О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
1228 Година 2017, 12 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен
граждански състав, на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. СИЯНА ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 722 по описа за
2017г. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК.
Образувано е по искане на Община Несебър
с адрес в гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10 за спиране на производството по в. гр.
дело № 722/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас до приключване на
производството по гр. дело № 13555/2015г. по описа на Софийски градски съд с
влязло в сила решение. Искането е направено във въззивната жалба и се поддържа
в съдебно заседание от процесуалния представител на общината. Основава се на
твърдение за преюдициалност на двете дела – по първото дело се претендира
обезщетение по чл.200 от КТ, а по второто – обезщетение по чл.226 от КЗ. И
двете претенции според въззивната страна се основата на един правопораждащ
юридически факт, поради което от обезщетението по настоящото дело трябва да се
приспадне размера на присъденото обезщетение по преждеобразуваното гражданско
дело № 13555/2015г. на
СГС.
Въззиваемата страна – М.Ф.П. се
противопоставя на искането в отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание
чрез адвокат Д.. Твърди,че предметът на гр. д. № 13555/2014г. по описа на СГС е
претенцията на П. за обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, а предметът на настоящото производство е
претенцията на П. за обезщетение по чл.200 от КТ. Поради това, намира, че не
съществува връзка на обусловеност между делата.
Като взе предвид твърденията на
странитеи събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд –
Несебър е образувано по искова молба на М.Ф.П. *** с правно основание чл.200 от КТ, вр. с чл.45, вр. с чл.86, вр. с чл.52 от ЗЗД. Претендира се осъждане на
общината за сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на
Филчо Янчев – баща на ищцата, който е загинал при трудова злополука по време на
изпълнение на служебните си задължения по трудов договор, сключен с Община
Несебър. В хода на делото е установено, че ищцата П. е получила обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД в размер на 70 000 лева и е осъдила дружеството за
сумата от 30 000 лева по гр. дело № 13555/2015г. на СГС. Решението по това
дело е обжалвано пред Апелативен съд – София, където е образувано в. гр. д. №
926/2017г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. В конкретния случай е безспорно установено, че бащата на М.П., Филчо
Великов Янчев е починал в резултат на трудова злополука – пътно-транспортно
произшествие при изпълнение на трудовите му функции по сметосъбиране в
гр.Обзор, Община Несебър. Безспорно е установено също, че П. е обезщетена за
неимуществените вреди от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД в размер на 70 000
лева, а за разликата до претендирания от нея общ размер на вредите от
120 000 лева е образувано гр. дело № 13555/2015г. в СГС, респ. в. гр.д.
926/2017г. в САС. С решение по гр.д. № 13555/2015г. на СГС е присъдена сумата
от 30 000 лева. През 2016г. П. предявява претенцията си за обезщетяване по
чл.200, ал.1 от КТ срещу Община Несебър, която е била работодател на баща й по
сключения с него трудов договор. При тези фактически данни, спорният въпрос е
обусловено ли е решението по настоящото дело от решението на съда по гр. дело №
№ 13555/2015г. в СГС, респ. в. гр.д. 926/2017г. в САС. Отговорът на този въпрос
е положителен и се извежда от нормата на чл.200, ал.4 от Кодекса на труда .
Според правилото на цитираната
разпоредба дължимото от работодателя обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и
служителите. В конкретния случай, присъденото на П. обезщетение следва да се
приспадне от обезщетението по настоящото дело, както по аргумент от нормата на
чл.200, ал.4 от КТ, така и от принципа за еднократност на обезщетението за едни
и същи вреди. Фактите, при които е настъпил инцидента, предопределят
възможността на пострадалата да ангажира отговорността за обезвреда на три
групи лица на различно основание – работодателят на нейния баща Янчев – Община
Несебър, деликвентът и застрахователят. Всички тези лица, обаче носят отговорност
за едни и същи вреди и за П. е налице възможност да избере от кой от тях да ги
търси. Поради това, решението по гр. дело № 13555/2015г. на СГС, респ. по
в.гр.д. № 926/2017г. на САС се явява преюдициално и развитието на настоящото
производство трябва да се преустанови да стабилизирането му.
По изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,Vвъззивен
сътав,
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по в.гр.д. №
722/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас до влизане в сила на решението по
гр.д.№ 13555/2015г. по описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен
съд – Бургас.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.