№ 341
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502571 по описа за 2024 година
С решение № 3715 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 1700/2014 г., СГС, І-12 с-
в, признава за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в
полза на ищеца М. Л. Д. съществува вземане спрямо ответника „Българска
агенция по безопасност на храните“ за сумата от 68 753, 57 лв. като главница
(за обезщетение за претърпени в резултат на незаконосъобразни действия
имуществени вреди), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.02.2016 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху
посочената сума в размер на 35 069, 94 лв., както и сумата от 8 270 лв. -
съдебни и деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист №
47/30.05.2019 г. по адм.д. № 66/2016 г. на Административен съд Сливен в
полза на ЕТ "Армекс – Д. Д.", който прехвърлил вземанията на М. Л. Д. с
договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г., за което "БАБХ" била
надлежно уведомена.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „БАБХ“.
Твърди, че съдът не е ценил надлежно доказателствата в тяхната съвкупност и
не е разкрил обективната истина. Счита, че по делото е направено признание
от ищеца, че писмото за уведомление е изпратено с обратна разписка, но не е
1
ползвана услугата за връщане на обратен документ (протокол от 6.06.2024 г.),
от което следвало, че връчването на уведомление за цесията не е доказано.
Намира, че с пълномощно от 3.06.2019 г. едноличният търговец е
упълномощил М. Д. да го представлява във връзка с процесните вземания и
тяхното събиране, което според жалбоподателя установява, че
упълномощителят (едноличен търговец) все още е бил титуляр на правата.
Сочи, че не е удостоверено съдържанието на уведомителното писмо, а
изводите на съда се градят на предположения. Твърди, че с множество молби в
периода 5.06.2019 г. – 18.06.2021 г. едноличният търговец е претендирал от
„БАБХ“ процесните суми лично и в търговско качество, като една от молбите
дори изхожда и от ищеца Д., който като адвокат е представлявал ЕТ „Армекс“.
Изтъква се, че длъжникът като държавен орган многократно е изисквал
информация да му бъде посочено на кого да плати, като това е сторено едва на
7.07.2021 г. в полза на едноличния търговец. Счита, че е бил добросъвестен в
условията на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и е положил максимално дължима грижа,
а ЕТ се е възползвал от направеното плащане и то следва да се счита за
действително по аргумент от чл. 75, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Моли да се отмени
решението и да се отхвърли иска като се присъдят разноски.
Ответникът М. Л. Д. (ищец) оспорва въззивната жалба, като поддържа,
че е доказал връчване на уведомление за цесията на 3.07.2019 г. с писмо с
обратна разписка. Изрично сочи, че в товарителницата на куриера
„Интерлогистика“, пратка № 09432883 от 2.07.2019 г., ясно е записано, че
пратката съдържа „уведомително писмо потвърждение за цесия“. Разяснява,
че изявленията в о.з., на които се позовава жалбоподателя, съставляват
признание на ищеца, че не се е ползвал от услугата да изиска входящ номер за
постъпване на книжата при ответната по иска Агенция, а само от услугата за
обратната разписка. Счита, че извънсъдено в писмо на „БАБХ“ до Д. Д. с изх.
№ 5729-Ю от 14.10.2019 г. (л. 95) е признато получаването на уведомителното
писмо от 3.07.2019 г. от Агенцията. Счита, че уведомяването е сторена
надлежно както от цедента (едноличен търговец), така и от цесионера (ищец).
Ето защо счита, че решението следва да се потвърди, тъй като именно Д. е
титуляр на вземането по изпълнителния лист, а плащането в полза на ЕТ
„Армекс – Д. Д.“ е „лошо плащане“. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 429, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М. Л. Д. твърди, че по силата на договор за прехвърляне на
вземане от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите, получил от ЕТ
"Армекс - Д. Д." вземания на търговеца-цедент по решение на
административен съд по адм.д. № 66/2016 г., АС Сливен. В полза на цедента
бил издаден изпълнителен лист срещу ответната агенция за главница в размер
на 68 753, 57 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2016 г., мораторна лихва
в размер на 35 069, 94 лв. и разноски в размер на 8270 лв. Твърди, че
Агенцията е била уведомена за цесията, но след това тя платила на цедента, а
не на цесионера. Последният счита, че следва да бъде признато от съда за
установено, че има вземане срещу Агенцията в посочения в изпълнителния
лист размер.
Ответникът Българска агенция по безопасност на храните оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че в административно
производство, с влязло в сила на 22.05.2019 г. съдебно решение (л. 100), БАБХ
е осъдена да заплати процесните суми на ЕТ „Армекс – Д. Д.“, като на
30.05.2019 г. в полза на едноличния търговец е издаден изпълнителен лист.
Няма спор, че между ищеца М. Д. и ЕТ „Армекс“ е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите,
чийто предмет са вземанията по изпълнителния лист.
По делото на л. 29 е представена разписка към пратка №
09432883/02.07.2019 г. на куриер "Интерлогистика", адресирана до БАБХ
изпратена от М. Д.. В разписката е посочено, че пратката съдържа
уведомително писмо потвърждение на цесия, като същата е връчена на
3.07.2019 г. от куриер М.. По делото е приложено уведомително писмо от Д.
Д., в качеството му на ЕТ „Армекс“, адресирано до БАБХ, в което последната
се уведомява за извършената цесия на вземанията по решението на
административния съд и новият кредитор, а именно - цесионера М. Л. Д., с
3
посочен адрес на същия.
В писмо от БАБХ до Д. Д. изх. № от 14.10.2019 г. (л. 55) е посочено, че в
Агенцията е получено писмо вх. № 103000 от 3.07.2019 г. с искане за плащане
на суми по процесния изпълнителен лист. В писмото на БАБХ е разяснено, че
по силата на изпълнителния лист Агенцията е осъдена да заплати на Д. Д., а
не каквото е искането на ЕТ – на адв. М. Л. Д..
В писмо на БАБХ на л. 79 (идентично с това на л. 33) изх. № Ю-128 от
20.02.2020 г., адресирано до ЕТ „Армекс“, е посочено, че във връзка с молби
вх. 1945 от 29.01.2020 г. на Д. Д., в качеството му и на едноличен търговец, и
вх. № 2683 от 10.02.2020 г. на М. Д., Агенцията е изискала представяне на
удостоверение за банкова сметка, на лицето, посочено като такова, на което
трябва да се заплати съгласно издадения изпълнителен лист от 30.05.2019 г.
По делото са приложени цитираните в писмото молби. В първата молба
(вх. № 1945 от 29.01.2020 г. - л. 30) Д. Д., лично и като ЕТ, е посочил банкова
сметка. Във втората молба (вх. № 2683 от 10.02.2020 г. - л. 31) М. Д. е заявил
пред БАБХ, че представя договор за прехвърляне на вземане от 09.05.2019 г.,
както и уведомление за потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като е посочена
сметка в банка, за която е представена справка (л. 32) и е заявено, че по
преценка на Агенцията може да се посочи и сметка на едноличния търговец.
В съдебно заседание от страна на ищеца е посочено, че липсва входящ
номер, но пратката е изпратена с обратна разписка, без да е ползвана услуга
връщане на обратен документ.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За предявяването на всеки установителен иск нормата на чл. 124 ГПК
изисква наличие на правният интерес. В разглеждания случай такъв се
обуславя от твърдението, че издадения изпълнителен лист в полза на ЕТ
„Армекс“, разпростира своите субективни предели и спрямо ищеца М. Д., в
качеството му на частен правоприемник (цесионер) по договор за цесия. Това
твърдение е основано на чл. 429, ал. 1 ГПК, според смисъла на който
правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по
изпълнителния лист следва изпълнителния лист и настъпва по силата на
закона. Тъй като ищецът разполага с изпълнителен титул, но БАБХ оспорва,
4
че трябва да плати в негова полза, то М. Д. има правен интерес да предяви иск
да бъде признато, че има право да получи плащане на процесните суми въз
основа на вече издадения изпълнителен лист и по силата на цесията, чието
действие е оспорено. Интересът се извлича от правилото на чл. 519, ал. 1 ГПК,
според който не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни
учредения и общини и обстоятелството, че въз основа на представения
изпълнителен лист вече е направено плащане (в полза на друго лице), а
ищецът, претендиращ, че плащането е лошо, не може да получи сумите суми
от държавното учреждение въз основа на същия изпълнителен титул.
Процедурата по чл. 519, ал. 2 ГПК е била изчерпана и ищецът има интерес да
установи правата си срещу Агенцията, която бездейства.
По съществото на правния спор настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. В разглеждания случай се установява, че едноличният
търговец, в чиято полза е бил издаден изпълнителният лист е цедирал на
ищеца Д. сумите, които са му били присъден от административния съд.
Спорен между страните е въпросът дали са спазени правилата,
установени от ал. 3 и 4 на чл. 99 ЗЗД, относно съобщаването на цесията. В
разглеждания спор цедентът (едноличен търговец) е бил длъжен да уведоми
длъжника – БАБХ за прехвърлянето на вземането към новия кредитор –
цесионера Д.. Уведомяването на Агенцията е доказано при съвкупен анализ на
приложените писмени доказателства. Безспорно се установява, че на 3.07.2019
г. в БАБХ е доставена пратка, подадена от Д., но съдържаща писменото
изявление, наречено уведомително писмо от Д. Д., в което се сочи, че
вземането е цедирано на М. Д.. Този факт се установява от отбелязването
върху разписката на куриерската фирма, в която е вписано, че пратката
съдържа уведомително писмо, потвърждение на цесия. Вярно е, че подателя
не разполага с входящ номер на книжата при Агенцията (тъй като не е ползвал
такава услуга, съгласно разяснение в о.з.), но същият се легитимира като
изпращач на книжата с представената обратна разписка. Агенцията не твърди
и не удостоверява, че с посочената разписка, под номер на същата пратка
(09432883/02.07.2019 г. на куриер "Интерлогистика") тя е получила други
книжа. Обратно - в свое писмо до Д. Д. изх. № от 14.10.2019 г. (л. 55)
5
Агенцията е потвърдила, че на 3.07.2019 г. е получила писмо вх. № 103000
(което също Агенцията не представя за да обори твърденията на ищеца). В
писмото си от 14.10.2019 г. БАБХ е посочила, че осъждането по
изпълнителния лист е в полза на Д. Д., а не в полза на М. Д.. Това изявление
сочи на еднозначния извод, че от Агенцията е поискано плащане в полза на Д.,
но тя е отказала, тъй като посоченото лице не фигурира в изпълнителния
титул. Поради факта, че договорът за цесия е с нотариална заверка на
подписите не може да се счита, че договорът е антидатиран и съставен за
целите на настоящото производство, т.е. логичен и житейски обоснован е
извода, че с посоченото по-горе писмо, доставено от куриер с обратна
разписка, от името на Д., Агенцията е била уведомена за цесията и новия
кредитор. От този момент на сетне за нея е съществувало задължението да
плати въз основа на издадения в полза на Д. изпълнителен лист, но в сметка на
новия кредитор по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК. Вярно е, че между страните е
протекла обилна кореспонденция, в която многократно е изисквано да се
посочи на кое лице следва да се плати. Това обаче не превръща БАБХ в
добросъвестен длъжник, който е изпълнил така, че е погасил задължението си.
Обратно – след като е била запозната с продажбата на вземанията Агенцията е
следвало да плати, а не да отлага във времето престацията си, вкл. и поради
други аргументи, касаещи начина на формиране на бюджета на институцията
и пр.
Тази съвкупност от доказателства следва да се приема за годна да
установи по пътя на главното доказване твърдението на ищеца, че цедента –
едноличен търговец, е уведомил жалбоподателя-длъжник за цедирането на
вземането. Както е посочено в решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр. д. №
1626/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, страната, в чиято тежест е установяването на
определени факти, следва да ги докаже пред съда по един несъмнен начин,
като проведе главно пълно доказване, което по правило се извършва с преки
доказателства, които установяват пряко релевантния юридически факт. В
определени случаи обаче, когато страните не разполагат с преки
доказателства, фактът може да бъде установен и с косвени доказателства,
стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и при спазване на
правилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен
осъществяването на факта. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да
6
са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение
главния факт. Възможността за осъществяване на пълно доказване чрез
косвени доказателства се приема както в правната теория / проф. Ж. С.,
Българско гражданско процесуално право, „С.“ 2000 г., стр.260/, така и в
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д.
№ 921/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/14
г. на IV г.о. на ВКС; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/10 г. на IV
г.о. на ВКС; решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, ІІІ
ГО и др.
Ирелевантно е обстоятелството, че старият кредитор също е
претендирал плащане. След уведомяването за настъпилата цесия Агенцията е
следвало да плати на новия кредитор-цесионер. Не се установяват факти,
които да сочат на добросъвестно плащане от БАБХ по смисъла на чл. 75 ЗЗД,
тъй като няма данни плащането към ЕТ „Армекс“ да е отишло в полза на
цесионера Д., нито че той е потвърдил, че същото има погасителен спрямо
него ефект.
При така изложените аргументи, решението на СГС следва да се
потвърди. Разноски не се следват на жалбоподателя, а на представителя на
ответника по реда на чл. 38 ЗА се дължи сумата от 3 892,81 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3715 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 1700/2014
г., СГС, І-12 с-в.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на
адв. А. Н. Н., АК Пловдив, сумата от 3892,81 лв. като възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8