Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 29.07.2020
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 113/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Л.И.Г. с постоянен
адрес ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), №
23/ 06/1/0/00148/3/01/04/01/ 25.02.2020 г., изх. № 91-220-6500/ 74#4/
25.02.2020 г. на директора на ОД София
на ДФ „Земеделие. Изложени са съображения за издаване на АУПДВ в нарушение на
материалния закон и административнопроцесуалните
правила. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно. Посочва се, че
правното основание за издаване на оспорения административен акт е нарушение на
чл.13, ал.7 и чл.18, ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 от ПРСР 2014-2020. Оспорват се, като
неотговарящи на обективната действителност, възприетите от административния
орган нарушения. Изразява се становище, че жалбоподателката
стриктно спазва изискването в чл.13, ал.7 от Наредба № 14 да поддържа
съответствие на проекта по критериите за подбор в срок от 5 години. Твърди се,
че от проверките на място, обективирани в контролен
лист, се установява, че в стопанството на Л.Г. се отглеждат 18,5 дка сливи,
които са именно от приоритетния сектор. Сочи се, че за да е налице нарушение на
чл.38, ал.1, т.39 от Наредба № 14, във връзка са чл.13, ал.7, трябва да е
спряла да отглежда сливи в стопанството си. Всяко друго разширително
тълкуване било недопустимо и незаконосъобразно.
На следващо място в жалбата се твърди, че Л.Г.
не е нарушила разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба № 14, тъй като не е
включила в стопанството си друг вид селскостопанска култура освен отглежданите
сливи. По повод на подадено заявление за второ плащане била проведена
пространна кореспонденция между нея и административния орган. В становище на
Лесотехническия университет било записано, че растението туя
не представлява селскостопански продукт, като по този начин констатациите на АО
се оборвали от цитираните от него документи. Сочи се, че становището на „ Космосерт България“ ООД, че по безспорен начин е установено
липсата на положително въздействие на туята върху сливовите
насаждения, е опровергано чрез представените от Л.Г. становища на специалисти
агрономи. Като следващо основание за незаконосъобразност на АУПДВ се твърди
издаването му в нарушение на административнопроизводствените
правила, защото с този административен акт е допустимо да се установяват
публични държавни вземания, но не и да бъдат отказвани плащания по сключен
административен договор ползвателя и ДФЗ. Поради изложените основания за
незаконосъобразност се прави искане да
се отмени АУПДВ и преписката се върне на АО за ново произнасяне. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник и се претендират деловодни
разноски. В представена писмена защита посочва съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, основани на приетото заключение на
Съдебно агрономическата експертиза.
Ответникът – Директор на Областта дирекция
София на ДФЗ, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В писмено
становище развива съображения за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по
неблагоприятен начин от оспорената заповед.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между Л.И.Г. и ДФ „Земеделие“ е сключен Договор
№ ***/ *** г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г.,
съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
На 25.09.2018 г. Л.Г. е подала заявка за
второ плащане.
На 26.10.2018 г. е била извършена проверка на
място от служители на отдел „РРА“, при която е установено, че в насаждението от
сливи, разположено на имоти с №№ ***; *** и *** е констатирано отглеждане,
допълнително в междуредовите и вътрередовите
пространства, на растителен вид (туя), който не е земеделска култура и не е предвиден по
бизнес-план.
В периода от 01.11.2018 г.-14.11.2018 г. от
служители на отдел „РТИ“ е извършена друга проверка в стопанството на жалбоподателката. В контролния лист са маркирали с „НЕ“
отговора на следните въпроси: 1.Към момента на проверката в стопанството се
отглеждат култури и/ или животни от приоритетни сектори ( За проекти на
кандидати за дейности, които се изпълняват в сектор „Животновъдство“ и/ или в
сектор „Плодове и зеленчуци“); 2.Не са установени данни или обстоятелства от
проверката на място за наличие на допълнителни и неописани в заявлението/
бизнес плана обработваеми площи, ПЗП, трайни насаждения; Ползвателят не
отглежда култури, които не са включени в одобрения бизнес план и уведомленията
към него (отнася се за текущата стопанска година). Като пояснение в контролния
лист е посочено, че върху площта на парцел ***, обединяващ КВС № ***; ***; ***,
са засадени сливи и туя, като туите
са разположени както в самите редове между сливите, така и в междуредовото
пространство в четири броя лехи с площ 0,016+0.017+0.007+0.006ха= 0.046 ха.
С писмо, изх. № 01-220-6500/#4/
23.08.2019 г. Л.Г., на основание чл.26, ал.1, във вр.
с чл.34, ал.3 от АПК, е уведомена, че ДФ „Земеделие“ открива производство по
издаване на АУПДВ. Съгласно изложеното в уведомлението производството по
издаване на АУПД се открива тъй като при извършени проверки на 26.10.2018 г. и
01.11.-14.11.2018 г. е установено, че наред с отглежданите 18.5 дка сливи се
отглежда и растение от вид туя. Прието е, че не се
установява изпълнение по критерий за подбор „Проекти, насочени в сектор
„Животновъдство“ и сектор „Плодове и зеленчуци“. Посочено е, че това
представлява нормативно неизпълнение на чл.38, ал.1, т.9, във вр. с чл.13, ал.7 и чл.18, ал.1 и ал.3 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. Отразен е общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде
АУПДВ – *** лв. Пояснено е, че лицето има право на възражение в 14-дневен срок
от получаване на уведомлението. На 12.09.2019 г. Л.Г. е подала възражение, в
което е посочила, че е изпълнила производствената програма съгласно одобрения
бизнес план. Относно констатираното наличие на туя е
представила становище на проф.д-р В. П. и доц.д-р В. И. от Аграрен университет,
Пловдив, че този растителен вид влияе благоприятно на сливовите насаждения.
На 25.02.2020 г. е издаден оспореният АУПДВ
на директора на областна дирекция София на ДФЗ, с който на основание чл.38,
ал.1, т.9, във връзка с чл.13, ал.7 и чл.38, ал.1, т.23 във връзка с чл.18,
ал.1 и ал.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съответно – чл.9, ал.1, т.9, във
връзка с чл.14, ал.1, т.7, чл.9, ал.2, т.8, във вр. с
чл.9, ал.1 от Договор № ***/ *** г. и на основание чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е отказано изплащане на финансова помощ общо в размер на ***
лв., представляваща второ плащане по Договор № ***/ *** г. Със същия
административен акт, във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни
задължения, на основание чл.38, ал.1, т.9, във връзка с чл.13, ал.7 и чл.38,
ал.1, т.23, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.,
съответно чл.9, ал.1, т.9, във връзка с чл.14, ал.1, т.7, чл.9, ал.2, т.8, във вр. с чл.9, ал.1 от Договор № ***/ *** г. и на основание чл.165
и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо
получено първо плащане по договора. Съгласно мотивите в АУПДВ административният
орган е приел, че в таблица 9 „Растениевъдство“ от представения от Л.Г. бизнес
план за стопанската 2017 г.-2018 г. е предвидено създаване на 6 дка сливи с
период на засаждане 01.03.2017 г.-30.03.2018 г. От същата таблица се установявало,
че цялото стопанство на жалбоподателката трябвало да
бъде от 18,5 дка сливови насаждения. При така заявеното, в процеса на
договориране, на проектното предложение на Л.Г. е даден приоритет по критерий –
„Проекти с дейности, насочени в сектор „Животновъдство“ и сектор „Плодове и
зеленчуци“, защото е заявила, че стандартният производствен обем (СПО) на
земеделското стопанство към момента на кандидатстване включва култури от сектор
„Плодове и зеленчуци“ и планираното увеличение на СПО е изцяло и само с
отглеждане на култури от сектор „Плодове и зеленчуци“. Посоченото обстоятелство
било съобразено и в Приложение № 1 към Договор № ***/ *** г. Предвид тези
мотиви АО е приел, че за ползвателя на договора е възникнало задължение, на
основание чл.14, ал.1, т.7 – „ В срок до изтичане на пет години от сключване на
този договор да поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор, на които
е отговарял проектът му по чл.13, ал.1, т.1-3 от Наредба 14/ 2015 г. След
извършени проверки на място, по повод подаден, на 25.09.2018 г., заявка за
второ плащане, е установено, че в стопанството на Л.Г. освен сливови насаждения
се отглежда и източна туя. Поискана е информация от
сертифицираща фирма „Космосерт България“ ООД дали са
давани предписания да се отглеждат допълнително растения от туя
в сливовото насаждение с оглед сертифицирането на стопанството на Л.Г. като
производител на биологични продукти и извършвана ли е инспекция на
стопанството. От отговор, вх. № 01-223-2600/ 07.02.2019 г. на „Космосерт България“ ООД се установило, че не може да дава
предписания или консултации на оператори, включени в системата на контрол.
Приложен е доклад от годишна планова инспекция в стопанството на лицето, от
който се установява, че не са открити несъответствия, както и, че отглежданата туя не влияя неблагоприятно на сливовите насаждения.
В АУПДВ е направен извод, че в стопанството
на Л.Г. не се отглеждат единствено и само култури от приоритетния сектор
„Плодове и зеленчуци“, а и култури, излизащи извън този сектор. Установеното е
определено като нарушение на поетото от страна на земеделския производител
задължение да отглежда само и единствено култури от сектора, за който е ползван
приоритет – „Плодове и зеленчуци“ в срока на действие на договора. Посочено е,
че Л.Г. не е изискала от Разплащателна агенция в стопанството й да бъде
включена допълнително и непосочена в бизнес плана култура, каквото е
изискването в чл.18, ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Прието е, че
съществува неизпълнение на задължението във връзка с ползвания критерии за подбор -
„Проекти с дейности, насочени в сектор „Животновъдство“, и сектор „Плодове и зеленчуци“,
в стопанството да се отглеждат само растения, култури от приоритетен сектор „Плодове
и зеленчуци”, което представлява неизпълнен ангажимент, вменен посредством нормата
на чл. 13, ад. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., възпроизведена
в чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договор № *** от *** г.
По искане на пълномощника на жалбоподателката е назначена съдебна агротехническа експертиза.
От приетото, без оспорване от страните, заключение се установява, че през
стопанската 2017-2018г. са отглеждани овощни дръвчета (сливи) на имотите ***;
***; *** в землището на ***. Състоянието в момента на посещението на място е
много добро. Личи си, че е спазвана цялостната технология за създаване на
трайни насаждения, а именно: почвени обработки, резитби. Спазена е схемата на
засаждане 5X4. Пет метра междуредово и четири метра вътрередово
разстояние, както е по бизнес план. Не се откриват пропаднали овошки . Растенията
са с много сериозен прираст. Наблюдава се и плододаване
на петата година от създаване на насаждението. В момента на посещението площта
е зачимена с цел намаляване на почвообработките,
задържане на влага и не разпространение на вредители с почвообработващите
машини. Наблюдава се пълно съответствие на целите от бизнес плана и тяхното
реализиране.
ВЛ обяснява, че не може да отговори дали през
стопанската 2017-2018г. са отглеждани
други селскостопански култури, но в момента на посещението ми не се
отглеждат. От материалите по делото става ясно, че не са отглеждани други
селскостопански култури и преди. Според заключението, при посещение на място е
установено, че в насаждението от сливи се виждал засадени туи
не по-високи от 30 см. Една част от растенията са разположени вътре в реда, но
не във всички редове на насаждението със сливи, друга част в 4 лехи между
редовете и една част като защитен пояс – жив плет, където насаждението граничи
с царевица, люцерна които се отглеждат конвенционално. По препоръка на агроном Л.Г.
създава зелен пояс, който предпазва сливите от студени въздушни течения и от
препарати за растителна защита с които третират царевицата и люцерната, с цел
да не попаднат остатъци от пестициди при сливите, които се отглеждат
биологично. ВЛ отговаря отрицателно на въпроса дали туята
представлява селскостопанско растение, като обяснява, че селскостопанско
растение е такова растение, което служи за храна на хора и животни. В случая
растението туя не служи за храна. По отношение на
стопанското значение на този вид отговорът е, че в случая в насаждението от
сливи този вид е използван многозначно, за целите на биологичното производство.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че подадената жалба е неоснователна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната
агенция които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно ч. 166, ал. 2 от ДОПК ако в
съответен закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Ръководител на администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата
на чл. 20 а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
По делото е представена Заповед № 03-РД/2700/ 24.07.2019 г. на Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на
областни дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за
установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по
отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на
селските райони 2014-2020 г. Оспорения АУПДВ е издаден от Директора на Областна
дирекция на ДФ "Земеделие" гр. София на основание посочената заповед.
В настоящия случай, с АУПДВ административният
орган е констатирал неизпълнение на нормативно определено задължение, в
резултат на което едновременно е отказал второ плащане по договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е постановил връщане на
полученото първо плащане. Това е разписано в нормата на чл. 38, ал. 1 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., съгласно която ползвателят на
помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ при наличие на съответните основания. Задължението на ДФ "Земеделие"
да пристъпи към възстановяване на платената вече безвъзмездна финансова помощ и
да откаже второ плащане, произтича пряко от чл. 63, ал. 1 от Регламент №
1306/2013 г., съгласно който, ако се установи, че даден бенефициент не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидени в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните
правила и плащане, съгласно чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. не се
предоставят или се отменят.
Именно неизпълнението на нормативно
определено задължение е послужило като основание за административния орган да
започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно
предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично
държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този
текст публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния
фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарство, Инструмента Шенген, и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени от националното законодателство и в правото на
Европейски съюз.
Оспорения акт е издаден в предвидената
писмена форма, налице са необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В случая жалбоподателката е уведомена за
започване на производството по издаване на акта, същата е депозирала възражения
в дадения срок, които в последствие са обсъдени от ответника.
От съществено значение относно развилата се
процедура по издаване на оспорения акт е факта, че жалбоподателката
е сключила договор по реда на Наредба № 14/2015 г., като е следвало да подаде
заявка за второ плащане по реда на чл. 34, ал. 1 от същата наредба, като
заявката е по образец и се подава в съответната регионална разплащателна
агенция, като заявката не са подава чрез ИСУН.
Чл. 63 от Регламент № 1306/3013 г. сочи, че
ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство, в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или
се оттегля частично или изцяло, и когато е приложимо, съответствие права на
плащане съгласно чл. 21 от Регламент № 1703/2013 г. не се предоставят или се
отменят. Такова специфично задължение, свързано с условията за предоставяне на
финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ
за млади земеделски стопани" е именно задължението на жалбоподателя, да
докаже, че е създал жизнеспособно стопанство. Правните последици от
неизпълнение на задължението са уредени в чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9 и т. 23,
във вр. чл.
18, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 9, ал. 2, т. 8 от
сключения договор за отпускане на безвъзмездната помощ, съгласно който
ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане и дължи връщане на
полученото първо плащане по договора заедно със лихвата към него, когато
проектът е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1,
т. 1-4 от Наредба № 14/2015 г. и ползвателя не поддържа съответствие с всеки от
критериите, по които проектът е оценен. Правното основание за възстановяване на
сумата произтича от чл. 63, ал. 1 от Регламент № 1306/2013 г., поради което е
въведено като задължение на фонда в чл. 38, ал. 1 от Наредба№ 14/2015 г., което
дава основание на фонда да издаде АУПДВ. Правното основание за възстановяване
на финансовата помощ не се основава на ЗУСЕСИФ, а на друго нарушение в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, то не е и
основание за финансова корекция и за издаване на решение за налагане на
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ.
Оспореният АУПДВ е
издаден и при правилно приложение на материалния закон.
Административният
орган е приел, че жалбоподателката не е изпълнила
задълженията си, предвидени в чл.9, ал.1, т.9, във връзка с чл.14, ал.1, т.7 и
чл.9, ал.2, т.8, във връзка с чл.9, ал.1 от Договор № *** от *** г. и чл.38,
ал.1, т.9, във връзка са чл.13, ал.7 и чл.38, ал.1, т.23, във връзка с чл.18,
ал.1 и ал.3 от Наредба№ 14/2015 г. В хода на извършените проверки е било
установено, че в стопанството на жалбоподателката са
налице и други култури – насаждения от туя, които не
попадат към културите от приоритетния сектор „Плодове и зеленчуци“. Съгласно чл.9, ал.1, т.9 от Договор № *** от
*** г., Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по
чл.3, ал.2, т.1 от този договор и ползвателят няма право да получи по чл.3, ал.2, т.2 от Договора, когато
проектът е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.13, ал.1,
т.1-4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и ползвателят не е поддържал
съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен, съгласно
Приложение № 1 към този договор. В чл.14, ал.1, т.7 от Договора е предвидено,
Ползвателят се задължава в срок до изтичане на пет години от сключване на този
договор да поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор, на които е
отговарял проектът му по чл.13, ал.1, т.1-4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.,
по които проектът му е бил оценен, съгласно Приложение № 1 към настоящия
договор.
Чл.9,
ал.2, т.8 от Договор № *** от *** г. предвижда, че разпоредбата на ал.1 се
прилага и когато фондът установи несъответствие с някое от изискванията,
посочени в чл.5, ал.2, т.4,5,9,10 или 11, ал.8, ал.11, т.3,4,5,6 или 7,
чл.6, ал.1,2,3,4, чл.7, чл.13, ал.3,5,7,8,
чл.16, ал.2, чл.17,18,19,40 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година.
Включването в
стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури е
допустимо само след изричното писмено одобрение на фонда. Норма на чл. 18 от
Наредба № 14/2015 г. сочи, че след сключването на договора включването в
стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури и/или
животни е допустимо само след изричното писмено одобрение на РА. В чл. 38, ал.
1, т. 2 и т. 9 от същата наредба е посочено, че ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото
по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ
заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора,
когато: бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в
срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; или когато
проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал.
1, т. 1 - 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите,
по които проектът му е бил оценен. С оглед установяванията
по делото съдът приема, че жалбоподателката е нарушила
посочените норми от договора и Наредбата. В случая растението туя се явява допълнително и непосочено в бизнес плана, като
е без значение дали същото представлява или не селскостопанска култура. Поради
изложените съображения не може да бъде взето предвид приетото заключение по
съдебно агротехническата експертиза. Твърдението, че това растение (туя) е необходимо с оглед сертифицирането на стопанството
на жалбоподателката като биостопанство
не е безспорно доказано поради изразените различни становища от специалисти –
агрономи и наличието на данни в административната преписка, че Л.Г. е
закупувала препарати за растителна защита – „ТрифолиоS
форте“, „Бордомикс“ и „Шампион“. На следващо място,
за отглеждането на туя, дори при доказано положително
въздействие върху наличните сливови насаждения, е било необходимо да се уведоми
РА и след получаване на писмено одобрение, да се отглеждат тези култури –
чл.18, ал.1, изр.2-ро от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Дори туята
да не е земеделска култура според определението в §1, т.7 от ДР на Наредба №
14/2015 г., поради безспорно установеното обстоятелство, че предложението на Л.Г.
е получило приоритет в сектор „ Плодове и зеленчуци“, то тя се задължава в
периода на действие на договора да не отглежда други култури, различни от тези,
за които е получен приоритет. Изключение е допустимо в посочената по-горе
хипотеза, за която е доказано, че не е спазена, поради липсата на писмено
одобрение от РА, съответно – липсата на уведомяване на РА от страна на жалбоподателката. Аргумент в подкрепа на изложеното за
неспазване изискването в чл.18, ал.1 от Наредба № 14/ 2015 г. при отглеждането
на туя в сливовите насаждения е, че в Приложение № 1
към чл.5, ал.14 от цитираната наредба, Таблица за изчисляване на икономическия
размер на земеделските стопанства, Видове култури и категории животни е
предвидено, Производство на семена/посадъчен материал и Разсадници за трайни
насаждения. Т.е. растението (културата) може да не е селскостопанска, а
всякакъв друг вид.
В случая е
установено, че не е изпълнено договорно задължение да не се отглеждат други
култури, различни от заявените, послужили като основание за получаване на
приоритет в сектор „Плодове и зеленчуци“. Това неизпълнение представлява
нарушаване на посочените в оспорения административен акт разпоредби от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 година. Поради изложените съображения АС – Кърджали приема,
че оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора е основателно искането на пълномощника на ответника за присъждане на
деловодни разноски. Същите следва да се определят по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл.5-то от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Л.И.Г. с постоянен адрес ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане, № 23/ 06/1/0/00148/3/01/04/01/
25.02.2020 г., изх. № 91-220-6500/ 74#4/ 25.02.2020 г. на директора на Областна дирекция София на ДФ
„Земеделие
Осъжда Л.И.Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***
да заплати на Държавен фонд „Земеделие” с Булстат *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: