Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Плевен, 08.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 3555 по описа
за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.181, ал.1, вр.ал.4 ***с цена на иска 4320 лв. и чл.86 ЗЗД с цена
на иска 651,92 лева срещу ответника ***- София, съединен при условията на
евентуалност с искове с правно основание чл.181, ал.1, вр.ал.4 ***с цена на
иска 4320 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 651,92 лева срещу евентуалния ответник
***.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от
Г.Г.А., ЕГН**********,*** против ***, ***и при условията на евентуалност
срещу ***, представлявана от В.В.-***, в която се твърди, че ищцата е ***на ***
от септе***и месец 2013 година. Твърди, че със Заповед № ***. на ***на
вътрешните работи, от 01.02.2017г. е преназначена от длъжност „***“ по ***на
длъжност „***:“ по ЗДСл към *** и счита, че има право да получава ежемесечно
левовата равностойност за неосигурена храна на основание чл. 181, ал.1 от З***.
С оглед горното моли съда да се произнесе на основание чл. 17, ал.2 от ГПК по
законосъобразността на чл. 1 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015г. за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата и равностойност на служителите на ***.
Счита, че тази Наредба, която е по нисък по степен нормативен акт, противоречи
на чл. 181, ал.5 , вр. ал. 1 от З***, поради което е нищожна. Твърди, че
трудовата си дейност осъществява в *** със статут на ***по смисъла на чл. 142,
ал.1, т.2 З***. Твърди, че за процесния период 29.07.2017-29.07.2020г. е
изпълнявала служебното си правоотношение, като е отсъствала от работа, освен
при ползване на платен годишен отпуск и при ползване на законоустановен отпуск
за бременност и раждане в размер на 410 дни на основание чл. 163 от КТ и в
размер на 2 месеца през 2020 г. за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на
основание чл. 164 от КТ. Излага съображения, че статутът на служителите по чл.
142, ал.1, т.2 ***не се определя само от Закона за ***, а по аналогия е
приложим и З***. Посочва, че в чл. 142, ал.4 от ***е посочено, че статутът на ***по
чл. 142, ал.1, т.2 се урежда със Закона за ***, но счита, че тази разпоредба
следва да се тълкува във вр. с чл. 1 З***, който има характер на обща
разпоредба, определяща предметния обхват на закона и гласи, че ***урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на *** и статута
на служителите в него. Посочва, че разпоредбата на чл. 1 ***представлява общо
положение, като разпоредбите на закона в отделните глави и раздели следва да се
тълкуват с оглед взаимовръзка с нея. Поради това, счита, че Закона за *** е
приложим относно статута на ***по чл. 142, ал.1, т.2 от ***само и единствено
при липсата на изрично специално правило в З***, което би дерогирало общия
закон. Твърди, че Закона за *** се прилага доколкото в специалния ***не са
предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебното
правоотношение. Счита, че изключването изцяло на статута на ***по чл. 142,
ал.1, т.2 ***от приложното поле на ***би противоречало на основните принципи на
управление на държавната служба в ***, посочени в чл. 141 З***. Счита и моли да
бъде прието, че разпоредбата на чл. 181, ал.1 от З***, не съдържа ограничение
относно служителите от системата на ***, на които следва да се осигури храна
или левовата ѝ равностойност. Твърди, че с Наредба № ***от 01.07.2015г.
на ***на вътрешните работи са определени условията и реда за осигуряване на
храна или левовата и равностойност на служителите на ***. В чл. 1 от същата е
посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или
левовата и равностойност на служителите на *** по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 от ***и
по §86 от ПЗР на ЗИД на ***. Пропусната е точка 2 в текста на наредбата. Счита,
че неправилно е възпроизведен текста от З***. Счита обаче, че закона не
делегира на ***на вътрешните работи да определя и ограничава кои лица следва да
получават храна или паричната ѝ равностойност, а единствено възлага с
подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за предоставяне на
сумите и доволствията по чл. 181, ал.1-3 ***( ал.4 на чл. 181 З***) / тоест
счита, законодателят в редакцията си е имал предвид , че правоимащите лица са
от точка 1 до точка 3 вкл. /. В този смисъл счита, че за определяне кои лица
имат право на безплатна храна или левовата равностойност следва да изходи
единствено и само от З***. Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл.
181, ал.1 от ***би следвало да се вземат предвид и принципите на управление на
държавната служба в *** и най- вече тези за забрана за дискриминация и
обективност.В противен случай това ще постави дългогодишни служители на *** в
неравностойно и дискриминационно положение спрямо другите служители, които са
назначени на трудово правоотношение, респ. по служебно правоотношение по З***.
Твърди, че така възможно е сходни длъжности да се заемат, както по трудово
правоотношение, така и по служебно по чл. 142, ал.1, т.2 от З***. Поради това,
не би отговаряло на принципите на духа на закона тълкуване, при което за сходни
длъжности на лицата по трудови правоотношения, се осигурява храна или заплаща
левова равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал.1,
т.2 З***- не. Още повече според § 69 от ПЗР на ***( в сила от 01.02.2017г.)
служебните правоотношения на ***в ***, за които се прилага §86 от ЗИД на З***,
и които към дата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за ***с *** и
притежаващи ***, с изключение на тези от Медицински институт на *** и на тези
по § 70, ал.1, т.1 се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за ***,
считано от датата на влизане в сила на този закон. Твърди, че на тези
служители, на които по силата на закон правоотношенията се преобразуват на
служебни такива по Закона, също се дължи левова равностойност на храната по чл.
181, ал. 1 от З***- така, изрично § 69, ал.6 от ПЗР на З***. Счита, че ***изрично
урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията
със служителите в такива по чл.142, ал1, т.2 ***се дължи левова равностойност
за неосигурена храна. Същото следва да бъде и разрешението при сключването на
служебно правоотношение по чл.142, ал.1, т.2 от ***след проведен конкурс,
предвид разпоредбата на чл. 181, ал.1 ***и справедливо и равно третиране на
работниците и служителите в системата на ***. Поради изложеното счита, че в
качеството ѝ на ***по чл. 142, ал.1, т.2 ***ѝ се дължи храна или
левовата ѝ равностойност. Твърди, че в процесния период 29.07.2017-
29.07.2020г., ответникът- ***, не ѝ е предоставил храна и не ѝ е
изплащал левовата ѝ равностойност. Посочва, че нормативно въпросът за
храната е уреден с Наредба № ***от 1.07.2015г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата и равностойност на служителите на ***; като
има изрично издадени заповеди през 2016 , 2017 , 2018 , 2019 г. до които няма
достъп и не може да приложа към исковата си молба. Предвид липсата на правна
уредба относно нейния размер, следва по аналогия съответно приложение да
намерят именно правилата на посочените подзаконови нормативни актове.
Моли ответника ***
да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва: - На основание чл. 181, ал.1, предл. 2 от ***сумата 4 320 лева
главница, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна
за периода 29.07.2017-29.07.2020г.по 120 лв. месечно, през което време се е
намирала в служебно правоотношение с ***, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба 30.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата ; На основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 651,92
лева/след допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща мораторна
лихва, изчислена върху всяка дължима месечна сума от 120 лв. с натрупване за 36
месеца, за периода 29.07.2017г. до 29.07.2020г. -датата на исковата молба и при
условията на евентуалност, ако исковете бъдат отхвърлени срещу ответника ***,
да бъдат уважени срещу ответника О.н.М.П. Претендира направените деловодни
разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ***,
ангажира становище, че исковете са
недопустими срещу него. Излага съображения, че в съответствие с чл. 27,
ал. 1 от ГПК процесуално правоспособен е този. който е правоспособен по
материалното правоотношение. *** като
юридическо лице по чл. 2 от ***не е носител на материална и процесуална
легитимация по предявения от Г.Г.А. иск. Твъди, че такава притежава ОД***
Плевен, която е отделно от *** юридическо лице по силата на чл. 37, ал. 2 от З***.
Като юридическо лице ОД*** Плевен е правно и финансово самостоятелна и поема
задължения по граждански правоотношения. Твърди, че надлежен ответник за искове
за възнаграждение и обезщетения, свързани с изпълнението на служебните
правоотношения на ***е съответната служба, учреждение или поделение, в което
служителят е назначен, независимо от органа по назначаването. Правилото на чл.
61 от КТ съгласно което, когато трудовият договор се сключва с по-горе стоящия
на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в
което в което е съответната длъжност е приложимо по аналогия при действието на
Закона за ***, когато трудовото правоотношение възниква от акт на компетентен
за назначението орган, който е част от структурата на едно учреждение, но
служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение (така
Решение № 11 от 27.01.2016 г. по гр. дело № 3330 от 2015 г. на БСК, ГО и
цитираната там съдебна практика) - в този смисъл е и Определение № 5688 от
29.04.2020 г. постановено по гр. дело № 2518 от 2020 г. по описа на Районен съд
Варна, 46-ти състав, както и Определение от 30.09.2020 г. постановено по гр.
дело № 1924 от 2020 г. по описа на РС Плевен 4-ти състав и др. Съгласно чл. 27,
ал. 2 от ГПК съдопроизводствените действия се извършват срещу висшестоящото
учреждение, само когато държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни
кредити. В списък - приложение към член единствен на ПМС № 73/27.03.2015 г. за
определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към ***на вътрешните
работи (обн. ДВ, бр. 25/03.04.2014 г.). ***ът на ОД*** Плевен е посочен, като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Твърди, че *** като висшестоящо
учреждение не носи отговорност за задълженията на своите структури -
самостоятелни юридически лица, към техни служители. Следователно в настоящия
правен спор пасивно легитимирана страна може да бъде единствено ОД*** Плевен.
Тя е юридическото лице, което изчислява и изплаща възнаграждения за положен
труд от служителите назначени в нейните структури. Ето защо *** не е пасивно
легитимирано да отговаря по предявените искове. В случай, че бъде прието, че
исковата претенция е допустима спрямо ***, то същата е неоснователна и
недоказана. Не оспорва обстоятелството, че през периода 2014 г. — 2020 г.,
както и до настоящия момент, ищецът е заемал различни длъжности в структури на ***.
Посочва, че в *** има три категории
служители, служебното положение на които е регламентирано в три различни
закона. Съгласно чл. 142. от ***(1) Служителите на *** са: 1. ***- полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни
служители; 3. лица. работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на ***по
ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4) Статутът на ***по ал. 1, т. 2 се урежда
със Закона за ***. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение,
се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.
Разпоредбата на § 69, ал. 1. от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР
ЗИДЗ***) (Обн. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.. доп. - ДВ. бр.
98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предвижда, че служебните правоотношения
на ***в ***, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за ***с *** и
притежаващи ***, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството
на вътрешните работи и на тези по § 70, ал.1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за ***, считано ог датата на влизане в сила на този
закон. Съгласно § 69. ал. 6 от ПЗР ЗИД***„При назначаването на служителите по
ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към
датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на
Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Изрично законодателят е посочил, че
служебните правоотношения на ***в *** не се прекратяват а се преобразуват в
служебни правоотношения но Закона за ***. Основание за изплащането на сумите са
разпоредби от ***отменени и действащи, а именно: чл. 223. ал. 2 от ***(отм.),
обн. в ДВ бр. 122/19.12.1997 г., чл. 204, ал. 1 от ***(отм.),обн. ДВ бр.
17/24.02.006 г., в сила от 01.05.2006 г. и чл. 181. ал. 1 от сега действащия З***.
обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г. Твърди, че на ищеца не е изплащана левовата
равностойност за храна, поради обстоятелството, че същата не му се дължи, а и
съгласно съгласно § 69. ал. 6 от ПЗР ЗИД***на ***е определена индивидуална
основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал.
1. Счита, че за точното прилагане на закона, следва да се извърши анализ на
законодателството и по-конкретно на това как в отменените ***и в сега
действащия е регламентиран статутът на служителите в ***. По този начин ще се
разкрие правната логика и целта на законодателя, както и конкретната
обстановка, която е продиктувала приемането на разпоредбата на чл. 142. ал. 2.
т. 1 от З***. Посочва, че в чл. 1 от ***(обн. ДВ бр. 57/16.07.1991 г., отм. ДВ
бр. 122/19.12.1997 г.) се уреждат функциите, устройството, органите на
управление, правата, задълженията и отговорностите на личния състав. В чл. 57
законодателят е изброил личния състав, като видно от нормата на чл. 58 на
служителите от администрацията са присъждани военни звания, т. е. статутът им
изцяло е определен от ***(отм.). В ДВ бр. 122/19.12.1999 г. е обнародван З***.
като към момента на обнародване съгласно чл. 192, ал. 1 личният състав се
състои от офицери, сержанти и гражданска администрация, чиито права и
задължения се определят по този закон. В ДВ бр. 29/07.04.2000 г. е обнародвано
изменение на чл. 192, като изрично в ал. 3 е посочено, че възникването,
съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с ***- граждански
липа се уреждат по реда на ЗДСл. доколкото в ***не е предвидено друго.
Разпоредбата на чл. 192, ал. 3 е изменена - ДВ бр. 17/21.02.2003 г., като
законодателят дава превес на ***при регламентиране статута на ***- граждански
лица, като за неуредените случаи се прилага ЗДСл. Съгласно чл. 169. ал. 1 от ***(обн.
в ДВ бр. 17/24.02.2006 г. отм. Бр. 43/27.06.2014 г.) служителите на *** са ***и
лица, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП), като статутът на ***в *** се
урежда с този закон - ал. 2. С приемането на сега действащия ***(обн. ДВ бр.
53/27.06.2014 г.) в чл. 142, ал. 1 се определя кръгът на служители на ***, а
именно - ***и ЛРТП, като съгласно ал. 2 на посочения член статутът на ***се
урежда с този закон. В ДВ бр. 14 от 20 февруари 2015 г. е обнародвано
изменението на чл. 142 от З***. като законодателят ясно разграничава три групи
служители па *** - ***- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението със статут по ******със статут но ЗДСл и ЛРТП със статут
по ***и Кодекса на труда. В същия брой на ДВ са обнародвани Преходните и
Заключителни разпоредби към ЗИДЗ***, като съгласно § 86, в сила от 01.04.2015
г. за държавиите служители в ***, заемащи длъжности за ***по чл. 142. ал. 1, т.
2 ог З***, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.,
се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за ***по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ***до прекратяване на служебните им правоотношения, т.е. статутът на
тези служители се определя съгласно З***. По силата на § 69 (в сила от
01.02.2017 г.) от ПЗР към ЗИД***( обн. ДВ бр. 81/2016 г.) служебните
правоотношения на ***в ***. за които се прилага § 86 от ЗИД***и които към
датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за ***с *** и
притежаващи ***, с изключение на тези от Медипинския институт на *** и на тези
по § 70. т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл. Твърди, че
видно от мотивите към законопроекта, целта на законодателя е да продължи
административната реформа съгласно изискванията на Закона за администрацията
(ЗА) и ЗДСл. В мотивите на решение № 8 от 27.06.2017 г. по конст. дело № 1/2017
г. Конститупионнияг съд изрично подчертава, че целта на законодателя с
приемането на § 69 от ПЗР към ЗИД***е само да се промени статуса на определена
група ***в *** в посока на спазване задължителните общи изисквания на ЗА и
ЗДСл., относими към всички ***в държавната адмиггистрация. Според
конституционните съдии така е постигната една много важна пел - да се
разграничи категорично статутът на различните категории служители в *** и
по-конкретно на заемащите „административни длъжности“ от ***с полицейски
функции и функции по пожарна и аварийна безопасност. Освен това
Конституционният съд изрично подчертава, че преобразуването на съществуващите
правоотношения води до промяна на правната им регулация от такива но ***в
правоотношения но ЗДСл. Счита, че нормата на чл. 181, ал. 1 от ***не следва да
се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в З***, както и е направения
по-горе преглед на норми от отменени З***, на действащи норми на ***и на норми
от други закони, регламентиращи статута на служители в други ведомства.
Законодателят изрично е определил статута на служителите по чл. 142, ал.1. т. 2
от ***да е по ЗДСл., в който не се предвижда предоставянето на храна или
левовата ѝ равностойност. Счита, че този правен извод се подкрепя и от
последното изменение на чл. 142, ал. 4 от ***(Предишна ал. 3 - ДВ. бр. 81 от
2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 60 от от 7 юли 2020г.)
Статутът на ***по ал. 1. т. 2 се урежда със Закона за *** и с чл. 56, чл. 151.
ал. 1 и 7. чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185. ал. 1. чл. 186а. чл. 190.
ал. 2. чл. 191 и 233 от този закон. Твърди, че направените законови изменения
(след исковия период) целят прецизирането и поясняване на извършената голяма
административна реформа по отношение делението и предоставените права на
различните категории служители в *** (конкретизирани в чл. 142 от ***с
произтичащите от това права и задължения). Твърди, че съгласно чл. 32, ал. 1 от
ЗДСл брутната заплата включва основна заплата и допълнителни възнаграждения,
лимитативно изброени в чл. 67, ал. 7 от ЗДСл. В Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация се определя структурата на заплатите и в
нея никъде не е регламентирана възможност за включване на елементи, извън
посочените от Наредбата. Формирането на работната заплата за ***със статут по
ЗДСл в *** е съобразена с нормите на цитираната наредба и съгласно § 69 (в сила
от 01.02.2017 г.) от ПЗР към ЗИД***( обн. ДВ бр. 81/2016 г.). При определяне на
основната месечна заплата на ***по чл. 142. ал.1. т. 2 ог ***не се прави
разлика дали същите са назначени с конкурс или са с преобразувани
правоотношения по силата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗ***. Моли да бъде отхвърлена
исковата претенция, като недопустима, предявена срещу ненадлежен ответник,
алтернативно неоснователна и недоказана. Моли, в полза на Министерството на
вътрешните работи да бъдат присъдени разноски - ***ско възнаграждение в размер
на 200 лв.. дължимо на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в размер,
определен по Закона за правната помощ.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Съдът намира предявените искове
срещу главния ответник по делото ***-София за недопустими, като предявени срещу
ненадлежен ответник. ***-София не е пасивно легитимиран да отговоря по
предявените искове. Надлежен ответник по искове за възнаграждение и
обезщетения, свързани с изпълнението на служебните правоотношения на ***е
съответната служба, учреждение или поделение, в което служителят е назначен,
независимо от органа по назначението. Правилото на чл. 61, ал.2 от КТ, съгласно
което когато трудовият договор се сключва с по-горестоящия на работодателя
орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност е приложимо по аналогия при действието на Закона за ***,
когато трудовото правоотношение възниква от акт на компетентен за назначението
орган, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение/ така Решение
№11/27.01.2016г. по гр.д.№ 3330/2015г. на ВКС, ГО и цитираната там съдебна
практика/. Съобразно ТР 1 /2010г. на ОСГК на ВКС, вкл. и в мотивите на
цитираното решение е обосновавано, че въпросът относно надлежния ответник касае
допустимостта на производството. Пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове е ***. Съгласно чл.37, ал.2 ***областните дирекции са юридически лица.
С оглед изложеното следва
производството по делото да бъде прекратено по отношение на ответника ***
гр.София и по отношение на предявените срещу него искове.
По предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.181, ал.1***и чл.86 ЗЗД срещу евентуалния ответник ***:
Не е спорно между страните и се
установява от Заповед № ***., че Г.Г.А. е назначена на длъжност „***“ в сектор
„***“ към отдел „***“ при ОД на *** –Плевен с основна заплата 1417 лева.
Не е спорен и факта и се
установява от Кадрова справка от 05.10.2020г., че Г.А. е назначена на държавна служба в *** на
05.09.2013г. на длъжност младши *** в „***“ при ***. от 19.08.2014г. е
назначена на длъжност „***“ в същото звено. От 31.03.2015г. е преназначена на
изпълнителска длъжност „***“ при ОД на *** със специфично наименование „***“.
Не е спорно между страните и се
установява от представените заповеди № ***., № ***., № ***г. на ***на
вътрешните работи, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 З***,
каквато е ищцата преди преназначаването, е определена левовата равностойност на
храна в размер на 120 лева месечно.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че размера на неначислената отделно като допълнително
възнаграждение на ищцата сума за храна от 120 лв. месечно за периода от
29.07.2017г. до 29.07.2020г. е в размер на 4320 лв., а лихвата за забава върху
сумата за периода от 23-то число на съответния месец до подаване на исковата
молба 30.07.2020г. е в размер на 651,92 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.181, ал.1, вр.чл.142, ал.1 ***с цена на иска 4320 лв.:
Правото на служителите на *** да получават храна или
левовата ѝ равностойност е регламентирано в чл. 181, ал. 1 З***. Съгласно
ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани
със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата ѝ равностойност, чийто размер се определя ежегодно със
заповед на ***на вътрешните работи, а условията и редът за предоставянето ѝ
се определят с наредби на ***на вътрешните работи /ал. 4 и ал. 5/. Категориите
служители на *** са определени в чл. 142, ал. 1 ***/изм. ДВ, бр. 14/2015 г., в
сила от 1.04.2015 г. / и това са: т. 1. ***– полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 в редакцията на ДВ бр.
14/2015 г. в сила от 01.04.2015 г. е регламентирано, че статутът на ***по ал.
1, т. 2 се урежда със Закона за ***. На основание чл. 142, ал. 1 ***само статутът
на служителите по т. 1 се урежда от специалния З***. Следователно, касае се за
два специални закона- ***и ЗДСл., които намират приложение по отношение
различните категории служители в рамките на системата на ***. Приложното поле
на специалния закон не може да се разширява по отношение съдържанието на
служебното правоотношение, регламентирано от друг специален закон. С приемането
на пар. 86 ЗИД***/ДВ, бр. 14/ 2015 г. / се разписва, че за ***в ***, заемащи
длъжности на ***по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***, чиито служебни правоотношения не
са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство за ***по чл. 142, ал. 1, т. 1 ***до прекратяване на служебните
им правоотношения. Т. е до прекратяване на служебните им правоотношения,
категорията служители по т. 2 законодателно е продължено да бъдат третирани със
статут на ***по З***. В ДВ, бр. 81 от 2016 г. в сила от 01.02.2017 г. е приет
пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗ***, с който вече служебните правоотношения на ***в ***,
за които се прилага ЗИД***/ДВ, бр. 14/2015 г. / и които към датата на влизане в
сила на този закон заемат длъжности за ***с *** и притежаващи ***, с изключение
на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на
тези по пар. 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по
ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на същия параграф, при назначаването на служителите по
ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по- ниска от определеното
към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда
на ***и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.
181, ал. 1 З***. Тоест, законът определя начина, по който следва да се
формира основната заплата на ***и в нея нормативно е включено, както допълнителното
възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната. Предвид
изложеното считано от м. февруари 2017 г., когато ищцата е преназначена по
посочения ред, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на
храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното
основно възнаграждение. При това положение следва да се приеме, че служителят
няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си
възнаграждение. Ако се приеме обратното тоест, че ищцата като ***в системата на
***- чл. 142, ал. 1, т. 2 от *** има право на храна или нейната равностойност
съгл. чл. 181, ал. 1 З***, то тя би била поставена в по- благоприятно положение
в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ***- полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не
са се преобразували в служебни по силата на пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИД***/в сила от
01.02.2017 г. /. Както се посочи ищцата е назначена по служебно правоотношение
в ***, на основание пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИД***/в сила от 01.02.2017 г. / и
съдържанието на служебното ѝ правоотношение се урежда от ЗДСл. Последният
не предвижда в полза на служителите на държавна служба храна или нейната
равностойност, аналогична на уредбата по чл. 181, ал. 1 З***. Тази изрична
законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази категория
служители на ***, изключва приложение на другия специален закон по аргумент за
празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал. 4 ***изрично е предвидено, че статутът на ***по
чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл., а изчерпателното изброяване на
разпоредби в ***приложими към служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1,
т. 2, сред които и чл. 181, ал. 1 ***е въведено едва със ЗИД на ***/ДВ, бр. 60
от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. /, с което се уточнява /макар и след исковия
период/ волята на законодателя на кои категории
служители по чл.142 ***се изплащат пари за храна допълнително и измежду тях не
са служителите по чл.142, ал.1, т.2 З***, чиито правоотношения се уреждат от
ЗДСл.
Основният спорен въпрос в производството е изцяло
правен и той се свежда до това дали след назначаването на ищцата като ***по
ЗДСЛ. в ***, считано от м.февруари 2017г., на същата следва да се заплаща
отделно левовата равностойност за храна по чл. 181, ал. 1 З***, съответно дали
тази левова равностойност е включена в определената ѝ от м. февруари 2017
г. основна работна заплата.
Съдът приема, че на ищцата не следва да се изплаща
отделно левовата равностойност за храна, доколкото в разпоредбата на пар. 69,
ал. 6 ПЗРЗИД***изрично е предвидено, че при назначаването на служителите по ал.
1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към
датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на
Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З***. Видно е, че в закона е определен
начина, по който следва да се формира
основната заплата на ***и в нея нормативно е включено както допълнителното
възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната.
Ето защо, считано от м. февруари 2017 г., предвид назначаването на ищцата за ***на
длъжността "***"" при О.н.М.- П. като допълнително
възнаграждение към работната ѝ
заплата вече не се начислява на отделен ред левовата равностойност на храната
по чл. 181, ал. 1 З***, защото същото вече е инкорпорирано в определената ѝ
индивидуална работна заплата, съставлява нейна съставна част от нея. В този
смисъл и само на това основание съдът приема предявеният иск за заплащане на
суми за левова равностойност за храна за неоснователен. Не е спорно, че след
преназначаването на ищцата по ЗДСл. като отделен компонент на брутното ѝ
трудово възнаграждение не е начислявана сума от 120 лв. за храна, но това е в
съответствие с пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИД***/в сила от 01.02.2017 г. / и тази сума
вече се получава от ищцата като част от основното ѝ трудово
възнаграждение, така както и допълнителното възнаграждение за прослужено време
и за научна степен. Начисляването допълнително още веднъж на сумата от 120 лв.
за храна отделно от вече включеното такова в определената индивидуална основна
заплата би довело до неоснователно обогатяване за ищцата – да получи два пъти
едно и също възнаграждение /доколкото вече веднъж го е получила реално като
част от заплатената от работодателя в процесния исков период основна заплата/.
Липсват дори твърдения от страна на ищцата по делото, че след преназначаването
ѝ по служебно правоотношение по реда на ЗДСл. през 02.2017г. се е
достигнало до получаване на по-малко брутно трудово възнаграждение сравнено с
преди преназначаването ѝ по ЗДСл. Иначе казано, след като брутното
трудово възнаграждение след промяната не е намалено съпоставено с получаваното
такова преди това, когато допълнително е начислявана сумата от 120 лв. за
храна, то е очевидно, че посочената сума е включена в определената индивидуална
основна работна заплата на ищцата. Не се установи основание за увеличаване на
брутното трудово възнаграждение на ищцата само поради преобразуване на
служебното правоотношение на ищцата с *** от такова по З***, по ЗДСл. Неоснователно
би се стигнало увеличаване на получаваното от ищцата брутно трудово
възнаграждение ако сумата от 120 лв. за храна първо е включена
съгласно законовото правило в индивидуалната основна работна заплата и после
бъде начислена допълнително още веднъж като допълнително трудово възнаграждение.
Поради изложеното, съдът приема, че
претендираната сума от 120 лв. за храна е получавана от ищцата като част от заплатата ѝ, поради
което и повторното ѝ претендиране отделно от заплатата е необосновано.
Показателно е и обстоятелството, че липсват дори наведени от ищцата твърдения,
че преди това е получавала по-високо възнаграждение с оглед начисляването на
отделен ред на левовата равностойност на храната. По изложените съображения
съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението може да бъде посочено, че съгл.
чл. 181, ал. 3 ***предоставянето на храна, съответно на левовата ѝ
равностойност, е предвидено да бъде изплащано допълнително на служители на ***,
които извършват специфични дейности, съответно работят през нощта. Това обаче е
различна хипотеза от разпоредбата на чл.
181, ал. 1 З***, съгласно която на служителите на *** се осигурява храна или
левовата и равностойност. На ищеца се
дължи левова равностойност на храната като ***на ***, но само като част от определената индивидуална основна работна
заплата като ***и не следва да се присъжда отделно от нея. Посочената норма
визира, обаче определени служители на *** да получават допълнително суми за
храна именно с оглед спецификата на изпълняваната от тях дейност и характера на
осъществяваните задължения, а за ищцата не се установи изпълняваната от нея
работа да предполага някакъв специфичен характер на труда.
По иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 651,92 лв.:
Предвид
направените изводи за неоснователност на така предявения главен иск,
неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава, поради
което същият следва да бъде отхвърлен само на това основание.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 4 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника ***-София деловодни разноски ***ско възнаграждение в размер на 100 лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответника *** има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част на претенциите, но по делото няма данни за направени и не е
направено искане за присъждане на такива, поради което съда не дължи
произнасяне.
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 3555/2020г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА
за предявените от Г.Г.А., ЕГН**********,*** срещу ***, ***обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.181, ал.1 ***с цена на иска
4320 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 651,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.А., ЕГН**********,***, против ***, представлявана от В.В. -*** иск
с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ***за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4320 лв., представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода
29.07.2017 г. – 29.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.А., ЕГН**********,***, против ***, представлявана от В.В. -*** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 651,92 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата от 4320,00 лв. за периода 29.10.2017 г. – 29.07.2020
г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Г.Г.А., ЕГН**********,***
да заплати на ***, ***сумата 100,00
лв., представляваща деловодни разноски за ***ско
възнаграждение.
Решението, в частта с което
частично е прекратено производството има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен
съд-Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: