№ 27734
гр. София, 26.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110114235 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е образувано пред СРС , след Определение №
2451/19.02.25 г. по гр. д. № 21740/2024 г. по описа на РС - Пловдив. С посоченото по-горе
определение РС-Пловдив е прекратил производството по гр. д. № 21740/2024 г . по описа на
същия и на основание чл. 105, вр. с чл. 119, ал.3 ГПК и чл. 118, ал.2 ГПК е изпратил делото
по подсъдност на СРС. В мотивите на определението съдът е приел, че доколкото искът по
чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД е основан на твърдения за липса на правоотношения между
страните, а не за наличие на правна сделка страдаща от порок, не може да се приеме, че
искът е предявен от ищеца в качеството му на потребител и е прието за основателно
направеното в срок от ответника възражение за местна подсъдност.
Настоящият съд приема, че не е местно компетентен да се произнесе по исковата
молба.
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 лева, предявена частично от 4495,39
лева, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. С отговора на
исковата молба ответникът прави възражение за местна подсъдност на иска с оглед
седалището му, както и че исковата молба е бланкетна с оглед твърденията за
недействителни множество договори за парични заеми , сключени с БНП Париба Пърсънъл
Файненс, чийто правоприемник е ответника по делото.
Видно от извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца към
датата на предявяване на иска същите са в гр. Пловдив.
Според чл. 113 ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по
постоянния. Касае се за специална изборна местна подсъдност, за която съдът следи
служебно, в случай че ищецът се е позовал на ползването й в исковата молба. В настоящия
случай такова изрично позоваване е налице, доколкото в исковата молба ищецът изрично
1
сочи, че на основание чл. 113 ГПК предявява иска по неговия настоящ адрес.
Предявеният иск по чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД е свързан с облигационни отношения
между страните по договор, по който ищецът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР
на Закона за защита на потребителите.
Районен съд гр. Пловдив неправилно е интерпретирал твърденията в исковата молба,
като е приел, че ищецът основава иска си на липса на облигационни отношения между
страните. При конкретните твърдения в исковата молба ищецът сочи възникване на
облигационни отношения между страните по множество договори за кредит, поради което е
извършил процесното плащане, а твърденията му за липса на основание за това следват
следната логическа и хронологична последователност - че договорите са нищожни,
евентуално за недължимост поради тяхното прекратяване. Тук следва да се отбележи, че
самият факт на прекратяване на облигационната връзка не представлява правопогасяващо
обстоятелство, при надлежно възникнал дълг по договор за кредит и в тази връзка
твърденията в исковата молба се явяват неясни.
При това положение спорът е потребителски. Следователно важи правилото на
чл.113 ГПК. Местно компетентен е съдът по настоящия и постоянен адрес на потребителя.
При служебно извършена справка в НБД съдът установи, че ищецът има постоянен и
настоящ адрес в гр. Пловдив. Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г., бр. 100/2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по
постоянния. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на
икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с
насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за
потребителя съд).В настоящия случай, безспорно източниците на облигационни
правоотношения са от договор за кредит, като същият е с характер на потребителски
договор, а страната по него е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.) - ищецът е кредитополучател - физическо
лице, а кредиторът е търговска банка - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Доколкото
предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената места
подсъдност по чл. 113 ГПК. Аргументи в този смисъл са изложени и в Определение №
547/23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 117/12.03.2018 г.
по ч. гр. д. № 821/2018 г. на ВКС, IV ГО и др.
Следва и да се посочи, че потребителят не губи това си качество, когато се позовава
или претендира последиците, включително обезщетение по повод претърпени материални и
нематериални вреди, от нищожност (унищожаемост) на отделни клаузи от договора или на
целия договор. Както е прието в определение № 160/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1101/2017 г. на ВКС, IV ГО, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност не губи качеството си потребител, когато търси защита на
правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или
последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права
2
извън основанията по съответния специален закон.
Съгласно чл. 119. ал. 3 ГПК. съдът следи служебно за спазване на местната
подсъдност по чл. 113 ГПК, именно защото специалната подсъдност е предвидена в защита
на потребителите - да им бъде осигурен най-близкият териториално съд. Все поради
предоставената засилена закрила на страната потребител, с изменената редакция на
разпоредбата на чл. 113 ГПК. ДВ, бр. 65 от 2018 г. е предвидена възможност съдът служебно
да следи за спазването на тази местна подсъдност, като проявна форма на принципа за
широка материално и процесуалноправна защита на потребителя в съответствие с
изискванията на европейското право.Ето защо на основание чл.113 ГПК делото следва да се
гледа от РС -
Пловдив. Настоящият съд приема, че не е компетентен за разгледа спора, който е изпратен от
РС - Пловдив, който също е приел, че не е компетентен. Налице е спор за подсъдност по
смисъла на чл.122 ГПК.
Съгласно чл.118, ал.1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело
му е подсъдно. На основание разпоредбата на чл. 118, ал.1 , и на основание чл. 122, ал.1,
предл.2 ГПК.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14235/2025 г. по описа на СРС.
ПОВДИГА спор за местна подсъдност по настоящото дело между Районен съд -
Пловдив и СРС, на основание чл.122 ГПК.
ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за произнасяне по спора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3