Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260160
гр.Бургас, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 45 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по повод
жалба на „У*** С*** П*** 2016“ ЕООД с ЕИК:***, чрез управителя Н** П**П**, против
Наказателно постановление № 02-0003279 от 29.10.2020 г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което за нарушение на
415, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000
лева. С жалбата не се оспорва това, че дружеството действително е извършило
нарушение. Твърди се обаче, че то е било възпрепятствано да изпълни
предписанията на служителите от „ИТ“ Бургас, поради икономическата обстановка в
страната през 2020 г., както и че има частични плащания на трудови възнаграждения
към някои от служителите. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а под условията на евентуалност наложената имуществена санкция
да бъде намалена.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С*** – АК-Бургас, който
поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Изтъква, че са налице
основанията по чл.306 от ТЗ, които изключват отговорността на дружеството. Не
оспорва фактическите констатации на АНО, но прави искане за отмяна на НП, а под
евентуалност поддържа искането за намаляване на размера на санкцията.
Административнонаказващият орган –
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява
от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на НП.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като видно
от отбелязването в разписката на самото наказателно постановление (л. 8 гръб),
НП е връчено на представител на жалбоподателя на 15.12.2020 г., а жалбата е
депозирана на 22.12.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Във връзка с постъпили жалби от служители
в „У***С** П**** 2016“ ЕООД, К.Х.С. – заемаща длъжността началник отдел „БТКД“
в Дирекция „ИТ“, извършила на 23.06.2020 г. проверка в производствения цех на
дружеството, намиращ се в гр.Бургас, ул.“Крайезерна“ 23. Били изискани и
писмени документи от дружеството-жалбоподател. След представянето им, св.С.
констатирала, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател не е
изплатил трудовото възнаграждение на някои служители. Конкретно, по отношение на
задължението му да заплати в пълен размер трудовите възнаграждения за месец май
2020 г. на следните служители – А*** Д** А***, А** Г*** Б***, Б*** Д** Д***, В****
Н***К****, В** И*** А***, Д*** Г** Д**, Е*** А*** Е**, И*** Р**** Г**, И*** М***
П**, К*** К*** В***, М** Д*** Б**, Н** К***К**, П** П** М***, П** Н*** К**, С***
Г** Х**, Х** Х** Х** и Х*** М*** Н*** За констатираното свидетелката С. съставила
Протокол № ПР 2016836/23.06.2020г., в който, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, в тринадесет точки, дала задължителни за изпълнение предписания на
дружеството-жалбоподател. В т. 10 изрично предписала в срок до 20.07.2020 г.
дружеството да изплати на горепосочените лица възнаграждения в пълен размер за месец
май 2020 г. Протоколът бил връчен лично на управителя Н*** П*** на 08.07.2020
г. В законовия 14-дневен срок индивидуалните административни актове не били
оспорени пред Административен съд-Бургас.
На 17.07.2020 г. законният представител
на дружеството-жалбоподател депозирал пред „ИТ“ Бургас молба за продължаване на
срока за изпълнение на дадените му предписания за изплащане на трудовите
възнаграждения на работниците, за което изложил мотиви.
С оглед на това, с Протокол от
31.07.2020 г. бил променен срокът за изпълнение на задължителните предписания
от точки №2 до №11 от Протокол № 2016836/23.06.2020 г. до 10.08.2020 г.
На 10.08.2020 г. от управителя на дружеството-жалбоподател
била депозирана обяснителна бележка, в която заявил, че е заплатил частично на
някои от служителите си възнагражденията и отново молил за продължаване на
срока за изпълнение на дадените му предписания до 23.12.2020 г., което не било
уважено.
На 01.09.2020 г. св.С. извършила
последваща проверка на „У***С***П*** 2016“ ЕООД, с цел установяване дали
предписанията са изпълнени. В хода на проверката свидетелката установила, че
жалбоподателят не е изпълнил предписанието, дадено в т.10 от протокола от
23.06.2020 г. и че към 11.08.2020 г. не е изплатил в пълен размер уговореното
трудово възнагражение за месец май 2020 г. за служителите А** Д*** А**, А** Г***
Б**, Б** Д*** Д**, В** Н* К**, В** И** А*, Д** Г** Д**, Е** А* Е*, И* Р* Г**, И*М*
П*, К* К* В*, М*Д* Б*, Н* К* К*, П*П* М*, П* Н* К*, С* Г* Х*, Х* Х*Х* и Х* М* Н*.
Свидетелката преценила, че с поведението
си дружеството е осъществило административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ,
поради което в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател
съставила АУАН №02-0003279/01.09.2020 г. АУАН бил предявен съшия ден за
запознаване на Н*П*, който го разписал без възражения. Такива не са постъпили и
в законния срок.
Въз основа на АУАН на 29.10.2020г. било
издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на 415, ал. 1 от КТ, поради което и на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 2000, 00 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва фактите по преписката,
като единствените му възражения са свързани усложнената икономическа обстановка
в страната, поради което твърди да е изпаднал в невъзможност да заплати
трудовите възнаграждения изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Такива нарушения не се и
твърдят от страните.
Няма спор, че компетентно длъжностно
лице от Дирекция „ИТ“-Бургас - св. С., съставила Протокол № ПР - 2016836/23.06.2020
г., като в т. 10 от същия изрично предписала в срок до 20.07.2020 г.
дружеството да изплати на служителите си - А** Д*** А**, А** Г*** Б**, Б** Д***
Д**, В** Н* К**, В** И** А*, Д** Г** Д**, Е** А* Е*, И* Р* Г**, И*М* П*, К* К*
В*, М*Д* Б*, Н* К* К*, П*П* М*, П* Н* К*, С* Г* Х*, Х* Х*Х* и Х* М* Н*целия
размер на уговореното трудово възнаграждение за месец май 2020 г. Страните не
спорят и относно това, че предписанието не било оспорено пред Административен
съд -Бургас, както и че първоначално определеният срок бил продължен до
10.08.2020 г., както и че въпреки това работодателят не изпълнил в указания
срок предписаното.
Съдът в настоящия му състав не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, досежно това, че в
случая следва да намери приложение разпоредата на чл.306 от Търговския закон.
Законодателят в тази норма е предвидил, че длъжникът по търговска сделка не
отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. В случая не е
налице търговска сделка, а трудово правоотношение, по което се дължи
възнаграждението на работника.
При така доказаните факти съдът намира,
че жалбоподателят действително не е изпълнил дадено му предписание от контролен
орган. Задължителното предписание представлява едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата,
предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно
задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на
самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било
оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което
подлежи на изпълнение на общо основание. Към момента на извършване на
нарушението, издаване на АУАН и НП, неизпълнението на предписанието е било въздигнато
от разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ в юридически факт, с който законът е свързвал
реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на
тази отговорност е било необходимо да се докаже - наличието на предписание и
неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е
предмет на друго производство. Безспорно в конкретния случай се доказват и
двете предпоставки.
Тук следва да се отбележи обаче, че
считано от 18.12.2020 г., разпоредбата на чл.415 от Кодекса на труда е променена
с ДВ, бр. 107 от 2020г. Преди изменението, в алинея първа на същата е било
въздигнато в административно нарушение всяко неизпълнение на задължително предписание, дадено на контролен
орган, за спазване на трудовото законодателство. След изменението,
законодателят е предвидил в алинея втора, че се санкционира като
административно нарушение поведение по неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на
инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а, ал. 4, а не на всяко
предписание. Предписанията по чл.405а, ал.4 от КТ по своето естество
представляват предписания от контролните органи на инспекцията по труда до
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.
Процесното предписание е за заплащане на пълния размер на трудови възнаграждения
на работници на дружеството-жалбоподател. Следователно, неизпълнението на конкретното
предписание е поведение, което не подлежи на санкция.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че
за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл.
3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди
влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 415 от Кодекса на труда, с
която е отпаднало задължението на наказаното лице да изпълнява задължителни
предписания на контролен орган, вън от случаите на такива предписания, издадени
на основание чл.405а, ал.4 от КТ.
Към настоящият момент наказателното
постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба,
поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По
тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството-жалбоподател,
поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 02-0003279 от 29.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Бургас, с което за нарушение на 415, ал. 1 от КТ и на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, на „У*** С*** П*** 2016“ ЕООД с
ЕИК:***** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала!
М.Д.