№ 1175
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110216312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. В. Ф., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №22-4332-015194/12.08.2022 г. на началник група
към СДВР отдел Пътна Полиция-СДВР, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и са му отнети 12 контролни точки по Наредба
№Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
В жалбата подадена чрез адв. КЛ Т.-САК се излагат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
НП, тъй като разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП очертава два състава на
нарушение – отказ да ъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол/наркотични вещества или техни аналози и другият –
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, което нарушение
препятства правото на жалбоподателя да размере какво нарушение му е
вменено и ограничава правото му на защита. Предлага на съда да отмени НП
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. ЮБ-САК, надлежно преупълномощена от адв. Т.,
която поддържа жалбата. Излага допълнителни съображения за
незаконосъобразност на НП, тъй като актосъставителят и свидетелят при
установяваване на нарушението не са имали обратна информация дали
жалбоподателят действително е отказал да преодостави кръв за изследване,
1
но въпреки това са отразили това обстоятелство в АУАН. Предлага на съда да
отмени изцяло НП като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна установили, че на
21.07.2022 г. около 08:20 часа, гр. София по ул. „Георги Бенковски” с посока
на движение от ул. „Московска” към бул. „АДРЕС” управлява л.а.”ХХХ” с
peг.№СВ 1778 РТ, регистриран на негово име, като на кръстовището с бул.
„АДРЕС”, при извършената проверка водачът отказва да бъде изпробван за
употреба на НВ и техните аналози с техническо средство „Дръгтест 5000” с
фабричен номер ARPK 0021. Водачът е сам в автомобила.
На водача е издаден талон за медицинско изследване
№107883/21.07.2022 г., с който му е указано, че следва да се яви във ВМА до
45 минути от връчването на същия /талонът е връчен в 09.15 часа/.
Свидетелят И. И. Биков заемащ длъжността полицейски инспектор към
СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, съставил и връчил надлежно на
жалбоподателя АУАН №GA695460/21.07.2022 г., при липса на възражения от
страна на Ф.. В АУАН същият отразил, че лицето не е дало кръв за проба.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение
срещу акта с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган изцяло възприел установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуванато НП, отразявайки в него
като нарушения: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотич. в-ва или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на
употребата на наркотич.в-ва или техни аналози”.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите И. И. Биков, Б. Н. Зарев, като и от събраните по
делото писмени доказателства – талон за медицинско изследване, справка
картон на водача, заповеди за компетентност, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротИ.речиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
2
правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
При безспорно установено нарушение, се налага отмяна на НП, поради
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
незаконосъобразност на същото.
При съставяне на АУАН на 21.07.2022 г. незаконосъобразно е отразено,
освен коректното нарушение – отказ на Ф. да му бъде извършена проверка за
наркотични вещества и техните аналози с Дръгтест 5000” с фабричен номер
ARPK 0021 и друго – че не е изпълнил предписание за посещаване на
болнично заведение за лабораторно изследване.
Това логически не е възможно, тъй като със съставяне на акта, на
жалбоподателя е издаден и връчен надлежно талон за медицинско изследване
№107883/21.07.2022 г. за Военна болница-София, като същият разполага с
възможността да посети лечебното заведение, а контролните органи няма как
да са наясно дали това действително е така или не. Т.е., описаното в АУАН
следва да е съобразено с наличната към момента на съставянето му
информация – а именно отказ за изпробване с техническо средство.
Няма пречка, в НП наказващият орган съобразно своята компетентност
да събере допълнителни доказателства и да вземе предвид даването или не на
кръвна проба, като отрази надлежно, че лицето не само е отказало да бъде
тествано с техническо средство, а и не е изпълнило предписанието за
медицинско изследване. Това обаче не се отнася до контролните органи.
Допуснатото процесуално нарушение в АУАН е затруднило защитата на
жалбоподателя и представлява основание за отмяна на НП само на това
основание, тъй като подобен пропуск не би могъл да се санира нито от
наказващия орган, нито впоследствие от съда.
Налице е допуснато процесуално нарушение и в издаденото
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Разпоредбата на чл. 174 ал. 3
ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като
съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
3
концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от същата норма, тя
предвижда две алтернативни предложения: 1.отказ от извършване на
проверка с техническо средство или 2.неизпълнение на предписание за
медицинско изследване.
Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП установява два различни състава на
административни нарушения. Различни са изпълнителните деяния на
описаните състави и техните типични елементи от обективна
страна. Предложение 1 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира отказа на
водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол,
а предложение 2 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира отказа на водача да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
В случая, наказващият орган макар да е посочил в обстоятелстената
част, че жалбоподателят е нарушил и двата състава на ал.3 чл.174 ЗДвП – по
пр.1 и пр.2, то като нарушение е посочил само пр.2, като по този начин е
„смесил” двете самостоятелни административни нарушения, като е наложил
наказание само за едно от тях, без да посочи конкретно кое.
Съдебната практика е константна и в този смисъл и Тълкувателно
решение №13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II колегия, че в
разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП се съдържат два самостоятелни състава на
административни нарушения. Наказващият орган, макар посочвайки като
нарушения и двете: отказ за тестване с дрегер и отказ от даване на кръвна
проба, като е наложил санкция само за едното /неясно кое/, е допуснал
нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна на НП.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, при липса
на направено възражение за прекомерност, въззиваемата страна ще следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., видно от представен договор
за правна зашита и съдействие /л.45 от делото/.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-015194/12.08.2022 г.
на началник група към СДВР отдел Пътна Полиция-СДВР, с което на Ц. В.
Ф., с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП, е наложена глоба
в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са
му отнети 12 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
4
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Ц. В. Ф., с ЕГН **********, сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5