при което и от 31.08.2015
год е започнала да тече нова давност, която към дата 03.02.2016 год. не е изтекла. Давността
за принудително изпълнение е прекъсната с молбата на взискателя от 19.06.2017 год., с
която той е поискал извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на
ипотекирания в негова полза имот – апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала № 42 и от
19.06.2017 год. е започнала да тече нова давност. С молбата на взискателя от 07.12.2017 год.
давността за принудително изпълнение отново е прекъсната и от 07.12.2017 год. е започнала
да тече нова давност. Доводите в жалбата, че молбата от 071.2.2017 год. не е молба за
извършване на изпълнително действие и не прекъсва давността за принудително
изпълнение, а е молба за присъединяване по делото на друго лице (друг длъжник),
настоящият състав намира за неоснователни. Видно е от обсъжданата молба, че освен
присъединяване на изп. лист против длъжника В. Д., взискателят е поискал и изпълнение
върху ипотекирания в полза на банката имот – апартамент (мезонет) в гр. Варна, ул. Кавала
№ 42, чрез извършване на опис на имота и изнасянето му на публична продан.
Доводите в жалбата, че давността за принудително изпълнение е изтекла на
07.12.2019 год., също са неоснователни, доколкото на дата 05.07.2019 год. е извършен опис
на ипотекирания в полза на банката имот, описан по – горе. С извършването на описа на
4
дата 05.07.2019 год. е прекъсната и давността за принудително изпълнение и от 05.07.2019
год. е започнала да тече нова давност. Същата е прекъсната на дата 20.12.2019 год., когато
отново е била насрочена публична продан на ипотекирания имот за времето от 27.12.2019
год. до 27.01.2021 год., обявена впоследствие за нестанала поради неявяване на купувачи. С
молбите на взискателя съответно от дати 30.01.2020 год.; 03.11.2020 год.; 04.01.2021 год. и
02.03.2021 год. давността за принудително изпълнение е била прекъсвана и е започвала да
тече нова давност.
От изложеното е видно, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществена.
Взискателят своевременно, преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
искал извършване на изпълнителни действия за осребряване на имуществото на длъжниците
с оглед удовлетворяване на вземанията му и ЧСИ е извършвал изпълнителни действия, с
които давността за принудително изпълнение е била прекъсвана и е започвала да тече нова
давност.
В обобщение жалбата на длъжника Светлана Андреева Н. от гр. Варна срещу
разпореждането от дата 29.04.2021 год. на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на
действие района на ОС-Варна по изп. дело № 20218920400468 от дата 29.04.2021 год., с
което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното дело по молбата на длъжника
СВ. АНДР. Н. с вх. № 16748/27.04.2021 год. по рег. на ЧСИ Христо Георгиев е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в полза на ответника по жалбата – взискателят „Обединена Българска Банка“ АД,
със седалище гр. София следва да се присъдят разноски за настоящото производство в
размер на 120 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 17899/13.05.2021 год. по рег. на ЧСИ Христо
Георгиев с рег. № 892, подадена от СВ. АНДР. Н. от гр. Варна, длъжник по изпълнението,
чрез процесуален представител, срещу Разпореждане от дата 29.04.2021 год. на ЧСИ Христо
Георгиев с рег. № 892, с район на действие района на ОС-Варна по изп. дело №
20218920400468, с което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното дело по
молбата на длъжника СВ. АНДР. Н. с вх. № 16748/27.04.2021 год. по рег. на ЧСИ Христо
Георгиев;
ОСЪЖДА СВ. АНДР. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Кавала № 42, ет. 4, ап. 10
5
да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) – разноски за настоящото производство,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на
действие района на ОС-Варна, за прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6