Р Е Ш
Е Н И Е
С., 09.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13890/2015 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 вр.с чл.49 вр.с
чл.112, ал.2, изр.2 от ЗКИ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** твърди, че с Решение № 73/20.06.2014 г. изменено и
допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г. на УС на БНБ „К.т.б.“ АД е поставена под
специален надзор. Назначени са квестори, въведена е забрана за извършване на
всички дейсности от банката, освен за погасяване на вноски по кредити и други
парични задължения, отпуснати от банката.
На 08.10.2014 г. по депозитната банкова сметка ***транна
банка в размер на 53 100 USD, която сума е била приета от КТБ, въпреки
наложената забрана. На 06.11.2014 г. лицензът за извършване на банкова дейност
на КТБ е отнет и са предприети действия по обявяването й в несъстоятелност.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките по молба на
ищеца К.Ц. му е изплатил сумата от 127 572,77 USD, равняваща се на
гарантираната сума от 100 000 евро, останала е неизплатена сума в размер от 70
176,07 USD, в която влиза и сумата от 53 100 USD, постъпила на 08.10.2014 г.
Ищецът е отправил молба до квесторите на банката да му
бъде изплатена тази сума, като е посочил, че тя е извън гарантирания размер на
влоговете. Получен е отговор, според който връщане на сумата е невъзможно,
поради поставяне на банката под специален надзор. Отправена е втора покана към
банката, в която е упоменато, че сумата
е приета от КТБ в нарушение на закона и решението на УС на БНБ, която покана
също е получила отказ.
При така описаната обстановка ищецът счита, че
отговорност за действията на квесторите носи БНБ, тъй като същите са назначени
от нея. В конкретния случай се касае за незаконосъобразни действия на
квесторите, които осъществяват управление и контрол на дейността на поставната
под специален надзор банка – чл. 116, ал.1, т.1 от ЗКИ. Нарушенията ищецът
твърди, че се изразяват в приемане по сметките на КТБ на сумата от 53 100 USD в
период, през който й е забранено извършване на всякаква дейност, и последвалият
отказ за връщане на сумата. Поради това намира, че БНБ дължи обезщетение в
размер на приетата и невъзстановена сума.
В тази връзка К.Ц. предявява срещу Б.Н.Б. настоящите
искове с правно основание чл.45 вр.с чл.49 от ЗЗД вр.с чл.112, ал.2, изр.2 от
ЗКИ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер от 53 100 USD или 93 176,69 лв. - равностойността по курса на БНБ
към 14.12.2015 г., ведно със законна лихва от 11.10.2014 г. – датата на
възникване на задължението за връщане на сумата, до окончателното й изплащане.
Ответникът „Б.Н.Б.“ оспорва така предявените искове
изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната
лихва.
Твърди, че назначените квестори не са нито в трудови,
нито в служебни взаимоотношения с ответника. Счита, че в исковата молба липсват
доказателства относно незаконосъобразни действия или бездействия на органи на
БНБ. В тази връзка намира, че БНБ не носи пасивната легитимация по предявените
искове.
Ответникът счита твърденията на ищеца относно
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, за неясни. Според
него ищецът не е правно легитимиран да оспорва актове на БНБ.
Ответникът заявява също така, че, за да се ангажира
основателно неговата отговорност за незаконосъобразни действия или бездействия
на органите му, следва да е налице конкретно неизпълнение от страна на
административния орган на задължение, произтичащо директно от закона.
Действията на квесторите не представляват административна дейност по смисъла на
АПК, а разпоредбите и решенията на УС на БНБ не обосновават незаконосъобразност
на действията на квесторите. Твърди, че ищецът е следвало да отправи нареждане
към КТБ в случай, че иска да получи процесната сума или същата да бъде върната
обратно на наредителя.
Ответникът сочи, че липсват доказателства относно
извършване на превод по сметката на ищеца, за размера на този превод и за
датата, на която сумата е постъпила в патримониума на КТБ. С оглед откритото
производство по несъстоятелност на банката, ищецът К.Ц. има качеството на
кредитор и той може да предяви вземането си в производството. Ако не го стори,
вземането му се вписва служебно. Редът за удовлетворяване на кредиторите е
установен в чл.94 от ЗБН.
Б.Н.Б. намира, че невъзможността на К.Ц. да получи
плащане на вземането за посочения размер от КТБ се дължи на негови собствени
действия. Не е доказано настъпването на реално претърпяна от ищеца вреда. Не е
налице и причинно-следствена връзка.
В тази връзка ответникът БНБ моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски в
производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се
спори, че Решение № 73/20.06.2014 г. изменено и допълнено с Решение №
74/22.06.2014 г. на УС на БНБ „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор. С
посочените решения са назначени квестори на банката, въведена е забрана за
извършване на всякакви дейности съгласно лиценз за извършване на банкова
дейност.
С Решение № 138/06.11.2014 г. на
УС на БНБ е отнет лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност и са
предприети действия по обявяване на банката в несъстоятелност.
От събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът в производството К.Ц. е получил банков превод
в размер от 53 100 USD по депозитна сметка в КТБ № ********1 на 08.10.2014 г.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките по молба на К.Ц.
му е изплатил сумата от 127 572,77 USD, равняваща се на гарантираната сума от
100 000 евро, останала е неизплатена сума в размер от 70 176,07 USD. В тази
сума влиза и сумата от 53 100 USD, постъпила на 08.10.2014 г. по сметка на
ищеца в КТБ.
К.Ц. е
отправил молба на 09.12.2014 г. до назначените квестори на КТБ за
възстановяване на приетата в нарушение на закона сума, посочена по-горе. В
отговор от 02.02.2015 г. назначените квестори на КТБ изразяват становище, че
депозираното искане е оставено без уважение.
На 09.02.2015 г. е депозирана
нова покана до квесторите на КТБ със същото искане, която отново е отхвърлена с
отговор от 27.03.2015 г.
От заключението на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира като безпристрастна и кореспондираща на
останалия доказателствен материал, се установява, че по банковата сметка на К.Ц.
в „КТБ“ АД на 08.10.2014 г. е получен превод от 53 100 щ.д., като сумата е
осчетоводена по сметка с IBAN ***н. На 06.11.2014 г. е осъществено
прехвърляне на сумата от 123 572,77 щ.д. към Фонда за гарантиране на
влоговете в банките.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.45 вр.с чл.49 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 93 176,69 лв. –
левовата равностойност на 53 100 щ.д. по курса на БНБ към 08.09.2015 г., ведно
със сумата от 8 633 лв., представляваща размера на лихвата за периода от
11.10.2014 г. до 08.09.2015 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумите.
Според разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност улиците и
тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
С Решение № 73/20.06.2014 г.,
изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ,
„К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор, като са назначени квестори на
банката, изрично посочени в решенията.
Налице е противоправно поведение
от страна на назначените квестори, изразяващо се в приемане на сумата в размер
от 53 100 щ.д. по сметка на ищеца в „КТБ“ АД въпреки изричната забрана за
извършване на банкова дейност поради поставяне под специален надзор.
В хода на производството се
установи, че К.Ц. е претърпял имуществени вреди от противоправното поведение на
назначените квестори, като тези вреди са в размер на получената по неговата
сметка сума. В подкрепа на тези факти са ангажираните доказателства за отказите
на квесторите на банката да върнат на ищеца процесната сума, въпреки че тя е
била незаконосъобразно приета и в нарушение на принципа, че никой не може да черпи
права от незаконосъобразното си поведение. Налице е и причинно-следствена
връзка между установеното противоправно поведение и претърпените вреди. Налице
е и противоправно поведение на ответника – БНБ – липса на упражнен контрол
върху дейността на назначените от него квестори на „КТБ“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при
условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищците. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Настоящият съдебен състав намира,
че така предявените искове по чл. 49 вр.с чл.45 от ЗЗД за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени
вреди от К.Ц. вследствие неправомерно задържана от назначените от БНБ на „КТБ“
АД квестори сума от 53 100 щ.д., са основателни и като такива следва да
бъдат уважени изцяло.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него
съдебни и деловодно разноски и за
адвокатски хонорар в размер на 5 173 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Н.Б., с адрес: гр.С., пл.”********,
представлявана от управителя Д.Р.ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв.М.Д. сумата от 93 176,69 лв. – левовата
равностойност на 53 100 щ.д. по курса на БНБ към 08.09.2015 г., ведно със
сумата от 8 633 лв., представляваща размера на лихвата за периода от
11.10.2014 г. до 08.09.2015 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумите, както и 5 173 лв. съдебни и
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: