Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 07.10.2019                   Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На седемнадесети септември                                      Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2103 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „МОМИНА КРЕПОСТ” АД,  гр.Велико Търново твърди в исковата си молба, че през 2017 г. продал стоки - медицински изделия на ответното дружество „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович" АД, за което били издадени фактури, както следва: фактура № **********/ 02.08.2017 г. на стойност 2928.83 лв.; фактура № **********/31.08/2017 г. на стойност 6010.66 лв.; фактура № **********/02.10.2017 г. на стойност 6018.14 лв.; фактура № **********/02.1 1/2017 г. на стойност 5796.65 лв.; фактура № **********/02.11.2017 г. на стойност 18.00 лв; фактура № 00001500022/06 06.2017 г. на стойност 12.00 лв. Купувачът по тези фактури следвало да заплати доставената стока на датата на издаване на цитираните счетоводни документи. На 20.04.2018 г. „Момина крепост" АД изпратило на ответника „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович" АД покана за доброволно изпълнение, но поради липса на такова за ищеца възникнал интерес от предявяване на правата си по съдебен ред. На 15.02.2019 г. на основание чл. 410 от ГПК „Момина крепост" АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, в качеството си на кредитор срещу длъжника „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович" АД, с цел събиране на паричното вземане. С разпореждане от 19.02.2019 г. в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение № 582/19.02.2019 г. Срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 961/2019 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора било подадено възражение. По делото е постъпила допълнителна молба от ищеца, в която твърди, че продал стоки - медицински изделия на ответника УМБАА „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, като продажбите били оформени чрез съставени за целта фактури: Фактура № **********/ 02.08.2017 г. на стойност 4997.40 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 02.08.2017 г., по която фактура ответното дружество на 01.11.2017 г. направило частично плащане, като остатъкът на неизплатеното задължение бил в размер на 2928.83 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 03.08.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на 456.42 лв. По фактура № **********/31.08.2017 г. на стойност 6010.66 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 31.08.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 6010.65 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 31.08.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на 889.90 лв. По фактура № **********/02.10 2017 г. на стойност 6018.14 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 02.10.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 6018.14 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 02.10.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на 837.53 лв. По фактура № **********/02.11.2017 г. на стойност 5796.65 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 02.11.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 5796.65 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 02.11.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на 756.78 лв. По фактура № **********/02.11.2017 г. на стойност 18.00 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 02.11.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 18.00 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 02.11.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на 2.36 лв. По фактура № 00001500022/06.06.2017 г. на стойност 12.00 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 06.06.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 12.00 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 06.06.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на 2.05 лв. С оглед на това, че ответното дружество не заплатило задълженията си по изброените по-горе 6 бр. фактури, моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович" АД, съществуването на парично задължение спрямо него като кредитор по фактури както следва: по фактура № **********/ 02.08.2017 г. парично задължение в размер на 2928.83- лв. - главница; по фактура № **********/31.08.2017 г. парично задължение в размер на 6010.66 лв. - главница; по фактура № **********/02.10.2017 г. парично задължение в размер на 6018.14 лв. - главница; по фактура No **********/02.11.2017 г. парично задължение в размер на 5796.65 лв. - главница; по фактура № **********/02.11.2017 г. парично задължение в размер на 18.00 лв.- главница; по фактура № 00001500022/06.06.2017 г. парично задължение в размер на 12.00 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение както следва: лихва в размер на 456.42 лв. / върху просрочена главница в размер на 2928.83 лв. по ф-ра № **********/02.082017 г.; лихва в размер на 839.90 лв. върху просрочена главница в размер на 6010.66 лв. по ф-ра № **********/31.08.2017 г.; лихва в размер на 837.53 лв. върху просрочена главница в размер на 6018.14 лв. по ф-ра № **********/02.10.2017 г.; лихва в размер на 756.78 лв. върху просрочена главница в размер на 5796.65 лв. по ф-ра № **********/02.11.2017 г.; лихва в размер на 2.36 лв. върху просрочена главница в размер на 18 лв. по ф-ра № **********/02.11.2017 г.; лихва в размер на 2.05 лв. върху просрочена главница в размер на 12 лв. по ф-ра № **********/06.06.2017 г.

Ответникът "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора оспорва изцяло предявения иск. Заявява, че не дължи заплащане на претендираната сума, като оспорва твърдението, че е получил описаните във фактурата стоки. Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвало извършването на доставка и наличието на реална сделка. Счетоводните записвания не били правопораждащ факт. Същите се извършвали на база първични документи, даващи основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно признание на дълг. От съществено значение за дължимостта на претендираните суми било дали е налице изпълнение на задълженията на страните по сделката, а именно извършването на реална доставка. Счита, че след като не дължи заплащане на главницата, то не дължи и заплащане на претендираната мораторна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 961/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 582/19.02.2019 г. за сумата 20784.28 лева  за главница от неплатено задължение по фактури № **********/02.08.2017г.;  № **********/31.08.2017г., № **********/02.10.2017г., № **********/02.11.2017г., № **********/02.11.2017г. и № 00001500022/06.06.2017г., във връзка с  доставка  на готова продукция – медицински изделия, произведени от заявителя, с 2945.04 лева – мораторна лихва от 03.08.2017г. до 14.02.2019г. и законната лихва от 18.02.2019 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира на основание чл.327 ТЗ вземания, представляващи незаплатена продажна цена за доставени медицински медицински изделия по представените по 6 бр. фактури както следва: фактура № **********/02.08.2017г. – с остатъчна стойност 2928,83 лв.;  фактура № **********/31.08.2017г. - на стойност 6010,66 лв., фактура № **********/02.10.2017г. – на стойност 6018,14 лв., фактура № **********/02.11.2017г. – на стойност 5796,65 лв., фактура № **********/02.11.2017г. – на стойност 18 лв. и фактура № 00001500022/06.06.2017г. – на стойност 12 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че процесните фактури, с изключение на фактура № 00001500022/06.06.2017г., са отразени в счетоводството на ответника и са включени в дневника за покупки на болницата. При извършената проверка от вещото лице са установени две плащания по банков път: на 01.11.2017 г., с което е разплатено част от задължението по фактура № **********/02.08.2017г. в размер на 68,57 лв. и на 22.06.2018 г. в размер на 2000 лв. по същата фактура. По счетоводни записвания при ответника остават дължими следните суми: по фактура № **********/02.08.2017г. – 2910,84 лв.;  по фактура № **********/31.08.2017г. - 6010,66 лв., по фактура № **********/02.10.2017г. – 6018,14 лв., по фактура № **********/02.11.2017г. – 5796,65 лв., по фактура № **********/02.11.2017г. – 18 лв.. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото. 

Следва да се отбележи, че самото отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл решение  № 42/19.04.2010 г. по гр.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение № 46/27.03.2009 г.  по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о., ТК на ВКС и др./. Що се отнася до фактура № 00001500022/06.06.2017г., която не осчетоводена от ответника, същата има за предмет „Транспортни разходи“ и не обективира доставка на стоки - медицински изделия, както се твърди в исковата молба. От фактурата не става ясно за какво са тези разходи и защо ответникът дължи заплащането им. Самата фактура не е подписана от представител на ответно дружество и не е отразена в счетоводството му. Следователно по делото липсват доказателства за възникнало в правната сфера на ответника задължение в размер на 12 лв. по посочената фактура.

С оглед на това съдът намира, че е налице неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на продажна цена както следва: за сумата 2910,84 лева по фактура № **********/02.08.2017г., за сумата 6010,66 лева по фактура № **********/31.08.2017г., за сумата 6018,14 лева по фактура № **********/02.10.2017г., за сумата 5796,65 лева по фактура № **********/02.11.2017г. и за сумата 18 лева по фактура № **********/02.11.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно посочения във фактурите падеж ответникът е изпаднал в забава в деня на издаване на всяка от фактурите. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан претендираният в заповедното производство размер на лихвата за забава по фактури № **********/31.08.2017г., № **********/02.10.2017г., № **********/02.11.2017г., № **********/02.11.2017г. и до размера на 453,64 лв. по фактура № **********/02.08.2017г. Предвид недължимостта на главното вземане по фактура № 00001500022/06.06.2017г. недължимо се явява и акцесорното вземане за мораторна лихва по същата фактура в размер на 2,05 лв.

По изложените съображения съдът намира, че  предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен, като  се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 2910,84 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.08.2017г., с 453,64  лева мораторна лихва от 03.08.2017 г. до 14.02.2019 г.;  сумата 6010,66 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/31.08.2017г., с 889,90 лева мораторна лихва от 31.08.2017 г. до 14.02.2019 г.; сумата 6018,14 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.10.2017г., с 837,53 лева мораторна лихва от 02.10.2017 г. до 14.02.2019 г.; сумата 5796,65 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.11.2017г., с 756,78 лева мораторна лихва от 02.11.2017 г. до 14.02.2019 г.; сумата 18 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.11.2017г. с 2,36 лева мораторна лихва от 02.11.2017 г. до 14.02.2019 г. и законната лихва от 18.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 582/19.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 961/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. Искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 582/19.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 961/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд за незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.08.2017г. – в останалата част до претендирания размер 2928,83 лева, за мораторна лихва за вземането по фактура № **********/02.08.2017г. от 03.08.2017 г. до 14.02.2019 г. – в останалата част до претендирания размер 456,42 лева, за сумата 12 лева за незаплатена продажна цена по фактура № 00001500022/06.06.2017г. и за сумата 2,05 лева мораторна лихва по фактура № 00001500022/06.06.2017г. от 06.06.2017 г. до 14.02.2019 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца съобразно уважената част от исковете направените разноски в заповедното производство в размер на 1097,98 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в настоящото производство в размер на 1347,61 лв., представляващи  адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, съществуването на вземането на „МОМИНА КРЕПОСТ” АД,  гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ 23, ЕИК *********, представлявано от Емануил Д. Цветков, сумата 2910,84 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.08.2017г., с 453,64  лева мораторна лихва от 03.08.2017 г. до 14.02.2019 г.;  сумата 6010,66 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/31.08.2017г., с 889,90 лева мораторна лихва от 31.08.2017 г. до 14.02.2019 г.; сумата 6018,14 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.10.2017г., с 837,53 лева мораторна лихва от 02.10.2017 г. до 14.02.2019 г.; сумата 5796,65 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.11.2017г., с 756,78 лева мораторна лихва от 02.11.2017 г. до 14.02.2019 г.; сумата 18 лева, представляваща незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.11.2017г. с 2,36 лева мораторна лихва от 02.11.2017 г. до 14.02.2019 г. и законната лихва от 18.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 582/19.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 961/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОМИНА КРЕПОСТ” АД,  гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ 23, ЕИК *********, представлявано от Емануил Д. Цветков, против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 582/19.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 961/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд за незаплатена продажна цена по фактура № **********/02.08.2017г. – в останалата част до претендирания размер 2928,83 лева, за мораторна лихва за вземането по фактура № **********/02.08.2017г. от 03.08.2017 г. до 14.02.2019 г. – в останалата част до претендирания размер 456,42 лева, за сумата 12 лева за незаплатена продажна цена по фактура № 00001500022/06.06.2017г. и за сумата 2,05 лева мораторна лихва по фактура № 00001500022/06.06.2017г. от 06.06.2017 г. до 14.02.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.Ген. Столетов 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев,  да заплати на „МОМИНА КРЕПОСТ” АД,  гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ 23, ЕИК *********, представлявано от Емануил Д. Цветков, сумата 1097,98 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 1347,61 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :