№ 2212
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500640 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 9685/21.05.2021 г., подадена от С. АНГ. К., чрез адв.
С.В., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 860/10.05.2021 г.,
постановено по настоящото дело. В молбата се твърди, че не са съобразени направените
възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от насрещната
страна. Излага се становище за недължимост на ДДС върху присъденото в полза на
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 11220/09.06.2021 г. от
„Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Христо Игнатов, с който е изразено становище
за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Електроразпределение
Север“ АД срещу Решение № 260188/25.01.2021 г., постановено по гр.дело № 3624 по описа
за 2020 год. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С.
АНГ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.********** не дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от
сумата от 2709.24лева., представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за
минал период 30.09.2015г.- 03.02.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул.“Гладстон“ №1, вх.А, ет.8, ап.31 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за
което вземане е издадена фактура № **********/19.02.2020г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е осъдено да заплати на С. АНГ. К.
1
сумата от 533.37лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С Решение № 860/10.05.2021 г. съставът на ВОС е отменил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и вместо това е отхвърлил предявения от С. АНГ. К.
против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В резултат на това произнасяне, в полза на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, е присъдена сумата 2 266.20лв, представляваща направени разноски
пред първата и въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При преценка размерът на дължимите разноски, съдът е съобразил, че ответната
страна (въззивник в настоящото производство) „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е
възложила процесуалното си представителство по делото на Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и Партньори“, което е регистрирано по ЗДДС, поради което е
присъдил разноски за адвокатско възнаграждение, заедно с начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. В настоящият случай е установено по делото, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС, както и че страната е платила адвокатското
възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума се счита за неразделна част
от дължимото възнаграждение, поради което следва да бъде включена в размера на
присъдените разноски. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховен
касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение №
344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 422/21.07.2015 г.
по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 3982/2015 г. на ВКС, IV ГО. Ето защо настоящият състав приема за неоснователно
възражението на въззиваемата страна в тази насока .
Искането за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции е направено
своевременно от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, като са представени и списъци
по чл. 80 от ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство въззивната страна е претендирала
присъждане на разноски в размер на 1216 лв., от които 996 лв. с вкл. ДДС възнаграждение
за един адвокат, 200 лв. заплатен депозит за СТЕ и 60 лв. заплатен депозит за свидетели,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 112 по делото на ВРС). Извършването
на разноски в посочения размер се установява от представените писмени доказателства -
договор за правна защита и съдействие № 19519/05.06.2020 г., копие от фактура №
**********/05.06.2020 г. и 4 бр. преводни нареждания от 25.06.2020 г., 14.10.2020 г. и
14.10.2020 г.
При въззивното разглеждане на спора въззивната страна е претендирала разноски в
размер на 1050.20 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 23), включващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв. и заплатена държавна такса в
размер на 54.20лв. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила
договор за правна защита и съдействие № 21105/15.02.2021 г., копие от фактура №
**********/15.02.2021 г. и платежно нареждане от 12.02.2021 г.
Настоящият състав приема за основателни направените възражения за прекомерност
на заплатените адвокатски възнаграждения, съобразно фактическата и правна сложност на
2
спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на
съдопроизводството. При материален интерес 2709.24 лв. дължимото минимално адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 419.65 лв., на основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Върху това възнаграждение следва да бъде начислен ДДС в размер на 20
%, възлизащ на 83.93 лв.
По изложените съображения, молбата на С. АНГ. К., чрез адв. С.В., по чл. 248, ал. 1
от ГПК е частично основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските, като бъдат редуцирани присъдените такива за две съдебни инстанции в полза на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД до размер от 1281.36 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 860/10.05.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 640/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски, направени пред ВРС и ВОС в полза
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, от 2266.20
лева на 1281.36 лв. (хиляда двеста осемдесет и един лева и 36 ст.).
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3