№ 409
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500691 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Държавна опера- гр. Бургас,
представлявана от директор Александър Текелиев, чрез процесуален
представител адв. Мима Иванова срещу Решение №315/12.02.2025 г.,
постановено по гр. д. №2169/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт въззивникът е:
1. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П., сумата от 15000 лв. главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки
и страдания, понесени вследствие на трудова злополука, случила се на
08.04.2021г., при която е получена торзионна травма на колянната става на
десен долен крайник на ищцата, сумата от 5046.82 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 09.04.2021г. до 03.04.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 04.04.2024г. до
окончателното изплащане.
2. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П. сумата от 726.80 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
лекарства, физиотерапии и транспорт, понесени вследствие на трудова
злополука, случила се на 08.04.2021г., при която е получена торзионна травма
на колянната става на десен долен крайник на ищцата, ведно със законната
лихва от деня на подаване на исковата молба – 04.04.2024г. до окончателното
изплащане.
3. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П. сумата от 1358.03 лв. обезщетение за
пропусната полза като разлика между брутното й трудово възнаграждение и
получаваното обезщетение за неработоспособност за периода от 08.04.2021г.
1
до 18.10.2021г., вследствие на трудова злополука, случила се на 08.04.2021г.,
при която е получена торзионна травма на колянната става на десен долен
крайник на ищцата, ведно със законната лихва от деня на
4. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П. сумата от 700.59 лв. мораторна лихва
върху общата сума за обезщетение за причинени имуществени вреди от
трудовата злополука, случила се на 08.04.2021г., при която е получена
торзионна травма на колянната става на десен долен крайник на ищцата, за
периода от 09.04.2021г. до 03.04.2024г.
5. ОСЪДЕН да заплати на адв. Силвия Николова Пенева сумата от 2000
лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.
6. ОСЪДЕН да заплати по сметка на Районен съд- Бургас 913,29 лв.-
държавна такса върху уважената част от исковете и 592 лв.- разноски за
експертизи.
В жалбата се изразява неудовлетвореност от постановеното решение. На
първо място, жалбоподателят излага, че ищцата и към този момент не е
посочила банкова сметка, по която той би могъл да извърши плащане, като
иска въззивната инстанция да задължи П. да представи документ,
удостоверяващ нейната актуална банкова сметка.
На следващо място, развива по същество възраженията си по
постановеното решение в частта, с която изцяло е уважен предявеният иск от
15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на случилата се на
08.04.2021 г. трудова злополука, респ. искът за мораторна лихва върху
главницата в размер на 5046,82 лв. . Излага, че още в отговора на исковата
молба е заявил, че оспорва претенция за сумата над 5000 лв., както и е
релевирал надлежно възражение за съпричиняване чрез проява на груба
небрежност от страна на работника, която се определя в размер на 50 %,
поради което счита, че справедливото обезщетение възлиза на 2500 лв. Сочи,
че за да уважи претенцията в пълния й размер като главница съдът е направил
частичен, а не съвкупен анализ на събраните доказателства и изцяло е
игнорирал доводите и възраженията му. От съдебно-медицинската експертиза
се извеждало, че при получения при инцидента тип увреждане временното
разстройство на здравето е за около 6 месеца, без опасност за живота. От друга
страна, представените болнични листове доказвали състояния на
неработоспособност единствено до 29.06.2021 г., като след тази дата ищцата е
престанала да представя при работодателя каквито и да е било документи,
удостоверяващи уважителни причини за отсъствието си, както и е отказвала
всякаква връзка с работодателя си. Това състояние продължило до 20.09.2021
г., когато два болнични листа били представени, касаещи период, считано от
15.08.2021 г. занапред и една на 21.10.2021 г.- третия болничен, който е до
18.10.2021 г. Тези обстоятелства районният съд не бил коментирал, а
въззивникът смята, че те имат значение в аспекта на тежестта на болките и
страданията, за състоянието на ищцата и начина, по който тя е понасяла
последиците от лечението на травмата. Тези установени факти сочели, че не
са налице обективни данни за изключително тежко преживяване на страдание,
както бил приел първоинтанционният съд. В решението си последният се
позовавал преимуществено на дадените от св. Петрова показания, но тя не е
била свидетел очевидец нито на един от правнорелевантните факти по делото,
а интерпретирала казаното й от пострадалата. В резултат на този изолиран
анализ на доказателствата определеният размер на обезщетението от 15 000
лв. жалбоподателят намира за необоснован и несъответен на разбирането за
2
справедливост в конкретния случай. По делото не се доказвало болките и
страданията на ищцата да са „големи и продължителни“, както е приел съдът.
Такива очевидно не са били налице още в първите дни на юли 2021 г., след
като ищцата е започнала работа при „Баш консулт“ ЕООД., както и защото за
периода от 30.06.2021 г. до 15.08.2021 г. изобщо не са налице данни за
използван отпуск поради временна неработоспособност. По-нататък твърди,
че обезщетението не е съобразено с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 ЗЗД. Счита, че по безспорен начин било доказано релевираното от него
възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за допусната от работничка груба небрежност
при изпълнение на трудовите й задължения. По делото било безспорно
доказано, че съгласно посоченото в длъжностната характеристика балерината
следва „ежедневно, в установеното по програма време да участва в клас-
екзерсис“. Доказвало се, че това е време, в което чрез система от движения и
танцови комбинации се цели тялото, ставите и мускулите на танцьора да се
загреят преди активното натоварване при репетицията. От показанията на св.
К. се установявало, че преди този част балерината, която е загрижена за тялото
си и движенията си започва с раздвижвания и упражнения, които да я
подготвят за екзерсиса, за часа на загряването преди репетицията. Смята, че
значим за правилното решаване на спора е в какво следва да се изразява
грубата небрежност при изпълнение на трудовите й задължения, като се
съобрази особената специфика на нейните трудови задължения. Излага, че
макар съдът правилно е приел, че се установява, че ищцата не е участвала в
екзерсиса преди репетицията в деня на инцидента, но необосновано и на база
предположения не е намерил проявената груба небрежност в пряка причинно-
следствена връзка с получената травма. Поддържа, че именно неучастието на
П. в загрявката и поставянето от нейна страна в риск собственото си тяло е
пряката и непосредствена причина за настъпилото увреждане. Същото се
потвърждавало и от дадените показания и на двете свидетелки, които
подробно са обяснили важността на предварителното загряване на тялото
преди репетиция. В тази връзка намира, че при отчитане на процент
съпричиняване от 50 % при определяне на обезщетение от 5000 лв., то
справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2500 лв., над
който размер обжалва решението в тази му част, както и за размера над 840,09
лв. по акцесорния иск за мораторна лихва върху обезщетението.
По отношение на претенцията за имуществени вреди сочи, че макар в
мотивите на решението съдът да е приел, че единственият разход, който е
основателен е този във връзка с лечението, в диспозитива е постнаовил, че
сумата от 726,80 лв. представлява обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, лекарства, физиотерапии и транспорт.
Счита, че е допуснато процесуално нарушение, съставляващо несъответствие
между мотиви и диспозитив.
На следващо място, е взето отношение по уважения иск за обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на разликата
между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение от
общественото осигуряване за периода от 08.03.2021 г. до 18.10.2021 г., който е
уважен до размера от 1358,08 лв. Въззивникът оспорва начинът, по който е
изчислено дължимото обезщетение, доколкото съдът при приложението на чл.
162 ГПК не е изложил по какъв начин е приел размер на нетно трудово
възнаграждение от 754,69 лв. Счита, че периодът, през който ищцата е
получава обезщетение от общественото осигуряване е с продължителност
общо 81 календарни дни- от 09.04.2021 г. до 30.06.2021 г., като работните дни
3
за това време са 54. Същото водело до извод, че всички пресмятания на съда
са изцяло погрешни и необосновани, поради което обжалва решението в тази
част изцяло и претендира искът за главница за обезщетението за имуществени
вреди под формата на пропусната полза да бъде отхвърлен. Във връзка с
уважената акцесорна претенция за мораторна лихва, начислена общо върху
общото обезщетение за имуществени вреди обжалва решението за размера
над 244,24 лв. до 700,59 лв., респ. за 456,35 лв.
По-нататък жалбоподателят застъпва становище за нарушение на чл.
200, ал. 3 КТ, тъй като районният съд не е приспаднал получената сума от
НОИ от общо определеното обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди.
Следващото оплакване е във връзка с представения от ищцата протокол
за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на
08.03.2021 г. Въззивникът изтъква, че този протокол е частично оспорен от
него още с отговора на исковата молба с подробни съображения, но районният
съд нито в проекта си за доклад, нито в хода на съдебното производство не се
произнесъл по това оспорване, респ. не е открил процедура по чл. 193 ГПК.
Иска оспорването да бъде уважено, тъй като по делото са събрани
доказателства, установяващи, че работодателят не е допуснал нарушения,
свързани с предоставяне на безопасни и здравословни условия за полагане на
труд.
В заключение моли решението в частта за разноските да бъде отменено
съобразно произнасянето на съда по настоящата жалба във въззивното
решение.
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
представени нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
Л. Я. П. чрез адв. Силвия Пенев, с която решението в отхвърлителните му
части се обжалва, като се иска осъждането на ответника да заплати, както
следва: сумата от 3700 лв., съставляваща претърпени загуби за платени
разходи за лечение, лекарства, физиотерапии, транспорт и други; сумата от
2786,20 лв., съставляваща пропусната полза, изразяваща се в разликата между
брутното й трудово възнаграждение и получаваното обезщетение от
общественото осигуряване за периода от 08.04.2021 г. до 18.10.2021 г.; сумата
от 2182,09 лв., представляваща мораторна лихва върху общата сума за
обезщетение за причинени имуществени вреди от трудовата злополука. По
отношение на извършените разходи във връзка с лечението си сочи, че същите
са безспорно доказани от представените по делото писмени доказателства.
Излага, че платеният преглед от 300 лв. е бил наложителен. По отношение на
двата фискални бона от 05.05.2021 г. и 08.10.2021 г., които удостоверяват
заплащането на такси за издаване на болничен лист през ЛКК сочи, че същите
са заплатени при получаване на документите, а не при издаването им. Счита
за доказан и разходът транспорт до гр. София в размер на 200 лв. Претенцията
за разходи за лекарства, хранителни добавки, витамини, консумативи за
лечението и физиотерапии в размер на 577 лв. се установявали посредством
СМЕ, доколкото заключението установявало, че при получаването на такъв
тип травми се налага използване на медикаменти през възстановителния
период. По този иск счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
162 ГПК, доколкото последният е установен по основание. Относно уваженото
възражение за прихващане до сумата от 1828 лв., присъдени в ползва на
4
ответника, изтъква, че същото е недопустимо, тъй като без съгласието на
работника не могат да се правят удръжки от дължимото му се обезщетение.
По отношение на претенцията за имуществени вреди под формата на
пропусната полза поддържа, че същото следва да бъде изчислено на база
брутното трудово възнаграждение. В насрещната въззивна жалба е
инкорпориран и отговор по въззивната жалба на „Държавна опера- гр.
Бургас“. Работничката сочи, че по делото не се установява тя да е проявила
груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения. Твърди, че
няма доказателства за отсъствието й от загрявката в деня на трудовата
злополука- няма изготвена докладна, няма направена писмена забележка или
предупреждение, не е представен документът, в който е написан минус за
отсъствие. Сочи, че разпитаните св. Ф. и К. са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като са лица, намиращи се в трудово правоотношение с ответника,
поради което показанията им следва да бъдат ценени при съобразяване на чл.
172 ГПК. Смята, че твърдяната от работодателя груба небрежност не е
безспорно доказана, като твърди, че той не е осигурил безопасни условия на
труд и не е провел инструктаж. Излага подробни съображения дължимостта
на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди в пълния
претендиран размер.
По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от работодателя
„Държавна опера- гр. Бургас“, с който същата се оспорва като неоснователна
при подробно развити съображения. На първо място оспорва ищцата да е
доказала всички претендирани от нея разходи във връзка с лечението си.
Поддържа, че извършеното в хода на процеса прихващане с вземане на
работодателя към нея счита за допустимо, а цитираната норма на чл. 272 КТ
намира за неприложима. На следващо място оспорва искането за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната ползва в
размер на разликата между брутното й трудово възнаграждение и
получаваното обезщетение по общественото осигуряване на за периода
08.04.2021 г. до 18.10.2021 г. и излага доводи защо същото следва да бъде
присъдено на база нетното трудово възнаграждение.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л.
Я. П., с която са предявени обективно съединени в условията на
кумулативност осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане за осъждане на ответника „Държавна опера- гр. Бургас“ да
заплати на ищцата обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени
вреди вследствие на претърпяна на 08.04.2021 г. трудова злополука. На първо
място се претендира сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание
вследствие на претърпяната трудова злополука, при което работничката е
получила увреждане на мениска на дясното коляно, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба. По този иск се претендира и
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, начислено считано от датата на
5
увреждането 08.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба 04.04.2021
г. На следващо място се претендира сума в размер на 3700 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с трудовата
злополука, изразяващи се в извършени разходи по повод заплатено лечение,
лекарства, физиотерапии и транспорт, както и сумата от 2958,02 лв.,
представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на разликата
между брутното й трудово възнаграждение и получаваното обезщетение от
общественото осигуряване за периода 08.04.2021 г. до 18.10.2021 г. Във връзка
с претендираното общо обезщетение за имуществени вреди се претендира и
обезщетение за забава в размер от 2239.90 лв., начислена от 09.04.2021 г. до
04.04.2024 г. Ищцата твърди, че към датата на настъпване на инцидента е била
страна по трудово правоотношение с ответника и е изпълнявала длъжността
„балерина“. На посочената дата при репетиция на второ действие от балетната
постановка „Жизел“ при изпълнение на скок „фуете“ при изтласкване
получила травма на коляното на десния крак. П. твърди, че злополуката е
призната за трудова от компетентните органи на НОИ. Поддържа, че за
периода от 09.04.2021 г. до 18.10.2021 г. не е получавала трудово
възнаграждение, като от общественото осигуряване е получила обезщетение в
размер на 1694,35 лв. Излага, че за периода от 16.08.2021 г. до 18.10.2021 г. й е
било отказано изплащането на парично обезщетение, като за този период не е
получавала и трудово възнаграждение. Извън загубата на трудовото
възнаграждение сочи, че е и извършила разходи във връзка с лечението и
рехабилитацията си в претендирания размер от 3700 лв. Твърди, че вследствие
на злополуката е изпитала значителни физически и психически страдания и
болки, които търпяла ежедневно. Твърди, че за продължителен период от
време изпитвала затруднения с придвижването и обслужването си, както и с
грижата за малолетната й дъщеря.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът- работодател е оспорил
исковете по основание и по размер. Релевира възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 201, ал. 2 КТ чрез проява на груба небрежност.
Твърди, че в деня на инцидента работничката е нарушила правилата на
трудовата дисциплина като е нарушила вмененото и въз основа на
длъжностната характеристика задължение да участва в “клас-екзерсис”.
Поддържа, че екзерсисът е време, в което чрез система от движения и танцови
комбинации загрява тялото, ставите и мускулите си и го подготвя за
натоварването през време на репетицията. Като не е участвала в
“загряването”, което предхождало репетицията, тя поставила себе си и
здравето си в риск. Поддържа, че за настъпването на трудовата злополука тя е
допринесла с 50 %, тъй като ако бе загряла то такава травма въобще не би
настъпила, или би била незначителна. На следващо място се застъпва
становище, че определеното обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди следва да бъде намалено с полученото такова от общественото
осигуряване. По отношение на претенцията за имуществени вреди под
формата на пропусната полза излага, че за периодът от 16.08.2021 г. до
18.10.2021 г. работничка не е представила своевременно на работодателя
издадените болнични листове, не е престила труд, като във връзка с
обезщетението от общественото осигуряване има постановени
административни актове на органите на НОИ, с които се отказва изплащането
им, които не са обжалвани по съответния админситративен ред. Поддържа, че
виновното и безотговорно поведение на работничката да не представи
документите, оправдаващи отсъствието й, не следва да водят до
6
облагодателстването й чрез изплащането на обезщетение за процесния
период. Ответникът е релевирал и възражение за прихващане на вземане, по
което е кредитор в размер от 1828 лв., което да бъде извършено с
претендираното обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба- заплатени разходи във връзка с лечението на П..
Районен съд- Бургас е постановил своето решение като е приел, че по
делото се доказват предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ. Приел е, че удовлетворяващ принципа за
справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е този от 15
000 лв., поради което е уважил първия иск в неговата цялост, респ. и иска за
обезщетение за забава върху главницата. Счел е за недоказано възражението
на ответника за съпричиняване при проявена груба небрежност от страна на
П.. По отношение на иска за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба е приел за доказани единствено разходите за лечение от 2554,80 лв.,
като е прихванал сумата с насрещното вземане на ответника до размера на по-
малкото, като по този начин като краен резултат е присъдил обезщетение от
726,80. Присъдил е обезщетение за пропусната полза в размер на 1358,03 лв.
като е приел, че същото се дължи за целия претендиран период от 08.4.02021 г.
до 18.10.2021 г. Съразмерно уважените претенции за имуществени вреди е
присъдил и обезщетение за забава от 700,59 лв.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол и по
свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.
Между страните не се спори, че са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата Л. П. е престила труд при ответника “Държавна опера-
гр. Бургас” и е изпълнява длъжността балерина от 2003 г. до м. ноември 2021
г., когато трудовият й договор е бил прекратен. Не се спори, че на 08.04.2021 г.
е настъпила злополука, която е била приета от надлежните органи на НОИ за
трудова по съответния административен ред. Обстоятелството се установява и
от представеното Разпореждане №5104-02-1/10.01.2022 г., издадено от ТП на
НОИ- гр. Бургас, видно от което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната
на 09.12.2021 г. злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Не е
спорно, че вследствие на инцидента П. е получила травмативно увреждане-
торзионна травма на колянната става на десен долен крайник, по повод което е
проведено оперативно лечение. Безспорно е обстоятелството, че за 2021 г.
брутното месечно трудово възнаграждение на работничката възлиза на сума в
размер на 972,58 лв., от които основна месечна заплата в размер на 792 лв. и
допълнитено трудово възнаграждение за трудов стаж в размер на 180,58 лв.
По отношение на иска за обезщетение за претърпените неимуществени
вреди вследствие на трудовата злополука, изразяващи се в физически болки и
душевни страдания, се спори относно обема на отговорността на работодателя
и дали са налице предпоставките за намаляване на обезщетението по реда на
чл. 201, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 100/1992 г.). На следващо място се поставя
въпросът дали така определеното от районния съд обезщетение отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Първо следва да бъде разгледан въпросът относно приложението на чл.
52 ЗЗД, доколкото въззивната инстанция дължи проверка на определения от
РС глобален размер на обезщетението за неимуществени вреди преди да
пристъпа към разглеждане на възражението за съпричиняване. От
7
представените медицински документи (Епикриза №6927, издадена от МБАЛ
„Света София“, касаеща болничен престой от 24.05.2021 г. до 30.05.2021 г.,
Епикриза №7236, издадена от МБАЛ „Света София“, касаеща болничен
престой от 31.05.2021 г. до 07.06.2021 г.) се установява, че вследствие на
инцидента Л. П. е получила торзионна травма на колянната става на десния
долен крайник, по повод на която е проведено оперативно лечение чрез
автопластика. От приетото по делото и неоспорено от страните експертно
заключение, което въззивният съд намира за правилно и обосновано, се
установява, че оперативната интервенция се изразява в заместване на
увредената кръстосана връзка със сухожилия, взети от пациента, което
представлява стандартна процедура за лечение на такъв тип увреди. От СМЕ
се установява, че възстановителният период при този тип увреди е за около
шест месеца. Установява се, че при извършения преглед във връзка с
изготвяне на експертизата тестовете за колянна нестабилност са идентични на
тези на лявата колянна става. Във връзка с изпитани болки и страдания
ищцата е ангажирала гласни доказателства- свидетелските показания на св.
Петрова, от които се установява, че пострадалата е била уплашена и
притеснена от случилото се. Била отчаяна, защото се притеснявала, че няма да
може да гледа малкото си дете, а и нямала на кого да разчита за подкрепа, тъй
като майка й била саката, а мъжът й работел в чужбина. След операцията се
оплаквала, че изпитва силни болки, плачела. Споделяла й, че раздвижването и
физиотерапията били по-болезнени от всичко друго. Свидетелката разказва, че
психическата травма от случилото се била много дълбока, тъй като през
възстановителния период П. била в постоянни притеснения кой ще й помага и
гледа детето.
Съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и множеството доразвили
постановките на ППВС № 4/1968 г. казуални решения на ВКС (решение №
112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на 4 г.о., решение № 376/21.10.2015
г. по гр. д. № 514/2012 г. на 4 г.о., решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. №
593/2010 г. на 4 г.о., решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на 4
г.о., решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на 4 г.о., решение № 263 от
21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на 4 г.о., решение № 70/29.03.2016 г. по гр.
д. № 5257/2015 г. на 4 г.о., решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015
г. на 3 г.о. и др.), размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, вкл. при
трудова злополука, се определя от съда по справедливост, след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен
на увреждането; обстоятелства, при които е получено; продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации с настъпилите
усложнения; перспективата и трайните последици за здравословното
състояние; възраст на увреденото лице икономическа конюнктура и др.
Настоящият съдебен състав отчита, че полученото травматично
увреждане е било тежко, като се е наложило лечението му по оперативен път.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че освен обичайните и
презумптивните болки и страдания, които П. е изпитала през време на
възстановителния си период, тя не е можела да разчита на чужда помощ за
справяне с ежедневните си задачи, както и за предоставянето на грижа на
малолетното си дете, което е създало допълнителни затруднения. От друга
страна, следва се отчете, че по повод травмата не са настъпили усложнения в
здравословното й състояние, тя се е възстановила напълно за относително
кратък период (шест месеца). Следва да бъде оценен и фактът, че към момента
на инцидента П. е била на 38 г., като тази млада възраст предполага по-бързо
8
физическо и психическо възстановяване. В съвкупност тези конкретни
обстоятелства и икономическата конюнктура в страната при зачитане и на
инфлационните процеси към датата на постановяване на настоящото решение,
водят до извод, че справедливото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди възлиза на обща сума от 10 000 лв.
По отношение на релевираното от въззивника- ответник възражения по
чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира следното. Правната норма, уреждаща
хипотезата, при която отговорността на работодателя може да бъде намалена
по съществото си представлява т.нар. компенсация на вини. За разлика от
обичайния гражданскоправен режим, то при този по КТ прилагането на
компенсацията е предпоставено от виновно допринасяне на пострадалия за
настъпване на увреждането. Правнорелевантна е не всяка форма на вина, а
само грубата небрежност, която се преценява с оглед конкретните
обстоятелства по всеки случай. По своето съдържание грубата небрежност по
чл. 201, ал. 2 КТ съответства на самонадеяността (съзнаваната небрежност) по
терминологията на наказателното право. С груба небрежност действа този,
който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да го
предотвари с последващи действия. Съгласно трайната съдебна практика
небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел- поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност, от своя страна, не се отличава според субективното отношение
към увреждането, а по степен, тъй като същата съставлява неполагане на
грижа, съпоставен според различен абстрактен модел- грижата, която би
положил и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни
условия /така решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV
г.о, в решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №
348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 291/2012 г. по гр.
д. № 951/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г.
на ВКС, IV г.о. и др./. При трудовата злополука би било налице
съпричиняване, когато работникът или служителят извършва работата без
необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните правила
и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. При възражение
по чл. 201, ал. 2 КТ работодателят следва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика (л.16)
едно от основните задължения на работничката, изпълняваща длъжността
“балерина” е ежедневно, в установеното по програма време да участва в клас-
екзерсис (1.3. от характеристика). Видно от представения протокол за
извършена проверка от 04.01.2022 г., съставен от от гл. инспектор при
Дирекция “Инспекция по труда”- Бургас в трудовото досие на Л. П. не се
съхранява бележка за проведен начален инструктаж по Наредба №РД-07-2, не
е документиран проведения периодичен инструктаж на персонала за 2021 г. в
книгата за инструктаж. В тази си част протоколът като официален
удостоверителен документ се ползва с материална доказателствена сила и
обвързва съда по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от
длъжностно лице в кръга на неговата компетентност и удостоверява
9
извършените от него действия и констатации. От показанията на свидетелката
М. се установява, че преди репетицията на 08.04.2021 г. балетната трупа е
имала разгрявка в продължение на един час. От показанията на св. Ф. се
установява, че физическата подготовка, наречена “клас- екзерсис”
представлява задължителна сутрешна загрявка преди репетиция и е с
продължителност един час. От показанията се установява, че в деня на
репетицията П. не се е явила в часа за разгрявката. Същото се потвърждава и
от показанията, дадени от св. К.. Разказаното от последната доказва, че освен
на процесната дата, П. и преди е закъснявала или е пропускала клас-
екзерсиза. Съдът кредитира, както дадените от св. М. показания, така и тези
на св. Ф. и св. К.. Последните макар и да се намират в трудово
правоотношение с ответника, нямат заинтересованост от изхода на
настоящото дело. Още повече, че казаното от тях не влиза в противоречие с
изложеното от свидетелката на страната на ищцата, доколкото последната не
си спомня дали П. е присъствала на екзерсиса. От съвкупния анализ на
свидетелските показания се установява, че загрявката представлява
изпълняване на различни упражнения, разтягане, за да може тялото да се
подготви за репетиция и е от особена важност за безопасното изпълнение на
възложените балетни съчетания.
Като не е участвала в „клас-екзерсис“, проведен преди репетицията на
08.04.2021 г. П. е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, не е
изпълнила основно свое трудово задължение и по този начин не е проявила
необходимата грижа и поставила своето здраве в повишен риск. Настоящият
съдебен състав счита, че осъщественото от нея неизпълнение се намира в
пряка причинна връзка с настъпилата травма, тъй като именно загрявката
(разтягането на мускулите и сухожилията) предпазва тялото от травми, поради
което пропускането й неминуемо повишава риска от настъпването на такива.
Не се изискват специални знания, за да бъде приета за доказана причинната
връзка между поведението на работничката и получената травма, доколкото
същата се е проявила по отношение на предната кръстосана връзка на
колянната става на десния долен крайник, доколкото именно чрез загрявката
се разтягат и сухожилията и се подготвят за предстоящото напрежение през
време на репетицията. П. е била наясно кога се провежда екзерисизът- един
час преди репетиция, както и важността му, но въпреки това е решила да не
присъства. Пострадалата е могла да предвиди настъпването на
неблагоприятния резултат от собственото си поведение предвид
обстоятелството, че е била на тази длъжност при този работодател близо
двадесет години, има професионален опит и квалификация, но самонадеяно се
е надявала, че такъв няма да настъпи, осланяйки се на досегашното си
неправомерно поведение, което до момента на инцидента не е провокирало
негативни последици. Още повече, че от показанията на св. М. се установява,
че преди тази репетиция балетната трупа не са били на работа предвид
обявеното на национално равнище извънредно положение. В този смисъл
прекъсването на работния цикъл, при който тялото се поддържа във форма е
бил преустановен за дълъг период от време, при което неучастието в
загрявката преди първата репетиция съставлява груба небрежност по смисъла
на чл. 201, ал. 2 КТ.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира релевираното от
въззивника- ответника възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за частично
основателно. При съпоставяне с приноса на работодателя, който е значително
преобладаващ предвид факта, че последният не е провел периодичен
10
инструктаж за безопасните условия за полагане на труд и не епредприел
превантивни мерки във връзка с вече констатираното от него неправомерно
поведение от работничката като не я допусне до репетиция преди да е
направила загрявка, проявената груба небрежност от пострадалата като
съпричиняващ фактор за процесната трудова злополука съдът оценява в
степен от 30%. При прилагане на съпричиняващата степен обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде намалено на 30 %,
респ. до размера от 7000 лв., като искът за горницата следва да бъде
отхвърлен.
С оглед гореизложеното се налага извод, че претенцията по чл. 86, ал. 1
ЗЗД по този иск следва да бъде уважена единствено да размера от 2354.94 лв.,
като изчисленото е извършено чрез общодостъпния калкулатор на интернет
страницата с домейн https://www.calculator.bg.
Изложеното налага първоинстанционното решение в тези си части да
бъде отменено, а вместо него постановено ново по съществото на спора
съобразно приетото от настоящия състав.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба- извършени разходи по повод лечението съдът
намира изводите на районния съд за правилни, поради което препраща към
тях. В действителност единствените доказани и наложителни разходи са тези
за доплащане на скъп консуматив за извършената реконструкция на предната
кръстна връзка, за заплащането на който е издадена фактура №909/28.05.2021
г. Съдът споделя изводите, че платените прегледи не следва бъдат възлагани в
тежест на работодателя, тъй като по собствена преценка пострадалата не се е
възползвала от възможността да посети безплатен преглед, на който е имала
право. Макар и твърдени и житейски логични, за разходите за закупуване на
медикаменти и за транспорт не са представени никакви доказателства, като
тук не би могла да бъде приложена нормата на чл. 162 ГПК, защото
основанието на претенцията в тази й част не е доказана и не би могла да
базира на предположения.
Съдът не споделя за пръв път релевираното пред въззивната инстанция
възражение за недопустимост на извършеното прихващане с вземане на
ответника- работодател, тъй като извършеното прихващане не представлява
удръжка от трудовото възнаграждение по смисъла на КТ, поради което на
общо основание е допустимо. Правилно районният съд е приел, че са налице
предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, тъй като и двете вземания са изискуеми
(с настъпил падеж) и ликвидни (установени по размер) и уважил претенцията
до размера от 726,80 лв. след извършено съдебно прихващане.
Респективно частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от
726,80 лв. за имуществени вреди под формата на претърпени загуби е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На последно място следва да бъде разгледан искът за обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропусната полза като разликата между
брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение от
общественото осигуряване. Въззивният съд споделя мотивите, че тази разлика
следва да бъде изчислена при съпоставяне с нетното трудово възнаграждение,
доколкото именно то се получава от работника след направени удръжки от
работодателя за данъци и осигуровки. Ищцата претендира обезщетение за
периода от 09.04.2021 г. до 18.10.2021 г., за който е представила и съответните
болнични листове. Видно от представените от ответника разпореждания,
11
издадени от ТП на НОИ- Бургас (л. 102, л. 104, л. 106) се установява, че по
издадени болнични листове №Е20211555338, издаден за периода от 16.08.2021
г.- 29.08.2021 г., №Е********** за периода 30.08.2021 г.-28.09.2021 г. и
№Е20212271578 за периода от 29.09.2021 г.-18.10.2021 г. на П. е отказано
изплащането обезщетение от общественото осигуряване поради прекъсване на
осигуряването. Процесните разпореждания не са били обжалвани по
съответния административен ред. В дадените по реда на чл. 176 ГПК
обяснения на страна ищцата П. е признала фактите, че за периода от
30.06.2021 г. до 15.08.2021 г. (за който няма издаден болничен лист) не е
работила при ответника, признала е също, че е закъсняла да представи
процесните три болнични листа. Дадените от ищцата обяснения съдът цени
именно като признание на неизгодни за страната факти, от които се налага
извод, че тя не е изпълнила задължението си по чл. 9, ал. 2 Наредба за
медицинската експертиза, което е довело и до невнасяне на осигурителните
вноски от осигурителя за този период. Доколкото отказите да се изплати
обезщетение от общественото осигуряване са резултат от неизпълнението на
вменените от наредбата задължения на работника, то за този период не следва
да бъде взет предвид при определяне на дължимото обезщетение за
пропусната полза, а единствено този от 09.04.2021 г. до 30.06.2021 г. Видно от
удостоверението, издадено от НОИ от 04.11.2024 г. П. е получила обезщетение
от общественото осигуряване в размер от 1694,35 лв. (за м. април, м. май и м.
юни). Видно от издадената от „Държавна опера- гр. Бургас“ служебна бележка
брутното трудово възнаграждение на Л. П. е в размер на 972,58 лв., респ.
нетнатна заплата е в размер на 754,70 лв. (изчислението е направено с
помощта на онлайн калкулатор). При нетна заплата в посочения размер, то
среднодневното й възнаграждение възлиза на 34,40 лв., тъй като същото се
определя спрямо един пълен месец и съгласно трайната съдебната практика
има 22 работни дни. За периода от 09.04.2021 г. до 30.06.2021 г. включително
има 54 работни дни, респ. възнаграждението което би получила възлиза на
сума в размер на 1852,20 лв.
С оглед изложеното дължимото обезщетение под формата на пропусната
полза между полученото от общественото осигуряване в размер от 1694,35 лв.
и нетно трудовото възнаграждение за този период от 1852,20 лв. възлиза на
сумата от 157,85 лв.
По този начин общо имуществените вреди възлизат на обща сума от
884,65 лв. (726,80 лв.- разходи за лечение и 157,86 лв.- пропусната полза),
поради което искът за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължим по
главницата, е основателен до размера от 297.62 лв.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че с подаването на
насрещна въззивна жалба спорът в своя цялостен материален обем е пренесен
пред въззивната инстанция, то на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът
има право на разноски за пред първата и въззивната инстанция съобразно
уважената част от исковете си, а ответникът- съразмерно отхвърлената част.
Ищцата е претендирала пред районния съд разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, за което е представила надлежен договор
за правна защита и съдействие (л. 48). Съдът определя дължимо
възнаграждение за адв. Силвия Пенева съобразно уважената част от исковете в
размер на 2700 лв., което следва да бъде заплатено от ответника. Пред
12
въззивната инстанция няма представен договор за правна защита и
съдействие, поради което претенцията за тези разноски се явява
неоснователна.
Ответникът- въззивникът е претендирал разноски в общ размер от
6955,29 лв. за първата и въззивната инстанция, от които по съразмерност му се
дължат 4 451,39 лв.
Разноските за изготвената по делото експертиза, както и тези за
дължимата държавна такса, понесени от бюджета на съда следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца съобразно уважената част от исковете, респ. за
държавна такса, изчислена като 4% от сбора на уважените претенции,
възлизаща на 421,49 лв., както и 270 лв.- за експертиза. Посочените суми
ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на съда, по сметка на РС- Бургас.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №315/12.02.2025 г., постановено по гр.д. 2169/2024 г.
по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която районният съд е уважил
претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г. за размера над
7000 лв. до уважения размер от 15 000 лв. в частта, с която е уважен иска за
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
размера над 2354.94 лв. до уважения от 5046,82 лв., в частта, с която е уважен
иска за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза
за размера над 157,86 лв. до уважения от 1358,03 лв. и за периода от
30.06.2021 г. до 18.10.2021 г., в частта, с която е уважен иска за обезщетение за
забава върху обезщетението за имуществени вреди за размера над 297,62 лв.
до уважения от 700,59 лв., както и в частта за разноските и вместо това
постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Я. П. с ЕГН ********** иск по чл. 200, ал.
1 КТ срещу „Държавна опера- гр. Бургас“ за обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г., при която последната
е получила торзионна травма на колянна става на десен долен крайник,
изразяващи се в претърпени болки и страдания за размера над 7000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
04.04.2024 г. до първоначално претендирания и уважен размер от 15 000 лв..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Я. П. с ЕГН ********** иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу „Държавна опера- гр. Бургас“ за обезщетение за забава,
начислено от 09.04.2021 г. до 03.04.2024 г., върху обезщетението за
неимуществени вреди за размера над 2354,94 лв. до уважения от 5046,82 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Я. П. с ЕГН ********** иск по чл. 200, ал.
1 КТ срещу „Държавна опера- гр. Бургас“ за обезщетение имуществени вреди
под формата на пропусната полза в размер на разликата между полученото
обезщетение от общественото осигуряване и нетното трудово възнаграждение
за размера над 157,86 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молбата молба 04.04.2024 г., до уважения от 1358,03 лв.
и за периода от 30.06.2021 г. 18.10.2021 г.
13
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Я. П. с ЕГН ********** иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу „Държавна опера- гр. Бургас“ за обезщетение за забава,
начислено от 09.04.2021 г. до 03.04.2024 г., върху обезщетението за
имуществени вреди за размера над 297,62 лв. до уважения от 700,59 лв.
ОСЪЖДА Държавна опера Бургас, Булстат *********, с адрес гр.
Бургас, ул.“Климент Охридски“ 2, представлявана от Александър Текелиев да
заплати на адв. Силвия Пенева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 2700 лв.
ОСЪЖДА Държавна опера Бургас, Булстат *********, с адрес гр.
Бургас, ул.“Климент Охридски“ 2, представлявана от Александър Текелиев да
заплати по сметка на Районен съд- Бургас сумите от 421,49 лв.- държавна
такса съобразно уважената част от исковете, както и 270 лв.- разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА Л. Я. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Самуил“ №54 да заплати на Държавна опера Бургас, Булстат *********, с
адрес гр. Бургас, ул.“Климент Охридски“ 2, представлявана от Александър
Текелиев, на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 4 451,39 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана част.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудовата
злополука, подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд. В останалата част решението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14