Р
Е Ш Е
Н И Е
К., 19.11.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
– К., гражданска колегия в открито съдебно заседание на 04.11.2019 г. година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2254 / 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен Х.Т.Г., ЕГН **********,***, против Г.Г.Г., ЕГН **********
и П.К.Г., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 365 от ЗЗД с цена на иска
15715 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че
той и съпругата му сключили с ответниците по делото спогодба, съгласно която те
били задължени да им заплатят парична сума в размер на 17150 лв. Посочва също,
че на 29.09.2016 г. бил предявен частичен иск против ответниците, било
образувано гр. дело № **** / 2016 г. по описа на РС К., като съпругата на ищеца
се оттеглила от иска в първото съдебно заседание и производството по отношение
на нея било прекратено. С Решение *** / 22.12.2017 г. съдът отхвърлил
претенцията на ищеца и след проведено обжалване с Решение № *** / ****.2019 г.,
III г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № **** / 2018
г. било постановено ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5100 лв.,
представляваща част от дължимата по спогодбата от 02.04.2015 г. парична сума, както
и сторените деловодни разноски.
Сочи, че решението по уважения
частичен иск за парично вземане се ползвало със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право по предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което ответниците Г.Г.Г. и П.К.Г. да бъдат осъдени да заплатят
парична сума в размер на 12050 лв., представляваща разликата между главницата,
дължима по спогодба от 02.04.2015 г. в размер на 17150 лв. и 5100 лв., част от
същата главница, присъдена с Решение № *** / ****.2019 г., III г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № **** / 2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 12050 лв. , считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата,
парична сума в размер на 3665 лв., представляваща законната лихва върху
главницата по настоящия иск от 12050 лв., считано от 20.08.2016 г. до
19.08.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците чрез упълномощения адв. А.Т., с който оспорват
изцяло по основание и по размер и молят съда да отхвърли изцяло предявените
искове, като им присъди направените разноски по делото.
Твърдят, че е налице погасяване
на част от дължимото задължение по правилата на спогодбата в размер на 2000 лв.
– договорът за наем от 01.04.2015 г. е действал до ****.2015
г., когато е прекратил действието, като за изминалите пет месеца, дължимата
сума по правилата на спогодбата е намаляла с 2 000 лв. до размер на общото
задължение, възлизащо на 15150 (петнадесет хиляди сто и
петдесет) лв.
Сочи, че в хода на образуваното гр. дело № ****/2016
г. на Районен съд К. ответниците по настоящото дело са предявили насрещни
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предложение 1 от ЗЗД, чл. 236, ал. 2
и чл. 86 от ЗЗД против единия ищец – В. Г. Г., която по-късно е оттеглила исковете
си и производството по отношение на нея е било прекратено. Сочи, че независимо,
че производството по делото по насрещния иск било прекратено, бил подаден
отговор от В. Г. и Х.Г., като в него признали, че от сключването на договор за
наем от 01.04.2015 г. до ****.2015 г., когато прекратил действието си, били
изминали 5 месеца, т.е. дължимата сума по правилата на спогодбата е намаляла с
2000 лв. до размер 15150 лв. Сочи, че от този момент вземането на В. Г. и Х.Г.
в размер на 15150 лв. станало ликвидно и изискуемо.
Оспорва размера на предявените
обективно съединени искове, настоящият иск следвало да бъде предявен за
разликата до сумата от 10050 лв., съответно и предявеният иск за законната
лихва върху главницата следвало да бъде намален.
Сочи, че сумата, която можело да
бъде претендирана от ищеца в настоящото производство Х.Г. била в размер на 2475
лв., като разлика от присъдените 5100 лв. до размера на вземането на ищеца по
спогодбата от 02.04.2015 г.
Сочи, че в случая не било налице
неделимост на задължението – съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗЗД задължението било
неделимо когато това, което се дължало е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите. В
конкретния случай не се касаело нито до солидарност на кредиторите, нито до
неделимост на задължението, като при множество на кредиторите, вземането се
разделяло между участващите лица по равно. От факта, че кредиторите били
съпрузи не следвало друго, тъй като паричните вземания не били съпружеска
имуществена общност (чл. 21 от СК), а действията на единия от тях не
представлявали и управление на общо имущество по смисъла на чл. 24, ал. 2 от СК, което би обосновало самостоятелна легитимация на единия от кредиторите за
цялото вземане. Доколкото не е уговорено друго, всеки от двамата кредитори имал
право да претендира половината от сумата.
Твърди, че общата договорена сума по
спогодбата е в размер на 17150 (седемнадесет
хиляди сто и петдесет) лв. От тази сума
са изплатени 2000 (две хиляди) лв. т.е. общо задължението към двамата кредитори е
в размер на 15150 (петнадесет
хиляди сто и петдесет) лв. Имайки
предвид съображенията изложени по-горе в настоящия отговор, единият кредитор
може да предявява своите претенции единствено до размера на неговото вземане, а
именно половината от дължимото. Тази половина в момента на предявяване на
настоящия иск се равнява на 7575 (седем хиляди
петстотин седемдесет и пет лева) лв. От нея, с
Решение № *** / ****.2019 г. на Х.Т.Г., е присъдена сумата от 5100 (пет хиляди и сто)
лв., представляваща част от дължимата сума по спогодбата. След приспадането й,
ищецът може да търси единствено останалата част от своето вземане по
спогодбата, а именно – 2475 (две хиляди
четиристотин седемдесет и пет) лв.
Сочи, че след оттегляне на частичния
иск от страна на другия кредитор – В. Г. Г., както и факта, че тя не е ищец в
настоящото производство, нейният дял от претенцията в размер на 17150 лв. (седемнадесет хиляди сто и петдесет) общо по спогодбата не може да бъде предмет на
настоящото производство.
Относно претенциите на ищеца за сумата
от 3665 (три хиляди шестотин шестдесет и пет) лв., представляваща законната лихва върху
главницата по предявения иск от 12050 лв., считано от 20.08.2016 г. до 19.08.2019
г. – датата на предявяване на исковата молба, заявява че същата е
неоснователна. Искът за законната лихва е акцесорен и зависи от размера на
главницата.
Моли съда да отхвърли като неоснователни
и недоказани предявените искове, както следва: иска за парична сума в размер на
12050 (дванадесет хиляди и петдесет)
лв., представляващи разликата между главницата, дължима по спогодба от
02.04.2015 г. в размер на 17150 лв. и 5100 лв., част от същата главница,
присъдена с Решение № *** / ****.2019 г. по гр. дело № 4255 / 2018 г. на III Г.О. на ВКС, ведно със законната лихва върху
главницата от 12050 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата; иска за парична сума в размер на 3665 (три хиляди шестстотин шестдесет и пет) лв., представляваща законната лихва върху
главницата по предявения иск от 12050 лв., считано от 20.08.2016 г. до
19.08.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба; претенциите за
присъждане на разноските за водене на делото. Претендира разноски по настоящото
дело.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
В доклада по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че съществува спогодба
от 02.04.2015 г. между Г.Г.Г., П.К.Г. от една страна и от друга В. Г. Г. и Х.Т.Г..
Предявени са искове с правно основание
чл. 79 от ЗЗД във вр. с 365 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Процесното вземане произтича от
съществува спогодба от 02.04.2015 г. между Г.Г.Г., П.К.Г. от една страна и от
друга В. Г. Г. и Х.Т.Г..
Предявеният иск е за разликата до
заявения пълен размер на вземането, посочено в цитираната спогодба. По предявен
частичен иск против ответниците е било образувано гр. дело № ****/2016 г. по
описа на РС-К.. В това производство съпругата на ищеца – В. Г. Г. си е оттеглила иска и производството по
отношение на нея било прекратено. С Решение ***/22.12.2017 г. съдът отхвърлил
претенцията на ищеца и след проведено обжалване с Решение № ***/****.2019 г., III г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № ****/2018 г.
било постановено ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 100,00 лв.,
представляваща част от дължимата по спогодбата от 02.04.2015 г.
Съгласно Тълкувателно Решение №
3/22.04.2016 г. на ВКС, общо събрание на Гражданска и Търговска колегия,
формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена
с първоначалния иск, да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
В настоящия отговор, наведените
съображения относно допустимия размер на претенцията на ищеца Х.Т.Г.,
представляват именно такива факти.
Когато ищецът претендира в петитума на
исковата молба само част от размера на вземането, той представлява частичен
иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното
право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като
частичен. Обективните предели на СПН очертават нейния предмет –
правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото,
и субективното материално право, което произтича от него, а субективните
предели – страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар
и да не са страни, са обвързани от установеното положение.
В конкретния случай от мотивите на Решение № ***/****.2019 г., III г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № ****/2018 г.
може да се извлече следното:
Страните по спора, с изричен договор,
сключен помежду им на 02.04.2015 г., извънсъдебно, са признали факта, че
ответниците Г.Г.Г. и П.К.Г., дължат на ищците – Г. сумата от 17 150,00 лв.
за вложени в недвижим имот, собственост на сем. Г..
В мотивите си ВКС посочва също, че „с
отговора на исковата молба, ответниците са признали, че договорът за наем е
прекратен на ****.2015 г. Следователно, изплащането по уговорения в т. 2 от
сключената спогодба начин е могло да се осъществи най-много за 6 месеца, по 400,00
лв., или договорената сума от 17 150,00 лв. е установено да е възможно да
е намаляла най-много с 2400,00 лв., което прави предявения иск за 5 100,00
лв. основателен.“
От посоченото може да се извлече
следният извод – в постановеното решение не са излагани от съда мотиви, които
да се ползват със СПН относно пълния размер на задължението по спогодбата. Още
повече, че липсва и индивидуализация на страните по материалното
правоотношение, които са необходимата част от обективните и субективни предели
на СПН. В мотивите си ВКС посочва, че
„частичният осъдителен иск за сумата от 5 100,00 лв. е предявен на
29.09.2016 г. от ищците Г.“, без да се вземе предвид оттеглянето на предявения
иск от страна на единия ищец – В. Г. и прекратяването на делото по отношение на
нея.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
е основателно и следва да бъде разгледано твърдението на процесуалния
представител на ответниците относно делимостта на вземането на ищците,
възникнало по силата на сключената спогодба от 02.04.2015 г. Ищците, като
страна в спогодбата безспорно са съпрузи, но те са и в качеството си на
кредитори. Действително в случая не е
налице неделимост на задължението, нито е налице солидарност на кредиторите.
При множество на кредиторите, вземането се разделя между участващите лица по
равно, тъй като не са наведени доводи в хода на делото относно друго
разпределение между тях. От факта, че кредиторите са съпрузи не следва друго,
тъй като паричните вземания не представляват съпружеска имуществена общност
(чл. 21 от СК), а действията на единия от тях не представлява и управление на
общо имущество по смисъла на чл. 24, ал. 2 от СК, което би обосновало
самостоятелна легитимация на единия от кредиторите за цялото вземане. Доколкото
не е уговорено друго, всеки от двамата кредитори имал право да претендира
половината от сумата. Съгласно Решение
№ 164 / 04.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 570 / 2011 г. IV Г.О., ГК на ВКС, при положение, че отговорността на
ищците не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе по отделно за дължимото
на всеки един от ищците от ответниците в рамките на общо заявената сума.
Настоящото производство е образувано по предявен иск единствено от Х.Т.Г.,
единият от кредиторите по спогодбата от 02.04.2015 г., но за пълната сума по
нея. В този смисъл на ищецът Х.Т.Г., следва да се присъди половината от
дължимата по спогодбата сума.
На следващо място, съдът приема, че е
налице признание от страна на В. Г. Г. и Х.Т.Г. относно намаляване на дължимата
сума по спогодбата до размер на 15 150,00 лв., направено с подаден отговор
по предявен насрещен иск за съвместно разглеждане по гр. дело № ****/2016 г. по
описа на РС К.. Това признание безспорно следва да бъде взето предвид от съда,
при постановяване на решението по настоящия предявен иск относно размера на
вземането.
Взимайки предвид установените факти,
предявеният от ищеца Х.Т.Г. се явява основателен за сумата от 2 475,00
лв., представляваща половината от сумата дължима по спогодбата, след
приспадането на изплатената сума в размер на 2 000,00 лв. и присъдената му
с Решение № ***/****.2019 г., III г.о. на ВКС,
постановено по гр. дело № ****/2018 г. сума в размер на 5 100,00 лв.
По отношение на предявения иск за
заплащане на парична сума в размер на 3 665,00лв., представляваща законната
лихва върху главницата по настоящия иск от 12050 лв., считано от 20.08.2016 г.
до 19.08.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба, съдът намира, че тя
се явява недоказана в претендирания размер. С оглед присъдената сума по
настоящото производство, лихвата не може
да е в този размер. В хода на съдебното дирене
не са предприети действия от страна на ищеца за определяне и доказване на
посочения размер, поради което съдът следва да отхвърли и иска за законна лихва
върху главницата по предявения иск от 12 050,00 лева, считано от 20.08.2016 г. до
19.08.2019 г.
По
отношение на разноските по делото:
Ищецът е направил искане за присъждане
на разноски по делото в размер на
1 832,00 лева, от които 1 200,00
лева за адвокатско възнаграждение, 627,00
лева – държавна такса и 5,00 лева банкова комисионна. За сумата от 1 200,00
лева е представен Договор за правна
защита и съдействие № ******, от който
се установява, че договорената
сума е платена в брой.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца съразмерно с уважената част от исковете направените по делото разноски в
общ размер от 290,00 лева
Ответниците са направили искане за
присъждане на разноски по делото, които към датата на постановяване на
съдебното решение и съгласно представен актуализиран списък на разноските възлизат
на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 253,00 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.365, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, Г.Г.Г., ЕГН **********
и П.К.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на Х.Т.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 2 475,00 лв. (две
хиляди четиристотин седемдесет и пет) лева, дължими по Спогодба от 02.04.2015
г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 12 050 лв. (дванадесет хиляди и петдесет лева), като неоснователен, както и сумата от 290.00 лв. /двеста и
деветдесет лева и 0 ст./, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващи деловодни
разноски по делото, съразмерно с уважената част
от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т.Г., ЕГН **********,*** иск за
парична сума в размер на 3 665,00 лв.
/три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и нула ст./, представляваща
законната лихва върху главницата по настоящия иск от 12 050,00 лв., считано
от 20.08.2016 г. до 19.08.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3, Х.Т.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Г.Г.Г., ЕГН ********** и П.К.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 253,00 лв. /двеста петдесет и три лева и 0 ст./,
представляващи направените от тях деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред
пред Окръжен съд С. в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: