№ 3583
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100505397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.03.2022 г. по гр.дело № 14943/21 г., СРС, I ГО, 42 с-в е
отхвърлил исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."*******, представлявано от А. А. против М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С.
Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София, ж.к. „*******, бл.******* за
признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от по
993,68 лева главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение, по
118,66 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. до 19.11.2019 г. по 3,52 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. до 19.11.2019г., относно които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 68948/2019 г. по описа
на СРС,42 състав.
Решението е обжалвано въззивна жалба вх. № 25029130/06.04.2022 г. от
ищеца от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******“ № ******* представлявано от Изпълнителния директор
1
А. А. и Председателя на УС И. Е., чрез пълномощника юрисконсулт Ф.И. с
мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че по делото е доказано
наличието на облигационна връзка между страните, както и обстоятелството,
че двамата ответници са съсобственици на процесния топлоснабден имот, а
именно писмо от СО, район „Връбница“, в което е посочено, че в ж.к.
„*******, ап.2 на името на М. В. Т. и Б. С. Т. има договор за покупко-
продажба, сключен на 12.11.1990 г., както и молба от ДСК за отпуснат заем за
жилищно строителство на Б. С. Т. и М. В. Т. за недвижим имот,
представляващ ап. *******“, гр.София. Ответниците, в качеството си на
собственици на процесния имот са клиенти на ТЕ за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Същите не са изпълнили задължението си за
заплащане на тази енергия, поради което дължат претендираните суми, ведно
със законните лихви.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Р. Р.-С.
от САК, с адрес за осъществяване на дейността: гр.София, ул.*******, особен
представител на М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН **********, в
който оспорват същата.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу М. В. Т., ЕГН
2
********** и Б. С. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к.
„*******, бл.******* за признаване за установено, че съществува вземане на
ищеца в размер от 1945,79 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. до м.04.2019 г., 237,31 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019 г., 41,57 лева цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г. до м.04.2019
г. и 7,03 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, които парични суми са претендирани в условията на
разделност, както следва: от М. В. Т. - 993,68 лева главница за топлинна
енергия, 118,66 лева мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019
г., 3,52 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
01.12.2016 г. до 19.11.2019 г., от Б. С. Т. - 993,68 лева главница за топлинна
енергия, 118,66 лева мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019
г., 3,52 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
01.12.2016 г. до 19.11.2019 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия/ТЕ/, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
От правна страна:
По делото е представено писмо от СО, район „Връбница“, в което е
посочено, че в ж.к. „*******, ап.2 на името на М. В. Т. и Б. С. Т. има договор
за покупко-продажба, сключен на 12.11.1990 г. Приложена е молба от ДСК за
отпуснат заем за жилищно строителство на Б. С. Т. и М. В. Т. за недвижим
имот, представляващ ап. *******“, гр.София. Както е посочил въззивникът,
във връзка с тази молба следва да се вземе предвид Закона за държавна
спестовна каса (обн. ДВ, бр. 95 от 05.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 48 от 28.04.1998
г.) и Наредбата за кредитната дейност на ДСК, съгласно която за
обезпечаване заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и
3
жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху
недвижими имоти на длъжниците. Законната ипотека се простира върху
собствената земя на заемоискателя или върху отстъпеното му право на строеж
върху чужда земя, както и върху построените сгради или сградите, които ще
бъдат построени (отм.). Следователно, законна ипотека е можело да бъде
учредена в полза на Държавната спестовна каса единствено върху собствен
на длъжника имот, респ. върху имота, за закупуването на който е бил
отпуснат заемът. Като заемополучател в молбата на Държавната спестовна
каса за вписване на законна ипотека върху процесния апартамент са посочени
именно Б. С. Т. и М. В. Т.. Най-накрая, по делото е приложен и списък на
етажните собственици на бл*******“, като под № 2 е изписана М. В. Т., с
посочени ЕГН, абонатен номер, пълна кубатура брой радиатори, брой
разпределители, термостатни вентили, вид плащане и положен подпис. Ето
защо, не може да бъде споделено приетото от районния съд с изложени
пространни мотиви, че „не се установява по несъмнен начин, че договорно
правоотношение съществува“, тъй като доказването трябва да е „еднозначно
и категорично“.
От изброените писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл. В конкретния казус, това са двамата ответници
Б. С. Т. и М. В. Т. явяващи се потребители на ТЕ при квота ½ за всеки.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
4
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални
справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетите по
делото СТЕ и ССЕ.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че ответниците са направили
своевременно възражение за изтекла погасителна давност и при приложение
на кратката тригодишна давност, претендираните суми за главница са
погасени по давност от м.05.2016 г. до м.10.2016 г. за сумата от 1643,09 лв.
От приетата по делото ССЕ се установява, че главницата за ТЕ е в общ
размер от 1945,80 лв., от която следва да се приспадне 302,71 лв. и се
получава общо сумата от 1643,09 лв., или по 821,54 лв. за всеки. Към тази
сума следва да се прибави главница за дялово разпределение за изчислената
сума от 40,33 лв., или по 20,16 лв. за всеки, при което се получава сума за
главница общо по 841,70 лв. за всеки/ главница за ТЕ и дялово
разпределение/.
Относно претендираната мораторна лихва в размер по 118,66 лв. за всеки
за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019 г., то при изчисление по реда на чл.162
ГПК се получава сумата по-голяма от претендираната, поради което и
предвид диспозитивното начало тази сума следва да бъде уважена в пълен
размер.
Не се следва да бъде присъдена мораторна лихва за дялово разпределение,
поради липса на данни за получена покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Ето защо, процесното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявените искове по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.149, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН **********, за
признаване за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от над
841,70 лв. за всеки поотделно до претендираните по 993,68 лева главница за
топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. до
м.04.2019 г., по 118,66 лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019 г. и вместо него постановено
5
друго, с което да бъде признато за установено между страните, че
ответниците дължат на ищеца по 841,70 лв. за всеки главница за топлинна
енергия и сума за дялово разпределение и по 118,66 лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019 г.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ищеца се следват разноски за заповедното
производство/ 44,64 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение=94,64 лв./, които и съобразно уважената част от исковете
възлизат на 83,09 лв. или по 41,54 лв. за всеки. За исковото производство
разноските са в общ размер от 1675,37 лв., в които са включени 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, които и съобразно уважената част от иска
възлизат на 1470,97 лв., или по 735,48 лв. за всеки.
За въззивното производство разноските са в общ размер от 444,63 лв., от
които 44,63 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и
300 лв. депозит за особения представител на въззиваемите/ответници, които
и съобразно уважената част от иска възлизат на общо 390,38 лв. или по
195,19 лв. за всеки.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.03.2022 г. по гр.дело № 14943/2021 г. на СРС, I ГО,
40 състав, с което са отхвърлени исковете по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.415
от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.149, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу М. В. Т., ЕГН ********** и Б.
С. Т., ЕГН **********, за признаване за установено, че съществува вземане
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН
********** в размер над 841,70 лв. за всеки поотделно до претендираните по
993,68 лева главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение за
периода м.11.2016 г. до м.04.2019 г., по 118,66 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 19.11.2019 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ № *******
представлявано от Изпълнителния директор А. А. и Председателя на УС И.
Е., чрез пълномощника юрисконсулт Ф.И. и М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С.
Т., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Р.-С. от САК, с адрес за осъществяване
на дейността: гр.София, ул.*******, особен представител на М. В. Т., ЕГН
********** и Б. С. Т., ЕГН **********, че ответниците дължат на ищеца по
841,70 лв. всеки главница за топлинна енергия и сума за дялово
разпределение за периода м.11.2016 г. до м.04.2019 г. и по 118,66 лева всеки
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.
до 19.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН **********, чрез
адвокат Р. Р.-С. от САК, с адрес за осъществяване на дейността: гр.София,
6
ул.*******, особен представител на М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН
********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******“ № ******* представлявано от
Изпълнителния директор А. А. и Председателя на УС И. Е., чрез
пълномощника юрисконсулт Ф.И. направените разноски за заповедното
производство в размер общо на 83,09 лв. или по 41,54 лв. за всеки, а за
исковото производство в размер общо на 1470,97 лв., или по 735,48 лв. за
всеки.
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН **********, чрез
адвокат Р. Р.-С. от САК, с адрес за осъществяване на дейността: гр.София,
ул.*******, особен представител на М. В. Т., ЕГН ********** и Б. С. Т., ЕГН
********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******“ № ******* представлявано от
Изпълнителния директор А. А. и Председателя на УС И. Е., чрез
пълномощника юрисконсулт Ф.И. направените разноски за въззивното
производство в размер общо на 390,38 лв. или по 195,19 лв. за всеки.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7