№ 49
гр. *, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501206 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от А. Ш. Х.,
ЕГН **********, чрез адв. Т. П., против решение № 239/ 04.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 49/ 2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с искане за
отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 239/
04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 49/ 2024 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, с искане за отмяната му изцяло, като бъдат уважени предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
подробни съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1
Настоящият състав на Окръжен съд - *, ГО, IV въззивен, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от А. Ш. Х. от *** против К. Л. Б., Н. Ю. Б. и Ц. М. Ю., тримата от ***,
като се прави искане на основание чл.108 от ЗС да бъде признато по
отношение на тримата ответници, че ищеца е изключителен собственик на 2/3
/две трети/ идеални части от следният недвижим земеделски имот, находящ се
в землището на село *, общ. *, обл. *, а именно: - Поземлен имот с
идентификатор 56740.55.41 по ККР одобрени със Заповед РД-18-
509/31.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение
на ККР, засягащи поземления имот е от 27.02.2023 г., Адрес на поземления
имот: - *, местност „*“, Площ – 3403 кв. м., Трайно предназначение на
територията: - Земеделска, Начин на трайно ползване:- Нива, Категория: - 9,
Предишен идентификатор:- няма, Номер по предходен план: - 055041, Съседи:
- Имоти с идентификатори: - 56740.55.40; 56740.55.45; 56740.55.42;
56740.55.30; 56740.55.68; 56740.55.31; 56740.55.72; 56740.55.39 и 56740.55.37,
представляващ по предходен план: - Нива с площ от 3.403 декара, девета
категория, находяща се в местността „* “ от 1 землището на с. *, общ. *, обл.
*, съставляваща имот №055041 по картата на землището, при граници/съседи:
- Имот №055042 - Нива на наследниците на С. М. К., Имот №055031 - Нива на
наследниците на Ш. А. Ш., Имот №055072 - Пасище/мера на община *, Имот
№055039 - Нива на наследниците на А. А. К., Имот №055037 - Нива на
наследниците на М. М. К. и Имот №055040 - Нива на община *, както и да
бъде осъден ответника Ц. М. Ю. да предаде на ищцата владението върху 1/6
ид. част от процесния недвижим земеделски имот, както и следваща се правна
последица за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти, придобити по давностно владение - чл.587. ал.2 от ГПК.
Твърди се от ищцата, че по силата на наследство и давностно владение е
собственик на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот. С влязло в
сила решение №1539А от 04.09.1995 г. на Поземлена комисия с.*, на
наследниците на И. А. Р., бивш жител на с. * е възстановено правото на
собственост и върху процесния имот. Веднага след възстановяване правото на
собственост върху земеделските земи, между които 2 и процесният имот,
живите наследници на общият наследодател извършили по между си
неформална доброволна делба на същите имоти, като определили и правото
на ползване в онези от имотите, които останали като съсобствени между някои
от наследниците. В делбата участвал съпруга на ищцата И. И. Х., на мястото
на починалият си баща Б. И. Х., който бил син на наследодателя. При делбата
съпругът на ищцата получил в дял 2/3 ид. ч. от процесния имот, а останалата
1/3 ид.ч. от имота била предоставена в дял на дъщерята на общия
наследодател А. И. Д.. По общо разбирателство между съсобствениците на
процесния имот, от 1995 г. ищцата и съпругът й започнали да владеят и
ползват предоставените им в дял 2/3 ид.ч. от имота в западната му част, при
съседи: - от север и североизток - поземлен имот с идентификатор
2
56740.55.72, а по плана за земеразделяне 055072 - пасище/мера на община *;
от изток - 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 56740.55.41, а по плана за земеразделяне – предоставена в дял
на А. И. Д.; от югоизток поземлен имот с идентификатор 56740.55.42, а по
плана за земеразделяне 055042 собственост на наследниците на С. М. К.; от
югозапад - поземлен имот с идентификатор 56740.55.40, а по плана за
земеразделяне 055040 - нива на община * и от запад - поземлен имот с
идентификатор 56740.55.37, а по плана за земеразделяне 055037- собственост
на наследниците на М. М. К.. От 1995 г. А. И. Д. започнала да владее и ползва
своя дял от 1/3 ид. ч. в източната част на имота при съседи: - от север -
поземлен имот с идентификатор 56740.55.72, а по плана за земеразделяне
055072 - пасище/мера на община *; от изток - поземлен имот с идентификатор
56740.55.31, а по плана за земеразделяне 055031 - нива на наследниците на Ш.
А. Ш.; от югоизток и юг- поземлен имот с идентификатор 56740.55.42, а по
плана за земеразделяне 055042 - собственост на наследниците на С. М. К.; от
югозапад - 56740.55.40, а по плана за земеразделяне 055040 - нива на община *
и от запад - 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 56740.55.41, а по плана за земеразделяне 055041-
предоставени в дял на съпруга на ищцата. От 1995 г. и до смъртта си през 2006
г. А. Д. владяла своята част от имота, съгласно разпределението. До смъртта на
съпруга на ищцата през 2010 г., двамата заедно, а след смъртта му – само 3
ищцата владели своята част от имота съобразно разпределението. Децата им
не се интересували от имота, поради което ищцата владяла своя дял със
съзнанието на единствен собственик. След смъртта на А. Д. нейната част от
имота се владяла от ответницата Н. Б. до 2019 г., когато тя заминала да работи
в чужбина. В края на 2023 г. в частта на имота на ищцата, ответника Ц. Ю.
започнал да копае с багер, заявявайки, че 1/2 ид.ч. от имота е негова. Ищцата
извършила проверка, при която установила, че през 2018 г. ответниците Н. и
К. Б.и се снабдили с нотариален акт за собственост на 1/2 ид.ч. от имота въз
основа на давностно владение, след което дарили имота на ответника Ю.. Тъй
като разпореждането със собствената на ищцата 1/6 ид.ч. от имота е без
правно основание, е предявен настоящия иск.
Ответниците Н. Б. и К. Б. представят общ отговор на исковата молба.
Ответника Ц. Ю. представя отделен отговор на исковата молба. Съдържанието
на отговорите е идентично. С тях ответниците изразяват становище за
нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. По същество
намират иска за неоснователен. Твърдят, че с решение № 1539А от 04.09.1995
г. на ПК с. *, на наследниците на И. А. Р. е възстановено правото на
собственост върху процесния имот, както и върху други имоти. Още докато е
бил жив И. Р., заедно със съпругата му определили кой от притежаваните от
тях имоти на кое от децата им ще остане в наследство след тяхната смърт.
Процесният имот бил определен в дял на А. И. Р., ЕГН: **********, починал
на *** г. Същият живеел в гр. * и поради това определил неговият дял от
наследството - процесния имот да бъде разделен между бащата на съпруга на
3
ищцата И. И. А. и майката на ответницата - А. И. Д., като всеки от тях
получил по 1/2 идеална част от имота. Между идеалните части на всеки от тях
имало денивелация, която е налице и към настоящия момент. Не е вярно
твърдението, че А. Д. е получила в дял и владяла 1/3 ид.ч. от процесния имот.
Не става ясно причината, по която на бащата на съпруга на ищцата са дадени в
дял 2/3 ид.ч., а на сестра му – 1/3 ид.ч. От друга страна при съсобствен имот,
при който не е извършвано разпределение правото на ползване няма как да се
определи къде се намират 4 съответните идеални части от имота. От своя
страна твърдят, че от 2006 г. (смъртта на А. Д.) до момента на даряването на
Ц. Ю. - 21.02.2023 г., ответниците К. Б. и Н. Б. владеели собствената си на
основание давностно владение 1/2 ид.ч. от процесния имот, а преди нейната
смърт от 1995 г. до 2006 г. Душева владяла тази 1/2 ид.ч. Останалата 1/2 ид.ч.
от същия имот се владеели от И. И. Х. и съпругата му - ищцата по делото до
2008 г., когато същите без документ продали своите идеални части от имота на
друго лице, което започнало да го използва като складира насипи от пясък.
След този момент и след смъртта на И. Х. – 2010 г., имота не се ползвал нито
от ищцата по делото, нито от другите наследници на И. Х. - техните деца. Не
отговарят на истината твърденията, че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от
имота, а първите двама ответници, съответно на 1/3 ид.ч. от същия. Ищцата не
е осъществявала трайно, непрекъснато, явно и спокойно владение в
законоустановения срок върху идеални части от имота, още по-малко на 2/3
ид.ч. от същия. Дарявайки 1/2 ид.ч. от процесния имот, първите двама
ответници не са се разпоредили без правно основание с чуждо право, а са
дарили собствените им идеални части от имота, с които са могли да се
разпореждат свободно. Въпреки, че станало известно, че Ц. Ю. е собственик
на 1/2 ид. ч. от процесния имот от 21.02.2023 г., на 29.12.2023 г. ищцата се
снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност. От 21.02.2023 г. до датата на издаването на посочения нотариален акт
на основание давностно владение на ищцата 29.12.2023 г. е изминал период
по-дълъг от 6 месеца, в които фактическата власт върху посочените идеални
части е била упражнявана първоначално от първите двама, а впоследствие - от
третия ответник, поради което съгласно чл. 81 от ЗС дори и преди посочените
дати ищцата да е упражнявала владение върху идеални части от имота, то тя е
изгубила същото и давността е прекъсната.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са
необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка
на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на
съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при
4
събиране и оценка на доказателствата по делото.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество, а именно:
По ревандикационният иск:
Ревандикационният иск, който е процесуално допустим, предвид
наличието на правен интерес за ищците, като абсолютна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това свое
становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:
При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения,
съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от
съда по същество.
По отрицателния установителен иск:
Допустимостта на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че
имота е собственост на ищците като наследници на Н. И. Г. (от своя страна
наследил и К. И. Г.). Иска се да бъде признато за установено, че първият
ответник не е собственик на целия имот на основание давностно владение и
доколкото при доказване на иска, ищците ще потвърдят правата на
собственост, установени за наследодателя им с нотариалния акт от 2008 г., то
те имат правен интерес от предявяването му. По отношение на втория
ответник се иска да се бъде признато за установено, че ищците са собственици
на 1/7 ид.ч. от имота, както и да бъде осъден да им предаде владението на
имота.
Разгледан по същество съдът намира предявеният иск по чл. 124 от ТПК
за неоснователен, поради следното:
От представените по делото доказателства, находящи се по гр. д. №
1262/2010 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и по в. гр. д. № 188/ 2014 г.
по описа на Окръжен съд * се установява, че В. С. К. и К. И. / К. са били
съпрузи. Съответно, както права, така и задължения по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № *** г., издаден от Районен съд - Г.Делчев
възникват и за двамата. С решението по в.гр.д. № 188/2014 г. по описа на ОС -
* е отхвърлен иска В. С. К. и К. И. К. да бъдат признати за собственици на
процесния имот въз основа на горепосочения договор за гледане и издръжка.
В настоящия процес предмет на разглеждане е дали имота е придобит от
някой от страните въз основа на давностно владение. За да е налице
придобивна давност върху имот, владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, явно и спокойно. Лицата В. К. и К. К. са поставили владението
върху процесния имот въз основа на нотариален акт № *** г., издаден от
Районен съд - Г.Делчев.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че след
прехвърляне на имота от С. К. на сина му В. К., последният заедно със
5
семейството си започнал да ремонтира къщата - изградили срутени стени,
оформили механа в приземния етаж, а на двата жилищни етажа стаи с баня и
тоалетна към всяка. Ремонта започнал през 1998 г.и завършил през 2000 г.
Имота бил заключван от тях и никой друг нямал ключ от имота. Показанията
на тези свидетели не бяха опровергани, като кореспондират и с другите
доказателства по делото. Установява се, че В. К. и съпругата му са
упражнявали явно, спокойно и непрекъснато давностно владение върху
процесния имот след 1997 г, което се установява и от декларацията, подписана
от Н. И. Г., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписа, извършена на
04.08.2009 г. под № 2240 от нотариус В. Т., гр. *. С тази декларация Н. Г.
заявява, че няма никакви претенции относно собствеността, владението и
ползването на недвижим имот, собственост на В. К., съгласно нотариален акт
№ 1216, t.VII, д.№ 2078/30.12.1997 г. по описа на PC Гоце Делчев, а именно
дворно място с площ от 140 кв.м., находящо се в застроената част на с.Лещен,
ведно със застроената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, при
съседи за дворното място - П. К., И. В. и от две страни улици. Декларации, че
нямат претенции към имота са подали и други ответници по гр.д. № 1262/2010
г. по описа на PC Гоце Делчев. Това е признание на факта, че К. са установили
владение върху имота, което е явно и необезпокоявано. Това води до извод, то
от 1997 г. след като е установено владение върху имота, то на 31.12.2007 г. е
изтекъл и десетгодишния период за недобросъвестно владение.
Правото на собственост не може да се загуби само с неупражняването
му, но ако друго лице установи свое владение върху имота в предвидения от
закона срок, то придобива правото на собственост. В настоящият случай
останалите наследници на К. К. са загубили правото на собственост върху
процесния имот, поради установеното върху него владение от страна на В. и
К. К..
Конкретно наследодателя на ищците е заявил, че няма претенции
относно имота и признава правата на В. К. върху него. Съответно предявеният
отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По иска по чл. 108 ЗС:
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания
имот, същият да се намира във владение или държане на ответника и
владението/държането да се упражнява от последния без основание.
Уважаване на иска за ревандикация на една вещ - ищецът следва да
установи пълно и главно, че е собственик на соченото и поддържано в
обстоятелствената част на иска придобивно основание, фактът, че ответните
страни упражняват върху спорния имот фактическа власт, а в тежест на
ответниците е да установят, че това се осъществява на годно основание,
противопоставимо на ищците.
6
От събраните по делото доказателства се установи, че с решение
1539А/04.09.1995 г. на Поземлена комисия с.* на наследниците на И. А. А. (И.
А. Р.), бивш жител на с. *, починал на *** г. е възстановена собствеността
върху земеделски земи, сред които и процесния имот, представляващ нива с
площ от 3.403 дка, десета категория, в местността „*“ в землището на *, имот
№ 055041 по картата на землището, при съседи имот №055042 - нива на
наследниците на С. М. К., имот №055031- нива на наследниците на Ш. А. Ш.,
имот №055072 - пасище/мера на община *, имот №055039 - нива на
наследниците на А. А. К., имот №055037 - нива на наследниците на М. М. К. и
имот №055040 - нива на община *. Не се спори, че ищцата А. Х. е наследник
на И. И. Х., който от своя страна е наследник на Б. И. Х. (И. И. А.), син на И.
А.. Не се спори, че ответницата Н. Б. е наследник на А. И. Д. – дъщеря на И.
А.. Не се спори от ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от
процесния имот. Спорно е между страните дали ищцата е собственик въз
основа и давностно владение на 2/3 ид.части от процесния имот, а не на 1/2
ид.част от него и дали ответниците Н. Б. и К. Б. са собственици на основание
давностно владение на 1/2 идеална част от същия имот. По делото не беше
доказано извършване на неформална делба между наследниците на И. А. при
която в дял на сина му Б. Х. (И. А.) да са оставени 2/3 ид.части от процесната
нива. По делото беше представен разделителен протокол от 1995 г., по който в
дял на И. А. е оставен 1 декар от нивата в м. „*“. При площ от 3.403 дка, това е
по-малко от 1/3 ид.част. Не се доказа по безспорен начин Б. 13 Х. (И. А.) да е
получил в дял 2/3 от тази нива и със показанията на свидетелите, ангажирани
от ищцата. Свид. Т. има информация в тази насока от ищцата, а свид.С. А.
макар да заявява, че е участвал в делбата дава информация, която се различава
от записана в разделителния протокол, подписан от И. А.. Не се доказа също
така ищцата да е упражнявала явно, спокойно и непрекъснато давностно
владение върху 2/3 идеални части от процесния имот в изискуемия от закона
10 годишен срок, за да придобие собствеността върху тези ид.части. Както се
упомена по-горе, свидетеля А. заявява, че не е посещавал процесния миот от
дете и всичко, което знае за него, го знае от ищцата, поради което с
показанията му не се установява тя да е владяла 2/3 ид.части от имота.
Свидетелката Т. заявява, че знае А. и съпругът й да са владяли имота, но не
можа да установи периода на владение. Тя обяснява, че не знае кога е починал
съпруга на А., тъй като тогава е била в чужбина. Знае, че допреди 3 години А.
е работила имота, но същевременно казва, че от 5 години не е ходила там и не
е обърнала внимание как се работи. От друга страна показанията на
свидетелите, ангажирани от ответниците, са в насока, че процесния имот е бил
разделен наполовина между И. А. и А. А., който от своя страна предоставил
своя дял на А. Д.. До 2006 г. А. обработвала своята част от имота, а след
смъртта й той бил обработван от Н. и К. Б.и. От своя страна половината,
обработвана от ищцата била изоставена след 2005 г. и засипана с камъни.
Поради изложеното предявеният установителен иск следва да се уважи за 1/2
идеална част от процесния имот, относно която страните не спорят, че е
7
собственост на ищцата и да се отхвърли като недоказана над тази част до
претендираните от ищцата 2/3 ид.части. Не се доказа по делото ответниците, и
конкретно Ц. Ю. да са завладяли неоснователно имота, в частта му, която е
собственост на ищцата, поради което осъдителната част на иска също подлежи
на отхвърляне.
Предвид изложеното, възраженията на въззивника се явяват
неоснователни.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите
на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/ 04.10.2024 г., постановено по гр. д.
№ 49/ 2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА А. Ш. Х., ЕГН **********, да заплати на К. Л. Б., ЕГН
********** и Н. Ю. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 1000 (хиляда)
лева, представляваща разноски за адвокат във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Ш. Х., ЕГН ********** да заплати на Ц. М. Ю., ЕГН
********** сумата в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски
за адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8