№ 189
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000157 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Национална агенция за
приходите срещу решение № 260466 от 30.11.2020г. по т.д. 1306/2020г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 4 с-в, с което са отхвърлени
предявените от ищеца искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на приети вземания на
НАП за главници – данъци и осигурителни вноски, в общ размер на
162 634,50 лв. и лихви върху главниците за периода до 17.02.2020г. в размер
на сумата 42 030,78 лв. въз основа на наложени запори за обезпечаване на
вземанията, вписани в регистъра по ЗОЗ. Жалбоподателят поддържа
решението да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на
материалния закон. Оспорва като необоснован извода на първоинстанционния
съд, че не следва да бъде призната привилегия на приетите вземания на НАП
по причина, че обезпечението е наложено след датата на откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника. Излага действително
1
разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то ТЗ да въвежда забрана за налагане на
обезпечителни мерки по ДОПК след датата на откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника, но в процесните случаи запорите са
наложени с постановления на публичен изпълнител преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Сочи единствено
вписванията в регистъра по ЗОЗ на вече наложените запори да са извършени
след откриване на производството по несъстоятелност като поддържа законът
да не забранява последното действие. Подчертава и вписването на запорите
по ЗОЗ да не е елемент от налагане на обезпечителната мярка по ДОПК. По
изложените доводи поддържа процесните запори, въз основа на които
претендира привилегиите по отношение на процесните приети вземания, да са
наложени преди датата на откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на ответника, по която причина и по отношение на същите не важи
забраната по чл. 638 ТЗ, а запорите като такива, вписани по ЗОЗ, му дават
законово признатата привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поддържа и
последната норма да не въвежда изискване вписването по ЗОЗ да е извършено
преди датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на търговеца. Излага нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да е императивна и да
не може да се тълкува стеснително от съда, а придадената с последната норма
привилегия следва да бъда призната. По изложените доводи моли за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъде
уважени изцяло като основателни. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна, „Пери – транс – Мизия-2011“ ЕООД, в
предоставения и срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема
становище по въззивната жалба.
Синдикът на „Пери – транс – Мизия-2011“ ЕООД, Б.К., оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно и
да съдържа обоснован отговор на поддържаните с жалбата на ищеца доводи.
Излага становище нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да следва да бъде
тълкувана и прилагана във връзка с нормата на чл. 724 ТЗ, която законова
разпоредба очертава кръга на лицата, които имат право да се удовлетворят с
привилегия, а именно кредитори, чиито вземания са обезпечени със залог и
ипотека, но не и кредиторите, в чиято полза има наложени обезпечителни
2
мерки. Поддържа и специалният закон - ЗОЗ, да не придава друго значение
на вписаните по закона запори, извън общото по чл. 451 и чл. 452 ГПК, като
вписването на запор по ЗОЗ излага да е от значение само за правото на
кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ. Сочи тезата на ищеца, че
процесните запори са наложени преди датата на откриване на производство
по несъстоятелност за длъжника да е правилна, но фактическият състав, на
който ищецът се позовава – вписани запори по ЗОЗ, да не се е осъществил
преди последната дата, предвид на което и вписването не е противопоставимо
на третите лица, а привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не следва да бъде
призната по отношение на приетите вземания на ищеца.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
С нормата на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е предвидено правото на кредитора,
ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ да предяви иск за установяване
съществуването на неприето вземане в 14 – дневен срок от обявяване в
търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по
чл. 692, ал. 4 ТЗ. Право на иск съобразно даденото тълкуване на законовата
разпоредба с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения за уеднаквяване на
съдебната практика е признато на кредитор и в хипотезата на прието вземане,
но неуважена претенция на кредитора за признаване на привилегия на
приетото вземане, каквато е процесната хипотеза.
От вписаните обстоятелства в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество „Пери – транс – Мизия-2011“ ЕООД и от представените
по делото писмени доказателства се установява ищецът да е предявил
процесните вземания пред синдика на дружеството в несъстоятелност в
законовоуказания срок. Вземанията са включени от синдика в списъка на
приетите вземания, но с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не
желаният от молителя ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, срещу което Национална
агенция за приходите своевременно е възразила. Съдът по несъстоятелността
се е произнесъл по възражението с определение от 02.07.2020г., като е
3
оставил възражението без уважение. Съдебният акт е вписан в търговския
регистър на дата 03.07.2020г. като сезиралата съда искова молба по
настоящия спор е изпратена чрез пощенските служби на 15.07.2020г. при
спазване на установения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен срок, предвид на
което и исковете са допустими.
Страните не спорят по фактите като същите се установяват и от
събраните по делото доказателства.
Не е спорен източникът на приетите процесния вземания на НАП за
главници – данъци и осигурителни вноски в общ размер на 162 634,50 лв. и
лихви върху главниците до 17.02.2020г. в размер на сумата 42 030,78 лв.,
както и че за обезпечаване принудителното изпълнение на последните с
постановления на публичен съдебен изпълнител № С190022-022-
0017582/13.03.2019г., № 190022-023-0001485/09.05.2019г., № С190022-022-
0038223/17.05.2019г., № С190022-022-0028421/10.04.2019г. и № С190022-022-
0066142/05.08.2019г. са наложени обезпечителни мерки - запори върху
вземания, наличности и бъдещи постъпления по банкови сметки и банкови
касети на длъжника, подробно описани в постановленията.
С решение № 180 от 24.01.2020г. по т.д. 1669/2019г. по описа на
Софийски градски съд на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е открито
производство по несъстоятелност на длъжника „Пери – транс – Мизия-2011“
ЕООД.
Видно от представеното по делото удостоверение от Централния
регистър на особените залози наложените с горецитираните постановления на
публичен изпълнител запори са вписани в регистъра на 03.02.2020г.
Спорът между страните е правен досежно приложението и тълкуването
на законовата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при горната фактическа
обстановка.
Настоящият състав на съда при съобразяване нормата на чл. 46 от Закон
за нормативните актове приема, че законовата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ следва да бъде тълкувана в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби от същия закон, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България, включително и при съобразяване на
4
нормите на други относими към процесните отношения нормативни актове.
В този смисъл и при извеждане на точния смисъл на разпоредбата,
очертаваща вземанията, които при извършване на разпределение на
осребрено имущество, се изплащат с привилегия от първи ред – чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, съдът намира, че следва да съобрази ясната разпоредба на чл. 724 ТЗ,
озаглавена „Удовлетворяване на обезпечени кредитори и на кредитори с
право на задържане“. Съобразно последната норма с право на привилегия при
разпределение се ползват кредиторите, в чиято полза има учредени залог и
ипотека, от събраната сума от продажбата на запорираната или ипотекирана
вещ, като ако сумата не покрива обезпеченото вземане заедно с натрупаната
лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с
кредиторите с необезпечени вземания. Нормата дава уредба и на кредитора с
право на задържане и ред на удовлетворяване по т. 2 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, но не
признава право на предпочтително удовлетворяване на кредитор, в чиято
полза са допуснати обезпечителни мерки – запор или възбрана, в който
смисъл и на последните лица не може да бъде призната привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ.
Не може да бъде прието предлаганото от ищеца буквално тълкуване и
приложение на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото смисълът на
последната не е ясен, а напротив съдържа противоречия, както на останалите
разпоредби на тълкувания закон – цитираната норма на чл. 724 ТЗ, така и на
уредбата по цитирания в същата норма Закон за особените залози. С нормата
на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ се сочи за възможна възбрана, вписана по реда на
ЗОЗ, което последният закон не допуска, предвид ясно определеният му
предмет – уреждане на отношенията по залог върху очертаното в чл. 4 ЗОЗ
заложно имущество. Специалната разпоредба на чл. 26 от ЗОЗ, очертаваща
изчерпателно подлежащите на вписване обстоятелства по същия закон, също
не предвижда възбраната като обстоятелство, което може да бъде вписано по
реда на ЗОЗ.
Последната законова норма – чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОЗ допуска
вписване на обстоятелства по наложен запор върху имущество по чл. 4 от
ЗОЗ и върху заложено имущество, но единственото придадено от закона
значение на това вписване съобразно чл. 30 ЗОЗ е, че вписаното
обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от момента
5
на вписването.
Специалната разпоредба на чл. 32, ал. 7 от ЗОЗ урежда само една
специална правна последица при вписан наложен запор в регистъра по ЗОЗ, а
именно, че не може да пристъпи към изпълнение кредитор, чийто залог е
вписан след вписан запор по реда на ЗОЗ върху същото имущество.
Стълкновителната норма на чл. 43 ЗОЗ, уреждаща хипотезата на
открито производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя,
също отдава правно значение само на вписаните залози по ЗОЗ, но не и на
вписани запори върху имуществото по чл. 4 от закона.
Процесните запори, както сочи ищецът, са наложени в производства по
публично изпълнение от публичен изпълнител на основание чл. 195, ал. 3
ДОПК, съобразно която норма мерките се налагат с постановление на
публичния изпълнител.
С нормата на чл. 193 от специалния закон ДОПК са очертаните
правните последици от допуснатото обезпечение преди откриването на
производство по несъстоятелност, а именно, че имуществото, върху което
вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу
което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на
ДОПК. Когато получените от реализацията на имуществото средства не
покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното
изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия
ред. Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства
превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението,
публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността.
Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото, то се
предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в
производството по несъстоятелност.
Предвид нормата на чл. 194 ДОПК кредитор, в чиято полза са учредени
залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред
върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са
наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в
6
производството пред публичния изпълнител. Обезпеченият кредитор се
удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо
вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума с изключение на
кредитор с вписан особен залог се запазва по сметката на Националната
агенция за приходите и му се предава, след като представи изпълнителен
лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е
прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Публичният изпълнител
разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен залог
сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за
особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на
подписа за актуалния размер на неговото вземане. Ако събраната сума е
недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, публичният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред определя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Горецитираната специална уредба по ДОПК, наред с нормата на чл. 206
ДОПК, която по отношение на действието на наложените от публичен
изпълнител запори и възбрани препраща към правната уредба на последните
в ГПК, според настоящият състав на съда ясно очертава правното значение на
наложените в ДОПК обезпечителни мерки като противно на поддържаното от
ищеца не създава привилегия при удовлетворяване на публичните вземания,
за обезпечаване на които публичен изпълнител е наложил запор, а напротив
задължава публичният изпълнител да уведоми привилегированите кредитори,
които да се удовлетворят предпочтително, а след изтичане на срока по чл.
193, ал. 4 ДОПК публичният изпълнител е длъжен да предаде имуществото,
върху което изпълнява на синдика, в което производство държавата и
общините се удовлетворяват по общия ред – без призната на същите
привилегия, изводима от наложените обезпечителни мерки по ДОПК.
В този смисъл е и цитираната от страните разпоредба на тълкувания
нормативен акт – чл. 638, ал. 4 ТЗ, съобразно която наложените в
индивидуалните изпълнения, а и при зачитане на горната уредба в
изпълнението от публичен изпълнител, запори и възбрани не са
противопоставими на кредиторите на несъстоятелността, а нови мерки след
7
датата на откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да
бъдат налагани по реда на ГПК или по реда на ДОПК.
В този смисъл и правилното според настоящия състав на съда тълкуване
на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ предвид цялостната законова уредба с
този и другите относими към приложението и нормативни актове е в смисъл,
че право на предпочтително удовлетворяване по силата на същата норма имат
вземания, обезпечени със залог или ипотека, както и вземания, върху които е
учреден особен залог по реда на ЗОЗ, в която последна хипотеза съдът следва
да съобрази вписаните по реда на ЗОЗ запори, доколкото кредитор, вписал
залог след вписан запор върху същото имущество по реда на ЗОЗ, не може да
пристъпи към изпълнение, респективно не може да се ползва от привилегията
по законовата разпоредба. Това тълкуване и приложение на закона е
единственото възможно с оглед специалната разпоредба на чл. 724 ТЗ,
уреждаща правата на удовлетворяване на обезпечен кредитор в
производството по несъстоятелност, а и е съответно на цялостната уредба на
вписванията по ЗОЗ, както и на специалния ДОПК, по който са наложени
процесните запори.
Ищецът като кредитор, в чиято полза са наложени като обезпечение
запори по реда на ДОПК от публичен изпълнител, вписани в регистъра по
ЗОЗ, не разполага с претендираното право на предпочтително
удовлетворяване с ред по т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, доколкото не отговаря на
хипотезиса на последната норма, съобразно даденото по-горе тълкуване на
същата от съда – в негова полза не е учреден залог или ипотека, предвид на
което и исковете му за установяване на тази претендирана привилегия се
явяват неоснователни.
Само за пълнота следва да бъде добавено, че настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че целият фактически състав,
на който ищецът основава привилегията си, с оглед разпоредбата на чл. 638
ТЗ, вр. чл. 23 ЗОЗ и чл. 30 ЗОЗ следва да е осъществен към датата на
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, и
доколкото вписването в ЗОЗ на всичките процесни запори е извършено след
датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника, дори нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде тълкувана в
предлагания от ищеца смисъл, то на същия отново не следва да бъде призната
8
привилегия по цитираната законова разпоредба.
По тези мотиви и предвид съвпадението в изводите на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ дължимата държавна такса по уважения
иск следва да бъде събрана от ищеца. НАП е освободен на основание чл. 84
ГПК от задължение за внасяне на държавна такса, предвид на което и такава
няма да бъде събирана от съда.
Въззиваемата страна има право на разноски, но не е направила искане за
присъждане на такива, предвид на което и разноски няма да бъдат
присъждани по делото.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260466 от 30.11.2020г. по т.д.
1306/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 4 с-в.
Решението е постановено при участието на синдика на „Пери – транс –
Мизия-2011“ ЕООД на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9