Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.06.2019
Град
С.З.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети юни Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6211 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 67, ал. 1 ЗС.
Ищецът Д.,
представлявана по пълномощие на М. от О. на О. С.З., твърди в исковата си и поправената
си искова молба, че с
вх. № ДС-258/04.06.2018 г. в - постъпило заявление от физическо лице с проявен
интерес за закупуване на имот - ЧДС, който представлявал незастроен - с площ
550 кв.м, в кв. - по ПУП на с. Б., О. и О. С.З., утвърден със заповед № 2529/16.12.1982
г., актуван с А. № 7822/10.06.2013 г., в управление на О.. С типов договор за
отстъпване право на строеж върху - земя от 11.10.1989 г., О. С.З., на основание
заповед № 2485/29.09.1989 г. на Председателя на О., отстъпил на ответника право
на строеж върху това държавно урегулирано място, съставляващо -, кв. - по плана
на с. Б., О. С.З., утвърден със заповед № 2529/16.12.1982 г., с площ 550 кв.м,
за строеж на -. Във връзка с изложеното и реализиране правата на собственика - Д.,
която била представлявана от О., възникнал правен интерес да се установяло по
отношение на ответника, че отстъпеното му право на строеж не било упражнено в
законоустановения петгодишен срок и погасено по давност. Цитираният УПИ бил
актуван с А. № 8323/07.1984 г. и А. (частна) № 7822/10.06.2013 г. На основание
посочения договор от 11.10.1989 г., на името на ответника било издадено
разрешение за строеж № 817/28.12.1990 г. за - в -, кв. - по плана на с. Б., О. С.З..
Съгласно удостоверение № ВтУ-297/02.04.2012 г. на О. С.З., в -, кв. - по плана
на с. Б., имало паянтова жилищна сграда, което било видно и от приложени снимки
от оглед на имота. С писмо изх. № 10-01-1-3113/20.03.2013 г., главният архитект
на О. С.З. уведомил, че съобразно разпоредбите на ЗУТ, съществуващата на място
постройка представлявала строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но не
отговаряла на издаденото строително разрешение № 817/28.12.1990 г., съгласно
което в -, кв. - по плана на с. Б., следвало да се построи -. Било видно от
писмо изх. № 10-11-9492/24.08.2018 г. на О. С.З., в което - удостоверила, че
към момента на извършена проверка на място на 22.08.2018 г., -, кв. - по плана
на с. Б., бил незастроен. С писмо изх. № 10-11-11063/09.10.2018 г. на О. С.З.
бил приложен кО.тативен протокол за извършената проверка от 22.08.2018 г.
Съгласно чл. 67 ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал.
1) се погасявало в полза на собственика на земята по давност, ако не се
упражняло в продължение на 5 години. Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996) била
отменена ал. 2 на чл. 67 ЗС. По този начин ал. 1 на текста се прилагала
независимо от това чия собственост била земята. До това изменение, за държавни
и -ински имоти бил предвиден специален ред за отнемане. Началният момент, от
който следвало да се зачита срока по чл. 67 ЗС за упражняване на учреденото
право на строеж, не бил формалната дата на сключване на договора, а моментът,
от който било дадено строително разрешение, като условие за започване на
строителството, тъй като от този момент било обективно възможно да се реализирало
то. Правото на строеж върху -, кв. - по плана на с. Б., О. С.З., което било
отстъпено на ответника с типов договор от 11.10.1989 г., било погасено в полза
на собственика на земята – Д., по давност, поради неупражняването му в
продължение на пет години от издаване на разрешението за строеж №
817/28.12.1990 г. -, кв. - по ПУП на с. Б., върху който било учредено
процесното право на строеж, попадал в урбанизираната територия на населеното
място, за която не била налице одобрена кадастрална карта и регистри по смисъла
на чл. 49 ЗКИР. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответника, че отстъпеното му с типов договор от 11.10.1989 г. право на строеж
върху незастроен урегулиран поземлен имот - с площ 550 кв.м в кв. - по ПУП на
с. Б., О. и О. С.З., утвърден със заповед № 2529/16.12.1982 г., актуван с А. №
7822/10.06.2013 г., в управление на О., който, съгласно скица № 1336/15.06.2018
г., издадена от О. С.З. и презаверена на 11.01.2019 г., е с посочена площ 567
кв.м и граници: изток - -I, кв. -, юг – улица, запад - -, кв. -, север - -, за -
от -, кв. -, съгласно строително разрешение № 817/28.12.1990 г. на О. С.З., е
погасено по давност в полза на собственика на земята – Д., поради
неупражняването му в продължение на пет години. Претендира разноски.
Ответникът
Б.С.К., с подадения в срок отговор, признава предявения иск, като моли да бъде
освободен от заплащането на разноските по делото на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, защото не бил дал повод за завеждането му, с доводи, изложени подробно от
пълномощника му в съдебно заседание.
В съдебно заседание на 12.06.2019
г. по делото, пълномощникът на ищеца направи искане за постановяване на решение
при признание на иска, поради което съдът прекрати съдебното дирене и пристъпи
към постановяване на решение съобразно признанието.
Съдът намери, че не са
налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, тъй като с признатото право ответникът може да се разпорежда, а то не
противоречи на закона и добрите нрави. С оглед на това следва съобразно
признанието на ответника на иска по чл. 67, ал. 1 ЗС, да бъде постановено
решение, с което същия да бъде изцяло уважен така, както е предявен от ищеца.
При този изход на
делото, именно в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца разноски по делото в - размер от 55 лева (от които внесена за
производството - такса до дължимия се размер от 50 лева и 5 лева внесена - такса
за съдебно удостоверение). В последните съдът не
включва и внесената от ищеца по сметка на Агенцията по вписванията - такса от
10 лева за вписване на исковата му молба, защото чл. 78, ал. 1 ГПК
регламентира, кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в
хипотезата на уважен иск (така и т. 1 от мотивите
на ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС), а сред тях не е тази
внесена от ищеца такса за вписване на исковата му молба по чл. 2 ТДТСАВ (Обн.
ДВ, бр. 94/2005 г.), а само таксите по ТДТКССГПК (аргумент от чл. 73, ал.
3 ГПК). Доводите на ответника и пълномощника му, че ответникът не
бил дал повод за завеждането на делото и след като признал иска, не следвало да
му се възлагат съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото, са
неоснователни. Защото давността, включително и погасителната по чл. 67, ал. 1
ЗС, не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД). Поради
това за приложението й е било необходимо и в случая ищецът да предяви процесния
иск. А във всички такива случаи, когато правният резултат от иска на изправната
страна, е непостижим извънсъдебно, нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима (Опр.
500-2013-I т.о.). Друго би било
положението, ако преди предявяването на иска, ответникът се бе отказал от
правото си на строеж, което обаче не е сторил (чл. 100 ЗС). При
това положение, независимо, че признава предявения по делото от ищеца иск по
чл. 67, ал. 1 ЗС за погасяването му по давност, е дал повод за завеждането му,
поради което дължи на -о на основание на ищеца сторените от него горепосочени разноски
по делото (чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Б.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че отстъпеното
му с договор за отстъпване на право на строеж върху - земя от 11.10.1989 г., сключен
с П., право на строеж върху - урегулиран поземлен имот с площ от 550 кв.м,
находящ се в с. Б., О. и О. С.З., представляващ ---., в кв. - по плана на с. Б.,
актуван с акт № 7822/10.06.2013 г. за частна - собственост и предоставен в
управление на О. на О. С.З., Булстат -, при граници на имота: изток – -I--.,
юг – улица, запад – - - -., а по скица № 1336/15.06.2018 г. на О. С.З. –
представляващ - -., в кв. - по подробния устройствен план на с. Б., утвърден
със заповед № 2529/16.12.1982 г., с площ на - -. от 567 кв.м, при граници:
изток - -I -, юг – улица, запад - - -, север - -, за строеж на - от 550 кв.м, а
съгласно строително разрешение № 817/28.12.1990 г. на -ински народен съвет С.З.
- на - кв.м от -, в кв. -, е погасено по давност в полза на собственика на
земята – Д., поради неупражняването му в продължение на пет години.
ОСЪЖДА Б.С.К. с п.с., да
заплати в полза на Д., по сметка на -, с Булстат -, с адрес -, сумата от 55
лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: