Мотиви
към присъда по НОХД №586 по описа за 2015 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №174/2015 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Л.М., с ЕГН**********, роден
на *** ***, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с основно
образование, неженен, ученик, осъждан
за извършено от него престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 14.02.2015 год. в гр.Шумен при
условията на повторност отнел чужди движими вещи –
сумата от 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/ от владението на Р. П.С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие наследниците на пострадалото лице не предявяват граждански
иск за причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при
приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно – наказание в размер на 6-7
месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С.Л.М. заявява,
че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на
посоченото в обвинителния акт деяние и съжалява за постъпката си, като дава
подробни обяснения на мотивите, които са го подбудили към извършване на
деянието.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През учебната 2014/2015 год. подсъдимият С.Л.М. се обучавал във ВУИ
„Ангел Узунов“, гр.Ракитово. В периода от 11 до 15.02.2015 год., с разрешение
на Директора на ВУИ „Ангел Узунов“, гр.Ракитово, пребивавал в дома си в
гр.Шумен. В обедните часова на 14.02.2015 год. се разхождал в района на
Кооперативния пазар в града. Там забелязал пострадалия Р. П.С., на 91 години,
когото познавал, тъй като преди известно време извършил от това лице кражба и
грабеж на парични средства, за което бил осъден с присъда по НОХД №2177/2014
год. по описа на ШРС, влязла в сила на 27.11.2014 год. Тъй като знаел къде
живее пострадалия и имал нужда от парични средства,за да се върне отново в
гр.Ракитово, М. решил отново да извърши кражба от същото лице.
Тъй като подсъдимият знаел, че С. обитава стая на
приземния етаж в жилищна сграда, намираща се в гр.Шумен, ул.“Г.Г.“ №**, отишъл до адреса и се скрил в намираща се в
близост до стаята тоалетна. Когато чул, че пострадалият се прибира, М. излязъл
от укритието си и влязъл, заедно с него в дома му, като заключил входната врата
отвътре, за да не ги обезпокоят евентуално трети лица. Първоначално подсъдимият
поискал С. да му даде някакви пари, но той отказал, аргументирайки се с липсата
на финансови средства. Тогава М., възползвайки се от напредналата възраст на С.
и факта, че същия не е в състояние да му окаже каквато й да е съпротива,
започнал да претърсва стаята с цел намирана не парични средства – търсел под
завивките на леглото, под самото легло, в шкафове и чекмеджета. В едни кашон, в
близост до леглото, измежду поставените в него дрехи, открил два хартиени плика
с банкноти, в които имало 4 банкноти с номинал 100 лева и 26 броя банкноти с номинал
50 лева, всичко на обща стойност 1700 лева. Взел ги и напуснал дома на
пострадалия.
Вечерта на 14.02.2015 год. отпътувал за
гр.Пловдив, като за целта наел таксиметров автомобил, на който заплатил сумата
от около 200 лева. Останалите парични средства похарчил за собствени
нужди.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: обясненията на подсъдимия С.Л.М., дадени в хода на
съдебното производство, на показанията
на свидетелите, разпитани в съдебно заседание – М.М.М.,
Й.Д.Й., Р.А.Р., на прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.1, т.4
от НПК показания на пострадалия Р. П.С., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимият Кямил е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195,
ал.1, т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.28, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и
правото на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са
чужди движими вещи – парични средства, които не са нито собствени, нито във
владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на
владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на веща чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт върху нея от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал, че лишава от
фактическа власт собственика на чуждата движима вещ, предвиждал е преминаването
й в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение противозаконно да го присвои, т.е. съзнавал
е обществено-опасния характер на деянието и е целел настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
При определяне на квалификацията на
инкриминираното деяние, съдът установи, че подсъдимият С.Л.М. е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, поради което деянието е извършено в условията на повторност и следва да се квалифицира и по чл.195, ал.1,
т.7 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Видно от
справката за съдимост на лицето, същото е извършило други престъпление, за които
е бил осъден с влезли в сила присъди /НОХД №1403/2012 год. по описа на ШРС,
НОХД №1696/2013 год. по описа на ШРС, НОХД №1852/2013 год. по описа на ШРС,
НОХД №1080/2014 год. по описа на ШРС, НАХД №2177/2014 год. по описа на ШРС,
НОХД №1888/2014 год. по описа на ШРС/ и от изтърпяване на наказанието по същите
не са изминали пет години. В същото
време с оглед стойността на отнетото имущество, високата обществена опасност на
дееца и тежестта на извършеното от него деяние, същото не може да се
квалифицира като маловажен случай.
При определяне наказанието на подсъдимия М. съдът
взе в предвид: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което съдът преценява
като висока - касае се за отнемане на
чужди движими вещи на сравнително висока стойност от лице, което паради
напредналата си възраст и влошеното здравословно състояние е било лишено от
възможност да се защитава. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която
съдът преценява като сравнително висока с оглед
данните за личността на дееца, които сочат, че същия е осъждан седем
пъти за други деяния против собствеността на гражданите, за които не е
настъпила реабилитация. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете ниската младежка възраст на
подсъдимия – навършени 18 години и тежкото семейно положение на същия. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита обремененото материално положение
на подсъдимия, което се доказва както от материалите по делото, а така също и
от дадените от него обяснения в съдебно заседание, в които обяснява причините,
провокирали го към извършване на деянието, с липсата на парични средства,
необходими му, за да се завърне във ВУИ в
гр.Ракитово. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема
и направеното от подсъдимия самопризнание и оказаното съдействие, както в хода
на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова, което до голяма
степен е спомогнало за разкриване на престъплението.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати
по отношение на подсъдимия С.Л.М., като наказанието бъде определено при превес
на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане
на отегчаващите. С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в
настоящия случай не са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, които от своя страна да обосноват възможността за приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК, но са достатъчни, за да обосноват налагане на
наказание „лишаване от свобода“ в размер на законоустановения
в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК минимум, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от една година. При преценка размера на наказанието съдът съобрази
обстоятелството, че въпреки, че на М. са били налагани и други наказания
„лишаване от свобода“, изтърпяването на същите е било отлагано на основание
разпоредбата на чл.66 от НК и не може да се направи извод, че същите не са
изиграли своята роля, което от своя страна да налага налагане на по-високо
наказание за настоящото деяние.
Съдът като съобрази предишните осъждания на лицето
намери основание за приложение на разпоредбата на чл.25 от НК, във вр. с чл.23 от НК и определи общо наказание на подсъдимия
измежду наложените му наказания с настоящата присъда и с Присъда №21/16.03.2015
год. по НОХД №1303/2015 год. по описа на ШРС, влязла в законна сила на
01.04.2015 год. в размер на най-тежкото
от определените наказания, а именно една година „лишаване от свобода“.
По отношение на така определеното общо наказание “лишаване
от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които
са му били налагани наказания „лишаване от свобода“, изпълнението, на които е
било отлагано на основание чл.66 от НК намира, че за да изпълни целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК наложеното с настоящата присъда
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. В същото време е невъзможно
определяне на наказание при приложение разпоредбата на чл.66 от НК, доколкото
деянието, предмет на настоящото производство е извършено в изпитателния срок на
наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД №1696/2013 год. по описа на ШРС и
НОХД №1852/2013 год. по описа на ШРС.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание
“лишаване от свобода”, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постанови наказанието да бъде изтърпяно в затворническо
заведение от закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК, приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
На основание чл.25 от НК, във вр.
с чл.23 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия измежду наложените му
наказания със Споразумение №308 от 11.11.2013 год. по
НОХД №1696/2013 год. по описа на ШРС,
влязло в сила на 11.11.2013 год., със Споразумение №4
от 17.01.2014 год. по НОХД №1852/2013 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
17.01.2014 год. и Присъда №80 от 15.07.2014 год. по НОХД №1080/2014 год. по
описа на ШРС, влязла в сила на 31.07.2014 год. в размер на най-тежкото от
определените наказания, а именно три месеца „лишаване от свобода“. На основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване на така
определеното общо наказание “лишаване от свобода”, като на основание чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС постанови наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение
от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК, приспада от така определеното
общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
На основание чл.25 от НК, във вр.
с чл.23 от НК определи общо наказание на подсъдимия измежду наложените му
наказания с Присъда №103 от 11.11.2014 год. по НОХД
№2177/2014 год. по описа на ШРС, влязла в сила на 17.11.2014 год. и Присъда
№104 от 12.11.2014 год. по НОХД №1888/2014 год. по описа на ШРС, влязла в сила
на 28.11.2014 год., в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно
“пробация” чрез прилагане на следните пробационни
мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 (една) година и
10 (десет) месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 10 (десет) месеца. На
основание чл.25, ал.2 от НК, приспадна от така определеното общо наказание
изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
В същото време съдът постанови подсъдимият М. да
изтърпи отделно наложеното му с Присъда №69 от 17.05.2013 год. по НОХД № 1403/2012 год. по описа на ШРС, влязла
в сила на 03.06.2013 год. наказание „пробация“ чрез
прилагане на следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца. На основание чл.25, ал.2 от НК, приспадна изтърпяната част от
наказанието по посочената присъда, с което счете, че наказанието е изтърпяно
изцяло на 21.12.2013 год. и не следва да
се търпи.
При преценка на вида на затворническото заведение,
в което следва да бъде изтърпяно общото наказание по първите две групи присъди,
съдът съобрази разпоредбите на чл.59 и чл.60 от ЗИНЗС и най-вече, че при
въвеждане на критерия дали лицето е осъдено за първи път на лишаване от свобода
до 5 години, законът не изисква предходното наказание да е търпяно ефективно.
Щом на лицето е било наложено наказание „лишаване от свобода“, чиито последици
не са заличени чрез реабилитация, при постановяване на последваща
присъда за умишлено престъпление, то попада в приложното поле на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, а не на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. В настоящия случай подсъдимият е бил
осъден със Споразумение №308 от 11.11.2013 год. по НОХД №1696/2013 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 11.11.2013 год. и със Споразумение №4 от 17.01.2014 год. по
НОХД №1852/2013 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 17.01.2014 год. на „лишаване от свобода“ за срок от по 3
месеца. По посочените осъждания подсъдимият не е реабилитиран, което обосновава
приложение разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при определяне на типа на
затворническото заведение. В този смисъл
е и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос и по-конкретно Решение
№88/22.02.2010 год. на ВКС по н.д. №734/2009 год., II н.о., НК, Решение
№87/18.02.2010 год. на ВКС по н.д. №739/2009 год., III н.о. и др.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.Л.М. да заплати в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на 100 /сто/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: